Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.Б. С. , 20.05.2019
год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, Първи граждански състав, в публично съдебно заседание на 23 април, Две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАТЯ ГЕРДОВА
при секретаря Таня Тодорова,
като разгледа докладваното от Съдия ГЕРДОВА гр.д. № 1349/2018 год. по описа на
РС-Б. С. , за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от
А.А.Х. с ЕГН ********** ***, с адрес на призоваване и съобщения: гр. В.,
ул.”Лукашов”№10,ет.3,офис 311, адв. С.Г. против
„С.Е.“ ЕООД ЕИК/БУЛСТАТ *********,
гр. С., ул. Солунска № 2, с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК, с която е поискал да се признае за установено
по отношение на ответното дружество, че не дължи сумата от 3 689,68 лева с ДДС представляваща
цена на коригираното количество на измерената ел.енергия за периода от
29.12.2017г. до 30.09.2018г.
фактурирана от ответното дружество с данъчна фактура № **********/30.09.2018г.
за земеделски производител-силози находящ се извън регулацията на гр.Б. С. .
Желае да му се присъдят направените по делото
разноски, включително и адвокатски хонорар.
Направил е уточнение в с.з.,чрез процесуалният
си представител, че не дължи процесната сума
представляваща цена на коригираното количество на
измерената ел.енергия за периода от 01.04.2018г. до 29.06.2018г. при същите обстоятелства.
ИСК С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.124,ал.1 от ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК
ответното дружество, чрез адв.Р.А. е депозирал писмен отговор, с който оспорва
иска по основание и размер, като е изложил
подробни мотиви. Желае да му се присъдят направените по делото разноски,
включително и адвокатско възнаграждение.
Желае на основание чл.213
от ГПК да се съединят двете производства по гр.д.№ 1212/2018г. и по гр.д.№
1349/2018г. по описа на РС-Б. С. , тъй като се водят между едни и същи страни и
за дължими суми за ел.енергия по издадени фактури.
Поискал е на основание
чл.219, ал.1 от ГПК да се привлече по делото Ч.”Р.Б.” АД *** Бизнес Център, като трето-лице помагач, което да помага
на ответното дружество, тъй като същото разполага с фактите и доказателствата
относно издаването на процесната фактура.
На основание чл.55,ал.1,
предл.първо от ЗЗД вр.чл.219,ал.3 от ГПК „С.Е.“ ЕООД ЕИК/БУЛСТАТ *********, гр. С., ул. Солунска № 2, в условията на
евентуалност предявявил обратен иск срещу Ч.”Р.Б.” АД ***, с който поискал ответното
дружество да заплати на ищцовото дружество сумата от 3689,68 лева с ДДС, начислена
без основание, като част от фактура № **********/30.09.2018г. и получена
от ответника без основание, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на настоящият иск, чрез писменият отговор-07.12.2018г. до
окончателното изплащане.
Съдът с определение
постановено по реда на чл.140 от ГПК в з.з. от 25.01.2019г. е оставил без
уважение искането на ответното дружество „С.Е.“ ЕООД,
с правно основание чл.213 от ГПК за съединяване производствата по гр.д.№ 1212/2018г. и по гр.д.№ 1349/2018г.
по описа на РС-Б. С. , като е изложил мотиви.
Със същото определение
съдът е конституирал на основание
чл. 219,ал.1 от ГПК Ч.”Р.Б.” АД *** Бизнес Център,
в процедурното качество на трето
лице-помагач на ответника „С.Е.“ ЕООД ЕИК/БУЛСТАТ *********, гр. С., ул.
Солунска № 2, за доказване основанието и размера на вземането срещу А.А.Х. с
ЕГН **********,***.
Със същото определение в условията на евентуалност приел за
съвместно разглеждане в настоящето производство предявеният ОБРАТЕН ИСК от „С.Е.“
ЕООД ЕИК/БУЛСТАТ *********, гр. С., ул. Солунска № 2 против третото лице-помагач Ч.”Р.Б.” АД *** Бизнес Център, с правно основание чл.55,ал.1, предл.първо от ЗЗД
вр.чл.219,ал.3 от ГПК, с който е поискано от съда да издаде съдебно решение
по силата на което ответното дружество да бъде осъдено да заплати на ищцовото
дружество сумата от 3689,68 лева
с ДДС, начислена без основание, като
част фактура **********/30.09.2018г.
и получена от ответника без основание, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на настоящият иск, чрез писменият
отговор-07.12.2018г. до окончателното изплащане.
Препис от исковата молба на
А.А.Х. с ЕГН **********,***, против „С.Е.“ ЕООД ЕИК/БУЛСТАТ *********, гр. С.,
ул. Солунска № 2, и приложените към нея писмени доказателства, както и
писменият отговор на „С.Е.“ ЕООД гр. С.,
ул. Солунска № 2 и предявеният обратен иск са изпратени на третото лице
-помагач, получени от него на 05.02.2019г. видно от върнатата разписка(л.51 от
делото), което в срока до с.з.(05.03.2019г.) не е представил писмен отговор по
чл.131 от ГПК, с препис за страните по делото.
По делото са събрани
писмени и гласни доказателства. Допусната е СТЕ и СКЕ, чиито
заключения на вещите лица не са оспорени от страните и приети от съда като верни,
пълни и обективни.
Съдът като
прецени всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази се с
доводите на страните в процеса, приема за установено следното от фактическа
страна:
В исковата молба ищеца
навежда доводи, че е регистриран като земеделски производител в гр.Б. С. с обект Първи стопански двор, като има сключен договор за доставка на
ел.енергия с ответното дружество „С.Е.” ЕООД. Партидата му е с абонатен №
75108016 и с клиентски № 540002624534. Като потребител на електрическа енергия
редовно заплаща потребяваната от него ел.енергия.
Твърди се също, че през м.септември 2018г.
получил писмо от „Ч.Р.Б.”ЕАД, с което бил уведомен, че му е начислена за
плащане сумата от 3074,73 лв. без ДДС-то, представляваща консумирана, но
неплатена ел.енергия, съгласно корекция на сметка, извършена на база
констативен протокол № 3023907/29.06.2018г. на „Ч.Р.Б.” АД и констативен
протокол № 1404/03.09.2018г. на ГД”Мерки и измервателни уреди”. За така
извършената корекция ищецът получил и фактура № **********/30.09.2018г.,
издадена от „С.Е.” ЕООД, за сумата от 3689,68 лв.с ДДС-то/3074,73 лв. без
ДДС-то/, в която фактура не е посочен периода, за който е начислена енергията.
Според ищеца, фактурата касае периода от 29.12.2017г. до 30.09.2018г., а
впоследствие уточнил, че исковият период е 01.04.2018г. до 29.06.2018г. Поддържа, че не дължи така посочената сума,
тъй като не е консумирал начислената му ел.енергия, не е съгласен с описаното в
констативните протоколи и не ги е подписвал, като не е присъствал и на самата
проверка. Поддържа също, че корекцията недопустимо се извършва на базата на частен
документ-КП от 29.06.2018г., както и че клаузите от Общите условия, на които се
позовава ответника са неравноправни по смисъла на чл.143, т.6 и 18 от ЗЗП и
като такива са нищожни по смисъла на чл.146, ал.1 от ЗЗП вр.с чл.26, ал.4, пр.1
от ЗЗД.
Предвид изложените
фактически обстоятелства и доводи в исковата молба за ищеца се породил правен
интерес от търсената съдебна защита.
В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество „С.Е.” ЕООД, оспорва иска по основание и размер.
Твърди, че процесната сума представлява стойност на количество ел.енергия и стойност
на мрежовите услуги, дължими на "Ч.Р.Б."АД.
Поддържа се, че отношенията между „С.Е.” ЕООД и "Ч.Р.Б."АД се уреждат с рамков договор, приложен с писменият
отговор. Съгласно чл.6,ал.4 от същия „С.Е.”ЕООД заплаща на "Ч.Р.Б."АД и дължимите от ищеца суми, в резултат на
неизмерване, неточно или непълно измерване, определени по реда на ПИКЕЕ.
Излагат се доводи, че
е извършена проверка на средството за търговско измерване на ищеца, за което
правомерно е съставен констативен протокол от 29.06.2018г., като в резултат на
извършената корекция "Ч.Р.Б."АД е издал фактура №
**********/30.09.2018г. на „С.Е.”ЕООД за доначислените суми, в която е включена
и процесната сума от 3689,68 лв. с ДДС. За така начислената от Ч. „Р.Б.” АД сума, съответно ответника „С.Е.”ЕООД е издал на
ищеца фактура № **********/30.09.2018г.
Третото лице-помагач „Ч.Р.Б."
АД е депозирало писмено становище вх.№ 1069/13.02.2019г., с което оспорва иска./л.52 от делото/. Твърди, че
ищецът има сключен договор за продажба на ел.енергия със „С.Е.” ЕООД. Сключен е
рамков договор от 22.12.2015г. между Ч.Р.Б." АД и „С.Е.” ЕООД, съгласно
който мрежови услуги се заплащат от търговеца на ел.енергия, в случая „С.Е.” ЕООД,
независимо дали те са били платени от крайния потребител, като заплаща и
дължимите от потребителя /клиента/ суми, вследствие на неизмерване, непълно или
неточно измерване, определени по реда на ПИКЕЕ.
Поддържа се също, че във
връзка с излизането на ищеца на свободния пазар на ел.енергия, между него и ищеца
А.Х. е сключен договор № **********/19.07.2016г. за предоставяне на достъп и
пренос на ел.енергия, съгласно чл.14 от който във всички случаи на неправилно
или неточно измерване на пренесената ел.енергия, разпределителното предприятие
съставя констативен протокол при условията и реда на раздел ІХ от ПИКЕЕ и
коригира данните за пренесената енергия по същия ред. Твърди се, че КП от 29.06.2018г. е съставен именно при спазване на този
ред, а манипулацията на средството за техническо измерване е потвърдена и от
метрологичната проверка. Поддържа се, че при това положение, на основание
чл.83, ал.1, т.6 от Закона за енергетиката и чл.48, ал.1 от ПИКЕЕ се извършва
корекция на сметката, касаеща периода от 01.04.2018г.
до 29.06.2018г./датата на проверката/.
От представеният по делото Констативен протокол №
3023907/29.06.2018. се установява, че е съставен от служители „Ч.Р.Б.”АД във
връзка с проверка за неточно измерване и/или неизмерване на електрическа
енергия, потребявана от ищеца на обект І-ви стопански двор. При проверката е
констатирано, че средството за търговско измерване /СТИ/ е монтирано в табло в
границите на имота. Констатациите са, че пломбата на клемния блок е
отваряна. Фирмените пломби на
електромера са неоригинални. Електромерът е демонтиран и на негово място е
поставен нов, който е изправен. Проверката е извършена в присъствието на В.Я. и
Маруся Накова от Федерацията на
потребителите.
Както
това се установява от представеното по делото писмо изх.№ NTZ100413/30.06.2018г. и известие за доставянето му, за
съставянето на констативен протокол № 3023907/29.06.2018г. ищецът бил уведомен от „Ч.Р.Б.”АД
на 10.07.2018г./л.70 от делото/, както и с писмо изх.№ NTZ105134/10.09.2018г. и известие
за доставянето му, за съставянето на констативен протокол № 1404/03.09.2018г. от ГД”МИУ” ищецът
бил уведомен от „Ч.Р.Б.”АД на 18.09.2018г./л.72 от делото/.
От
представения по делото констативен протокол от метрологична експертиза на СТИ №
1404/03.09.2018г., издаден от Български институт по метрология, РО-С.
е видно, че демонтираното СТИ от обекта на ищеца е подложено на метрологична
експертиза, при което е констатирано, че е осъществен достъп до вътрешността на
електромера, като при четене на енергозависимата памет се констатира, че
форматът на записа е променен, което говори за намеса в софтуера на
електромера, която не е от производителя.
Въз
основа на констативния протокол от 29.06.2018г. и този от 03.09.2018г.,третото
лице-помагач „Ч.Р.Б.”АД изготвило предложение за корекция на сметка, от което
се установява, че за периода 01.04.2018г. до 29.06.2018г. на ищеца са
доначислени общо 20785 kWh ел.енергия.
С оглед предложението, „Ч.Р.Б.”АД изпратил до ищеца писмо изх.№ **********/19.09.2018г.,
с което го уведомил, че в съответствие с Правилата за измерване на количеството
ел.енергия /ПИКЕЕ, обн.ДВ бр.98/2013г./ е извършил корекция на количествата
ел.енергия за изминал период, като е начислена сумата от 3074,73 лв.без ДДС за
мрежови услуги. Уведомил го също, че във връзка с чл.51, ал.2, изр.2 от ПИКЕЕ и
на основание чл.6, ал.4 от рамковия договор, на „С.Е.”ЕООД е изпратена фактура,
дължимата сума по която следва да бъде заплатена от ищеца.
Пред
настоящата съдебна инстанция е разпитан свидетеля А. Ангелов (без родство със страните по делото)
който установи, че работи като техник ел.системи/контрол в Ч. „Р.Б.” АД, отдел
„Нетехнически загуби”.
Ангелов посочи, че на 29.06.2018г.
заедно с колегите му Мирослав Начев и Йордан Игнатов и двама членове от Федерацията
на потребителите извършили проверка в гр.Бяла Слатина в Първи стопански двор.
Електромерът се намира на табло ниско напрежение в самия трафопост вътре в
имота, до който няма достъп. Допуснати били от бащата на потребителя, който
отключил трафопоста. В този трафопоста имало един електромер, който има партида
и е на ЧЕЗ. Имало и други електромери,
но те не били към ЧЕЗ.
При проверката
констатирали, че едната пломба, която е на клемния блок е отваряна, а другите
две пломби на електромера са неоригинални. Поради тази причина демонтирали
електромера и го подменили с нов, а демонтирания изпратили на БИМ за проверка.
Потребителят бил потърсен,
но човекът който се представил за негов баща съобщил, че в момента той
отсъства.
Човекът, който се
представил за баща на потребителя присъствал изцяло на проверката и не пожелал
да се подпише в КП и да получи екземпляр от същият. Показали му констатираните
нарушения, пред него опаковали демонтирания електромер и го запечатали с
пломби.
При предяваване на КП №
3023907/29.06.2018г. свидетелят Ангелов отговори на зададените въпроси, като
посочи, че човекът, който ги допуснал до СТИ не е подписал констативния
протокол. Нямат право да проверяват лични документи, като в КП е отразено кой
присъства. В случая е записано „негов представител“ без имена, като е отказал
да се подпише.
На проверката не е
присъствал орган на МВР, тъй като в случая не е налице промяна в схемата на
свързване.
Другият
свидетел В.Я. е член на Федерацията на потребителите, който присъствал при съставянето на констативен
протокол
№ 3023907/29.06.2018г. В показанията си свидетелят потвърждава изложените в
протокола констатации, че електромерът се е намирал в таблото на частния
трафопост на ищеца и че пломбата на клемния блок била нарушена, както и
метрологичните и фирмените пломби също били арушени. Свидетелят установява също
така, че електромера бил свален и поставен в запечатан плик за изпращане на
комисия.
Я. посочи, че
потребителят бил търсен няколко пъти, но на място на проверката имало човек,
който се представил за потребител, но не си спомня имената му. Този човек не е
подписал КП.
От изслушаното в с.з.
заключение на вещото лице Г.М. по допуснатата СКЕ, което не се оспори от
страните по делото и се възприе от съда като вярно и обективно, се установи, че
в случая е извършена манипулация на електромера с цел препрограмиране софтуера
му. За изготвяне на експертизата използвал
материалите и констативните протоколи, приложени по делото.
В протокола на БИМ е
отразено, че няма грешка, но разглеждането на програмата на електромера
показва, че има най-малко три грешки, т.е. три манипулации по програмен път, от
които е достатъчно само една от тях да е налична и констатацията, че е
извършено препрограмиране е валидна.
Според експерта първата
грешка е, че сумата по софтуерната програма от С.8.1 плюс С.8.2 трябва да е
равна на С.8.0,т.е. след показанията сумата не е равна на С.8.0. Това означава,
че вследствие на манипулацията резултата е различен от този, който трябва да
бъде в действително.
Втората грешка е на фърмуера на електромера, който
след извършване на манипулацията програмата е завършила с непредсказуемата
С517, вместо оригинала С512.
Третата грешка е изменение
на самия софтуер, като оригиналната версия ZЕ312-33-42 е заменена след
манипулацията с нова версия ZPA5ZЕ312-33-42.
От експертизата на БИМ е видно, че електромера мери в
допустимата грешка +/- 2-3%. Няма данни по делото каква част от ел. енергията е
отчетена от електромера, поради което е невъзможно да се изчисли процента на грешката.
От изслушаното в с.з.
заключение на вещото лице И.И. по допуснатата СТЕ, което не се оспори от
страните по делото и се възприе от съда като вярно и обективно се установи, че при
извършената манипулация на софтуера на електромера е ясно, че част от
консумацията на ел.енергията от потребителя не е отчетена от електромера, но
каква част точно не може да се определи. Поради тази причина корекцията
е извършена по хипотезата, че няма точен измерител не неотчетената ел. енергия
и затова се използва тази формула на чл.48, ал.1, т.2, б.“б“ от ПИКЕЕ.
Корекцията е начислена по действащи цени, одобрени от
КЕВР за периода на корекцията, като цените са по утвърдените от КЕВР, а не по
договорените между страните.
В случая „С.Е.“ се явява само един посредник при
заплащането на потребената, но неотчетена от електромера ел. енергия между потребителя А.Х. и „ЧЕЗ Разпределение“ АД.
При така изяснената фактическа обстановка и събрани доказателства, настоящият
състав, прави следните правни изводи:
I. ПО
ПЪРВОНАЧАЛНИЯТ ИСК с правно основание чл.124,ал.1 от ГПК.
Предявеният иск е с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК, под формата на отрицателен установителен иск
за установяване, че ищецът не дължи на ответника определена сума-стойност на
изразходвана от него ел.енергия. Съобразно предявения иск, доказателствената
тежест за доказване наличието на вземане в посочения размер е върху
ответника.Същият следва да докаже и то при условията на пълно и главно
доказване, че през посоченият период ищецът е употребил определени количества
ел.енергия, единичната цена на тази енергия, както и общия размер на
претенцията си и начина на начисляването й.
В процесния
случай не се спори, че ищеца А.Х. в
периода, за който е извършена корекцията на сметката му е бил потребител на ел.
енергия за посочения в исковата молба обект по силата на договорни отношения с Ч. „Р.Б.” АД на основание сключен договор № **********/19.07.2016г. за предоставяне на достъп до
и пренос на ел.енергия през разпределителната мрежа/л.59 от делото/, съгласно
който последното е продеставило достъп и пренос на ел.енергия до обекта на
ищеца, електромер, който се намира в трафопост, находящ се в границите на имота
му.
Партидата на ищеца за
конкретният обект е с абонатен № 75108016 и с клиентски № 540002624534, по
който се издават и фактурите. Същите се издават на „С.Е.”
ЕООД съгласно рамков договор от 22.12.2015г., сключен между ответника „С.Е.”
ЕООД-търговец на ел.енергия и третото лице-помагач „Ч.Р.Б.” АД-чл.2 ал.2
от договора./л.20 от делото/.
Съгласно чл.14
от договор № **********/19.07.2016г. за предоставяне на достъп до
и пренос на ел.енергия през разпределителната мрежа
сключен между ищеца А.Х. и Ч. „Р.Б.” АД във
всички случаи на неправилно или неточно измерване на пренесената електрическа
енергия, разпределителното предприятие съставя констативен протокол при
условията и реда на Раздел девети на ПИКЕЕ, като в този случай разпределителното предприятие коригира данните за
пренесената електрическа енергия по реда на Раздел девети от ПИКЕЕ.
Съгласно ЗЕ
(Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) всички клиенти с
обекти, присъединени на средно напрежение, могат да си избират доставчик на
ел.енергия и да договарят с него цени на енергията. За разлика от регулирания
пазар, където търговията се извършва след като доставката е направена и обхваща
период от един месец, в условията на свободен пазар търговията се извършва
преди момента на доставка и се търгуват количества на часова база.
Предварително се планира очакваното потребление за всеки час. Всяко отклонение
на реалната потребление спрямо прогнозата представлява „небаланс“ и е
съпътствано с допълнителни разходи, като с оглед ограничаването им участниците
на свободния пазар формират балансиращи групи, които се администрират от
координатор на балансираща група. Независимо от избора на доставчик, всеки
клиент продължава да заплаща мрежови услуги, чиито цени са регулирани и не
подлежат на регулирани, по арг. от чл.100, ал.3 от ЗЕ.
Съгласно
Правилата за търговия с ел.енергия - чл.31, ал.2, търговците и доставчиците от
последна инстанция заплащат дължимите суми за мрежуви услуги на съответния
мрежови оператор, независимо дали са получили плащане от клиента.
Съгласно чл.6,
ал.4 от приложеният рамков договор/л.25 от делото/ търговецът заплаща на „Ч.Р.Б.” АД дължимите от клиента суми вследствие на неизмерване,
непълно или неточно измерване, определени по реда на ПИКЕЕ.
Съгласно
Правилата за търговия с ел.енергия за клиенти /изд.от ДКЕВР, обн., ДВ, бр. 66 от
26.07.2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. и доп., бр. 39 от
09.05.2014 г., бр. 90 от 20.11.2015 г., изм. И доп. ДВ. бр.100 от 15.12.2017г.,
изм. и доп. ДВ. бр.72 от 31.08.2018г. /, за клиенти,
които закупуват ел.енергия по свободно договорени цени от доставчик, различен
от нейния снабдител, или доставчик от последна инстанция, операторът на
разпределителната мрежа предоставя на доставчика информация да дължимата сума
от съответния клиент в резултат на установеното измерване, непълно или неточно
измерване.
Съставени са КП № 3023907/29.06.2018г.
от служители на „Ч.Р.Б.” АД/л.8 от делото/ и КП № 1404–03.09.2018г. на БИМ
ГД”МИУ”-С./л.12 от делото/.
След уведомяване на ищеца е направена корекция на сметката и в случая
от „Ч.Р.Б.” АД е издадена фактура № **********/30.09.2018г. (л. 34 от делото)
на „С.Е.” ЕООД на стойност 5614,51 лв., която включва и други корекции по реда
на ПИКЕЕ за клиенти на конкретния търговец на ел.енергия.
Сумата от 3689,68 лв. за
процесния период е фактурирана и във фактура № **********/30.09.2018г. /л.6 от
делото/ издадена от„С.Е.” ЕООД на ищеца ЗП А.А.Х..
Спорът между страните е за
дължимостта на сумата от 3689,68 лв. начислена въз основа на констативните
протоколи, които се оспорват от ищеца. Основният спорен материално-правен въпрос между страните е
дали изобщо съществува законово основание за „Ч.Р.Б.”
АД, като доставчик на електрическа енергия да коригира
едностранно сметките на ищеца като потребител за
ел. енергия през
изминал период, по който съдът намира следното:
За да бъде даден отговор на
спорния въпрос следва да се изходи от нормативната уредба, регулираща
отношенията между страните в периода на извършване на проверката на СТИ и
извършването на едностранната корекция на дължимите суми за потребена, неотчетена и неплатена
стойност на електроенергия, а именно - от
01.04.2018г. до 29.06.2018г.
В подкрепа на твърденията
си, че в релевантния период е допустима корекция на сметката на потребителя за
минал период, третото лице помагач „Ч.Р.Б.” АД в писменото си становище/л.52 от
делото/ се позовава на разпоредбата на
чл.83 ал.1 т.6
ЗЕ и ПИКЕЕ, приети от ДКЕВР от 14.10.2013 год., отменени към настоящия момент с
решение на ВАС № 1500/2017г., с изключение на чл.48-чл.51 вкл. Това е и
посоченото във фактура № **********/30.09.2018г./л.6
от делото/
основание за извършване преизчисление на дължимата сума за потребената
електроенергия за процесния период.
Посочената разпоредба
на чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ предвижда, че устройството и експлоатацията на
електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в
правилата за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи
принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за
тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, както и създаването,
поддържането и достъпа до база данни с регистрацията от средствата за търговски
измерване. Така формулирана законовата разпоредба съдържа единствено делегация за приемане на подзаконов нормативен
акт, уреждащ спорната възможност за корекционна процедура, но не урежда
условията, при които може да бъде извършена корекцията. В разпоредбата на
чл.98а ал.2 т.6 от ЗЕ се предвижда, че част от задължителното съдържание на
публично известните общи условия за продажба на електрическа енергия е
посочване на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка
съгласно правилата по чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ: а/ в полза на крайния снабдител за
потребена електрическа енергия в случаите на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване,
промяна в схемата на свързване или неправомерно въздействие върху уреди,
съоръжения или устройства по чл.120, ал.3 ЗЕ; б) в полза на клиента за
потребена електрическа енергия в случаите на неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия поради повреда на уреди, съоръжения или устройства по
чл.120, ал.3 ЗЕ. Съдът намира, че и тази законова разпоредба сама по себе си не
регламентира право на крайния снабдител да извършва едностранна корекция на
потребена електрическа енергия за минал период, тъй като същата е изрична само
по отношение задължителното съдържание на публично известните общи условия, а в
частта относно възможността и реда за извършване на корекция е препращаща към чл.83 ал.1 т.6 ЗЕ, по
отношение на която вече се посочи, че в тази насока има само делегиращ
характер.
Дори и
чрез тълкуване да се приеме, че посочените законови разпоредби предвиждат
възможност за извършване на корекции в сметките на потребителите, то по никакъв
начин тази възможност не може да бъде сведена до обективната отговорност, на
която се позовава ответника.
Обективната
отговорност в правото е изключение, доколкото неблагоприятните последици се
възлагат на едно лице, без да се държи сметка за субективното му отношение. Спорен в практиката е въпросът за вината на абоната,
на когото се вменява задължение да заплати сума по направена едностранна
корекция на сметка, поради неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия от СТИ.
В свои решения №
118/18.09.2017 г. по т.д. № 961/2016 г., II т.о на ВКС и № 115/20.09.2017 г. по
т.д. № 1156/2016 г., II т.о, ВКС прие, че е въведена обективна отговорност на потребителя, като изключение от
общото правило за наличие на вина при ангажиране отговорността на
потребителя, и крайният снабдител на ел.
енергия не дължи да доказва виновно поведение на абоната при доказано неточно
отчитане на електромера на клиента и извършено преизчисление на сметката
му след влизане в сила на изм. и доп. на чл. 83, ал.
1, т. 6 и чл. 98а, ал. 2, т. 5 ЗЕ със ЗИДЗЕ ДВ. бр. 54/2012 г., в сила от
17.07.2012 г. и след влизане в сила на ПИКЕЕ от 16.11.2013 г.. Според решенията
на ВКС, в предвидената в раздел IХ от
ПИКЕЕ корекционна процедура са регламентирани обективни правила за
измерване на доставената, но неотчетена или неточно отчетена електрическа
енергия, като целта на законовата и подзаконовата правна уредба е да се
възстанови настъпилото без основание имуществено разместване. С оглед на това е прието, че правото на крайния снабдител на
електрическа енергия да извърши едностранно корекция на количеството доставена,
но неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, не е обусловено от
доказване на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или
неточното измерване на електрическата енергия, поради това, че целта на
корекционната процедура е да възстанови настъпилото без основание имуществено
разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за неговото виновно
поведение.
Тези разрешения на
ВКС се споделят от настоящият съдебен състав, но единствено за периода на действие на предвидените в чл. 83, ал.
1, т. 6 от ЗЕ ПИКЕЕ - приети от ДКЕВР с протокол №
147/14.10.2013 г. (ДВ бр. 98/12.11.2013 г) - в сила от 16.11.2013 г. и
действащи занапред - до изричната им
отмяна с Решение № 1500 от 06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016
г., 5-членен с-в, с изключение на чл.
48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от този акт, обнародваното в ДВ бр.
15/14.02.2017 г. и влязло в сила на същата дата, отмяната им има действие
само занапред, от влизането в сила на това решение на 14.02.2017 г. Съгласно чл. 195, ал. 1 АПК подзаконовият
нормативен акт се смята за отменен от деня на влизане в сила на съдебното
решение, т. е. занапред от деня на влизане в сила на горецитираното съдебното
решение и няма обратно действие, като за периода от приемане на подзаконовия
нормативен акт до неговата отмяна актът се счита за законосъобразен и поражда
валидни правни последици(ТР № 2/27.06.2016 г. на ВАС).
Окончателна отмяна на чл.48-51 ПИКЕЕ е извършена с Решение №
13691/08.11.2018г. по адм.д.№ 4785/2018г.
на петчленен състав на ВАС, обнародвано в Д.В, бр. 97/23.11.2018 г.и влязло в законна сила
от тази дата. След тази отмяна следва да
намери приложение предходната съдебна практика, която е обоснована с липсата на
законово основание за доставчика на електрическа енергия едностранно да
коригира сметките на потребителите, само поради обективния факт на констатирано
неточно отчитане или неотчитане на доставяната електроенергия, без да е доказан
периода на същото и без да е доказано неправомерно виновно поведение от страна
на потребителя.
Съгласно чл. 195, ал.
2 АПК, правните последици от акта се уреждат от компетентния орган /в случая
КЕВР/ в срок до три месеца от влизане в сила на съдебното решение. Към
настоящия момент КЕВР не е уредила правните последици, възникнали от отменените
ПИКЕЕ. Поради това и с оглед действието занапред на решението на Петчленния
състав на ВАС, относно извършената на 29.06.2018
г. проверка на средството за търговско измерване, ПИКЕЕ /обн., ДВ, бр. 98
от 12.11.2013 г./ съставляват приложим материален закон /относно
разграничението на действието на отменен подзаконов нормативен акт и отменен
индивидуален административен акт и тълкуването на чл. 195 АПК - вж. Решение №
212/23.12.2015 г. по т.д. № 2956/2014 г. на ВКС, І т. о., Решение №
104/27.06.2016 г. по т. д. № 1610/2015 г. на II т. о. на ВКС, Решение
№ 28/28.04.2016 г. по т. д. № 353/2013 г. на на II т. о. на ВКС,
Решение № 7/26.04.2016 г. по т. д. № 3196/2014 г. на на II т. о. на
ВКС и др./
Ефектът на решението
на административния съд е преустановяване занапред действието на отменените
правни норми поради отричане на юридическата им сила.
В случая периодът, за който
е извършена едностранната корекция на сметката на ищеца от 01.04.2018г. до 29.06.2018г. е след измененията на чл.98а от Закона
за енергетиката /ДВ, бр.54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ и след приемане на
Правилата за измерване на количеството електрическа енергия, приети с решение на
ДКЕВР от 14.10.2013 г. /обн. ДВ, бр.98/12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г./.
При това положение
настоящият съдебен състав намира, че поради липсата на действащи ПИКЕЕ,
регламентиращи принципите на измерване, начините и местата за измерване,
условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на
неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия, крайният снабдител
не е имал законово основание да коригира сметката на клиента, тъй като не е
изпълнил задължението си по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ (нормата препраща към
правила - вече отменени). Въпреки, че е предвиден ред за уведомяване на клиента
по чл. 98а, ал. 2, т. 6 ЗЕ в ОУ на крайния снабдител, то тази норма също така
препраща към предвидените в чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ правила (ПИКЕЕ), съгласно
които следва да бъде извършена корекцията на сметка, за която корекция вече
клиентът да бъде уведомен по съответния ред от общите условия.
След отмяната на
ПИКЕЕ и към момента на проверката на електромера на ищеца от 29.06.2018 г., не са били налице действащи
и приложими правила за установяване на случаите на неизмерена, неправилно
и/или неточно измерена ел. енергия. Не е била изпълнена законовата делегация в
чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане на такъв ред, като основание за извършване
на корекцията. Именно затова не е налице и въведената с ПИКЕЕ (отм.) обективна
отговорност на потребителя, като изключение от общото правило за наличие на
вина при ангажиране отговорността на потребителя, поради което приложение в
случая отново намират общите правила.
В настоящия
казус към момента на съставяне на констативния протокол от 29.06.2018 г. са действали разпоредбите на чл. 48 - чл. 51 от
ПИКЕЕ. Корекцията е извършена на основание чл.48, ал.1, т.2, бук."б"
ПИКЕЕ, предвидаща възможност за извършване корекция на сметката на небитов
клиент в случаите на липса на средство за търговско измерване, както и в
случаите, когато при метрологична проверка се установи, че средството за
търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата.
Нормативната уредба, за да възникне правото на
коригиране на сметката, изисква кумулативно наличие на визираните предпоставки,
а именно ведно с неправомерното вмешателство, да е констатирано и неизмерване
или неточно измерване. В случая не са налице доказателства
в посочения смисъл.
От писмените доказателства - констативните
протоколи № 3023907/29.06.2018г. на „Ч.Р.Б.”
АД и КП № 1404/03.09.2018г. на БИМ ГД”МИУ”-С., както
и от заключението на изслушаната СКЕ е видно, че при извършване на проверката в лабораторията електромерът
е отчитал правилно - в границите на точност, но поради липсата и
неоргиналността на пломбите, е била извършена подмяна на СТИ.
Действително в
представения констативен протокол от БИМ е посочено, че е осъществен достъп до
вътрешността на електромера и при четене на енергонезависимата памет се
констатира, че форматът на записа е променен, което говори за намеса в софтуера на електромера, която не е от
производителя.
Наличието на
това вмешателство (СТИ се намира в границите на имота на ищеца) обаче
само по себе си не води до извод за наличие на основание за коригиране на
сметката на абоната, доколкото липсват доказателства същото да е дало пряко
отражение на измерването на отчитаната ел. енергия в рамките на процесния
период, така че потребената такава да не е отчетена изцяло или частично, респ.
заплатена от абоната.
В т.4.4. от КП № 1404/03.09.2018г. на БИМ ГД”МИУ”-С. е
направена проверка на точността на електромера и съответно в т.4.4.1., т.4.4.2
и 4.6. са дадени таблици на съответните параметри – констатираната грешка на
СТИ, както и каква е максимално допустимата грешка /в проценти/ над която СТИ
не измерва вярно ел.енергията преминала през него. От трите таблици в
констативния протокол се вижда, че изследваните параметри са в допустимите
граници. В процесния случай обаче, въпреки опита за промяна
на софтуера на СТИ не се е стигнало до грешно измерване на консумираната
ел.енергия и затова чл. 48 от ПИККЕ не е приложим.
В тази връзка са Решения
№ 274/03.10.2018 г. по в.гр.д.№
359/2018г.,Решение № 11/22.01.2019
г. по в.гр.д.№
675/2018г. на ОС-В. по идентични казуси/.
В заключението
на експерта, макар и да се прави извод за външно вмешателство, същото не
посочва по какъв конкретен начин това вмешателство е повлияло на измерването на
потребената в обекта ел.енергия, като посочва, че версиите за въздействие върху
показанията на електронния електромер са недоказани, тъй като програмата за
работа на този тип електромери е изевестна законно единствено на завода производител.
При тези съображения, настоящият
съдебен състав приема за недоказано правото на Ч. „Р.Б.” АД да извърши едностранна корекция на сметката на
абоната по реда на чл. 48, ал.1,
т.2 б."б" ПИКЕЕ.
Като извод, следващ горното
изложение, решаващият съд намира, че в приложение на правилото за разпределяне
на доказателствената тежест следва да се приеме, че недоказаните факти не са се
осъществили и за ответника настъпват неблагоприятните последици от това
обстоятелство, поради което предявеният от ищеца А.А.Х. с ЕГН **********,***, с адрес на
призоваване и съобщения: гр.В., ул.”Лукашов”№10, ет.3,офис 311, адв. С.Г. против „С.Е.” ЕООД ЕИК/БУЛСТАТ *********, гр. С., ул.„Солунска” №
2, отрицателен установителен иск следва да бъде уважен изцяло.
II. ПО
ПРЕДЯВЕНИЯТ ПРИ УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ ОБРАТЕН ИСК
с правно основание чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД
вр.чл.219,ал.3 от ГПК
В условията на евентуалност
при уважаване на главният иск „С.Е.“ ЕООД ЕИК/БУЛСТАТ *********, гр. С., ул.
Солунска № 2, е предявил обратен иск срещу Ч.”Р.Б.” АД ***, с който поискал
ответното дружество да заплати на ищцовото дружество сумата от 3689,68 лева с ДДС, начислена без основание, като част от фактура №
**********/30.09.2018г. и получена от ответника без основание, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на настоящият
иск -07.12.2018г. до окончателното изплащане.
С оглед уважаването на
главният иск срещу „С.Е.“ ЕООД е налице процесуалното условие за разглеждане по
същество на евентуалният обратен иск между горепосочените страни.
В
исковата молба се посочва, че ищеца „С.Е.“ ЕООД е търговец на ел.енергия и в изпълнение на рамков
договор от 22.12.2015г. включен между ищеца и Ч.”Р.Б.” АД *** имал задължение
да заплати сумата от 3689,68 лв., която сума е
фактурирана като задължение на ЗП А.А.Х. с фактура № **********/30.09.2018г.
/л.6 от делото/. При условие, че съдът уважи главният иск, то процесната сума
заплатена от ищеца „С.Е.“ ЕООД на ответника Ч.”Р.Б.” АД *** се явява получена
без правно основание по смисъла на чл.55,ал.1,предл.първо от ЗЗД.
Видно от приложеният рамков
договор сключен между страните по делото/л.25 от делото/ е уговорено в чл.6, ал.4, търговецът заплаща на „Ч.Р.Б.” АД дължимите от
клиента суми вследствие на неизмерване, непълно или неточно измерване,
определени по реда на ПИКЕЕ. В чл.7 и чл.8 е посочено, че мрежовият оператор
издава на търговеца фактура за дължимите суми за мрежови услуги за всички
всички обекти на неговите клиенти, като търговецът заплаща стойността на
фактурите в договорените срокове.
В
случая „Ч.Р.Б.” АД е издало фактура № **********/30.09.2018г. на „С.Е.”ЕООД за
доначислените суми, в която е включена и процесната сума от 3689,68 лв. с ДДС./л.22
от делото/. За така начислената от Ч. „Р.Б.” АД сума,
съответно „С.Е.”ЕООД е издал на ищеца ЗП А.Х. фактура № **********/30.09.2018г. за същата сума.
След като
задълженията са фактурирани по надлежният ред и не са оспорени от страните в
настоящият исков процес, установено е по главният иск/по чл.124,ал.1 от ГПК/,
че ищеца А.Х. не дължи на ответника „С.Е.”ЕООД
процесната сума в размер на 3689,68 лв. с ДДС/, то предявеният в условията на
евентуалност осъдителен иск с правно основание чл.55,ал.1, предл.първо от ЗЗД
вр.чл. вр.чл.219,ал.3 от ГПК се явява основателен и доказан, поради което
следва да бъде уважен изцяло.
III. РАЗНОСКИ:
Ищеца А.Х. още с
исковата молба претендира за присъждане на разноски направени пред настоящата
съдебна инстанция и такива следва да му се присъдят, съгласно представеният
списък по чл.80 от ГПК./л.106 от делото/. Поискал е да му се присъдят 147.60
лв. заплатена държавна такса, 5.00 лв. за
издаване на съд.у-ние/л.4
от делото/ и 500.00 лв. адвокатско възнаграждение/л.5 от делото/.
Ответното дружество „С.Е.”ЕООД
също е поискало с писмена молба вх.№ 1550/01.03.2019г. присъждане на разноски
съгласно приложеният списък по чл.80 от ГПК./л.98 от делото/, а именно: 147.60 лв. заплатена държавна такса по
обратният иск/л.43 от делото/ и 500.00 лв. адвокатско възнаграждение/л.29,99 и
100 от делото/.
Поискало е разноските да се
възложат на Ч. „Р.Б.” АД, тъй като „С.Е.”ЕООД
не е дало повод за завеждане на делото от ищеца А.Х..
Съдът намира това искане за
неоснователно, по следните съображения:
По силата на процесуалното
правило на чл.78, ал.2 ГПК ответникът не отговаря за разноски само, ако с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако е признал иска.
Предпоставките за
недължимост на разноските по делото от ответника, когато искът е уважен, са
посочени в чл.78 ал.2 ГПК и те са две: ответникът да не е дал повод за предявяване на иска
и да го е признал. Тези предпоставки са кумулативни и следва да се преценяват
във връзка с предмета на конкретното дело. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът
не трябва да се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е
обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени
правата на ищеца. /Определение № 709/28.12.2012 по дело №592/2012 на ВКС, ГК, I
г.о./.
В случая двете предпоставки не са в кумулативност,
тъй като дори ответникът по главният иск/чл.124,ал.1 от ГПК/ „С.Е.”ЕООД да не е
дал повод за завеждане на делото от ищеца, то същият оспорил исковата му
претенция с писмеинят отговор и в последващите си писмени становища.
С писмена молба вх.№ 3484/13.05.2019г.
третото лице помагач Ч. „Р.Б.” АД е
поискало съдът не присъжда разноски на „С.Е.”ЕООД, тъй като адвокатска кантора
„А., Доросиев и партньори” е представител на това дружество по много дела в
страната, няма никаква сигурност, че
банковият превод, който се доказва, чрез приложеното извлечение касае
настоящето, т.е.е не се доказва, че адвокатският хонворар, който се претендира
е заплатен.
Същата не следва да се
взима предвид от съда, тъй като е депозирана след приключване на с.з. проведено
на 23.04.2019г. и с след даване ход на устните състезания.
В случая ответното
дружество „С.Е.”ЕООД следва да заплати на ищеца А.Х. направените по делото
разноски в размер на 147.60 лв. заплатена държавна такса за образуване на
делото, 5.00 лв. за съд.у-ние и 500.00 лв. адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на
делото на ответното дружество не следва да му се присъждат поисканите
съдебно-деловодни разноски по главният иск, съгласно представеният списък по
чл.80 от ГПК.
При уважаване на
обратният иск следва ответното дружество Ч. „Р.Б.” АД да заплати
на ищеца „С.Е.”ЕООД деловодни разноски в размер на общата сума 647.60 лв., от
която: 147.60 лв. заплатена държавна такса и 500.00 лв. адвокатско
възнаграждение.
При
този изход на спора на Ч. „Р.Б.” АД /като
трето лице-помагач и като ответник по обратният иск/ не му се дължат разноски.
Водим
от гореизложените мотиви, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че А.А.Х. с ЕГН ********** ***, с адрес на призоваване и съобщения:
гр.В., ул.”Лукашов”№ 10,ет.3,офис 311, адв.С.Г., НЕ ДЪЛЖИ на „С.Е.” ЕООД ЕИК/БУЛСТАТ *********, гр. С., ул.
„Солунска” № 2, сумата от
3 689,68 лева с ДДС-то представляваща цена на коригираното количество
на измерената ел.енергия за периода от 01.04.2018г. до 29.06.2018г., начислена въз основа на съставен КП №
3023907/29.06.2018г. и КП № 1404/03.09.2018г. на
ГД”МИУ-С. и фактурирана от ответното дружество с данъчна фактура № **********/30.09.2018г. за
земеделски производител-силози находящ се извън регулацията на гр.Б. С. , на основание
чл.124, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА „С.Е.”
ЕООД ЕИК/БУЛСТАТ *********, гр. С., ул. „Солунска” № 2, ДА ЗАПЛАТИ на А.А.Х. с ЕГН ********** ***, с адрес на призоваване и
съобщения: гр.В., ул.”Лукашов”№10,ет.3,офис 311, адв. С.Г., направените по
делото разноски в размер на 147.60 лв.
заплатена държавна такса за образуване на делото, 5.00 за съд.у-ние и 500.00
лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Ч.”Р.Б.”
АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление:*** Бизнес Център, представлявано от Т. П., П.Х.В.Л.С.(всеки двама от членовете на Управителния
съвет заедно) ДА ЗАПЛАТИ на „С.Е.”
ЕООД ЕИК/БУЛСТАТ *********, гр. С., ул. „Солунска” № 2, сумата от 3689,68 лева с ДДС, начислена без основание, като част от фактура №
**********/30.09.2018г. и получена от ответника без основание, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на настоящият
иск-07.12.2018г. до окончателното изплащане, както и направените по делото
разноски в общ размер от 647.60 лв.,
от които: 147.60 лв. заплатена
държавна такса и 500.00 лв.
адвокатско възнаграждение.
Решението е постановено при
участието на Ч.”Р.Б.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** Бизнес
Център, представлявано от Т. П., П.Х.В.Л.С.(всеки
двама от членовете на Управителния съвет заедно) трето
лице-помагач на ответника „С.Е.” ЕООД ЕИК/БУЛСТАТ *********, гр. С., ул.
„Солунска” № 2.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ОС-В. в двуседмичен срок от уведомяването на страните по делото,
че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: