Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1198 27.07.2021 година гр.
Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският административен съд, седемнадесети състав, на двадесети юли
две хиляди и двадесет и първа година, в публично заседание в следния състав:
Председател: Атанаска Атанасова
при секретаря Галина Драганова, като разгледа
докладваното от съдията Атанасова административно дело № 1115 по описа за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по повод
постъпила жалба от С.Д.С. с ЕГН **********, И.Д.Б. с ЕГН ********** и С.Д.М. с
ЕГН **********, всички със съдебен адрес: ***, офис 210, против отказ за
закриване на партида, обективиран в протокол № 94-01-9326/1/29.03.2021 г.,
издаден от Р. Д. Н.- главен експерт в отдел „Обслужване на данъкоплатци“ в
Община Бургас, потвърден с Решение № 94-01-9326/3/28.04.2021 г. на директора на
дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ към община Бургас.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на
оспорения отказ, поради противоречие с приложимите материалноправни разпоредби.
В нея се сочи, че жалбоподателите не са собственици на недвижимия имот, тъй
като представеният при деклариране на имота договор не представлява документ,
годен да прехвърли правото на собственост. По същество се иска отмяна на отказа.
В съдебното
заседание процесуалният представител на жалбоподателите поддържа жалбата. Представя
доказателства. Моли за отмяна на оспорения акт и присъждане на разноски.
Пълномощникът на ответната страна заявява становище за
неоснователност на жалбата. Представя административната преписка по оспорване
на обжалвания АУЗД. Моли за отхвърляне на жалбата. Претендира разноски.
Жалбата е подадена от активно легитимирани лица, в
законоустановения срок и е насочена против индивидуален административен акт,
подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. При
разглеждането и́ по същество, съдът намира за установено следното:
Жалбоподателят С.Д.С. е депозирал на 12.07.2011 г. в Община
Бургас декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № ДК14001801, с която е декларирал,
че притежава имот- жилищна сграда на един етаж със застроена площ 40 кв.метра,
находяща се в гр. Бургас, на ул. „Мадара“ № 18, придобита въз основа на договор
и по наследство. Декларирал е, че притежава сградата в съсобственост с лицата И.Д.Б.
с ЕГН ********** и С.Д.М. с ЕГН **********, при квоти от по 1/3 ид.част за
всеки от тях. В декларацията е отбелязал също, че сградата е построена върху
„държавен или общински имот“. Към нея е приложил договор 18.02.1961 г., сключен
между наследодателя му Димитър С.Д. и лицето Г. Петков Георгиев, за прехвърляне
правото на собственост върху две стаи от къща, построена в общинско място.
На 15.03.2021 г. С.Д.С., И.Д.Б. и С.Д.М. *** заявление с вх. №
94-01-9326, с което са поискали да бъде закрита партидата с № 2706020852001,
открита въз основа на декларацията с вх. № ДК14001801/12.07.2011 г. По
заявлението е бил издаден обжалваният отказ, обективиран в протокол №
94-01-9326/1/29.03.2021 г. Приходният орган е констатирал, че заявителите са
придобили по наследство сграда, построена върху общинска земя. Отбелязал е, че
сградата представлява незаконна постройка и поради това прехвърлянето не е
извършено с нотариален акт, а с писмен договор с нотариална заверка на
подписите. Констатирал е също, че през изминалия период лицата редовно са
заплащали дължимите публични налози. Формирал е извод, че не са налице
основания за закриване на данъчната партида за недвижимия имот, доколкото
липсват доказателства за загубване на собствеността върху постройката, било
поради искови претенции от страна на собственика на земята, било поради
прехвърлителна сделка. Жалбата против този отказ е била отхвърлена от директора
на дирекция „Местни приходи от данъци, такси и реклама“ при Община Бургас с
решение № 94-01-9326/3/28.04.2021 г., по съображения, че преценката кому
принадлежи правото на собственост върху декларираната сграда е извън
правомощията на органа по приходите.
В съдебното производство е представена справка от
Служба по вписванията- Бургас относно притежаваните от жалбоподателите
недвижими имоти, в която декларираният имот в гр. Бургас, на ул. „Мадара“ № 18,
не е отразен.
При тези фактически данни съдът намира от правна
страна следното:
Оспореният акт е издаден от служител на общинската
администрация, комуто са предоставени със Заповед № 1681/01.07.2014 г. на кмета
на Община Бургас (на л. 40 от делото) права и задължения на орган по приходите.
Следователно, актът е издаден от компетентен орган, в обема на правомощията му.
Издаден е в предвидената от закона форма и съдържа изискуемите реквизити, в
т.ч. фактически и правни основания. При извършената служебна проверка съдът не
констатира съществени нарушения на административнопроизводствени правила.
Според настоящия съдебен състав оспореният отказ е
издаден в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби.
Съгласно нормата на чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ данъчно задължени
лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти, а съгласно ал. 2 собственикът
на сграда, построена върху държавен или общински поземлен имот, е данъчно
задължен и за този имот или съответната част от него.
Жалбоподателите отричат да са носители на правото на
собственост върху процесната сграда, а и липсват доказателства за придобиване
на това право по някой от законоустановените способи. От данните по делото е
видно, че сградата е построена в имот- общинска собственост. Владението върху
нея е установено от наследодателя на жалбоподателите въз основа на писмен
договор, който не представлява годно основание за придобиване на вещни права
върху недвижим имот, доколкото не е сключен в изискуемата от закона форма за
действителност. Други доказателства за придобиване на собствеността не са
приложени по делото, а изводите на приходния орган са основани единствено върху
факта на деклариране на сградата по реда на чл. 14 от ЗМДТ. Декларацията по чл.
14 от ЗМДТ обаче не е годно доказателство за установяване собствеността на
имота. Доколкото жалбоподателите не се легитимират като собственици и отричат
да са такива, не е налице хипотезата на чл. 11 от ЗМДТ и те не са данъчно
задължени лица (в този смисъл Решение № 8926 от 22.07.2015 г. на ВАС по адм. д.
№ 13210/2014 г., VII отд.). Ето защо съдът приема, че отказът да се закрие
процесната партида е незаконосъобразен, поради противоречие с материалния
закон, и следва да се отмени.
С оглед формирания извод за основателност на жалбата и
своевременно направеното искане, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да
се присъдят на жалбоподателите разноски по делото в размер на 530 лева, от
които 30 лева заплатена държавна такса за производството и 500 лева заплатено адвокатско
възнаграждение, съгласно представения списък на разноските.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ отказа за закриване на партида на името на С.Д.С.
с ЕГН **********, И.Д.Б. с ЕГН ********** и С.Д.М. с ЕГН **********, обективиран
в протокол № 94-01-9326/1/29.03.2021 г., издаден от Росица Детелинова Николова-
главен експерт в отдел „Обслужване на данъкоплатци“ в Община Бургас, потвърден
с Решение № 94-01-9326/3/28.04.2021 г. на директора на дирекция „Местни приходи
от данъци, такси и реклама“ към община Бургас.
ОСЪЖДА Община Бургас да заплати на С.Д.С. с ЕГН **********,
И.Д.Б. с ЕГН ********** и С.Д.М. с ЕГН ********** сумата от 530.00 (петстотин и
тридесет) лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховния административен съд на Република България в 14- дневен срок от връчване
на съобщението.
СЪДИЯ: