Р Е Ш Е Н И Е
№ ІІ-17 26.05.2017г.
гр. Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд
гражданска колегия, втори въззивен състав
На двадесет и осми март 2017
година
В публичното заседание в следния състав:
Председател: Росица Темелкова
Членове: Даниела Михова
Таня Р.-Маркова
Секретар: Ц.А.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия Р.-Маркова
гражданско дело номер 604 по описа
за 2016 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
С Решение № 1452/25.09.2015г., постановено по гр. дело № 2706/2013г. по описа на Районен
съд – Бургас е отхвърлен частичния
иск на М.Д. *** за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от
2 500 лева от общия размер от 144 000 лева, дължима му по цесионен
договор от 26.09.2012г., с който ищецът е придобил обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законна лихва върху сумата, считано от
09.04.2013г. до окончателното й заплащане и за присъждане на съдебно-деловодни
разноски.
Против
постановеното решение е депозирана въззивна жалба от М.Д.Д., с която се
претендира да бъде отменено постановеното първоинстанционно решение и да бъде
решен спора по същество, като бъде уважена претенцията на ищеца. В жалбата се
сочи, че атакуваното решение е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и
постановено в нарушение на материалния закон. В жалбата се сочи, че неправилно
и в противоречие на практиката на ВКС на РБ не е зачетено действието на цесията
като договор, не е зачетено определението на ВКС, с което делото е върнато за
продължаване на процесуалните действия. Посочва се, че по делото са представени
достатъчно доказателства, от които да се направи извод за влошеното
здравословно състояние на Д. Д. Д.. В жалбата се посочва, че са налице
процесуални нарушения, допуснати при първоначалното разглеждане на делото, тъй
като е насрочено съдебно заседание след като е депозирана молба за отлагане, за
което ищцовата страна не е уведомен. В съдебно заседание, въззивната страна не
се явява и не се представлява.
Ответната
страна по въззивната жалба – Община Бургас не депозира писмен отговор и не
представя становище по основателността на въззивната жалба. Не се представят
нови доказателства пред настоящата инстанция. В съдебно заседание ответната
страна по въззивната жалба – Община Бургас не се явява и не се представлява.
Бургаският
окръжен съд като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на
страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Предявени са
два обективно съединени иска от М.Д. ***, с които претендира да бъде осъдена
ответната община да му заплати сума в размер на 2 400 лева, представляваща
неоснователно обогатяване, изразяваща се в заплащане на данъци, които не се
дължат от страна на М. Д. и Д. Д. Д. – негови родители, както и да бъде осъдена
ответната община да заплати на ищеца сума в размер от 24 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди като частична
претенция от пълното обезщетение в размер на 144 000 лева. В исковата
молба се сочи, че вземанията от страна на М. Д. и Д. Д. –родители на ищеца,
които имат спрямо Община Бургас са прехвърлени на ищеца – М.Д. въз основа на
сключен Договор за цесия от 26.09.2012г. и поради тази причина искът се
предявява от страна на М.Д. като носител на правата по тези вземания. В
исковата молба се посочва и обстоятелството, че неимщуствените вреди се
претендират като обезщетение на влошеното здравословно състояние на М. Д. и Д. Д.
вследствие на психически тормоз, изразяващ се в изискване на заплащане на
данъци, които не се дължат. Изрично в исковата молба се посочва, че ответната
община изисква заплащането на тези данъци от месец април – 2012г.
С Определение №
5234/25.06.2013г., постановено по гр. дело № 2706/2013г. по описа на БРС е
прекратено производството по гр. дело № 2706/2013г. по описа на БРС по
отношение на предявения иск от М.Д. *** за осъждане на ответната община да заплати
сумата от 2 400 лева, представляваща платени от М. М. Д. и от Д. Д. Д.
данъци.
С Определение №
2201/20.08.2013г., постановено по частно гр. дело № 1600/2013г. по описа на
Окръжен съд – Бургас е потвърдено Определение № 5234/25.06.2013г., постановено
по гр. дело І 2706/2013г. по описа на Районен съд – Бургас за връщане на
исковата молба и прекратяване на производството поради недопустимост на
предявения иск за заплащане на сумата от 2 400 лева на основание неоснователно
обогатяване срещу Община Бургас.
С Определение №
847 от 19.12.2013г., постановено по частно гр. дело № 6931/2013г. по описа на
ВКС на РБ е оставена без разглеждане частната жалба на М.Д.Д. против
Определение № 2201/20.08.2013г. по частно гр. дело № 1 600/2013г. по описа
на Окръжен съд – Бургас в частта, с която е потвърдено Определение №
5234/25.06.2013г., постановено по гр. дело № 2706/2013г. по описа на БРС и е
прекратено производството по делото в тази част. С Определение № 138 от
17.04.2014г., постановено по частно гр. дело № 2265/2014г. по описа на ВКС на
РБ е потвърдено Определение № 847 от 19.12.2013г., постановено по частно гр.
дело № 6931/2013г. по описа на ВКС на РБ в обжалваната му част, с която е
оставена без разглеждане частната жалба на М.Д. против Определение №
2201/20.08.2013г., постановено по частно гр. дело № 1600/2013г. на БОС в частта
му, с която е потвърдено Определение № 5234/25.06.2013г. по описа на БРС по гр.
дело № 2706/2013г. за прекратяване на иска против Община Бургас за заплащане на
сумата от 2 400 лева обезщетение за неоснователно обогатяване, произтичащо
от недължимо платени от М. М. Д. и от Д. Д. Д. данъци.
При това
положение, БОС намира, че производството по претенцията на М.Д. *** за
заплащане на сума в размер на 2 400 лева, представляваща неоснователно
обогатяване е прекратено с влязло в законна сила определение.
Пред Районен
съд – Бургас е останала висяща претенцията на ищеца да му бъде заплатена
определена сума от страна на Община Бургас, представляваща вземане за
обезщетение за причинени неимуществени вреди от страна на Община Бургас, което
вземане му е прехвърлено въз основа на Договор за цесия от 26.09.2012г. В
исковата молба се посочва, че вземането е възникнало в полза на М. М. Д. и Д.
Д. Д. като обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие на
изпратени покани от страна на Община Бургас след април – 2012г., с които се
претендира от М. Д. и Д. Д. да заплащат данък-сгради и такса – битови отпадъци
за недвижим имот, находящ се в гр. Бургас, ул. „Ш.“ № *, вх.*, ет.*. Действията
на Община Бургас са окачествени като психически тормоз, вследствие на който се
е влошило здравословното състояние както на М. Д., така и на Д. Д. Д..
След
неколкократно заявени молби за увеличаване и намаляване на претенцията от
страна на ищеца по делото е депозирана молба от 19.03.2015г., с която се
посочва, че претенцията се увеличава от сума в размер на 1 250 лева на
сума в размер от 2 500 лева като частична претенция от сума в размер от
144 000 лева. Следва да се отбележи, че в конкретния случай е предявена
претенция за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди и цената
на имота, за който се твърди, че не е собственост на М. Д. и Д. Д. не влияе на
родовата подсъдност на спора.
На основание
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на
граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на
административна дейност.
На основание
чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетениe за всички имуществени и неимуществени вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице. Искът се предявява срещу органите, от
чиито незаконни действия и бездействия или акт са причинени вредите на
основание чл. 7 от ЗОДОВ, като на основание чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ исковете по
ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс,
като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1.
Посоченото от страната правно основание в исковата молба не
обвързва съда, в чието правомощие е да даде точната правна квалификация на
спорното материално право. От изложените в исковата молба обстоятелства е
видно, че се претендира обезщетение за неимуществени вреди от изпратени покани
от страна на Община Бургас след месец април – 2012г. за заплащане на дължими
данъци за конкретен недвижим имот. Твърди се в исковата молба, че издателят на изпратените
покани за заплащане на данъци за недвижим имот е административен орган – Община
Бургас, нямащ качеството на правозащитен орган. Според разпоредбата на чл. 128,
ал. 1, т. 5 от АПК на административните съдилища са подведомствени всички дела
по искания за обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административни органи и длъжностни лица. Съгласно чл. 1, ал. 2
от ЗОДОВ исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в АПК. В случая,
БОС намира, че административният характер на делото обуславя подведомствеността
на административния съд.
Мотивиран
от изложеното, настоящият състав намира, че Районен съд – Бургас неправилно е
квалифицирал спорното материално право, като е приел, че отношенията между
страните се уреждат съобразно правилата на непозволеното увреждане по реда на
чл. 49 и сл. от ЗЗД, тъй като
претендираните от ищеца вреди произтичат от незаконосъобразен акт на орган на
местната власт – Община Бургас и нейни длъжностни лица при или по повод изпълнение
на административна дейност и правното основание на предявения иск е чл. 1, ал.
1 от ЗОДОВ. В исковата молба се твърди, че действието от страна на Община
Бургас, от което са настъпили вредоносните последици е осъществено след месец
април 2012г. – тоест - след изменението на ЗОДОВ с ДВ, бр. 30/11.04.2006г., с
което изрично се приема и възможността да се търси отговорност за вреди от
общинските органи. В този смисъл, БОС намира, че гражданският съд не е
компетентен да разгледа предявения иск. Постановеното първоинстанционно решение
е недопустимо и следва да бъде обезсилено, като делото следва да се изпрати за
разглеждане на Административен съд – Бургас с оглед правилата за определяне на
местната подсъдност на основание чл. 7, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като искът за
обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия
адрес на увредения. В този смисъл и Решение № 79 от 31.03.2013г., постановено
по гр. дело № 4867/2015г. по описа на ВКС на РБ – постановено по реда на чл.
290 от ГПК, както и Решение № 187/16.05.2014г., постановено по гр. дело №
5772/2013г. по описа на ВКС на РБ, постановено по реда на чл. 290 от ГПК,
допуснато до касационно обжалване по процесуален въпрос относно задължението на
въззивния съд, с оглед фактите по делото и твърденията на ищеца, на които
основава своето право, да даде правна квалификация на спорното материално
право.
Въпросите относно валидността на
сключения Договор за цесия и въпросите относно възможността да бъде прехвърлено
право на обезщетение за неимуществени вреди са такива по основателността на
предмета на спора и настоящата инстанция няма правомощия да ги обсъжда поради
липса на компетентност на гражданския съд да реши спора по същество.
На основание
чл. 280, ал. 2 от ГПК настоящото решение е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Мотивиран от
горното и на основание чл. 267 от ГПК, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 1452/25.09.2015г., постановено по
гр. дело № 2706/2013г. по
описа на Районен съд – Бургас.
ИЗПРАЩА делото на Административен съд –
Бургас по компетентност за разглеждане на спора.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
Препис от
постановеното решение да се изпрати на страните за запознаване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.