РЕШЕНИЕ
гр.София, …………..2018год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, II-ри въззивен състав в публично съдебно заседание на втори април през две
хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ:1. СТЕФАН МИЛЕВ
2. АНЕЛИЯ ЩЕРЕВА
с участието на
секретаря М. Косачева и в присъствието на прокурора Б. Байраков след като
разгледа докладваното от съдия КОЕВ ВНОХД №
1204 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на глава XXI НПК.
С присъда от 21.06.2017г. постановена по НОХД
№ 3917/2017г. по описа на Софийски Районен съд, НО, 6 състав е признал подсъдимата
Х.С.Д. за невиновна в това, че на 07.10.2015г.,
в гр.София, в района на кръстовището с ул.”Ф.Д.П.”, противозаконно пречила на
органи на властта - Н.Г.П. и К.С.С., полицейски служители към 05 РУ-СДВР - да
изпълняват задълженията си, визирани в разпоредбите на чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР
/’’Полицейските органи могат да задържат лице:....т.1.За което има данни, че е
извършило престъпление/, чл.74, ал.1 ЗМВР /”3а лицата по чл.72, ал.1 се издава
писмена заповед за задържане”/, чл.80, ал.1 ЗМВР /’’Полицейските органи
извършват обиск на лице: 1.Задържано при условията на чл.72, ал.1”/, чл.11,
ал.1 от Инструкция № 8121з- 78/24.01.2015г. за реда за осъществяване на
задържане, оборудване на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в
тях в МВР /”3а всяко задържано лице се издава заповед за задържане на лице от
полицейския орган, ограничил правото на свободно придвижване: на лицето”/, като
докато П. и С. се опитвали да сложат помощни средства - белезници на оказващия
съпротива при задържането му Л.М.Д./син на подсъдимата Х.С.Д./, подсъдимата Д.
издърпала радиостанцията от колана на полицай П., с което му попречила да
поиска съдействие от колегите си във връзка със задържането на Л.Д., лиснала в
посока към П. и С. чаша кафе, дърпала ги за якетата и ги бутала, докато
полицейските служители се опитвали да задържат Л.М.Д., поради което и на основание
чл.304 НПК е оправдана по повдигнатото обвинение по чл.270, ал.1 НК.
Срещу така постановения съдебен акт е подаден
протест от СРП, в който се твърди, че присъдата
е неправилна и незаконосъобразна. Иска се нейното отменяване и постановяване на
нова осъдителна присъда, с която да бъде наложено справедливо наказание. В
протеста не се съдържат доказателствени искания.
В съдебно заседание представителят на СГП поддържа протеста.
Излага, че първоинстанционната присъда е неправилна и незаконосъобразна и не
кореспондира със събраните по делото доказателства, от които по категоричен
начин се доказва факта на извършеното
престъпление и участието на подсъдимата в него. Сочи, че не могат да бъдат споделени изводите на
първоинстанционния съд, че деянието се явява малозначително. Моли да се отмени
присъдата на СРС и да се постанови нова такава, с която да се признае
подсъдимата за виновна.
Защитата на подсъдимата Д. – адв.П. изразява
становище, че постановената присъда е правилна и законосъобразна. Посочва , че
от събраните по делото доказателства се стига единствено до извода, че
обвинението не покрива стандартите на чл. 303 от НПК. Твърди, че дори да е
налице форма на изпълнителното деяние, то е налице явна несъставомерност в така
създалата се ситуация. Моли съда да потвърди първоинстанционната присъда.
Подсъдимата Х.Д., редовно уведомена се явява
лично пред въззивната инстанция и поддържа изложеното от защитника й.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията
на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на
протестирания съдебен акт съобразно изискванията на чл.314 от НПК, намери за
установено следното:
Районният
съд е събрал всички относими и допустими доказателства. В съответствие с
разпоредбите на чл.13 и чл.14 НПК той е формирал вътрешното си убеждение въз
основа на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по
делото и въз основа на закона. В резултат от това първоинстанционната присъда е
постановена при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се
установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, подробно обсъдени в изготвените съобразно изискванията на закона мотиви.
Наличните доказателствени материали са правилно интерпретирани от предходната
инстанция, като в тази връзка са спазени правилата за оценка на доказателствата,
както и правилата на формалната житейска логика, като не е допуснато
превратното им тълкуване. Поради изложеното липсват основания за съществено
изменение във фактическите изводи на районния съд.
Въз основа на цялата доказателствена
съвкупност се установява следното от фактическа страна:
Подсъдимата Х.С.Д. е родена на ***г. в
гр.Сливница, с адрес: ***, българка, българска гражданка, с висше образование,
пенсионер, неосъждана, с ЕГН **********.
На 07.10.2015г., около обяд, подсъдимата Д. ***,
в близост до кръстовището с ул.”Ф.Д.П.”, в гр.София, лек автомобил марка „Опел
Агила“, с ДК №********Ч.сина си - свидетеля Л.М.Д., с когото живеела в едно
домакинство. В момента, в който Д. излязъл от вход „А“ на блок № 34, носейки
чаша с кафе, кутия и яке, за да се качи в автомобила, към него тичешком се
приближили свидетелите Н.Г.П. и К.С.С. - старши полицаи към 05 РУ-СДВР, група
„Охрана на обществения ред“ към сектор „Охранителна полиция“, които по същото
време били назначени в наряд ППУ-48-6 и извършвали обход като пешеходен патрул,
и които счели поведението на свидетеля Д. за съмнително - свидетелят П.
разпознал в него лице, което задържал за притежание на наркотично вещество.
Полицаите му поискали документ за самоличност. Свидетелят Д. отворил предната
дясна врата на автомобила, за да остави вещите, които носил. В този момент
двамата полицаи го предупредили, че ще му бъдат поставени белезници и
едновременно с това предприели действия по поставяне на помощните средства. В
този момент свидетелят Д. започнал да се дърпа и да буйства, което от своя
страна принудило полицейските служители да употребят сила - двамата полицаи го
повалили на земята, но не успели да му поставят белезниците. В разразилата се
борба чашата с кафе се разляла по автомобила . Радиостанцията на свидетеля С.
се откачила от колана му и паднала под автомобила. Свидетелят извикал към
колегата си да поиска съдействие от ОДЧ. В този момент свидетелят Д. започнал
да вика от болка, тъй като единият му крак се оказал заклещен между отворената
врата на автомобила. Виждайки как двамата полицаи се борят със сина й, и
чувайки неговия вик от причинената болка, подсъдимата изскочила от автомобила и
се опитала да избута двамата непознати за нея мъже от сина й, и с това - да
облекчи болката му. В този момент в близост до групата, живеещият в съседство А.С.Б.паркирал
автомобила си. Тъй като бил със свалени прозорци, чул шума от борбата и
виковете на подсъдимата и тримата мъже, като разпознал между тях и двама
полицейски служители. Единият от тях /св. Н.Г.П./ го помолил да му даде
падналата под автомобила радиостанция, тъй като другият полицай /св. К.С.С./
бил затиснал падналия на земята Л.М.Д., като усилията му били насочени към
неутрализиране на действията на Д.. Свидетелят А.Б.се навел и извадил изпод
автомобила падналата радиостанция, като я подал на св.П.. Виждайки заклещения
крак на Д., го освободил от автомобила - Д. бил в невъзможност сам да освободи
крака си, тъй като бил затиснат към земята от свидетеля С.. През това време
подсъдимата непрекъснато викала към двамата полицейски служители, дърпала ги за
дрехите и се опитвала да ги отдръпне от сина си. На място пристигнали
изпратените по сигнала на св.П. полицейски служители - свидетелите Г. П. Х., И.Д.Н.
и С.Г.евС., които задържали подсъдимата Д. и нейния син - свидетеля Д., след
което двамата били отведени в сградата на 05 РУ-СДВР.
Съдебното производство е протекло по реда на
гл.XXVII НПК - „Съкратено съдебно следствие в производството пред първата
инстанция“ - чл.371, т.1 НПК, като съдът е допуснал до разпит в хода на
съдебното следствие двама свидетели, и се е ползвал от събраните по досъдебното
производство писмени доказателства и доказателствени средства: протокол за
проверка на вещи на лица и превозни средства, протокол за личен обиск на
подсъдимата Д., Удостоверение рег.№ 229р-5914/28.03.2016г., издадено от СДВР,
длъжностни характеристики, месечен график на 02 взвод група ОРР при 05 РУ-СДВР,
ежедневна ведомост, план за провеждане на СПО, информационна карта на наряд,
свидетелство за съдимост, както и свидетелските показания на Н.Г.П., К.С.С., Г.
П. Х., А.С.Б., Й.А.Й., И.Д.Н. и С.Г.евС..
Въззивният съд подложи на внимателен анализ
на същите доказателства и не установи възможност въз основа на тях да се стигне
до различни изводи относно фактите по делото.
Когато и доколкото изразява съгласие с
доказателствения анализ направен от
предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново
подробно доказателствата по делото, а
може да анализира само тези които се оспорват, за да отговори изчерпателно на
наведените доводи в жалбата или протеста
или тези, които счита за неправилно
анализирани / в този смисъл Решение № 372 от 01.10.2012 г. по НД № 1158/2012
г., НК, III НО на
ВКС/. Въззивната инстанция споделя доказателствените изводи, до които е достигнал районният съд. Анализът на
доказателствената съвкупност проведен от първоинстанционния състав и подробно
отразен в мотивите към присъдата е пълен, всеобхватен и изчерпателен, поради
което настоящият състав изцяло се солидаризира с него, като не намира за
необходимо да го преповтаря. СРС е спазил изискванията на чл. 305, ал.3 от НПК,
като детайлно и обосновано е изложил съображения защо при налични противоречия
е кредитирал едни доказателствени
материали, а други е отхвърлили. Районният съд е изложил ясни и мотивирани
съображения на кои доказателствени източници дава вяра и защо.
Настоящата инстанция намира за
неоснователни направените възражения, че тъй като престъплението по чл. 270,
ал.1 НК е на просто извършване и безспорно установеното поведение на
подсъдимата очертава неговия състав, не може да се приеме, че обществената му
опасност е явно незначителна. Разпоредбата на чл. 9, ал.2 НК е обща. Тя се прилага за всички престъпления по
НК. За това дали деянието, което макар и да
осъществява формално признаците на предвиденото в закона престъпление,
не е престъпно, следва да се изхожда от
неговата малозначителност. Тя е в зависимост от обществената му опасност, която
може да не е налице или да е явно незначителна. Малозначителността на деянието
е тясно свързана с възможните или настъпили негови вредни последици. В
конкретния случай е безспорно установено, че подсъдимата е била
непосредствен наблюдател на действията на полицейските служители, които са били
повалили нейния син, борещи се с него, опитвайки се да му поставят белезници. В дадената ситуация подсъдимата е искала с
действията си да предпази собственото си дете. Тя не е знаела, че полицейските
служители действително са такива, същите не са се легитимирали. Майчинският й
инстинкт е бил да защити детето си, което я е накарало да изскочи от автомобила
и според силите си да се опита да го
защити, като е започнала да го дърпа от ръцете на полицейските служители. Но с
тези си действия тя не ги е
възпрепятствала да изпълнят служебните си задължения. При тези
обективни данни по делото е очевидно, че обществената опасност на извършеното
от подсъдимата деяние не е в съответната степен, предвидена в закона, тъй като
вредните последици от него са явно незначителни. Ето защо е обоснован и
законосъобразен изводът на районния съд, че по отношение на извършеното от подсъдимата деяние по чл.
270, ал.1 от НК са налице основанията за приложението на чл. 9, ал.2 от НК.
На следващо място, правилно е
становището на първоинстанционния съд, че разпоредбата на чл. 270 е бланкетна и
се запълва от конкретното задължение от
съответния акт, с който на органа на властта е вменено подобно задължение
и на който пречи подсъдимото лице. В случая като такова е посочено в
разпоредбата на чл. 70, ал.1, т.1 и т.3 ЗМВР.
Контролираната инстанция по
безспорен начин е установила, че свидетелите Николай Панделиев и Красимир С. са
се намирали в служебно правоотношение с МВР към 05 РУ-СДВР. Съобразно
изпълняваните функции и притежаваната квалификация те изпълняват държавна
служба в МВР като полицейски органи според чл. 142, ал.1, т.1 ЗМВР. Към
07.10.2015 г. двамата са имали качеството на орган на власт по смисъла на чл.
93, т.2 НК и са можели да извършват проверка на лица, за които са предполагали,
че са извършили престъпление при наличие на предпоставките на чл. 72, ал.1, т.1 ЗМВР, чл. 74, ал.1 ЗМВР и чл. 80, ал. ЗМВР.
Съставът на съда счита, че
деянието не може да бъде подведено в хипотезата на чл.270, ал.1 НК поради
факта, че „противозаконното пречене“ предлага активно поведение ( действие),
чрез което да бъдат създадени различни пречки да се осъществи дадено задължение
на орган на властта. В конкретния случай подсъдимата Д. с действията си е
целяла да предпази детето си от нападащите го двама мъже. Той е викал за помощ,
тъй като при повалянето му на земята е бил затиснат единият му крак, което му е
причинявало болка. Самото дърпане от страна на подсъдимата не е създало пречки
на полицейските служители да извършват
действията свързани със задържането на св. Д. и поставянето на белезниците
му. Ето защо цялостното поведение на подсъдимата не е било насочено към
нарушаване на реда на управление на дейността на държавните органи, какъвто е
обектът на посегателство по чл. 270 НК.
С оглед на нормата на чл. 303,
ал.1 от НПК – присъдата не може да почива на
предположения, когато, въпреки предприетите от съда възможни и
необходими процесуално-следствени действия за разкриване на обективната истина
и приложените в тази връзка процесуални способи, обвинението спрямо всяко едно
от подсъдимите лица е останало недоказано, единствено законосъобразния краен
акт на съда се явява оправдателната присъда. Когато са налице неразяснени
съмнения краен акт на съда се явява
оправдателната присъда. Когато са налице неразсеяни съмнения и колебания на
решаващия съд, по отношение на
твърдяното с обвинителния акт престъпно деяние и съпричастността на
подсъдимите лица към него, породените от доказателствена непълнота и/или
негодни доказателствени средства, процесуална последица е постановяването на
оправдателна присъда ( решение № 333/2013г. на III н. о. ВКС). Правилно
районният съд е постановил такава, за
подсъдимата, след като твърдяната
в обвинителния акт на прокуратурата фактическа обстановка е останала недоказана от събраните и проверени по делото
писмени и гласни доказателствени средства, при съблюдаване на принципа на
чл.13, ал.1 от НПК за разкриване на обективната истина.
При извършената служебна
проверка на атакуваната присъда въззивният съд не констатира допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които да са основание за нейната
отмяна.
Ето защо настоящата инстанция
счита, че протестът е неоснователен, а атакуваната с него присъда, като правилна,
обоснована и законосъобразна, следва да бъде
потвърдена.
Водим от всичко
изложено и на основание чл. 334, т.6 вр. чл. 338 НПК, Софийски градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 21.06.2017г., постановена по НОХД №
3917/2017г. по описа на СРС, НО, 6
състав.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.