РЕШЕНИЕ
№ 2031
гр. Пловдив, 08.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20215330102251 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по иск, предявен от „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК ********* против „Романтика Пловдив“ ЕООД, ЕИК
*********, за признаване за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 484,27
лева, главница, представляваща стойност на електрическа енергия и мрежови услуги,
доставени за периода 23.01.2020 г. - 22.03.2020 г., и сумата 8,67 лева, обезщетение за
забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода 12.03.2020 г. -
25.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на
заявлението в съда - 28.05.2020 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена
по реда на чл. 410 ГПК Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
*** г. по описа на Районен съд Пловдив, *** гр. с.
В исковата молба се твърди, че на ***г. било подадено заявление по чл.410 ГПК за
вземанията на ищеца към ответника, като по ч.гр.дело № *** по описа за ***г. било
подадено възражение, поради което се и предявявали настоящите искове. Ищецът в
качеството си на краен снабдител съгласно разпоредбата на чл.98а от Закона за
енергетиката продавал електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи
условия. Те били одобрени с решение на ДКЕВР от 10.05.2008г., влезли в сила на
27.06.2008г. Съгласно чл.35, ал.1 от общите условия те влизали в сила 30 дни след
публикуването им, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите.
Според разпоредбата на чл.104 а от Закона за енергетиката потребителите на крайния
снабдител използвали разпределителните мрежи, към които са присъединени обектите им.
Обектът на ответника бил разпределен към мрежата на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, на
чиято лицензионна територия били разположени. Потребителите заплащали всички
мрежови услуги, каквато била и цената за достъп, на крайния снабдител, съгласно чл.28, ал.1
от ПИКЕЕ. В този смисъл бил и чл.42 от Общите условия. Съдържа се позоваване на чл.29,
ал.1 ПИКЕЕ, одобрени от ДКЕВР на 23.07.2013г. Ответното дружество имало качеството на
небитов клиент. Цените в енергетиката се заплащали на основание решения на ДКЕВР,
което изключвало свобода на договаряне между страните по договорното правоотношение.
1
По силата на чл.7, т.1 от Общите условия и по силата на чл.11, т.1 двете дружества се били
задължили съответно да доставят ел.енергия и предоставят мрежови услуги на обекта на
ответника с ИТН: ***, находящ се в к.к. ***, комплекс Родопска перла, ет.6, ап.18. За
ответника бил открит клиентски номер ***, в качеството на собственик на имота.
Ответникът се задължил да заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с
ел.енергия и предоставяните мрежови услуги. Съгласно чл.27, ал.1 от общите условия при
неплащане в срок на дължими суми клиентът дължал обезщетение за забава в размер на
законната лихва за всеки просрочен ден. В изпълнение на задълженията си за периода
23.01.2020г. – 22.03.2020г. ищецът доставил ел. енергия, а „Електроразпределение Юг“ ЕАД
предоставило мрежови услуги на обекта на ответника на стойност 492.84 лв. Поради забава
в плащането на главницата ответникът дължал обезщетение за забавено плащане в общ
размер от 8.67 лв. за периода от 12.03.2020г. – 25.05.2020г., от датата на падежа на
фактурата до датата на образуване на производството. Поради изложеното е направено
искане за постановяване на решение, с което да се установи съществуването на вземанията
на ищеца към ответника в размер на 484.27 лв. главница и 8.67 лв. мораторна лихва, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба до изплащане на сумата.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на
исковата молба, в който е посочено, че ответникът не оспорва, че е дължал сумите по
посочените фактури, като дългът и обезщетението за забава са погасени на дата 05.06.2020г.,
преди да е била връчена заповедта за изпълнение. Посочено е, че непосредствено след
узнаване и за заповедта, били погасени дължимите разноски. Направено е искане за
отхвърляне на предявените искове, като се претендирани сторените разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По допустимостта на предявените искове:
Видно от приложеното ч.гр.д. № *** г. на Районен съд Пловдив, *** гр. състав,
образувано по депозирано от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за сумите, предмет на настоящото дело е
издадена заповед № ***г. Срещу заповедта е постъпило възражение по чл. 423 ГПК, което е
било прието от окръжния съд с Определение № **** г. по ч.гр.д. № *** г. по описа на ПОС,
* гр.с., и делото е върнато на заповедния съд за даване на указния по чл. 415 ГПК. С
разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на вземанията си.
В законовия едномесечен срок е предявен настоящият иск. Налице е пълен идентитет между
претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези, предмет на
производството по делото. Затова предявените искове са допустими.
По основателността на предявените искове:
При разпределена с доклада по делото доказателствена тежест ищец е следвало да
установи вземането си на претендираното договорно основание и в претендирания размер,
както и изправността си – че през процесния период е доставял договореното количество и
качество електрическа енергия, респективно, че ответникът е бил потребител на услугите за
посочения период, а ответникът – твърдяното с отговора на исковата молба плащане на
дължимите суми.
Страните не спорят, че помежду им са възникнали облигационни правоотношения
във връзка с предоставяне на електрическа енергия от страна на ищцовото дружество за
обект с ИТН ***, находящ се в к.к. ***, к-с ***, ап. **, собствен на ответника, за който е
открит кл. № ***. Това обстоятелство се установява и от представените с исковата молба
писмени доказателства – Заявление за смяна на името на титуляра за обект с ИТН ***,
подадено от „Романтика Пловдив“ ЕООД до ищцовото дружество на дата ***г.,
Декларация за достъп до електроразпределителната мрежа и Заявление-декларация за
започване на продажба на ел. енергия, подписани от „Романтика Пловдив“ ЕООД, чрез
пълномощника А. Р., отново за същия обект. Обстоятелството, че ответника „Романтика
2
Пловдив“ ЕООД е собственик на този обект се установява от представеното постановление
за възлагане, вписано в СВ гр. *** по вх.№ *** г., което е представено и при смяната на
партидата. При така развитите отношения ответникът има качеството на небитов клиент на
ел. енергия по смисъла на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ, за когото съществува задължение на
основание чл. 29, ал. 1 от Правилата за търговия с електрическа енергия да заплащане на
стойността мрежовите услуги върху фактурираните количества активна електрическа
енергия, на крайния снабдите, в случая „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, по цени,
определени от КЕВР. Размерът на предоставената електрическа енергия, както и нейната
стойност, се установява от представените и неоспорени фактури, а именно Фактура №
**********/*** г. и Фактура № *** г., относно задълженията на кл. № ****, за обект,
находящ се в к.к.***, к-с ***, ап. **, съответно за месец февруари 2020 г. в размер на 313,85
лв. и месец март 2020 г. в размер на 170,42 лв. На гърба на всяка фактура има приложена
справка за конкретните потребени количества ел. енергия. Така фактурираните задължение е
следвало да бъдат платени съответно в срок до 11.03.2020 г. и 10.04.2020 г., като на
основание чл. 27, ал. 1 от Общите условия на ищцовото дружество, при забава клиентът
дължи обезщетение в размер на законната лихва. По делото липсват данни същите да са
платени до посочените падежни дати. Напротив твърди са от ответника, че плащане е
извършено на 05.06.2020 г., т.е. след изтичане на сроковете за изпълнение на задължението.
С оглед на гореизложеното, и доколкото липсва спор между страните, искът се
намира за доказан по основание и размер. Поради настъпилата забава, основателна е
претенцията и по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на законната лихва.
Извършеното плащане на дължимите суми е сторено в хода на процеса – заявлението
по чл. 410 ГПК е подадено на 28.05.2020 г., а ответникът твърди да е заплатил сумите по
заповедта на 05.06.2020 г., т.е. това плащане на основание чл. 422, ал. 1 ГПК е извършено
след предявяване на искането пред съда. Ищецът с молба от 13.10.2021 г. потвърждава, че
ответното дружество е заплатило всички суми за главница и лихви по процесното
правоотношения. В тази насока като обстоятелство, настъпило в хода на процеса, на
основание чл. 235, ал. 2 ГПК следва да се отчете извършеното погасяване и да се отхвърли
исковата претенция, като погасена на посоченото основание.
Относно разноските:
При този изход на спора, независимо от отхвърлянето на претенцията, право на
разноски има ищецът на основание чл.78, ал.1 ГПК, тъй като искът му е доказан по
основание и размер, но се отхвърля поради плащане на дължимата сума от страна на
ответник по време на висящия процес. В този смисъл, доколкото претендираната сума за
главница и лихва е платена след депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК и след
настъпване на изискуемостта на вземането, съдът намира, че ответното дружество със
забавеното си плащане е дало повод за образуване на заповедното производство, а с оглед на
това, че е предявило и възражение по чл. 423 ГПК, което е било уважено от въззивния съд,
реално е станало причина и за настоящия исков процес, образуван при изпълнения на
указания по чл. 415, ал. 1 ГПК от ищеца. По тези съображения ответникът следва да
заплати на ищеца сторените и претендирани от последния разноски, а именно 75 лв. за
държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение – и двете по в настоящото исково
производство. Ищецът не претендира заплащане на разноските в заповедното производство,
а и с оглед неоспореното заявление на ответника, същите са платени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, срещу
„Романтика Пловдив“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, ул. „Хан Кубрат“ №1, офис 608, с правно основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл.
3
79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че „Романтика Пловдив“ ЕООД, ЕИК
*********, дължи на „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, сумата от
484,27 лева, главница, представляваща стойност на електрическа енергия и мрежови услуги,
доставени за периода 23.01.2020 г. - 22.03.2020 г., и сумата 8,67 лева, обезщетение за
забавено плащане на главницата в размер на законната лихва за периода 12.03.2020 г. -
25.05.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на
заявлението в съда - 28.05.2020 г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена
по реда на чл. 410 ГПК Заповед № *** г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
*** г. по описа на Районен съд Пловдив, *** гр. с., поради извършено от ответника
плащане в хода на процеса.
ОСЪЖДА „Романтика Пловдив“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, ул. „Хан Кубрат“ №1, офис 608, да заплати „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, сторените разноски в настоящото исковото
производство, а именно сумата от 75 лв., за държавна такса, и 100 лв. за юрисконсулстко
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването му с
въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
4