РЕШЕНИЕ
№ 667
гр. София, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-24, в заседание при закрити врати
на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Милена Богданова
при участието на секретаря Вяра Евг. Баева
като разгледа докладваното от Милена Богданова Търговско дело №
20241100901845 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 625 и сл. от ТЗ.
Производството по делото е образувано по молба на „КОМПАНИ ФРАНСЕЗ
Д`АСЮРАНС ПУР ЛЬО КОМЕРС ЕКСТЕРИОР СА“, регистрирано в Търговския съд на
Нантер, Франция с №*********, със седалище и адрес на управление: **********Боаколомб
92270, пл.Кост е Белонт №1, представлявано от К.Д., действащ чрез П. Д., представител на
„Компани Франсез Д`асюранс Пур Льо Комерс екстериор СА – Клон България“, ЕИК
*********, гр.София ж.к. Лозенец, бул./ул. бул. "********* за откриване на производство по
несъстоятелност на „СОЛМЕЙТ“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“*********, представлявано от управителя С.Г. поради
неплатежоспособност, която аргументира с това, че дружеството не е в състояние да
изпълни изискуеми парични задължения, свързани с търговската му дейност.
Съдът, като взе в предвид изложените в подадената молба обстоятелства, събраните
по делото, включително по почин на съда доказателства – писмени доказателства, данни от
Агенция по вписванията, Национална агенция по приходите, както и заключението на
изслушаната съдебна-икономическа експертиза и като съобрази обявените по партидата на
търговеца в търговския регистър счетоводни документи, намира за установено от
фактическа страна следното.
„СОЛМЕЙТ“ ЕООД /неправилно посочено в исковата молба като ООД, като с
вписване в Търговския регистър от 13.06.2024г. дружеството е пререгистрирано с едноличен
собственик на капитала/ е еднолично дружество с ограничена отговорност, със седалище
към датата на подаване на молбата по чл.625 от ТЗ в района на Софийски градски съд. След
подаване на исковата молба е заличен управителят на дружеството като към датата на
настоящото решение същото е без вписан управител.
На 03.05.2017г. между „Ингилиз 2009“ ЕООД и „СОЛМЕЙТ“ ООД е сключен Договор
за изработка, по силата на който първото дружество приема да изработва артикули по
одобрен прототип, а „СОЛМЕЙТ“ ООД да заплаща възнаграждение за това. На 20.04.2023г.
1
между „Ингилиз 2009“ ЕООД, вече с нова фирма „Ингилиз груп“ ЕООД като доставчик,
„ОББ Факторинг“ ЕООД като фактор и „СОЛМЕЙТ“ ООД като платец е подписан Договор
за факторинг по силата на който „ОББ Факторинг“ ЕООД предоставя факторинг услуги на
„Ингилиз груп“ ЕООД. Платецът „СОЛМЕЙТ“ ООД е уведомен, че плащанията, които
дължи на „Ингилиз груп“ ЕООД следва да се извършват към „ОББ Факторинг“ ЕООД.
Договорът за факторинг е подписан от страна на „СОЛМЕЙТ“ ООД с електронен подпис от
тогавашния управител С.Г.. Вследствие извършени доставки и на основание цитирания
договор за факторинг, за „СОЛМЕЙТ“ ООД към 11.01.2024г. е възникнало задължение към
„ОББ Факторинг“ ЕООД в размер на 1 544 684,57 лева по фактури, подробно описани в
молбата на молителя. Между „Компани Франсез Д`асюранс пур льо Комерс екстериор СА“ –
Клон България като застраховател и „ОББ Факторинг“ ЕООД /вляло се в „Обединена
българска банка“ АД/ като застрахован на 09.08.2022г. е сключен застрахователен договор,
по силата на който и вследствие на неплатените фактури от „СОЛМЕЙТ“ ООД е настъпил
покрит за застрахования риск. Застрахованият е предявил претенцията си към „Компани
Франсез Д`асюранс пур льо Комерс екстериор СА“ – Клон България на 11.01.2024г., като на
05.02.2024г. застрахователят е платил на застрахования сумата от 1 467 472,86 лева.
Впоследствие, с подписано Споразумение от 29.02.2024г. между „СОЛМЕЙТ“ ООД като
длъжник, „ОББ Факторинг“ ЕООД като кредитор и „Компани Франсез Д`асюранс пур льо
Комерс екстериор СА“ – Клон България като застраховател/кредитор длъжникът признава
задължението си /включително задължението към застрахователя в размер на 1 467 472,86
лева/ и страните се уговарят същото да се плати разсрочено съгласно уговорена схема за
плащане. Това споразумение е подписано за „СОЛМЕЙТ“ ООД също с електронен подпис
от управителят тогава С.Г.. След подписване на посоченото споразумение „СОЛМЕЙТ“
ООД е извършило плащания към „Компани Франсез Д`асюранс пур льо Комерс екстериор
СА“ – Клон България в общ размер на 476 725,10 лева, като сумата до 1 467 472,86 лева не е
погасена. По силата на посочените отношения „Компани Франсез Д`асюранс пур льо Комерс
екстериор СА“ претендира да е кредитор на „СОЛМЕЙТ“ ООД и като такъв е подал молбата
с основание чл.625 от ТЗ.
На основание чл.629, ал.5 от ТЗ, в производството с молба от 16.10.2024г. е
присъединен молител „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, ЕИК *********, гр.София, пл.“Света
Неделя“№7 /наричан по-долу Банката/. Банката претендира да е кредитор на „СОЛМЕЙТ“
ООД по два договора за кредит – Договор за банков револвиращ кредит
№00087/707/04.03.2021г. и анекси от №1 до №4 по него и Договор за банков револвиращ
кредит №00192/707/07.04.2022г. и анекси от №1 до №3 по него. Банката въвежда твърдение
и за свръхзадълженост на длъжника.
Ответното дружество възразява срещу двете молби с аргументи, че същите са
нередовни, както и по съществото им. Молбата на първоначалния молител била нередовна
поради липса на представителна власт от страна на молителя. За молбата на Банката се
твърди нередовност поради неизискуемост на задълженията, както и поради липса на
представителна власт от страна на подписалото лице.
Настоящото производство има за предмет установяване евентуалното състояние на
неплатежоспособност на „СОЛМЕЙТ“ ЕООД в хипотезите на чл.608 от ТЗ, съответно на
свръхзадълженост. За да бъде открито производство по несъстоятелност съгласно чл.625 от
ТЗ молбата трябва да е подадена /в една от хипотезите/ от кредитор по търговска сделка, т.е.
откриването на производство по несъстоятелност предполага и доказване на активната
материалноправна легитимация на молителите, обусловена от принадлежността им към
кръга на субектите по чл. 625 от ТЗ. Доколкото настоящото производство няма за предмет
конкретно установяване на вземанията като основание и размер на двамата молители с
пълноценни процесуални права в производството, съдът дължи произнасяне по същество.
По отношение възраженията на ответното дружество за липса на представителна
власт на двамата молители, съдът се е произнесъл в съдебно заседание, като е приел, че
същите притежават такава. По отношение възраженията на ответното дружество по
същество на спора, мотиви ще бъдат изложени по-долу.
2
Неизпълнените от страна на „СОЛМЕЙТ“ ЕООД парични задължения към двамата
молители са породени или отнасящи се до търговски сделки, като и двете хипотези са
предвидени в чл. 608, ал.1, т.1 от ТЗ.
По делото се установиха изискуеми задължения и към други кредитори.
Предвид изложеното съдът ще анализира налице ли са основанията за
неплатежоспособност, съответно за свръхзадълженост за „СОЛМЕЙТ“ ООД. Евентуално
състояние на свръхзадълженост ще бъде разгледано, само ако не бъде установена
неплатежоспособност или началната дата на свръхзадължеността предхожда началната дата
на неплатежоспособност.
По делото е допусната и назначена СИЕ, в която вещото лице е посочило, че същата е
изготвена на база, освен приложени към делото документи, така и предоставени документи
от „СОЛМЕЙТ“ ЕООД, такива публикувани в Търговския регистър, получени от БНБ, НАП
И ЧСИ.
В експертизата е представен анализ на имуществената структура на „СОЛМЕЙТ“
ЕООД към 31.12.2019г., към 31.12.2020г., към 31.12.2021г., към 31.12.2022г., към 31.12.2023г.
и към 31.10.2024г. Сумата на актива на дружеството е, както следва: към 31.12.2019г. –
23 294 000 лева, към 31.12.2020г. – 38 712 000 лева, към 31.12.2021г. – 36 013 000 лева, към
31.12.2022г. – 61 472 000 лева, към 31.12.2023г. – 50 415 000 лева и към 31.10.2024г. –
48 119 000 лева. В динамичен план се установява сравнително плавен ход в стойността на
активите от различните групи, като прави впечатление появата на акции и дялове в
предприятия в групата на значителна стойност към 31.10.2024г., както и постоянното
нарастване през годините на вземанията от клиенти и доставчици.
По отношение на пасива вещото лице е направило същите съпоставки за периода
2019г.-2023г., както и към 31.10.2024г. Тук прави впечатление, че всички задължения на
ответното дружество през целия изследван период са краткосрочни – срокът, в който следва
да бъдат погасени е до една година. Задълженията към финансови предприятия в началото
на периода съставляват едва 5% от дела на пасива, като в края на периода те вече са с 50%
дял. Относителният дял на текущата печалба през 2019 и 2020г. е около 40% от общия пасив,
като в края на периода дружеството вече генерира загуби. Задълженията към доставчици
също бележи ръст в периода 2019-2024г. като в края съставляват 21% от общия пасив.
Задълженията към персонала, осигурителните и данъчни задължения през целия период
почти не търпят промяна в относителния дял на пасива.
Вещото лице е изследвало коефициентите за ликвидност, финансова автономност и
задлъжнялост на предприятието на длъжника.
Показателите на коефициента на обща ликвидност на дружеството като
съотношение между краткотрайните активи и краткосрочните задължения за 2022г. и за
2023г. са в препоръчителната граница между 1 и 2, като за останалия период са извън
нормата. Освен това вещото лице прави извод, че дори и през 2022г. и 2023г., когато
показателите са в референтните стойност - това е твърде условно доколкото при
изчислението се включват и вземанията от клиенти, които вземания няма как да се установи
дали са събираеми.
Коефициентът на бърза ликвидност, който се определя като отношение между
сумата на краткотрайните активи /намалена със сумата на материалните запаси/ и сумата на
краткосрочните задължения /задълженията със срок до една година/ е с общо приета
стойност като показател в границите 0,5-1,0, което означава, че тези бързо ликвидни активи
трябва да осигуряват 50-100% от краткосрочните задължения. Този коефициент изключва
влиянието на по-бавно ликвидните активи, които могат да се използват по-късно във
времето за разплащане. През целия изследван период /с изключение към 31.10.2024г./ този
показател е извън референтните граници. Отчетените стойности сочат, че дружеството не
разполага с достатъчно ликвидни активи, които да покрият краткосрочните му задължения.
Коефициентът на незабавна ликвидност отразява способността на дружеството да
покрие своите краткосрочни задължения с наличните си финансови средства. Оптималната
3
стойност на този показател е в границите 0,5-0,7, като стойности по-високи от 1 означават
замразяване на парични средства, които не се използват ефективно. Само за 2022г. този
показател е в приетата норма. За останалите години стойностите на този коефициент не са в
референтните граници. Вещото лице прави извод, че това се дължи на факта, че дружеството
не е генерирало достатъчно парични средства и липсват достатъчно краткосрочни
финансови активи, с които да бъдат обезпечени текущите му задължения. Този коефициент
сочи неефективно използване на паричните средства на дружеството.
Коефициентът на абсолютна ликвидност е изчислен като отношение на паричните
средства и краткосрочните задължения. Общоприетата стойност на този показател е над 0,3
– всеки момент да се поддържат парични наличности, покриващи около 30% от
задълженията. Стойностите на този показател за изследвания период /с изключение за
2020г./ не са в референтни граници. Липсата на парични средства и висока степен на
задлъжнялост показва абсолютна невъзможност на дружеството да обслужва дълговете си.
Стойностите на показателите на финансовия анализ се използват като основа за
оценка на икономическото състояние на предприятието, когато се касае за работещо
предприятие. Коефициентът на финансова автономност се изчислява чрез съпоставяне на
собствения капитал и привлечения такъв. Референтните граници на този коефициент са
между 0,33-1. В периода 2019г.-2022г. за „СОЛМЕЙТ“ ЕООД този коефициент е в
референтните стойности. За 2023г. коефициентът е 0,30, а към 31.10.2024г. 0,24, което
означава, че в края на периода съществуващите задължения са над 1/3 от привлечения
капитал.
Коефициентът на задлъжнялост изразява степента на зависимост на предприятието
от сроковете и взискателността на своите кредитори за уреждане на задълженията си. Този
показател при добре функциониращо предприятие обикновено е между 0,25 и 0,5, като
трябва да бъде най-много равен или по-малък от 1 и показва на 1лев собствен капитал колко
задължения са отчетени. Когато е под единица, това показва, че предприятието е в състояние
да уреди своите задължения със своя натрупан собствен капитал. Колкото коефициентът е
по-голям от единица, толкова зависимостта на предприятието от външни източници на
средства е по-голяма. От 2022г. до 31.10.2024г. стойността на този коефициент нараства
значително над 1. Това е тенденция за изпадане на силна зависимост на дружеството от
външни източници на средства и състояние на невъзможност да уреди задълженията си със
собствения си капитал.
Коефициентът на ефективност на разходите показва с 1 лев разходи колко общо
приходи реализира дружеството. Анализът показва, че след 2021г. дружеството е
реализирало с 1 лев разход по-малко от 1 лев приход, което води до извод за губеща дейност.
Коефициентът на ефективност на приходите показва с 1 лев приход срещу колко
лева разходи е постигнат. След 2021г. този коефициент показва неефективно управление на
приходите.
Коефициентът на рентабилност на приходите от продажби характеризира
крайните резултати от дейността на предприятието и показва каква стойност на финансовия
резултат се постига с 1лв. приходи от продажби. През всички разгледани години този
коефициент за дружеството е под долната граница от 0,5, което характеризира дейността на
дружеството като губеща.
Коефициентът на рентабилност на собствения капитал показва 1 лев собствен
капитал колко печалба е донесъл на дружеството и съответно какъв дял е текущата печалба
от собствения капитал. приход срещу колко лева разходи е постигнат. Отново за целия
период този коефициент е под приетата норма от 0,5, като от 2021г. е отрицателна величина,
което показва декапитализация на собствения капитал.
Коефициентът на рентабилност на активите показва 1 лев от активите колко
печалба е донесъл на дружеството и съответно какъв дял е текущата печалба от активите.
Отново за всички години този коефициент е под нормата от 0,5 - активите носят загуба на
дружеството.
4
Като извод от анализа на изброените коефициенти вещото лице прави, че още от
2019г. дружеството не е в добро финансово състояние, като в динамичен план след 2022г.
всички показатели за отрицателни, което характеризира дружеството като губещо
предприятие.
Според експертизата, стойността на имуществото на „СОЛМЕЙТ“ ЕООД през целия
изследван период е по-голяма от стойността на задълженията му, което е представено в
таблица за всяка изследвана година. По данни на междинен отчет към 31.10.2024г.
„СОЛМЕЙТ“ ЕООД притежава имущество в размер на 48 119 000 лева, а задължения – в
размер на 38 754 000 лева. Задълженията към 31.10.2024г. по данни от счетоводството на
ответника и по данни от НАП са групирани, както следва: задължения към финансови
предприятия – 23 979 000 лева; към доставчици – 10 297 000 лева; към персонала – 586 000
лева; данъчни задължения – 1 255 000 лева и други задължения – 2 637 000 лева. Вещото
лице сочи, че след анализ на оборотната ведомост на дружеството е установено, че няма
неосчетоводени задължения.
Изследвани са и финансовите резултати на „СОЛМЕЙТ“ ООД за периода 2019г.-
2023г., като от 2022г. дружеството отчита всяка година загуба, както следва: за 2022г. – 4 181
000 лв. и за 2023г. – 10 948 000 лв.
От представена в експертизата диаграма е видно увеличаване след 2021г. на
краткосрочните задължения на дружеството. Вещото лице е установило, че същото не е
спряло плащанията си - в периода 21.09.2024г.-10.10.2024г. са извършени плащания към
различни контрахенти в общ размер на 294 578,73 лева. Вещото лице сочи, че първото
установено от него неплатено изискуемо задължение е към 26.06.2023г. по изп.дело при
ЧСИ М.П..
Установен е и общият размер на неплатените изискуеми задължения към датата на
експертизата на „СОЛМЕЙТ“ ЕООД, а именно 18 204 078,87 лева и 433 129,80 евро.
От справка от БНБ е установена кредитната задлъжнялост на ответника, като
кредитните институции с вземания към него са „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД, „Юробанк
България“ АД, „ОТП Лизинг“ ЕООД и „ЕС Финанс“ ООД.
Установено е, че дружеството след 25.07.2024г. не е плащало задълженията си към
първия молител. Освен това към 05.11.2024г. вторият молител „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“
АД е обявило задълженията на ответника по двата договора за кредит за предсрочно
изискуеми. Има образувани и пет изп.дела срещу ответника.
Към експертизата е приложен и списък на вземанията на ответника, които вземания
са в общ размер на 27 000 144,05 лева към 2 214 лица.
На поставен въпрос от ответника, вещото лице установява, че между „СОЛМЕЙТ“
ЕООД и „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД е подписан Анекс №1 от 29.12.2021г. към Договор за
банков револвиращ кредит №00087/707/04.03.2021г., съгласно който страните са се съгласили
посочения договор да бъде гарантиран от Европейската банка за възстановяване и развитие
/ЕБВР/. ЕБВР е гарантирала и включила в гаранционна схема посочения договор с покритие
до 50% от главницата или 3 999 789,76 лева. На 12.12.2024г. „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД
предявява пред ЕБВР гаранцията, като на 18.12.2024г. ЕБВР превежда по техническа сметка
с получател „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД сумата от 3 999 789,76 лева. Въпросната сума
обаче все още не е разпределена за покриване на задълженията на „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК“ АД, съгласно условията на гаранцията. Предвид това съдът намира, че всички
суми, посочени в експертизата като задължение към „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД са
коректно посочени съобразно цитираните договори за кредит, като това задължение все още
не е погасено частично с превеждането на гаранционната сума от ЕБВР.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира
следното.
Съгласно разпоредбата на чл.607а, ал. 1 от ТЗ, производство по несъстоятелност се
открива за търговец, който е неплатежоспособен.
5
Неплатежоспособността е обективно състояние, в което изпада търговец, когато не е
в състояние да изпълни свое изискуемо парично задължение, породено или отнасящо се до
търговска сделка, публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с
търговската дейност на търговеца или задължение по частно държавно вземане, както и
задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко 1/3 от работниците и
служителите, което не е изпълнено повече от 2 месеца съгласно чл.608 ал. 1 от ТЗ.
В случая, въз основа на установеното от фактическа страна, следва да се направи
извод, че ответникът е неплатежоспособен. Същият е изпаднал в състояние на
неплатежоспособност, като не разполага със средства да удовлетвори вземанията на
кредиторите, не може да ги покрие със заемни средства или по друг начин. Същевременно
затрудненията в обслужването на задълженията имат траен характер, длъжникът не
разполага с достатъчно краткосрочни активи за покриване на задълженията му без опасност
за интересите на кредиторите, което прави молбата основателна.
Производството по несъстоятелност следва да се открие, поради доказана
неплатежоспособност. Към датата на приключване на устните състезания по делото
дружеството има изискуеми парични задължения към търговци, свързани с търговската му
дейност, както и към работници и към Държавата. Тези задължения не са изпълнени, което
предполага неплатежоспособност (чл. 608, ал. 3, изр. 1 от ТЗ). Няма събрани доказателства и
обстоятелства, които да сочат на финансово-икономическото състояние на длъжника, при
което той да може да изпълни задълженията - краткотрайните активи на дружеството да са
достатъчни за покриване на краткосрочните му задължения. Напротив – анализът на
коефициентите в динамичен план установява трайно и сигурно влошаване на финансовото
състояние на дружеството. Съгласно установеното финансово състояние на дружеството
след 2022г. се затвърждава негативният ход на коефициентите на ликвидност, както и тези
на финансова автономност и реципрочният коефициент на финансова задлъжнялост. След
2022г. вещото лице установява липса на достатъчно парични средства и висока степен на
задлъжнялост, което води до невъзможност на дружеството да обслужва в срок
задълженията си. Показателни за икономическото състояние на дружеството са и
коефициентите на ефективност на разходите и на ефективност на приходите, които
установяват, че също от 2022г. дружеството е реализирало с 1 лев разход по-малко от 1 лев
приход, което води до извод за губеща дейност, както и неефективно управление на
приходите.
По правило коефициентът на обща ликвидност, като съотношение на всички
краткотрайни активи към краткосрочните пасиви (задължения), е основен показател за
състояние на неплатежоспособност при действителна ликвидност на всички елементи от
краткотрайните активи, участващи при формирането му (така Решение № 71 от 30.04.2015г.
по т.д. № 4254/2013г. на ВКС, ТК, І т.о.). Този коефициент обаче не следва да се разглежда
изолирано от всички други, доколкото всеки от тях дава различен разрез на финансовото
състояние на търговеца. В трайната практика на ВКС по приложението на чл. 608 ТЗ е
възприето разрешението, че за да се установи дали търговецът е неплатежоспособен, е
необходимо да се изследва неговото цялостно финансово - икономическо състояние към
момента на приключване на устните състезания по делото и да се отговори на въпроса дали
с притежаваните краткотрайни и ликвидни активи той може да погаси
краткосрочните/текущите си задължения към кредиторите. В този смисъл, ако част или
всички останали коефициенти са извън определените норми, за да се счете, че дружеството
може да функционира без опасност за кредиторите му, коефициентът за обща ликвидност,
дори да е в референтна стойност не следва да е единствен за извода дали търговецът е
платежоспособен. Освен характеристиката на активите за изчисление на коефициента на
обща ликвидност като краткотрайни, същите е много важно да бъдат и ликвидни, за да
гарантират платежоспособността на дружеството. Състоянието на неплатежоспособност е
обективно такова, като за него следва да се вземат предвид всички аспекти и съотношения
на активите и пасивите, както и управлението им, а не само съотношението между
краткотрайните активи и краткосрочните задължения. При извършване на анализа на
6
цялостното икономическо състояние на длъжника за извеждане на извод за
неплатежоспособност, както и с цел да бъде определена началната дата на
неплатежоспособността, следва да се преценят установените в процеса изискуеми парични
задължения, посочени в чл. 608, ал. 1 ТЗ, а също съдът е длъжен да съобрази структурата на
активите, като от значение за коефициентите на ликвидност е дали краткотрайните активи са
реално реализируеми, ликвидни, дали са към свързани лица, респ. дали вземанията са
събираеми или не - Решение №18 от 10.05.2019г. по т. д. №1845/2018 г., I ТО, ВКС. От
посоченото в експертизата се въвежда съмнение за ликвидност на активите, както и за
събираемост на вземанията. В този смисъл съдът намира за доказано, че финансовите
затруднения на длъжника са започнали след 2021г., като същите трайно са се задълбочавали
през следващите години. Затрудненията на длъжника не са били временни, напротив същите
са се развивали трайно в негативна посока.
Съдът приема, че длъжникът не е спрял плащанията към кредиторите си, поради
което не е налице презумпцията за неплатежоспособност по чл.608, ал.3 от ТЗ, но това не
променя вече направения извод.
Съдът не кредитира твърденията на ответното дружество относно неточно изчислени
коефициенти и направени изводи в заключението, доколкото повечето счетоводни
документи, послужили за тези изводи са предоставени именно от него. Не е решаващ за
крайните изводи и оспорения от ответното дружество Договор за изработка от 03.05.2017г.,
дори същият да бъде изключен от доказателствата по делото. Ответното дружество е
осчетоводило задължението /произтичащо от неизпълнението на този договор/ към
КОМПАНИ ФРАНСЕЗ Д`АСЮРАНС ПУР ЛЬО КОМЕРС ЕКСТЕРИОР СА, като данни за
това са предоставени на вещото лице от самия ответник. Освен това дори въпросното
задължение да бъде изключено при изчисляване на коефициентите, това не би променило
общия извод за финансовото състояние и негативната икономическа тенденция в дейността
на „СОЛМЕЙТ“ ЕООД. Коефициентите са изчислени на база посочени от ответника в
счетоводните му баланси размер на краткосрочни задължения – както общ такъв, така и
разбивка на същите.
Като извод от разгледаното икономическо състояние на дружеството в неговата
динамика, началната дата на неплатежоспособността следва да бъде определена на
31.12.2022г., след която дата вещото лице установява вече трайни затруднения на ответника
да обслужва в срок всички свои кредитори. Въпреки, че има данни за финансови
затруднения на дружеството в обслужването на кредиторите му в по-ранен момент, съдът
приема посочената начална дата като безспорната, от която се установява вече отчетлива
невъзможност да обслужва задълженията си не само към отделен кредитор, а към
установените такива в производството. Извършените през 2024г. частични плащания на
отделни кредитори не могат да променят крайния извод.
Не се установява от заключението на вещото лице състояние на свръхзадълженост на
длъжника, като балансовата стойност на имуществото е достатъчна да покрие
осчетоводените задължения през целия разглеждан период – 2019г.-2024г.
С молбата на първоначалния молител е поискано ответното дружество да бъде
обявено в несъстоятелност с произтичащите от това последици. Доколкото обаче
имуществото на длъжника е в значителен размер по балансова стойност, съдът намира, че
„СОЛМЕЙТ“ ЕООД не следва да бъде обявено в несъстоятелност с настоящото решение, за
да бъдат изчерпани всички законови възможности за евентуално запазване на правния
субект чрез оздравяването му. От събраните по делото доказателства не е очевидно по
смисъла на чл.630, ал.2 от ТЗ, че с продължаването на дейността ще бъде увредена масата на
несъстоятелността, като освен това същата ще бъде под контрола на назначения синдик.
С решението по чл.630, ал.1 от ТЗ съдът следва да назначи временен синдик. Съдът
намира, че за временен синдик следва да бъда назначен А.Г.К., гр.София, ул.“*********,
включен в Списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в
производствата по несъстоятелност, утвърден от министъра на правосъдието.
7
Като взема предвид прогнозния обем работа, свързана с правомощията на временния
синдик, съдът намира че на същия следва да му бъде определено възнаграждение от 2 000
лева.
С оглед обнародваните в бр.66/2023г. на ДВ промени в ТЗ са отменени разпоредбите
на чл.669-672 от ТЗ, поради което свикване на първо събрание на кредиторите не се дължи с
решението за откриване на производство по несъстоятелност.
С Протоколно определение от 08.04.2025г. съдът е определил разноски, необходими за
покриване на началните разходи в производството по несъстоятелност, които разноски са
внесени от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.630 ал.1 от ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „СОЛМЕЙТ“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“********* и ОПРЕДЕЛЯ
НАЧАЛНАТА Й ДАТА - 31.12.2022г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност по отношение на „СОЛМЕЙТ“ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“*********.
НАЗНАЧАВА за временен синдик А.Г.К., ЕГН **********, гр.София, ул.“*********,
електронна поща: ***********, телефон: ************ с възнаграждение от 2 000 лева, като
му определя 3-дневен срок за встъпване в длъжност.
ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ върху имуществото на „СОЛМЕЙТ“ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“********* чрез налагане на
общ запор и възбрана.
УКАЗВА на кредиторите, че на основание чл.685, ал.1 от ТЗ могат да предявят
вземанията си пред съда по несъстоятелността в срок до един месец от вписване в
Търговския регистър на решението за откриване на производството по несъстоятелност.
Вземане, което е предявено след срока по чл. 685, ал. 1 от ТЗ, но не по-късно от два месеца
от изтичането му, се вписва в списъка на предявените вземания и се приема по предвидения
от закона ред, като след изтичането на този срок вземания, възникнали до датата на
откриване на производството по несъстоятелност не могат да се предявяват.
ОСЪЖДА „СОЛМЕЙТ“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.“********* да заплати на „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“АД, ЕИК
*********, гр.София, пл.“Света Неделя“№7 направените по делото разноски в размер на
250 лева държавна такса и 1 044 лева – депозит за вещо лице.
Решението подлежи на вписване в търговския регистър, съгласно чл. 622, вр. чл. 624
от ТЗ.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в 7-дневен срок
от вписването му в търговския регистър, включително от лицата по чл. 613а, ал. 2 от ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
8