РЕШЕНИЕ
№ 58
гр. Радомир, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА П. ТАКОВА
при участието на секретаря ЕЛ. Т. З.
като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Гражданско дело №
20241730101338 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 и чл.
143 от Закона за защита на потребителите.
В исковата молба се твърди, че ищеца е страна по договор за паричен заем
№ .../29.12.2023 г., подписан с ответното дружество „Микро Кредит“ АД, по
силата на който е получил в заем сумата в размер на 2500,00 лева. В точка 3 от
Договор за допълнителни услуги от същата дата към Договора за заем № ...,
ищеца е следвало да заплати и възнаграждение за допълнителни услуги
„Комфорт“ отново на 18 месечни вноски като всяка е в размер на 165,66 лв.,
като по този начин общото задължение по договора с включена главница,
лихва и възнаграждение за допълнителни услуги е в размер на 6 357,96 лв.
Твърди се, че ищецът на основание чл. 23 ЗПК не дължи изпълнение на
вземанията за допълнителни услуги и за договорна лихва, тъй като те намират
своето основание в нищожната кредитна сделка.
Сочи, че съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.10 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от ЗПК,
договорът за потребителски кредит е недействителен.
Ищеца твърди, че процесният договор е нищожен поради изначалната
1
недействителност на съществен елемент от договорното съдържание по чл. 11,
ал. 1, т. 9 от ЗПК договорната лихва, която не е породила валидни правни
последици на основание на нейното противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал.
1, предл. 3 от ЗЗД/, на основание чл. 21 ЗПК, във вр.с чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК и на
основание на нейната неравноправност, което е довело до значителна
нееквивалентност на насрещните престации по договорното съглашение, до
злепоставяне на интересите на потребителя на финансовите услуги на
ответника с цел извличане на собствена изгода на кредитора. Сочи се, че
кредиторът не е изпълнил и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК да
разпише в съдържанието на договора условията за прилагане на
възнаградителната лихва.
Не са изпълнени и условията на чл. 11, ал. 2 от ЗПК общите условия по
договора да бъдат подписани от потребителя.
Сочи се, че договорът се явява нищожен освен като сключен в нарушение
на изискванията на разпоредбата на чл. 11, т. 9 ЗПК и при неспазване на
изискванията на чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 10, ал. 1 във вр. с чл. 19,
ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 21 и с чл. 22 от ЗПК, разписаният в договора ГПР е
неточен и подвеждащ, тъй като в него не е включена скритата под формата на
допълнителни услуги договорна лихва. Кредиторът не е изпълнил и
изискването да посочи действителната обща сума за плащане.
Сочи се, че по силата на чл. 22, във вр. с чл. 21 ЗПК, неизпълнението на
изискванията в договорното съдържание да бъдат включени точни, верни и
действителни съществени елементи на договора за потребителски кредит води
до изначална недействителност на кредитната сделка с произтичащите от това
последици по чл. 23 от ЗПК, а именно потребителят дължи връщане само на
чистата стойност на паричния заем, но не дължи лихва и други разходи по
заема.
Наред с това, на второ място се оспорва и договора за допълнителни
услуги сключен на същата дата. На основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД поради
противоречието му с добрите нрави и съгласно трайната съдебна практика на
ВКС, която приема, че договорът ще противоречи на добрите нрави, когато е
нарушен принципът за еквивалентност на насрещните престации, то се твърди
от ищеца, че последният е нищожен. В конкретния казус се сочи, че при
отпуснат кредит в размер на 2 500,00 лв. възнаграждението за допълнителни
2
услуги е в размер на 2 981,88 лв., което е необосновано високо и е в
прекомерен размер спрямо стойността на кредита. Споразумението
противоречи на добрите нрави и поради нарушаване на принципите за
справедливост и добросъвестност в гражданските и търговски
взаимоотношения. Сочи се, че споразумението се заобикаля забраната в чл. 19,
ал. 4 от ЗПК за максималния размер на ГПР. Кредиторът е използвал правната
форма на „пакет от допълнителни услуги", чрез който заобикаля забраната на
закона за по-висок размер на ГПР.
С оглед изложеното се моли съда да постанови решение, да прогласи
нищожността на договора за паричен заем № ... от 29.12.2023 г., сключен с
„Микро Кредит" АД като в условията на евентуалност в случай, че не бъде
уважен главния иск се моли съда да прогласи нищожността на "Договора за
допълнителни услуги към договор за заем Microcredit" № .... от 29.12.2023 г.,
поради това, че е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като
противоречащ на добрите нрави и поради това, че е сключен при неспазване
на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с
който е изразено становище за неоснователност на предявените главен и
евентуален иск, като сочи, че в действителност между страните е налице
облигационно правоотношение, произтичащо от договора за кредит.
Твърди се, че процесните договори отговарят на всички нормативни
изисквания на ЗПК и ЗЗП.
Моли се съда в случай, че приеме, че допълнителните услуги следва да
бъдат включени при формиране на ГПР и с тях размерът му надхвърля
законоустановения размер от 50%, то ГПР би бил нищожен единствено по
отношение размера над тези 50%, единствено по отношение на
допълнителните услуги, респективно договора за допълнителни услуги. Сочи
се, че дори и съда да приеме, че допълнителните услуги са свързани с
усвояване и управление на кредита, то нищожни биха били единствено самите
услуги, но не и договорът за заем.
В съдебно заседание ищеца, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. С писмена молба поддържа предявения иск и моли съда да
постанови решение, с което да прогласи за нищожен договор за паричен заем
№...../29.12.2023 г., а при условията на евентуалност съда да прогласи
3
нищожността на "Договора за допълнителни услуги към договор за заем
Microcredit" № ..... от 29.12.2023 г., на основание чл. 26, ал. 1 пр.3 от ЗЗД, като
противоречащ на добрите нрави и поради това, че е сключен при неспазване
на нормите на чл. 143, ал. 1 и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП.
Ответното дружество „Микро Кредит“ АД, редовно призовано, не
изпраща представител в съдебно заседание. С писмена молба оспорва
предявения иск и моли за отхвърлянето му. Прави се възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е представен и приет договор за паричен заем № ..../29.12.2023,
сключен между „Микро Кредит“ АД (кредитор) и В. А. К. (кредитополучател),
по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя в заем
сумата от 2500,00 лева, която кредитополучателят се е задължил да върне на
18 бр. равни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 187,56 лева.
Видно от приложения погасителен план към договора, падежът на първата
погасителна вноска страните са уговорили на 05.02.2024 г., а на последната -
на 05.07.2025 г. Страните са уговорили следните условия по сключения между
тях договор: годишен лихвен процент – 40,48%; годишен процент на
разходите - 48,90%; общ размер на всички плащания – 3376,08 лева. На
същата дата е сключен Договор за допълнителни услуги № ..../29.12.2023 г.
към договор за заем №....., и в т.3 от същия е предвидено заплащането на
пакет от страна на кредитополучателя за закупени допълнителни услуги
„Комфорт“ .
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза която
съдът възприема като компетентно даден. Видно от заключението на в.лице А.
годишният процент на разходите по кредита с включване предвиденото
оскъпяване за допълнителни услуги в размер на 2 981,88 лева, платимо
разсрочено на вноски е в размер 306,96 %, като в.лице дава и заключение, че
за периода от предоставяне на заема до датата на предоставяне на данни от
ответника - 21.01.2025 г., заемателят е платил общо 857,00 лева с които са
погасени задължения, както следва:
283,24 лева главница
4
-242,44 лева договорна лихва
-331,32 лева за допълнителна услуга .
Приетото за установено от фактическа страна обуславя следните правни
изводи:
По делото не е спорно, че страните са били в облигационно
правоотношение по сключен договор за заем №... от 29.12.2023г, съгласно
който на ищеца е предоставен кредит в размер на 2500,00 лева. В точка 3 от
Договора за допълнителни услуги, е предвидено заплащането на пакет от
допълнителни услуги „Комфорт“ към договор за заем Microcredit“ №
..../29.12.2023 г., като така посочените суми са включени в месечната
погасителна вноска.
Сключеният между страните договор за паричен заем има правната
характеристика на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1
от ЗПК, поради което действителността на неговите клаузи следва да се
съобрази с изискванията на специалния закон - ЗПК и с общите изисквания за
валидност на договорите съгласно ЗЗД.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит
съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит,
като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на
годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви,
други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В §
1, т. 1 от ДР на ЗПК е дадена легална дефиниция на понятието „общ разход по
кредита за потребителя“, като е посочено, че това са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни
посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят
трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите,
когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
5
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариалните такси.
В решението по дело С-686/19 СЕС е разяснил, че понятието „общи
разходи по кредита на потребителя“ обхваща всякакви видове разходи, които
потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са
известни на кредитора, съответно разходите за допълнителни услуги, свързани
с договора за кредит, също се включват в тези разходи.
В случая в договора за потребителски кредит е посочено, че годишният
процент на разходите е 48,90%; но не е отразено по какъв начин е формиран и
какви компоненти включва. Бланкетното посочване единствено на крайния
размер на годишния процент на разходите обуславя невъзможност да се
проверят индивидуалните компоненти, от които се образува и дали те са в
съответствие с нормата на чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Поради това настоящият състав счита, че не са спазени изискванията на
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК - годишният процент на разходите е посочен като
процент, но не са отразени основните данни, послужили за неговото
изчисляване. Освен това, възнагражденията за допълнителни услуги по
договора за кредит представляват разходи, които е следвало да бъдат включен
в ГПР и липсата на тези разходи в договора при изчисляването на ГПР е в
противоречие с императивната разпоредба на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.
При формирането на този извод съдът съобрази и задължителния характер
на даденото от СЕС по дело С-714/22 тълкуване на чл. 10, параграф 2, буква
„ж“ от Директива 2008/48, според който договорът за кредит посочва по ясен
и кратък начин ГПР и общата сума, дължима от потребителя, изчислен при
сключването на договора за кредит, и всички допускания, използвани за
изчисляването на този процент, както и на чл. 23 от Директива 2008/48,
предвиждащ, че държавите - членки установяват система от санкции за
нарушаване на националните разпоредби, приети съгласно настоящата
директива и вземат всички необходими мерки за гарантирано прилагане на
тези санкции, като те трябва да бъдат ефективни, пропорционални и
възпиращи. В цитираното решение е прието, че с оглед на съществения
характер на посочването на годишния процент на разходите в договора за
потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се
6
запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при
изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква
„ж“ от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който
не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността
да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както
непосочването на този процент.
Същото виждане е възприето и в актуалната практика на ВКС,
обективирана в решение № 50013/05.08.2024 г. по т. д. № 1646/2022 г. на ВКС,
II т. о., според което установената недействителност (нищожност) на
съществен елемент от императивно уреденото съдържание на договора за
потребителски кредит, попадащ в изброените в разпоредбата на чл. 22 ЗПК, в
частност на посочения в договора ГПР съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК, се приравнява на неговата липса и поради това води до
недействителност на договора за потребителски кредит. Неточното посочване
на този компонент от задължителното съдържание на договора за
потребителски кредит има същата последица, както и непосочването му.
С оглед изложеното дотук, настоящият състав намира, че в случая е
нарушено изискването за посочване и изчисление на ГПР съобразно
законовите изисквания, което от своя страна води до недействителност на
целия договор на основание чл. 22 ЗПК, тъй като е изведено като съществено
условие на договора.
По изложените съображения съдът намира, че искът е изцяло основателен
и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
Съдът не следва да разглежда евентуалния иск предвид уважаването на
главния.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати по сметка на РдРС дължимата държавна такса за
предявения иск, с оглед обстоятелството, че ищеца е освободен от заплащане
на такси и разноски по делото, а именно в размер на 135,04 лева, както и
сумата от 210,00 лева възнаграждение за в.лице.
В производството по делото ищеца е представляван от пълномощник,
на когото не е заплатил адвокатско възнаграждение и в тази връзка моли за
7
определяне на неговото възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА. По
делото в представения договор за правна защита и съдействие е посочено, че
ищеца се представлява безплатно от адв. П.П. от АК-Хасково поради
затрудненото си материално положение, което по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗА представлява основание за оказването на безплатна адвокатска помощ.
Съгласно чл.2, ал.2 /Изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г. / от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа в случаите по чл. 38, ал. 2
от Закона за адвокатурата полагащото се възнаграждение се определя от съда
или орГ.те на досъдебното производство съобразно критериите, предвидени в
тази наредба.
Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско
възнаграждение, като съдът следва да определи възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 и да осъди другата
страна да го заплати (чл. 2, ал. 2 от ЗА). В настоящия случай на основание чл.
7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска
работа възнаграждението за осъществената безплатна правна помощ по чл. 38
от ЗА следва да бъде определено в минимален размер, с оглед фактическата и
правна сложност на делото с оглед цената на предявения иск, се дължи
възнаграждение в размер на 637,60 лева
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН договор за паричен заем №
.../29.12.2023 г., сключен между В. А. К., с ЕГН: **********, с адрес: с.Н.,
общ.Р., обл.П. и „Микро Кредит“ АД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление: гр. С., р-н Мл., бул. „Ц. ш.“ №., ет.., поради противоречие със
закона.
ОСЪЖДА „Микро Кредит“ АД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление: гр. С., р-н М., бул. „Ц. ш.“ №., ет.. да заплати в полза на Бюджета
на Съдебната власт по сметка на Районен съд гр.Радомир сумата от 345,04
лева /триста четиридесет и пет лева и четири стотинки/, представляващи
дължима държана такса и възнаграждение за в.лице в производството пред
настоящата инстанция.
8
ОСЪЖДА „Микро Кредит“ АД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на
управление: гр. С., р-н М., бул. „Ц. ш.“ №., ет.. да заплати на адв. П. И. П. от
ХАК на основание чл. 38, ал. 2 ЗА разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 637,60 лева /шестотин тридесет и седем лева и шестдесет стотинки /
.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
9