РЕШЕНИЕ
№ 1811
гр. Пловдив, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Катя Р. Боева
при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева
като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело №
20215330103452 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от Н. Г. Г. против „Профи Кредит
България“ ЕООД - гр. София, с която е предявен иск за прогласяване
нищожността на клаузата в Раздел IV от Договор № *****, касаеща
заплащането на „Пакет допълнителни услуги“.
В исковата молба се излагат съображения, че страните сключили
Договор № ****, по силата на който ищецът е следвало да върне сумата по
кредита в размер на 6000 лева при ГПР 41,00% и годишен лихвен процент в
размер на 37,76 % за срок от 39 месеца. Между страните било договорено
заплащане на допълнителен пакет услуги. Излагат се съображения, че с
уговарянето на допълнителен пакет услуги се заобикаля изискването по чл.
19, ал.4 ЗПК, а именно: ГПР да не надвишава пет пъти размера на законната
лихва. По този начин потребителят е в невъзможност да разбере размера на
ГПР, както и механизмът, по който същият е изчислен. Поради изложеното
посочената клауза се възразява, че е нищожна като противоречаща на добрите
нрави и недействителна по смисъла на чл. 143, т.19 ЗЗП.
Поради изложеното се предявява исковата претенция. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Профи
Кредит България“ ЕООД - гр. София. В същия се признава, че между
страните е сключен Договор № ******, но в същия не е уговорена клауза за
допълнителен пакт услуги. Към договора ищецът не е сключвал и
1
споразумение за предоставяне н допълнителен пакет услуги и не е заплащал
такса за него. Поради изложеното моли производството да бъде прекратено,
алтернативно – искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
С молба вх. № ***** г. по описа на Районен съд Пловдив, ищецът
уточнява, че претендира единствено недействителност на клаузата,
предвиждаща заплащането на пакет от допълнителни услуги: фаст и флекси.
Посочената клауза според ответника се явява неравноправна на основание чл.
143, ал.1 ЗЗП, доколкото чрез нея кредиторът си осигурява допълнително
възнаграждение в размер на 50 % от предоставената главница. Излагат се
съображения, че уговорена по този начин, клаузата противоречи и на
изискванията за добросъвестност.
От ответника е постъпил отговор на така депозираната молба вх. №
***** г. по описа на Районен съд Пловдив, с който се излагат съображения за
липса на уговорена подобна клауза между страните. При условията на
евентуалност се излага съображение, че посочената клауза не се явява
неравноправна.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа
страна следното:
От приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че
между „Профи Кредит България” ЕООД и Н. Г. Г. е възникнало
правоотношение по повод на сключен Договор за потребителски кредит №
******г., по силата на който на ищеца е предоставена сума в размер от 5000
лв. /л. 36/. Отразеният в договора годишен лихвен процент е 41, 00%,
годишният процент на разходите е 49. 12%, а задължението следва да се
погаси на тридесет и шест анюитетни вноски. В раздел V- ти от посочения
договор за кредит, ясно е посочено, че се предоставят допълнителни услуги
„Фаст“- приоритетно разглеждане и изплащане на кредита и „Флекси“- право
на промяна на погасителния план. Допълнително, в раздел VI- ти от договора
за кредит, посочените услуги вече са остойностени, като за услуга „Фаст“ се
заплащат 1500 лв., а за услуга „Флекси“ се заплащат 2400 лв. Ярко
впечатление оставя и обстоятелството, че в раздел VI- ти първоначално за
потребителя е определена обща сума за плащане от 8716,83 лв., а след
включване на възнаграждението по двата пакета за „услуги“ сумата се
увеличава на 12616,83 лв. ( тоест, към сумата от 8716,83 лв. се прибавя общо
дължимото за двете „услуги“, което възлиза на 1905 лв. ). Предвид
гореизложеното, то е изцяло неоснователно възражението на ответника, че в
процесния договор за потребителски кредит не са налице договорени услуги
„Фаст“ и „Флекси“, както и възнаграждение за тях. Впрочем, твърдението на
ответника е напълно голословно и предвид факта, че в раздел VI- ти от
договора за кредит, освен че е посочено общото задължение от 12616,83 лв. с
включено възнаграждение за „услугите“, то е отразен и месечният размер на
вноската, която е увеличена съобразно това допълнително възнаграждение.
2
От приетото по делото заключение по изготвената съдебно – счетоводна
експертиза /л. 54-57/ се изяснява, че размерът на ГПР в договора от 41,00 %
включва единствено възнаградителна лихва. При включване на
допълнителните услуги като стойност, ГПР нараства с 21,50 %, респ. същият
възлиза на 62,50 %.
Съдът кредитира заключението на вещото лице в цялост, доколкото
същото е обективно обосновано и съответно на останалия, приобщен по
делото доказателствен материал.
По правните аспекти на спора:
Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение,
че между "Профи Кредит България" ЕООД като заемодател и Н. Г. Г. като
заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен
заем в размер от 5000лв. Заемодателят е небанкова финансова институция по
смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити
със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или
други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при
сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат
качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор
съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит,
поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на
специалния закон- ЗПК.
Настоящият съдебен състав счита за нужно да посочи, че не съществува
съмнение, че между страните освен сумите за главница и договорна лихва, е
договорено да се заплати и възнаграждение в общ размер от 3900 лв. за
услугите „Фаст“ и „Флекси“. В подкрепа на този извод е и конструкцията на
самия договор за потребителски кредит ( л. 36 от делото ) - в раздел V- ти
изрично са маркирани посочените услуги, а в раздел VI- ти вече е посочено и
каква е тяхната стойност и колко общо трябва да заплати потребителят с
включеното възнаграждение за допълнителни услуги.
Съдът счита, че клаузата от договора за кредит, по силата на която се
възлага задължение на потребителя да заплати сумата от общо 3900 лв. за
допълнителните услуги ( раздел VI- ти от договора, част „По поискана и
закупена допълнителна услуга” ) не е и индивидуално договорена. В тази
връзка, тя се явява част от типовата бланка, по която се сключва договорът и
противно на тъврдяното от ответното дружество, предоставянето на
допълнителни услуги не е по избор на длъжника. Отделно от гореизложеното,
то следва да се посочи, че кредиторът задължава ищеца (длъжник по
договора ) да му заплати възнаграждение за услуги, които на практика влизат
в кръга на обичайната му дейност ( доколкото ответникът предоставя
кредитно финансиране по занятие). Дейностите за услугата „Фаст“ по оценка
на кредитоспособността на потребителя, отпускането и управлението на
кредита са присъщи за ответното дружество и в този смисъл те не
3
представляват допълнителни услуги, които се предоставят на потребителя.
Същото се отнася и до услугата „Флекси“, която касае определянето на
„гъвкав погасителен план“. Предвид това, частта от раздел VI- ти от договора
установяваща задължение за потребителя да заплати възнаграждение за
услугите „Фаст“ и „Флекси“ се явява в противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК (
„Кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита“ ).
По отношение размера на ГПР по процесния договор за кредит :
съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за
потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони,
такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за
кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на
кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат
на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за
потребителя не включва нотариалните такси”. Предвид изложеното, то е
необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати
длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на
договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е
посочено, че ГПР е 49, 12 %, но от съдържанието на договора не може да се
направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин се
формира същият. Нещо повече- както вече бе коментирано, предвид
предпоставките, при които се предоставят услугите „Фаст“ и „Флекси“, то
същите са с характер на възнаграждение и е следвало стойността им да бъде
включена изначално при формирането на ГПР ( те са сигурен разход за
потребителя ). Впрочем, съобразно заключението на вещото лице, ако
възнаграждението за „допълнителните услуги” бъде включено в ГПР,
размерът му нараства на 62,50 % В случая, акцентът се поставя не само върху
факта, че в тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително
възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството,
че това е следвало да се включи в процента на разходите по кредита.
Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно
положение спрямо кредитора и на практика кредитът му се оскъпява двойно и
то без да се включва възнаградителната лихва ( доколкото възнаграждението
за допълнителните услуги е 3900 лв., а чистата стойност на усвоения
финансов ресурс е 5000лв). Това се явява и в директно противоречие с чл. 3,
пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено на
4
крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят
индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие
с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на
потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за
разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да стори
информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.
С оглед приетите по-горе постановки, съдът приема, че с включването
на възнаграждението по услугите „Фаст“ и „Флекси“, разписани в раздел VI-
ти от договора за кредит, ГПР е по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България. Предвид това
и на основание чл. 19, ал. 5, вр. ал. 4 ЗПК, раздел VI- ти от Договор за
потребителски кредит ****** г. е нищожен в частта, установяваща
задължение за потребителя да заплати сума в общ размер от 3900 лв. за
допълнителни услуги, както следва: 1500 лв. за услуга „Фаст“ и 2400 лв. за
услуга „Флекси“. Съобразно изложеното, така предявеният иск следва да бъде
уважен.
По отношение на разноските:
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, то се
поражда право на разноски в полза на ищеца. Предвид това, то следва да бъде
определено възнаграждение за процесуално представителство от един адвокат
в размер на 525 лева по чл. 38 ЗАдв. вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 Наредба за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, като посочената сума
следва да се заплати от ответника в полза на адв. Е. И.. Ищцовата страна е
сторила разноски за държавна такса в размер от 169 лв. и за депозит за
изготвянето на ССчЕ в размер от 150 лв., които също следва да й бъдат
заплатени от ответника.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 19, ал. 5, вр. ал.
4, ЗПК нищожността на раздел VI- ти от Договор за потребителски кредит
№******г.., сключен между Н. Г. Г., ЕГН: **********, и „Профи Кредит
България“ ЕООД, ЕИК: *********, в частта, установяваща задължение за
потребителя да заплати сума в общ размер от 3900 лева за допълнителни
услуги, както следва: 1500 лева за услуга „Фаст“ и 2400 лева за услуга
„Флекси“, поради това, че с включването на горепосочените възнаграждения
за двете услуги, годишният процент на разходите по договора надвишава
повече от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, да
5
заплати на адв. Е. И., А – гр. ****, със съдебен адрес: гр. ****, ул. „***“ №
**, в качеството й на пълномощник на ищеца Н. Г. Г., ЕГН: **********, сума
в размер на 525 лева /петстотин двадесет и пет лева/, представляваща
адвокатско възнаграждение за предоставено на страната безплатно
представителство в настоящото производство за един адвокат, определено от
съда по реда на чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********, да
заплати на Н. Г. Г., ЕГН: **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сума в
размер на 319 лева /триста и деветнадесет лева/, представляваща сторени
разноски в рамките на настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в
двуседмичен срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ______/п/_________________
6