Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 10.05.2021 г.
В
И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
Районен съд- Радомир, гражданска
колегия, втори състав, в публично заседание на 6 април през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Районен съдия: Антон Игнатов
при секретаря В. К., като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 984 по описа за 2020 г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415,
ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД.
Предявени
са обективно съединени искове от ищеца „Т.- П.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес
на управление:***, ТЕЦ “Р.“, чрез процесуалния представител ю.к. А. С., срещу ответницата
В.С.Г., с ЕГН:**********, с адрес: ***, с който моли съда да постанови решение,
с което да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца сумата в размер на 1
441.72 лв., представляваща стойността на доставена, ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за апартамент, находящ се с адрес: гр.П., ул.“С.“, бл.., вх..,
ап.., от които главница в размер на 1 298.22 лв. за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г. включително, законна лихва за забава на месечните плащания в
размер на 143.50 лв. за периода от 10.07.2018 г. до 09.03.2020 г., както и
законната лихва върху главницата от 1 298.22 лв., смятано от датата на подаване
на заявлението за издаване на ЗИПЗ до
окончателното изплащане на сумата. Моли да му бъдат присъдени направените по
делото разноски. В съдебно заседание чрез своя
процесуална представителка поддържа така предявениет искове, като моли да бъде
постановено решение, с което да бъдат уважени.
Ответницата чрез процесуалния си
представител адв. Ц. е изразила становище, че искът е основателен за 4/6 от претендираната сума. Позовава се на
удостоверение за наследници изх. №./ГРС- . от 28.07.2020 г., като твърди, че
имотът е придобит в режим на СИО заедно с покойния й съпруг Г. М. Г., който
е починал и предвид
това, същата дължи 4/6 от претендираната сума,
а останалите
наследници- по 1/6.
Съдът, като
прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по реда на чл.12 и чл.235 ГПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна.
От приложеното ч.гр.дело № ./2020 г. на РС- Р. се установява, че е издадена заповед № 442/27.07.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено ответницата да заплати на ищеца стойността на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се с адрес: гр.Перник, ул.“Струма“, бл.30, вх.В, ап.43, от които главница в размер на 1 298.22 лв. за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., законна лихва за забава на месечните плащания в размер на 143.50 лв. за периода от 10.07.2018 г. до 09.03.2020 г., както и законната лихва върху главницата от 1 298.22 лв., смятано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на сумата. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски
Предвид постъпилото в срок
възражение по реда на чл.414 ГПК, съдът е указал на заявителя, че може да
предяви иск за установяване на вземането сив едномесечен срок от датата на
получаване на съобщението, което е предпоставка за образуване на настоящото
производство.
Ищецът твърди, че ответницата е
собственик на 4/6 от на апартамент,
находящ се в гр.П., ул.“С.“, бл.., вх., ап... Твърди също, че имотът е
топлоснабден, като е доставена топлинна енергия за периода от 10.07.2018 г. до
09.03.2020 г.
Ответната страна не е оспорила
твърдението, че е доставена топлинна енергия в твърдяното количество, като по
отношение на собствеността върху имота твърди, че ответницата притежава 4/6
идеални части от същия, тъй като, видно от представения нотариален акт за
собственост върху апартамент по чл.389, ал.1 ППЗТСУ и удостоверение за сключен
граждански брак № 33195.01.1961 г., същата е придобила имота заедно със съпруга
си Гр. М. Г.. Последният е починал на 05.11.2015 г., което е видно от
представеното удостоверение за наследници № ./ГРС-4117/28.07.2020 г. на община
П., като е оставил наследници съпругата си В.С.Г. и децата си М. Г. М. и Я. Г.
М..
С доклада по делото, на основание
чл.146, ал.2 ГПК, съдът е указал на ищеца, че негова е доказателствената тежест
да установи твърденията в исковата молба- наличие на облигационна връзка между
страните и наличие на доставена, ползвана и незаплатена топлинна енергия за
апартамент, находящ се в гр.П.к, ул.„С.“ ././., е върху ищцовата страна. Страните
не спорят по отношение на качеството на потребител на ответницата и по това, че
е доставена топлинна енергия в имота за процесния период.
От правна страна.
Предявеният иск е с правно основание
чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет установяване дължимостта на
посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на
парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е провел
заповедно производство по отношение на процесното вземане и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът
намира следното:
На първо място по делото се установи,
видно от приложения нотариален акт за собственост върху
апартамент по чл.389, ал.1 ППЗТСУ и удостоверение за сключен граждански брак №
33195.01.1961 г., имотът е придобит в режим на СИО от В.С.Г. и съпруга й Г. М.
Г.. Със смъртта на последния на 05.11.2015 г. СИО е прекратена, като
ответницата е станала собственик на 4/6 идеални части от имота- 3/6 собствени и
1/6 получени в наследство от починалия й съпруг, а двете деца са наследили по
1/6 идеални части. В този смисъл по отношение на ответницата е налице пасивна
материална легитимация по иска, доколкото в чл.153 от Закона за енергетиката е
предвидено, че всички собственици или титуляри на вещно право на ползване в
сграда етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и в настоящия случай между страните съществува облигационно
правоотношение.
Освен наличието на облигационно
правоотношение, за да бъде уважен установителния иск ищецът следва да установи
и размера на претендираните задължения на ответника. Както бе отбелязано по-
горе, не се спори от ответната страна, че в процесния имот е налице доставена
топлинна енергия за процесния период и в претендирания размер.
Предвид горното съдът намира, че
искът следва да бъде уважен за ½ от претенцията, с оглед разпоредбата на
чл.30, ал.3 ЗС, всеки съсобственик участвува в ползите и тежестите на общата
вещ съразмерно с частта си. Предвид това, че ответницата е собственик на 4/6
ид.ч. от имота, искът следва да бъде уважен в размер на 4/6 от претенцията,
както следва:
- главница от 865.48 лв. за периода
от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. включително;
- законна лихва за забава на
месечните плащания в размер на 95.67 лв. за периода от 10.07.2018 г. до
09.03.2020 г., както и законната лихва върху главницата от 1 298.22 лв.,
смятано от датата на подаване на
заявлението за издаване на ЗИПЗ до окончателното изплащане на сумата.
До останалата претендирана сума 1
298.22 лв.- главница и 143.50 лв.- мораторна лихва, искът бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
По разноските.
С оглед разпоредбата на чл.79, ал.1 ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за
един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената
част от иска. Видно от приложения списък по чл.80 ГПК, ищецът е направил
разноски в размер на 173.10 лв., от които 73.10 лв.- внесена държавна такса,
100 лв.- юрисконсултско възнаграждение /съгласно чл.78, ал.8 ГПК/- по исковото
производство и 78.83 лв.- по заповедното производство, от които 28.83 лв.-
държавна такса за издаване на ЗИЗП и 50 лв.- юрисконсултско възнаграждение по
заповедното производство. Съразмерно с уважената част на исковата претенция
ответницата следва да бъде осъдена да заплати разноски в размер на 115.40 лв.-
по исковото производство и 52.55 лв.- по заповедното производство.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът
дължи на ответницата направените от нея разноски съразмерно с отхвърлената част
от иска. Видно от приложеното пълномощно и договор за правна помощ, ответницата
е направила разноски в размер на 300 лв.- изплатено адвокатско възнаграждение.
Ето защо, съразмерно с отхвърлената част на иска, ищецът следва да бъде осъден
да заплати на същата сумата от 100 лв.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените
от ищеца „Т.- П.” АД, ЕИК., със седалище и адрес на управление:***, ТЕЦ “Р.“,
чрез процесуалния представител ю.к. А. С., срещу ответницата В.С.Г., с ЕГН:**********,
с адрес: ***, искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД, че ответницата дължи на
ищцовото дружество за доставена, ползвана и незаплатена топлинна енергия за
апартамент, находящ се в гр.П., ул.„С.“ ./.., следните суми:
- главница от 865.48 лв. /осемстотин
шестдесет и пет лева и четиридесет и осем стотинки/ за периода от 01.05.2018 г.
до 30.04.2019 г. включително, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска
до пълния му претендиран размер от 1 298.22 лв.;
- законна лихва за забава на
месечните плащания в размер на 95.67 лв. /деветдесет и пет лева и шестдесет и
седем стотинки/ за периода от 10.07.2018 г. до 09.03.2020 г., както и законната
лихва върху главницата от 1 298.22 лв., смятано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ- 27.07.2020
г., до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и
недоказан иска до пълния му претендиран размер от 143.50 лв.
ОСЪЖДА В.С.Г., с ЕГН:**********, с
адрес: ***, да заплати на „Т.- П.” АД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление:***, ТЕЦ “Р.“, чрез процесуалния представител ю.к. А. С., разноски в
размер на 115.40 лв. /сто и петнадесет лева и четиридесет стотинки/- по
исковото производство и 52.55 лв. /петдесет и два лева и петдесет и пет
стотинки/- по заповедното производство /ч.гр.д. № ./2020 г. на РС- Р./.
ОСЪЖДА „Т.П.” АД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление:***, ТЕЦ “Република“, чрез процесуалния
представител ю.к. Анна Софрониева, да заплати на В.С.Г., с ЕГН:**********, с
адрес: ***, сумата от 100 лв.- направени разноски по исковото производство
съразмерно с отхвърлената част на иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Окръжен съд- Перник в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Районен
съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
/В.К/