Мотиви към присъда по нох
д № 114 .2010 година на КРС.
Делото е образувано по внесен от Районна
прокуратура –гр. Карлово обвинителен акт срещу подсъдимия Л.Я.Д.
за извършени две престъпления. Първото е за това, че на 19.10.2009одина в гр. Б.,
обл. П.като е държал огнестрелно
оръжие- законно притежавана ловна пушка марка “****не е взел необходимите мерки
за сигурност и особено мерките, предвидени в надлежните правилници, наредби или инструкции- чл. 48 , ал. 1
от ППЗКВВООБ “ Лицата, придобили огнестрелни оръжия, са длъжни да ги опазват от
кражби, изгубване и достъп на други лица, а при боравене с него за вземат мерки
за недопускане на злополуки и наранявания”– престъпление по чл.338, ал. 1 от НК.
Второто престъпление е затова, че на същата дата и място се е заканил с
убийство на Р.Н.Н. , ЕГН ********** *** и това
заканване е възбудило у Р.Н.Н. основателен страх за
осъществяването му- престъпление по чл. 144, ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК.
Подсъдимият не се признава за виновен по
обвиненията . Признава обаче изцяло
всички факти и обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. При направено от съда разясняване, че самопризнанието му , както и
събраните на досъдебното производство доказателства ,
ще се ползват при постановяване на присъдата без да се събират нови, е изразил съгласие за това.
Пострадалата Р. Н. не е предявила претенции, както и не е
поискала да бъде конституирана като частен обвинител по делото.
След
преценка на доказателствата по делото във връзка с направеното самопризнание от
подсъдимия, съдът намери аза установено следното от фактическа страна :
Подсъдимият и свидетелката Р.Н. ***, като в продължение на две години до март **** година
поддържали приятелски / интимни / отношения. От тогава се разделили и
подсъдимият поради раздялата я подлагал на
психически тормоз с постоянно отправял
искания отново да се съберат. Свидетелката Н. се опитвала да го избягва,
но не винаги успешно , и се стигало до скандали. На ***година след полунощ
около 01,30 часа свидетелката Н. отишла в бар “ ****“ в гр. Б., като на входа
видяла подсъдимия, който в този момент спирал с колата си пред бара. Подсъдимият също видял
свидетелката и влязъл след нея в бара. Свидетелката седнала при нейни приятели,
а подсъдимият на друга маса в съседство, от която имал пряка видимост към
свидетелката . Започнал да я наблюдава непрекъснато, от което свидетелката се
притеснила. Предложила на приятелите си да симулира, че си тръгва от
заведението, с цел да избегне присъствието и постоянното наблюдение от
подсъдимия, като след това се върне при тях през задния вход на заведението.
Свидетелката станала и казала “ Чао “ на приятелите
си, след което тръгнала към изхода на заведението. Подсъдимият веднага тръгнал
след нея и започнал в движение да и
говори, че иска да се съберат и създадат семейство. Пред заведението
възникнал скандал, предизвикан от отказа на свидетелката да поднови отношенията
си с подсъдимия, за което той настоявал.
Свидетелят В.И. забелязал действията и поведението на
подсъдимия и също излязъл отвън и казал на св. Н. да се прибере в заведението
заедно с него. След като влезли в заведението видели, че подсъдимият вече не е
пред заведението. Няколко минути по- късно обаче подсъдимият се върнал отново
вътре в заведението , седнал на бара и си купил цигари. Демонстративно, по
начин да се види от всички присъствуващи в заведението, в една от ръцете си
държал два ловни патрона, като след известно време отново излязъл пред бара до
колата си. Свидетелката Н. знаела, че подсъдимият е ловец и притежава ловна
пушка, изплашила се и излязла отвън с цел да поговори с него и предотврати евентуални нежелани разправии и заплахи. При отиването
си при него подсъдимият отворил задната врата на колата и оттам извадил волна
пушка и пред свидетелката поставил патрони в цевта и . Едновременно с това заявил на свидетелката Н.,
че “Ей сега ще вляза вътре и ще ви избия
всичките / показанията на св. Н. на стр.20-21 дознанието
/. Свидетелката се изплашила още повече
и почувствала реално застрашена, влязла в бара , след което заключила входната врата и се обадила
в полицията. Не след дълго на мястото /паркинга пред заведението “ ****“ /
пристигнали служители на РУ на МВР- Карлово св. К. и Г., където видели
подсъдимия да пуши . Попитали го дали е видял лице в оръжие , при което
подсъдимият им отговорил , че е той и пушката му е в колата под задната
седалка. В същия момент от заведението излязла свидетелката Н. и приятелите и
от компанията и заявили на полицаите, че подсъдимият е отправил заплахи към
тях.
Притежаваната на правно основание от подсъдимия с разрешение № ****/ лист. 25
дознанието / за носене на огнестрелно
ловно оръжие ловна пушка марка “ **** действително се намирала под задната
седалка на автомобила на подсъдимия . С протокол за доброволно предаване същата пушка заедно с 18 броя ловни патрони
за нея била иззета. Подсъдимият дал обяснения на полицаите, че причина пушката
да е в колата била ловен излет предния
ден, в който подсъдимият участвал. Съдът не дава вяра на това му обяснение, тъй
като същото противоречи на издаденото и прието като писмено доказателство по
делото разрешение за групов лов / стр. 29 дознанието /, в което подсъдимият не
е бил включен и не е участвал в организирания с него ловен излет.
Поради отправените заплахи свидетелката Р.Н. *** и живее два месеца при сестра си във В..
При така изложената и приета за установена
фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна съставите на престъпленията , за които е обвинен и внесен
обвинителния акт , а именно : 1. На ****година в гр. Б. , обл.
П. като е държал огнестрелно оръжие- законно притежавана ловна пушка марка “*****,
не е взел необходимите мерки за сигурност
и особено мерките, предвидени в надлежните правилници , наредби или
инструкции / чл. 48 , ал. 1 от ППЗКВВОБ “ Лицата, придобили огнестрелни оръжие,
са длъжни да ги опазват от кражби , изгубване и достъп на други лица, а при
боравене с него да вземат мерки аза недопускане на злополуки и наранявания” –
престъпление по чл. 338 , ал. 1 от НК : , и 2. На същата дата и място се е
заканил с убийство на Р.Н.Н. ***, и това заканване е възбудило у Р.Н.Н. основателен страх от осъществяването му-
престъпление по чл. 144 , ал. 3 във връзка с ал. 1 от НК.
Изпълнителното деяние на първото
престъпление от обективна страна се изразява бездействие / не вземане / на
необходими мерки за сигурност, а именно съхраняване на определеното място и най- вече носене и ползване на ловното оръжие
извън населено място.
Нарушена е разпоредбата на чл. 48 от Правилника за приложение на Закона за контрол върху
взривните вещества , огнестрелните оръжия и боеприпасите, тъй като с изваждане
на пушката от колата на подсъдимия, сглобяването и и
поставяне на патрони в цевта на публично място, се създават предпоставки и
реална опасност за настъпвате на злополуки и наранявания.
От субективна страна е извършено умишлено- подсъдимият е знаел задълженията
си във връзка с носене и съхранение на оръжието и въпреки това ги и нарушил.
Като
причина за извършване на това престъпление съдът прие незачитане на и
неспазване на законовите изисквания за
съхранение и носене на ловно оръжие, както и в известна степен проявено лекомислие
и самоувереност във връзка с боравене със същото.
От обективна страна изпълнителното деяние на второто престъпление
се изразява в отправяне на заплахи за убийство към свидетелката Р. Н. , изразяващи се в изречени думи “ Ще вляза
вътре и ще ви избия всичките “, както и в осъществени действия по демонстративното
сглобяване на ловната пушка и поставяне на патрони в цевта и.
По своето естество посочените думи и
действия не само могат, но и в случая действително
са породили основателен страх от осъществяването му / на убийство/.
И това престъпление и извършено умишлено –
с целени и настъпили общественоопасни последици.
Като причина за извършването му съдът прие
незачитане установения правов ред и
неприкосновеност личността на гражданите.
При определяне вида и размера на наказанията
за двете престъпления и индивидуализирането им в рамките на предвиденото в
особената част на НК за всяко едно от
тях, съдът приложи задължителната
разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК и на основание чл. 55 , ал. 1 , т. 2 , б. “
б” от НК замени наказанията “ Лишаване от свобода “ с по – леко по вид , а именно
“ Пробация “ . При определяне на пробационните мерки
и продължителността им съдът отчете ниска степен на обществена опасност на
личността йна подсъдимия, определяща се от добри
характеристични данни и липса на предишни осъждания, както и сравнително не-
висока степен на обществена опасност на деянията. Освен тях отчете и смекчаващи
вината и отговорността обстоятелства, а именно чистото съдебно минало, признанието
на вината и разкаяние. При тези обстоятелства и липса на отежняващи
вината и отговорността, съдът определи пробиционни
мерки задължителните , а именно “
Задължителна регистрация по настоящ адрес” , а именно гр. Б. с
периодичност два пъти седмично, и “ Задължителни периодични срещу с пробационен служител “, двете с продължителност от 6
месеца. Освен това наложи и мярка “
Безвъзмезден труд в полза на обществото
“ в размер на 100 часа годишно за 6 месеца. С наложените наказания и пробационни мерки съдът прие, че ще се постигнат целите на
наказанието и най- вече подсъдимият ще бъде превъзпитан към уважение личността на гражданите и спазване на законите
в страната.
Двете престъпления са в идеална съвкупност
и поради това наложените за тях наказания подлежат на групиране, което и съдът
направи на основание чл. 23 , ал. 1 от НК и определи едно общо най- тежко
наказание “ Пробация “ с посочените горе пробационни
мерки и с посочената продължителност. Съдът не намери основание за увеличаване наказанието с
увеличаване продължителността на пробационните мерки
по реда на чл. 24 от НК.
По делото няма направени разноски, поради
което и съдът не присъди такива.
Воден от горното съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
Сн.Д.