Решение по дело №694/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

намери за установено следното:

Пред съда е депозирано искане с правно основание чл. 63 от ГПК.

Искането е процесуално допустимо. Срокът по чл.129 ал.1 от ГПК е законен, но не е решителен, като същият може да бъде удължаван от съда. /Р – 556 – 1998г. на ВКС/. Този извод следва и по аргумент на противното от разпоредбата на чл. 63 ал.3 от ГПК, в която лимитивно се изброяват видове законови срокове, които не могат да бъдат продължавани от съда, дори при наличието на основанията на закона за това. Молбата за удължаване на законовия срок е депозирана преди неговото изтичане.

За уважаване на искането, съдът следва задължително да изследва въпроса посочените причини дали са уважителни. Съдебната практика дава конкретен смисъл на понятието “уважителни причини”, по смисъла на чл. 63 ал.1 от ГПК. Това са такива факти от обективно естество, чието проявление е поставено извън волята на страната и които тя трудно би могла да преодолее, дори и при полагането на дължимата грижа в тази посока. Тези обстоятелства следва да са относими към искането за удължаване на срока, доколкото същите поправката на исковата молба като процесуално действие на страната, би било затруднено или осуетено в следствие на конкретно посочената обективна причина. Изложените такива съдът счита за уважителни причини, поради и което молбата следва да бъде уважена. Безспорно са налице основания за уважаване на направеното искане на молителя, тъй като е налице обстоятелство от обективна страна обосноваващо необходимостта за удължаване на един процесуален срок за отстраняването на нередовностите на депозираната искова молба. Това обстоятелство обективно би могло да препятства спазването на определения законов срок и дължимото процесуално поведение от ищеца. Ето защо искането освен допустимо е и основателно и следва да бъде уважено от съда, като срока за изправяне на нередовностите на исковата молба следва да бъде удължен с два месеца, който съобразно разпоредбата на чл. 63 ал.2 от ГПК започва да тече от изтичането на първоначалния срок /срокът е изтекъл на 17.06.2013/.

Съдът, освен че е повдигнал въпрос за цената на иска е дал и други указания на ищеца, в т.ч. му е указал да се внесе дължимата д.т., имотите да бъдат индивидулаизирани, да се представят скици за тях, а както и да се прецени активната легитимация за водене на предявения иск, ведно с вписване на ИМ.

По отношение на част от посочените нередовности на молбата, останали неотстранени и към днешна дата, БлОС следва отбележи следното:

Видно от скица №8544/08.05.2013 г., издадена от О. С. е, че площта на ПИ с идентификатор №65334.301.6307 е 1 133 кв.м., площта на ПИ с идентификатор №65334.301.1578 възлиза на 3 901 кв.м.(скица №8543/08.05.2013 г.); площта на ПИ с идентификатор №65334.300.3256 възлиза на 11 866 кв.м.(скица №8542/08.05.2013 г.).

По делото не е представена скица за ПИ с идентификатор №65334.301.6352, в който имот попадат 34 кв.м. от претендираната реална част с площ от 720 кв.м. на левия бряг на река Санданска Бистрица, заключена между реката, улица „Рила планина" и част от парцел Х-1578, в кв.130 по действащия ЗРП на гр.С., които са заснети като част отПИ с идентификатор №65334.301.6352, при съседи: ПИ с идентификатор №65334.300.400; ПИ с идентификатор №65334.301.1634; ПИ с идентификатор №65334.301.1641 Именно в тази връзка направеното от ищеца искане за издаване на съдебно удостоверение по силата на което ищецът да се снабди със Скица-схема от КК на град Б. за ПИ с идентификатор №65334.301.6352, при съседи: ПИ с идентификатор №65334.300.400; ПИ с идентификатор №65334.301.1634; ПИ с идентификатор №65334.301.1641, се явява основателно и следва да бъде уважено като се издаде поисканото удостоверение.

Съгласно Удостоверение с изх.№74--1094/06.06.2013 г.,издадено от ответника, за ПИ с идентификатори №65334.300.3256, №65334.301.6307 и №65334.301.6352, О. С. няма данъчна оценка. Според ответника, горните имоти по ЗРП са публична общинска собственост и са „улици" като не е налице подход за определяне на данъчна оценка на ПИ, заети от улици. Ищецът оспорва горните факти като твърди, че мероприятията не са реализирани. Сочи, че върху ПИ с идентификатор №65334.300.3256 О. С. реализира строителството на проект за реконструкция на пазарно пространство по улица „Григор Пърличев", гр.С. като в момента върху възстановения имот с площ от 550 кв.м. се изпълняват CMP с инвеститор-О. С..Тези факти подлежат на доказване в хода на делото. Предвид това обаче определянето на оценката, респ. определянето на цената на исковите претенции представлява затруднение за страната , а и за съда, поради което цената на иска следва да се определи приблизително от съда.

В кориците на делото, на този етап от неговото развитие е налична данъчна оценка за един от спорните имоти, а именно - данъчната оценка на ПИ с идентификатор № 6554.301.1578, която възлиза на сумата от 89 457.73 лв., или по 22.93 лв. на 1 кв.м., или цената на иска,определена по реда на чл.69, ал.1,т.2 от ГПК за претендиращите 350 кв.,попадащи в горния ПИ, е 8 025.50 лв. Съгласно чл.71, ал.2 от ГПК дължимата държавна такса се определя върху една четвърт от цената на иска или върху сумата от 2 006.38 лв. като възлиза на 80.26 лв.

Тъй като О. С. на този етап удостоверява, че не може да издаде удостоверения за данъчна оценка за ПИ с идентификатори № 65334.300.3256, № 65334.301.6307 и № 65334.301.6352, съгласно чл.69(ал.1,т.2 ГПК размерът на цената на иска за претендираните 720 кв.м. реална част, която попада в ПИ с идентификатори №65334.301.1578 - 61 кв.м., в ПИ с идентификатор №65 334.301.6352 - 34 кв.м. и в ПИ с идентификатор №65 334.301.6307 -625 кв.м. и реална част с площ от 550 кв.м., която попада в ПИ с идентификатор №65 334.300.3256, с площ от 11 866 кв.м., следва да се определи на база пазарната цена на вещното право, взимайки за база известната ни данъчна оценка на един от процесните имоти. Съгласно чл.70(ал.З) ГПК по искове, по които оценката представлява затруднение в момента на предявяване на иска, цената на иска се определя приблизително от съда, като впоследствие се изисква допълнителна такса или се връща надвзетата съобразно цената, която съдът определя при решаване на делото. Въпросът за цената на иска може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. С оглед горното, съдът определя приблизително цена на иска за установяване правото на собственост върху реална част с площ от 720 кв.м. в размер на 16 509.60 лв. /респ. дължима д.т. за тази претенция в размер на 165.10 лева/ и цена на иска за предаване владението върху реална част с площ от 550 кв.м. - 12 611.50 лв. /респ. дължима д.т. за тази претенция в размер на 126.11 лева/.

Водим от горното и на основание чл.63 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

УДЪЛЖАВА законовия срок на разпоредбата на чл.129 ал.2 от ГПК за отстраняване на нередовностите на исковата молба по гр. д. 143/2013г. по описа на БлОС след оставянето и без движение, с два месеца, считано от изтичането на законно определения предходен срок.

ОПРЕДЕЛЯ приблизително цена на иска за установяване правото на собственост върху реална част с площ от 720 кв.м. в размер на 16 509.60 лв. /респ. дължима д.т. за тази претенция в размер на 165.10 лева/ и цена на иска за предаване владението върху реална част с площ от 550 кв.м. - 12 611.50 лв. /респ. дължима д.т. за тази претенция в размер на 126.11 лева/.

УКАЗВА на ищцовата страна, че в така определения срок следва да отстрани всички визирани до момента нередовности на ИМ, в това число и да внесе държавна такса по предявените искове в общ размер на общо 371.47 лева по сметка на БлОС, за което да се представят и съответните доказателства по делото.

Да се издаде поисканото с молбата съдебно удостоверение.

Да се впише ИМ.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда не подлежи не обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: