Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 171
гр. Ботевград, 13.08.2018 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - БОТЕВГРАД, ГО, IV-ти състав, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЕРИНА
НЕНОВА
при участието на секретаря Таня Бончева, като разгледа докладваното от съдия Ненова гр. дело № 2138 по описа на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
С исковата молба от „В. П.“ ЕООД, чрез пълномощник
юриск. В. Г., срещу С.Г.С. са предявени обективно кумулативно съединени искове,
всеки с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК – съответно за
главница в размер на 49,44 лв., представляваща доставена, но незаплатена
далекосъобщителна услуга по Договор от 17.11.2011 г. за
далекосъобщителни услуги с индивидуален клиентски номер **********, новиран с Дoпълнително споразумение от 30.09.2013 г.; както и за неустойка в размер на 76,69 лв. за
предсрочно прекратяване на същия договор за далекосъобщителна услуга.
Ищецът твърди, че за процесните суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр.
д. № 1606/2017 г. по описа на Районен съд – Ботевград. Длъжникът и ответник в
настоящото исково производство своевременно възразил срещу издадената заповед.
Между „Б.“ ЕАД и ответника С.С. на 17.11.2011 г. бил
сключен Договор за далекосъобщителни услуги с индивидуален клиентски номер **********,
новиран с Дoпълнително споразумение от 30.09.2013 г. Съгласно допълнителното споразумение се удължавал
срокът на договора с 24 месеца и се променял тарифния план от “Vivacom UniCall S”
на „MaxiSall S”. По време на действие на договора били издадени
следните фактури:
Фактура № **********/23.06.2014 г., за отчетен период
22.05.2014 г.-21.06.2014 г., за сумата от 12,25 лв., с краен срок на плащане
09.07.2014 г.;
Фактура № **********/22.07.2014 г., за отчетен период
22.06.2014 г.-21.07.2014 г., за сумата от 27,99 лв., с краен срок на плащане
08.08.2014 г.;
Фактура № **********/22.08.2014 г., за отчетен период
22.07.2014 г.-21.08.2014 г., за сумата от 40,95 лв., с краен срок на плащане
08.09.2014 г.;
Фактура № ********/22.09.2014 г., за отчетен период
22.08.2014 г.-21.09.2014 г., за сумата от 50,75 лв., с краен срок на плащане
09.10.2014 г.;
Фактура № **********/23.12.2014 г., за отчетен период
22.11.2014 г.-21.12.2014 г., за сумата от 126,13 лв., с краен срок на плащане
08.01.2015 г.;
С Договор за цесия от 29.05.2015 г. дружеството „Б.“
ЕАД в качеството си на цесионер прехвърлило своите вземания на „С Г Г.“ ООД. С
Договор за цесия от 20.02.2017 г. вземанията на „С Г Г.“ ООД били прехвърлени
на ищцовото дружество. Твърди се, че „В. П.“ ЕООД още преди подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК встъпило в правата си на кредитор спрямо отв. С.С.,
като по силата на втората по ред цесия придобило всички вземания по договора за
далекосъобщителни услуги, ведно с всички привилегии, обезпечения,
принадлежности, изтекли лихви, договорни неустойки и др. Върху формираната по
горепосочените фактури главница била начислена мораторна лихва за периода от
11.10.2014 г. до 26.07.2017 г. в размер на 14,06 лв., за която сума изрично в
уточнителната молба ищецът е уточнил, че не предявява иск. Сочи се още, че съгласно
чл. 110 от Общите условия на оператора, абонатът има задължение да плаща всеки
месец ползваните услуги, въз основа на издадена фактура. Тъй като ответникът не
изпълнил задълженията си за плащане, договорът бил едностранно прекратен от
доставчика на 08.01.2015 г. Начислено било обезщетение за вреди под формата на
пропуснати ползи, съгласно договорна клауза. Обезщетението за пропуснати ползи
фигурирало във фактурите като „неустойка“. Цените за доставените услуги се
формирали в зависимост от Ценовата листа на Б., на база продължителност на
проведен разговор, зона, в която попада страната, при международен разговор,
вид и специфика на услугата. Акцентира се, че неполучаването на фактура не
освобождава абоната от задължението му да заплати предоставените услуги. Съществувала възможност при
несъгласие на потребителя с начислената сума по фактура, същият да оспори
фактурата в тримесечен срок от издаването й. За двете последователни цесии
длъжникът се считал известен с уведомление от „С Г Г.“ ООД, приложено към
исковата молба, т.е. с връчване на препис от исковата молба и приложенията към
нея. Длъжникът можел да релевира възражение за ненадлежно съобщаване само в
контекста на твърдение за извършено от него плащане към стария кредитор.
Искането към съда е да признае за установено между страните, че С.Г.С. дължи на
„В. П.“ ЕООД следните суми: главница в размер на 49,44 лв., представляваща
доставена, но незаплатена далекосъобщителна услуга; както и за неустойка в
размер на 76,69 лв. за предсрочно прекратяване на договор за далекосъобщителна
услуга. Претендират се сторените съдебно – деловодни разноски в заповедното и
исковото производство.
Ответникът е получил препис от исковата молба, като в
законоустановения срок не е депозирал отговор.
В откритото съдебно заседание страните не се явяват и
не се представляват, но ищецът в писмена молба от 13.03.2018 г. е взел
становище по същество и е отправил искане за постановяване на неприсъствено
решение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди
събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното от фактическа страна и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове,
всеки с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415 ГПК.
За горепосочените процесни суми е издадена Заповед № *
за изпълнение на парично задължение от 31.07.2017 г. по ч. гр. д. № 1606 по
описа на РС – Ботевград за 2017 г.
Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК формулира
кумулативно изискуемите предпоставки за постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника, а именно: 1.) същият да не е представил отговор на исковата
молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК; 2.) да не се е явил в първото заседание по
делото, без да направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие и 3.) изрично искане от страна на ищеца за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Нормата на чл. 239, ал.
1 от ГПК поставя още две допълнителни изисквания – 1.) на ответника да са
указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание и 2.) искът да е
вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства или вероятно неоснователен с оглед на направените
възражения и подкрепящите ги доказателства.
В конкретния случай всички законови
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение са налице.
Ответникът е получил на 06.12.2017 г.
препис от Разпореждане № */21.11.2017 г. по гр. д. № 2138/2017 г. по описа на
Районен съд – Ботевград, в което разпореждане изрично му се указа, че при
непредставяне на отговор по исковата молба в срок и неявяване в първото по
делото заседание, без ответникът да е направил искане за разглеждането на
делото в негово отсъствие, на основание чл. 238 от ГПК може да бъде поискано
постановяване на неприсъствено решение. Въпреки това ответникът не е депозирал
отговор по исковата молба.
На 16.02.2018 г. на ответника надлежно е
връчено Определение № */12.02.2018 г., с което съдът е съобщил проекто – доклада
си и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание. Ответникът
не се е явил в откритото съдебно заседание на 14.03.2018 г., не е изпратил свой
упълномощен представител, нито е депозирал искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие.
Налице е и процесуалната предпоставка за
произнасяне на неприсъствено решение срещу ответника, а именно ищецът
своевременно е направил искане за постановяването на решение по реда на чл. 239
във вр. с чл. 238 от ГПК.
Отделно от това искът да е вероятно основателен
с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства, а именно заверени преписи
на: Договор за цесия от 26.09.2017 г.; месечни сметки № **********; № **********;
№ **********; № **********; № **********; Допълнително споразумение към Договор
за електронни съобщителни услуги от 30.09.2013 г.; Общи условия на „Б.“ ЕАД;
Извлечение от 28.09.2017 г. от Приложение № 1 към Договор за цесия от дата
20.02.2017 г.; Уведомление за цесия (л.27); Пълномощно от „Б.“ ЕАД в полза на
„С. Г. Г.“ ООД (л.28); Договор за прехвърляне на вземания от 29.05.2015 г.
С оглед гореизложеното, предвид наличието на
визираните от законодателя предпоставки и съгл. чл. 239, ал. 2 от ГПК, са
налице основанията за уважаване на предявените искове чрез постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника, като последното не е необходимо да се
мотивира по същество.
По
разноските
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът С.Г.С. следва да бъде осъден да заплати на ищеца „В. П.“ ЕООД разноски
в заповедното производство в размер на 205 лв., от които 25 лв. – държавна
такса и 180 лв. – адвокатско възнаграждение, както разноски в исковото
производство в размер на 375 лв., от които 75 лв. – държавна такса и 300 лв. –
адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с
чл. 415 ГПК, че С.Г.С. ЕГН: ********** дължи на „В. П.“ ЕООД ЕИК: *********
сумата главница в размер на 49,44 лв. (четиридесет и девет лева и
четиридесет и четири стотинки), представляваща доставена, но незаплатена
далекосъобщителна услуга по Договор от 17.11.2011 г. за далекосъобщителни
услуги с индивидуален клиентски номер **********, новиран с Дoпълнително споразумение от 30.09.2013 г., по фактура № **********/23.12.2014 г. за отчетен
период от 22.11.2014 г. до 21.12.2014 г., както и неустойка в размер на 76,69
лв. (седемдесет и шест лева и шестдесет и девет стотинки) за предсрочно
прекратяване на Договор от 17.11.2011 г. за далекосъобщителни услуги с
индивидуален клиентски номер **********, новиран с Дoпълнително споразумение от 30.09.2013 г., за които суми е издадена Заповед № 4331/31.07.2017
г. по ч. гр. д. № 1606/2017 г. по описа на РС – Ботевград.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С.Г.С. ЕГН: ********** да заплати на „В. П.“ ЕООД ЕИК: ********* сумата от 205 лв. (двеста и пет лева), представляваща разноски в заповедното производство, от които 25 лв. – държавна такса и 180 лв. – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С.Г.С. ЕГН: ********** да заплати на „В. П.“ ЕООД ЕИК: ********* сумата от 375 лв. (триста седемдесет и пет лева), представляваща разноски в исковото производство, от които 75 лв. – държавна такса и 300 лв. – адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване съгласно чл. 239, ал. 4
от ГПК.
Решението подлежи на отмяна по реда на чл. 240 от ГПК,
която може да бъде поискана пред Софийски окръжен съд в едномесечен срок от
връчването.
Препис от решението да се връчи на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :