№ 550
гр. Варна, 02.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и осми
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Елена Ян. Петрова
Сложи за разглеждане докладваното от Пламен Ат. Атанасов Търговско дело
№ 20213100900104 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:06 часа се явиха:
Ищцовата страна Я.С. А., редовно уведомена, не се явява,
представлява се от адв. А. К., редовно упълномощен и приет от съда от
преди.
Ответникът ЗК „Лев Инс“ АД, представлявано от Изпълнителните
директори С.Н.А. и П.В. Д., редовно уведомен по чл. 56, ал. 2 от ГПК,
представлява се от адв. Н. Д., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Вещото лице Д. А.. Д., редовно призован, явява се лично.
Вещото лице Й. Л.. М., редовно призован, явява се лично.
Адв. К.: Да се даде ход на делото.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ, докладва постъпило заключение вх. № 21078/20.10.2021 г. на
1
допуснатата съдебномедицинска експертиза, като констатира, че същото е
депозирано в границите на срока по чл. 199 ГПК.
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на допусната съдебномедицинска
експертиза, с оглед, на което сне самоличността на вещото лице, както следва:
Д. А.. Д., 54 г.; българин; български гражданин; неосъждан; без родство
със страните; предупреден за наказателната отговорност по чл. 291 НК,
след което същият обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно
заключение.
Вещото лице Д.Д.: Представил съм писмено заключение, което
поддържам.
На въпросите на адв. К.:
В. л. Д.: За да може ищцата да се възстанови до състоянието, които е
било преди инцидента, трябва да се провежда лечение при специалист
ортопед – травматолог, за да се получи положително развитие. При
непровеждане на такова лечение, увреждането което се е развило, като
усложнение, а именно „петниста остеопорза“, известна като болестта на
Зудек, ще остане завинаги. Това допълнително ще оказва влияние на и сега
увредената походка на пострадалата.
Посочените в табличен вид медикаменти са относими към лечението .
Тези медикаменти не са за остеопорозата. Това са първоначално описаните
медикаменти, след получаване на травматичните увреждания.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по съдебномедицинската, следва да бъде прието и приобщено,
като доказателство по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА , като доказателство по делото, днес
изслушаното заключение на съдебномедицинската експертиза.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ , окончателното възнаграждение на вещото лице Д.
2
А.. Д., в размер на 350.00 /трита и петдесет/ лева, от внесения за тази цел
депозит /изд. РКО – от Бюджета на Съда/.
СЪДЪТ, докладва постъпило заключение вх. № 19628/04.10.2021 г. на
допуснатата съдебно – автотехническа експертиза, като констатира, че
същото е депозирано в границите на срока по чл. 199 ГПК.
СЪДЪТ пристъпи към изслушване на допусната съдебно –
автотехническа експертиза, с оглед, на което сне самоличността на вещото
лице, както следва:
Й. Л.. М., 40 г.; българин; български гражданин; неосъждан; без родство
със страните; предупреден за наказателната отговорност по чл. 291 НК,
след което същият обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно
заключение.
Вещото лице Й.М.: Представил съм писмено заключение, което
поддържам.
На въпросите на адв. Д.:
В. л. М.: Пострадалата се е движила по ширината на паркинга пред
–то
блока, където са били паркирани автомобилите. Към датата на ПТП има
данни, че е имало преспи, т.е. наличието или не на тротоари е трудно
определимо. Обичайно пред блоковете има свързващи тротоарни площи
между различните входовете. Както е описано в експертизата, тук се касае за
един блок с три входа, като един от входовете, който е в дъното на паркинга е
записано като отделен блок. Пострадалата се е движила от дълбочина на
паркинга към изхода на паркинга, към първия вход на блока. Категорично се е
движила спрямо пътното платно. Ударът е настъпил на метри преди тя да се
качи на тротоарната площ пред входа. Към този момент тя е била с гръб към
автомобила, което е видно от настъпилите увреждания, те са при падане
напред. Т.е. тя е била бутната в гръб, изведена е от равновесие и е паднала
напред. Към същия момент автомобилът е бил при маневра заден ход, т.е.
считам, че визуалният контакт е бил в превес за автомобилния водач, а не към
пострадалата. Колко бързо се е движил автомобила и колко бързо се е
предвижвала пешеходката, за да се установи дали те са били в конкретна
3
видимост, предварително, преди тя да се насочи към бордюра, няма
материали по делото и не бих могъл да направя заключение.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по съдебно – автотехническата експертиза, следва да бъде
прието и приобщено, като доказателство по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА , като доказателство по делото, днес
изслушаното заключение на съдебно – автотехническата експертиза.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ , окончателното възнаграждение на вещото лице Й.
Л.. М., в размер на 300.00 /триста/ лева, от внесения за тази цел депозит /изд.
РКО – „Юробанк България“ АД от 21.09.2021 г./.
СЪДЪТ, като взе предвид направеното доказателствено искане за
събиране на гласни доказателства намира, че следва да бъдат допуснати
водените в днешното съдебно заседание от ищцовата страна свидетели, за
установяване на търпените неимуществени вреди, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА до разпит, в днешното съдебно заседание, като свидетел
лицето С. Д. А., като вписва същият в списъка на лицата за призоваване.
СЪДЪТ, пристъпи към разпит на свидетеля, с оглед на което сне
самоличността му, както следва: С. Д. А., 43 години, българин, български
гражданин, неосъждан, предупреден за наказателната отговорност по чл. 290
НК, след което обеща да говори истината.
– Син съм на Я.А.. Желая да свидетелствам.
На въпросите на адв. К.:
Свидетелят А.: Когато се случи инцидента с майка ми, аз бях на гости.
Това беше зимата на 2017 г., около 17:00 – 19:00 часа. Блъсна я едно такси,
като давал назад и тя си счупи коляното. Взехме жена да я гледа, защото аз не
4
мога да я водя до тоалетна. Имаше един момент, в който жената я гледа. Това
продължи докато минаха болките, мисля, че няколко месеца.
Не мога да се сетя дали кракът беше гипсиран. Мисля, че беше с гипс.
Използваше помощни средства, за да се предвижва. Ходеше с два бастуна. И
сега се случва да ходи с бастун, когато е понаболи.
До инцидента майка ми работеше на автобусите, на билетчетата, в
Градски транспорт. След инцидента спря да работи. Тя не е същата от преди
инцидента. На моменти я боли пак. С бастун ходи.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, след което
същият беше освободен и напусна залата.
Адв. К.: Нямам други доказателствени искания. Имам искане само за
изменение на иска по чл. 214 от ГПК. В този смисъл представям молба.
Адв. Д.: Желая да направя едно уточнение, във връзка с
обстоятелството, че в предходно съдебно заседание, ответното дружество не е
представлявано, не е изпратило процесуален представител, в което съдебно
заседание съдът е направил доклад, придържайки се към Определение № 859/
14.07.2020 г., в който доклад, съдът е възприел твърдения на ищцовата
страна, направени чрез процесуалният представител, че не е отправено
предложение за обезщетение от застрахователното дружество. Още с
исковата молба сме направили възражение, че такова предложение е
направено и те са го отказали. предложението за обезщетение е в размер на
18 000.00 лева. Предвид на това искане, въпреки, че е приет доклада, да
обосновем допустимост на доказателство, което искаме, а то е
кореспонденция – писмо до ищеца за предложеното обезщетение. В тази
връзка смятаме, че искането за представянето на това доказателство ще бъде
допустимо в днешното съдебно заседание, при условие, че сме възвели
възражението си още с отговора по исковата молба, което е факт. На практика
го доказваме, с това доказателство в днешно съдебно заседание. В тази посока
има и решение на ВКС, че доказателството е допустимо. Това е писмо, което
е отправено до процесуалния представител на ищцата. Това е писмо –
кореспонденция, с което са уведомени, че застрахователна комисия е взела
решение за обезщетение, в размер на 18 000.00 лева, което обезщетение е
5
отказано от тях.
Адв. К.: В допълнителната искова молба съм направил изложение по
отношение на това Ваше твърдение. Оспорил съм го и сега продължавам да
го оспорвам. Доколкото разбирам това е изпратено по e-mail?
Адв. Д.: Това е e-mail, който Вие сте посочили за кореспонденция.
Адв. К.: Не съм го получил. Не е от такова значение дали е отправено и
дали е прието това предложение. Вън от това, преклудирано е това искане.
Следваше да бъде посочено най – малко с отговора на исковата молба. Да не
говорим, че не е представено в първото по делото съдебно заседание. Така, че
аз е се противопоставям за приемането му, но въпреки всичко твърдението на
страната следва да бъде доказано от нея, а именно, че и процесуалният
представител или ищецът е получил това предложение, каквито доказателства
по делото не съществуват.
Адв. Д.: Съгласно становище, закрепено в Решение на ВКС, №163, по
търговско дело № 965/2010 г.: „…Правото на ответника да представи
писмени доказателства не се преклудира с изтичането на срока за отговор на
исковата молба по чл. 370 ГПК /респ. срока за допълнителен отговор/, ако
доказателственото искане е заявено за първи път след доклада на делото при
разглеждането му в открито съдебно заседание и А.ажираното доказателство
е за установяване на факти, от които ответникът извежда възражение, заявено
в отговора на исковата молба и уточнено от фактическа страна с оглед на
доклада или на указанията на съда.“, който в случая е конкретния. Мисля, че е
допустимо това доказателство и затова моля, съдът да го приеме. То
установява определено твърдение на ищеца, за отказ.
СЪДЪТ намира, че възможността за събиране на въпросното
доказателство е прекудирана, доколкото същото, видно от неговата дата, е
изходящо от 25.01.2021г., което е станало далеч преди подаване на отговора
на исковата молба, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалния представител
на ответната страна, за приемане към доказателствения материал по делото на
6
Предложение за обезщетение от „Лев Инс“ АД.
Същото ДА СЕ ПРИШИЕ към корицата на делото.
Адв. Д.: С оглед искането за изменението на иска, предоставям на съда,
но считам, че не са налице пречки.
СЪДЪТ намира, че следва да бъде допуснато исканото от процесуалния
представител на ищцовата страна, изменение на предявения иск, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, изменение на размера
на предявеният иск, чрез неговото увеличение, като същият следва се счита за
предявен в размер на 60000 /шестдесет хиляди/ лева, за заплащане на
застрахователно обезщетение вместо първоначално заявените 30000 лева,
респективно в размера на 1633.46 /хиляда шестстотин тридесет и три и 0.46/
лева, вместо вместо първоначално заявените 816.73 лева, по отношение на
мораторните лихви за периода от 11.11.2020 г. – 16.02.2021 г.
Адв. К.: Представям списък на разноските.
Адв. Д.: Представям списък на разноските. Правя възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
С оглед изявлението на страните, СЪДЪТ счете спора за изяснен от
фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СПОРА ПО СЪЩЕСТВО
Адв. К.: Моля, да постановите решение, с което да уважите
предявените искове. Считам, че в условията на пълно и главно доказваме,
успяхме да установим ония релевантни за предмета на спора факти, които са
ни разпределени с определението, по отношение на доказателствената тежест.
С оглед на процесуална икономия и с оглед на това да изложа по -
обстойно аргументи, ще Ви помоля, да ми дадете срок за изготвяне писмени
бележки. Моля, за присъждане на разноските в настоящото производство.
7
Адв. Д.: Предложено е застрахователно обезщетение, в размер на 18000
лева, което при преценка на размера на това обезщетение, застрахователят е
приел, че съответства на критерия за справедливост, които принципи са
залегнали в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и което следва да репарира
моралните вреди в техния действителен размер. Предявеният размер от 60000
лева, се явява прекомерно завишен и кореспондира с реално причинените
вреди, като пряка е непосредствена причина от настъпването на ПТП, при
условията, които ние сме твърдяли в хода на производството, за
съпричиняване.
По отношение на възражението ни за съпричиняване от страна на
пострадалата за настъпване на вредоносния резултат и негова степен, според
нас следва да се има предвид заключението на автотехническата експертиза
по ДП № 352/2017 г., което е приложено по делото, която прави заключение
за причините за настъпване на произшествието от техническа страна, а
именно че: „Движението на пешеходката по пътното платно, извън
обозначените тротоарни площи и също неупражнение на визуален контрол
към посоката, от която е идвал процесния автомобил е причина за настъпване
на ПТП.“. Това е закрепено в заключението на същата експертиза, тъй като
непосредствено преди да стане опасно, автомобилът вече се е движил в
указаната посока на мястото на удара. На първо място: пострадалата има
висока степен по принос за настъпване на вредоносен резултат. Считаме, че
определеният размер на обезщетение от страна на застрахователната комисия,
която е предложила в размер на 18000 лева, кореспондира и със съдебната
практика, която е приложима и в други аналогични на този случай.
Справедливото обезпечение по смисъла на разпоредбата на чл. 52 от ГПК, би
означало да се определи онзи точен паричен еквивалент на болките и
страданията, и неудобствата, емоционалните, физическите и психологически
сътресения, нанеси на конкретно пострадало лице, като достатъчна степен и
да отговора на обществено – икономическите условия към момента на
настъпване, а именно 2017 г. С оглед на обективните данни за състоянието на
ищцата,поддържам, че претендираната сума е в изключително завишена
размер, за да доведе до репариране на моралните вреди, техният действителен
размер, каквото е и изискването на закона.
А от друга страна, паричното обезщетение следва да репарира
8
действително настъпили вреди, като в този смисъл не се дължи по причина за
удовлетворяване на други нужди на претендиращият обезщетение.
Като се има предвид особеностите на случая Ви молим, да постановите
решение, по силата, на което определите размер на обезщетение за
неимуществени вреди, със съответствие с принципа за справедливост,
залегнали в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, който да бъде намален на
основание чл. 51, пр. 2 от ЗЗД, при условията на съпричиняване, до размер,
евентуално на предложения от застрахователя от 18000 лева, като да
отхвърлите претенцията на ищеца за разликата над тези сума, като
неоснователно и доказана, както и да отхвърлите претенцията за заплащане на
мораторна лихва върху главницата за над уважения от съда размер на
обезщетение. В този смисъл моля, за Вашия съдебен акт.
СЪДЪТ, счита устните състезания за приключени и обяви, че ще се
произнесе с решение в законоустановения срок.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцовата страна, да представи писмена
защита, в едноседмичен срок, считано от днес.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което е приключило в 14:26
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
9