Решение по дело №2937/2018 на Районен съд - Пловдив

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№  2008                      28.05.2018 година                            град Пловдив

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVI граждански състав, в публично заседание на осми май две хиляди и осемнадесета година, в състав:    

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР  ТОЧЕВСКИ

                                                                  

при участието на секретаря Ангелина Димитрова

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2937 по описа на съда за 2017 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 55 ал. 1, предложение първо от ЗЗД.

Ищецът Р.Д.Н., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника си адв. М.Ч., е предявил против „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано от Ж.П.С.и Р.Д., иск за признаване на установено, че ответникът дължи присъдената по частно гр. дело № 779/ 2018 г. на ПРС, VI гр. с-в, със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 582/ 16.01.2018 г., сума от 781, 85 лева- главница, представляваща платена при липса на правно основание сума за коригирана сметка за електроенергия по фактура № **********/ 14.12.2017 г. за периода 11.08.2017 г.- 09.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.01.2018 г. и разноските по заповедното производство в общ размер от 325 лева.

В исковата молба се твърди, че ищецът бил битов клиент на ответника с № ***, който го снабдявал с ел. енергия за обект с ИТН ***, поради което страните се намирали в облигационни договорни отношения по продажба на ел. енергия. През м. декември 2017 г. ищецът бил писмено уведомен, че на 09.11.2017 г. служители на ЕВН ЕР извършили проверка на електромера му, като установили, че уредът не отчитал консумираната ел. енергия, поради присъединен проводник преди мерене, за което бил съставен констативен протокол № 386209/ 09.11.2017 г. В следствие на това била извършена корекция на сметка за минал период, като допълнително била начислена сумата от 781, 85 лева, в която връзка била издадена и съответна корекционна фактура с № **********/ 14.12.2017 г. Ищецът платил на каса сумата, за да не бъде преустановено ел. захранването му посред зима, което да му причини допълнително неудобства. Същият счита обаче, че допълнително начислената сума по фактурата била недължима, поради липса на валидно правно основание. Фактурата не остойностявала реално пренесена до имота, ползвана и измерена ел. енергия от технически изправно СТИ, нито пък при проверката се констатирало неправомерно въздействие върху уреда, който освен това бил и собственост на ЕВН ЕР. Задължение на дружеството било да поставя изправни СТИ, като евентуалната неизправност се дължала на действия на неговите служители, без това да води до търсене на отговорност от клиентите. Твърди се, че ако имало неизправност на електромера, то тя се дължала на недобросъвестното поведение на оператора, като липсвала законова възможност за извършване на едностранна корекция на сметки за минал период, като и съдебната практика била в тази насока. Договорната отговорност по чл. 82 от ЗЗД изисквала задължително установяване на виновно поведение на потребителя и без да е доказана вина на абоната, препятстваща правилното отчитане, не можело да се ангажира неговата отговорност чрез едностранна корекция на сметките му за минал период. Правилата на ПИКЕЕ уреждали само случаите на неизмерена или неправилно/ неточно измерена ел. енергия, като същите били приети от ДКЕВР, която обаче не разполагала с правомощие да определя в подзаконов нормативен акт начините за корекция на ел. енергия, а само редът за констатирането й. С тези правила се получавало дописване на ЗЕ, което било недопустимо, като се твърди, че разпоредбите на чл. 48- 51 от ПИКЕЕ били приети от комисията в нарушение на предоставената й делегация по чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ и така ДКЕВР била излязла извън кръга на законоустановената си компетентност. С решения на ВАС по тези съображения били отменени като незаконосъобразни горните разпоредби на ПИКЕЕ. За връщане на недължимо платената сума било образувано заповедно производство, по което се издала заповед за изпълнение, но длъжникът възразил и в тази връзка се предявявал настоящият установителен иск. Претендират се и разноските по делото. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска. Представя и писмена защита.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът чрез пълномощника си е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска по основание и размер. Твърди се, че сумата била начислена правомерно на основание чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ, вр. чл. 48, вр. чл. 51 ал. 1 от ПИКЕЕ, като коригираните количества били изчислени при спазване на методиката по чл. 48 ал. 1 т. 1, буква „б“ от ПИКЕЕ. ОУ на ответника били одобрени от ДКЕВР и били надлежно обявени чрез публикуването им в печата. Посочва се, че служители на оператора „ЕР Юг“ извършили проверка на електромера, като установили несъответствие на уреда с метрологичните и техническите характеристики за точност. На проверката присъствал полицейски служител, като с оглед установеното неотчитане на консумираната ел. енергия поради допълнително монтиран меден проводник се възстановила правилната схема на свързване. Действията на служителите били обективирани в констативен протокол. В ЗЕ и ПИКЕЕ съществувала законова възможност за корекция на сметки за минал период, като това било признато и в съдебната практика. Не се изисквало да се констатира наличие на виновно поведение при манипулацията на електромера на което и да било лице, а само да се установи неправомерното въздействие, водещо до неточното измерване на енергията. Така не се целяло да се санкционира абоната, а да се компенсира доставчикът с оглед изравняване на получения дисбаланс. Клиентът бил писмено уведомен за извършената корекция на сметка. В тази връзка били налице условията за извършване на едностранната корекция на сметка за минал период от 90 дни, който бил максимално допустимият, като нямало как да се определи от кога точно датира грешката. Посочва се още, че едностранната корекция на сметката била извършена след влизане в сила на текстовете на ЗЕ, уреждащи подобни хипотези, като ОУ на оператора напълно кореспондирали с изискванията на закона. Моли за отхвърляне на иска. Също претендира разноски. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа отговора.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК № 582/ 16.01.2018 г., издадена по частно гр. дело № 779/ 2018 г. на ПРС, VI гр. с-в, е разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата в размер на 3 000 лева до 28.09.2010 г., дължима по запис на заповед, издаден на 28.05.2010 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 16.11.2010 г. и разноските по заповедното производство в общ размер от 360 лева.

Длъжникът в срок е депозирал възражение против заповедта, поради което предявеният по делото установителен иск е процесуално допустим и подлежи на разглеждане по същество.

На 09.11.2017 г. представители на ЕВН ЕР са съставили констативен протокол с № 386209 за извършена техническа проверка на електромер с фабричен № ***, в който е отразено, че към главния предпазител преди електромера имало присъединен метален проводник, който захранвал обекта на абоната, но преминалата през този проводник ел. енергия не се отчитала от уреда. Поради това неточното отчитане се извършила корекция на сметката за електрическа енергия на абоната за минал период- за 90 дни назад, като била издадена процесната фактура № **********/ 14.12.2017 г. за допълнително начислена енергия за периода 11.08.2017 г.- 09.11.2017 г. в размер на 4 244 kWh.

По делото е приета съдебно- техническа експертиза, в която вещото лице с оглед наличните по делото писмени доказателства установява нерегламентирано действие върху схемата на свързване на електромера. Посочва се още, че неотчетеното количество електрическа енергия било изчислено правилно съобразно ПИКЕЕ, като за стопански обект. Уредът бил в срока на своята валидност. В устния си доклад пред съда вещото лице обяснява, че нямало нужда да се свалял електромера за проверка и метрологична експертиза, тъй като на място било установено, че той реално бил изключен от електрическата верига и не измервал консумацията.

Като писмени доказателства са приети копия от констативен протокол за извършената проверка, уведомително писмо до абоната за корекцията и процесната фактура.

С касов бон от 28.12.2017 г. в полза на ответника е заплатена сумата от 781, 85 лева, начислена по корекционната фактура.

Събрани са и гласни доказателства, чрез разпит на един свидетел, ангажиран от ответника (протокол от с.з. от 08.05.2018 г.). Св. В.Х.К.- съставител на констативния протокол, посочва, че извършили проверка на общо блоково табло в жилищна кооперация по предварително зададени обекти. Потърсили представител на съответния абонат, но такъв нямало и извикали лица от СОТ като свидетели, пред които отворили таблото, но то не било пломбирано. Видяло се, че към електромера бил допълнително присъединен друг кабел, като по този начин не се отчитала консумираната ел. енергия, поради което се премахнал кабела и се възстановила нормалната схема на свързване. Не били проследили къде точно отивал кабела, не била направена и проверка с еталонен уред.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Няма спор по делото, че ищецът е заплатил на ответника сума за допълнително начислена му ел. енергия по корекционна фактура, като търси връщането й по правилата на неоснователното обогатяване. В тази връзка ответникът трябва безспорно да установи, че сумата е получена от него на валидно правно основание, защото в негова полза съществува вземане в търсения размер по фактурата, а ищецът- да докаже възраженията си срещу недължимостта на твърдяното задължение.

Безспорно е по делото, че ищецът е клиент на ответника и абонат на неговите услуги по пренос на ел. енергия, като провереният електромер е отчитал консумация на стопански обект. Също така няма спор и по това, че процесната сума е била начислена като корекция на сметка и е формирана за минал период от 90 дни, съгласно данните от СТЕ. В тази връзка основният въпрос по делото е това дали са били налице предпоставките за извършване на подобна едностранна корекция на сметката за електроенергия, чрез начисляване според методиката на допълнителната за плащане сума.

За извършената едностранна корекция ответникът се позовава на разпоредбите на чл. 98а ал. 2 т. 6, чл. 104а ал. 2 т. 5, вр. чл. 83 ал. 1 т. 6 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. чл. 45 ал. 1, вр. чл. 51 ал. 1, вр. чл. 48 ал. 1 от ПИКЕЕ. Съгласно посочените разпоредби общите условия на договорите за продажба на ел. енергия съдържат ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка съгласно правилата по чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ. Тези правила (чл. 45 ал. 1 от ПИКЕЕ) от своя страна предвиждат, че, когато при проверка се установи грешка над допустимата съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на  метеорологичен контрол и приложението към правилата, неправилно и неточно измерване или неизмерване и не е известно кога се е появила установената грешка, количеството електрическа енергия се определя съгласно процедура, определена в договорите с оператора на преносната мрежа или в раздел ІХ от правилата. В този раздел ІХ на ПИКЕЕ (чл. 48 ал. 1 т. 2 буква „б”) изрично е посочено, че в случаите, когато при метрологичната проверка се установи, че средството за търговско измерване не измерва или измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилното/ неточното измерване или неизмерване до датата на отчетен период с коректно измерване, но не по-дълъг от 90 дни, като за небитови клиенти при липса на точен измерител количеството ел. енергия се изчислява като една трета от пропускателната способност на СТИ, а при липса на СТИ- по ½ от пропускателната способност на присъединителните съоръжения, свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа при ежедневно 10- часово натоварване. В случая обаче се установи, че за обекта е имало монтиран и съществуващ електромер, който не е бил измерен с еталон за установяване на грешка, а горецитираната норма от ПИКЕЕ касае хипотеза на липса на точен измерител или липса на СТИ. След като е имало електромер, но пък не е бил установен размера на грешката, защото не се е извършило измерване, няма как да се приложи съответната методика, тъй като фактическата обстановка не отговаря на изискванията на нормата на чл. 48 ал. 1 т. 2 буква „б” от ПИКЕЕ.

На следващо място, според действащото законодателство (чл. 120 ал. 1 от ЗЕ и чл. 28 ал. 8 от Наредба № 6/ 09.06.2004 г.) средствата за търговско измерване, както и електромерните табла, са собственост на електроразпределителното дружество, което е длъжно да ги поддържа в изправност за своя сметка, да обезпечава правилното им функциониране и да следи за отклонения в измерването. Неправомерното въздействие или нерегламентираният достъп до тях е свързан с извършването на такава манипулация върху уреда, която се изразява в способността за точното и коректно измерване на реално консумираната енергия. В тежест на ответника е да докаже наличие на осъществен без санкцията на дружеството достъп на абоната до електромера, за да се ангажира отговорността му, като при липса на всякакви данни в тази насока не може да се презюмира виновно поведение на потребителя по извършване на неправомерна манипулация или осъществяване на нерегламентиран достъп. Клиентът няма как да носи отговорност, защото няма задължения по експлоатацията на уреда, нито пък по делото се установяват негови неправомерни действия в тази насока. В тази връзка е недопустимо да се ангажира отговорността на абоната чрез едностранна корекция в сметките му за минал период, защото правоотношението между доставчика на ел. енергия и потребителя е договорно и единствено недобросъвестното поведение на едната страна по договора представлява основание по смисъла на чл. 82 от ЗЗД тя да бъде санкционирана за всички настъпили за контрагента й вреди. Затова, след като не е било констатирано съответно виновно поведение на клиента, липсва законово основание за извършване на въпросната едностранна корекция, която би могла да се извърши единствено, ако абонатът е осуетил или препятствал правилното отчитане.

Отделно от това, едностранната корекция на сметка за вече доставена и ползвана ел. енергия противоречи на норми от действащото законодателство, които уреждат потребителските права- чл. 143 т. 6 и т. 18 от Закона за защита на потребителите. Коментираните клаузи от ЗЕ и ПИКЕЕ са нищожни по смисъла на чл. 26 ал. 1 от ЗЗД поради противоречието им със закона, защото нарушават основни принципи за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и засягат защитата на интересите на потребителите при продажбата им на ел. енергия. Така абонатът е поставен в неравноправно положение, защото няма как да защити интереса си при предприета от страна на дружеството служебна корекция на сметката му за минал период в следствие на твърдяно неточно измерване на ел. енергията особено, когато доставената и потребена енергия му е била редовно отчитана и заплащана във времето. Именно в този смисъл нормите са неравноправни, защото без да се държи сметка за виновното поведение на една от страните по договора, същата е принудена да търпи санкционни последици при добросъвестно изпълнение на задълженията си по заплащане на доставената й енергия.

Действително измененията на  ЗЕ, които са в сила от 17.07.2012 г., предвиждат възможност да бъдат извършени корекции на сметки на потребителите в случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел. енергия при спазване на приетите от ДКЕВР на 14.10.2013 г. правила, приложими в случая, доколкото се касае за извършена корекция на сметка след изменението на закона и след приемането на правилата. Измененията в материалния закон обаче не създават право за едностранна корекция на сметки на клиента, а касаят съдържанието на общите условия на оператора при реда за уведомяване на абоната в подобни случаи. Тази законова възможност за корекция на сметка за ел. енергия за изминал период съвсем не означава автоматично начисляване на суми за неточно измерена ел. енергия, а предвижда такова само и единствено след надлежно доказване на всички предпоставки за ангажиране отговорността на потребителя, регламентирани в чл. 48 ал. 1, чл. 47 и чл. 45 от ПИКЕЕ, включително след установяване по несъмнен начин, че грешката в отчитането на ел.енергията, неправилно/неточното й измерване или неизмерване се дължат на виновното поведение на клиента съгласно чл. 82 от ЗЗД, уреждащ отговорност за вреди вследствие на неизпълнение на договорни задължения. Обективната отговорност, на която се позовава ответникът, по принцип е изключение, доколкото ангажира отговорността на едно лице, без да се държи сметка за субективното му отношение, поради което нейното залагане в правна норма е правомощие единствено на законодателя. Такава клауза, предвиждаща обективна безвиновна отговорност на потребителя на ел. енергия, не се съдържа в ЗЕ, поради което остава приложима общата разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД, регламентираща пределите на имуществената отговорност при неизпълнение на договорно задължение, която винаги е виновна и е в границите, очертани в тази норма, както по- горе вече беше посочено. Това е така, тъй като не може нито с подзаконов нормативен акт, още по- малко пък с правила, създадени от орган без законодателни правомощия, да се дерогират разпоредби на закон. Както се отбеляза, посочените разпоредби на ПИКЕЕ, към които препраща ЗЕ, по никакъв начин не изключват вината на насрещната страна при неизпълнение на задължения по договора, а само регламентират принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и процедурата за изчисляване на консумирана ел. енергия съгласно чл. 83 т. 6 от ЗЕ и раздел девети от ПИКЕЕ. Те не изключват необходимостта от установяване, че именно абонатът е извършил действия, нарушаващи въведената в чл. 45 и чл. 48 от ПИКЕЕ забрана за потребителите да въздействат неправомерно върху собствените на преносното дружество средства за търговско измерване (чл. 121 от ЗЕ).

На следващо място, съответната сметка е коригирана за минал период от 90 дни, без обаче по делото да се ангажирани доказателства от ответника за това кога точно е била извършена последната проверка на конкретния електромер, защото това обстоятелство е пряко свързано с периода на корекцията, чийто начален момент следва да бъде безспорно установен, при наличието на твърдения за редовно ежемесечно отчитане. Независимо, че периодът е в рамките на допустимите максимално 90 дни според чл. 48 ал. 1 от ПИКЕЕ, винаги следва да се докаже защо и как точно е установен този период, при положение, че в отговора дори не се навеждат твърдения за това дали въобще някаква проверка е била правена на уреда, за да се мотивира така приложеният максимален срок и кога е бил монтиран. Така реално се дава право на доставчика едностранно да коригира сметка за минал период без точното му определяне и да получи цена за услуга, която не е доказано, че за този период е била доставена или ползвана, но същевременно се установява, че дори тя е била и платена.

За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че не могат да се приемат за доказани констатациите в протокола на база изслушаната по делото техническа експертиза, защото вещото лице е изготвило своето заключение само и единствено въз основа на данните по този протокол и коригираната сметка по фактурата. При положение обаче, че този протокол е непротивопоставим на ищеца, защото не е подписан от него, нито пък се доказа, че това е направено от негов надлежно упълномощен представител, той не може да служи като доказателство за верността на констатациите си, поради което и няма как да се приеме, че СТЕ доказва, че действителното техническо състояние на електромера е било такова, каквото е описано в протокола. По отношение на протокола следва още да се отбележи, че не се представят доказателства той да е бил изпратен по пощата на абоната, каквото е изискването на чл. 47 ал. 4 от ПИКЕЕ. Отделно от това, нито по СТЕ, нито от разпита на свидетеля, се установи основателна причина електромерът да не бъде предаден на БИМ за извършване на метрологична експертиза (според изискванията на чл. 47 ал. 5 от ПИКЕЕ), след като на място е установен монтиран проводник, който не принадлежи към схемата за свързване. Всичко това опорочава процедурата по извършване на техническата проверка, която е била осъществена в нарушение на нормативните изисквания, поради което и изготвения в резултат на нея констативен протокол не може да бъде ценен с материална доказателствена сила.

Без да е необходимо да се излагат повече съображения по същество, съдът намира, че не са били налице условията за извършване на корекцията на сметка на абоната и доколкото той е заплатил начислената му по фактурата сума, същата подлежи на възстановяване, като платена без правно основание.

В заключение следва да се приеме, че в полза на ищеца съществува съответното парично вземане, произтичащо от записа на заповед, по отношение на което вземане вече е била издадена заповед за незабавно изпълнение. Вземането за разноски по заповедта също е дължимо, но според мотивната част на т. 12 от ТР № 4/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС за него съдът в исковото производство следва да се произнесе с изричен осъдителен диспозитив, който да се отрази в настоящото решение.

Предвид изхода на делото, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските в настоящото производство, доколкото такива се претендират, за тях да е представен списък по чл. 80 от ГПК и са налице писмени доказателства, че те са действително направени- внесена държавна такса в размер на 25 лева (лист 13 от делото) и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 350 (л. 38). Направените от ответника разноски за внесени депозити за вещо лице и за разпит на свидетел, както и за юрисконсултското възнаграждение на пълномощника му, си остават за негова сметка, без да се възлагат в тежест на противната страна. 

 

Поради изложеното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 582/ 16.01.2018 г., издадена по частно гр. дело № 779/ 2018 г. на ПРС, VI гр. с-в, „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано от Ж.П.С.и Р.Д., ДЪЛЖИ на Р.Д.Н., ЕГН: **********,***, сумата от 781, 85 (седемстотин осемдесет и един лева и осемдесет и пет стотинки) лева- главница, представляваща платена при липса на правно основание сума за коригирана сметка за електроенергия по фактура № **********/ 14.12.2017 г. за обект с ИТН: 1343909, за периода 11.08.2017 г.- 09.11.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 15.01.2018 г., до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. „Христо Г. Данов” № 37, представлявано от Ж.П.С.и Р.Д., чрез пълномощника си *** И.К., да заплати на Р.Д.Н., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника й адв. М.Ч., разноските в заповедното производство, както следва: внесена държавна такса в размер на 25 (двадесет и пет) лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 (триста) лева, както и направените по настоящото дело разноски: внесена държавна такса в размер на 25 (двадесет и пет) лева и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 350 (триста и петдесет) лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

            СЪДИЯ :/п/

 

Вярно с оригинала.

АД