Р Е Ш
Е Н И Е №
405
гр. Велико Търново, 25.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Великотърновският административен съд, VII-ми състав, в публично заседание на двадесет и седми септември две хиляди и деветнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ЦВЕТОМИЛ ГОРЧЕВ
при секретаря В. Георгиева, като разгледа докл***аното от съдията Горчев адм.дело N 294 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалбата на Д.Й.П., ЕГН ********** *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 19-1275-000281, издадена на 03.05.2019 г. от Р.М.В.- НАЧАЛНИК ГРУПА към ОДМВР-ВЕЛИКО ТЪРНОВО, СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ” ВЕЛИКО ТЪРНОВО, с която е прекратена регистрацията на пътно превозно средство за срок от 3 месеца. В жалбата се твърди, че оспорения акт е издаден в нарушение на процесуалните правила и материалния закон, тъй като липсват доказателства за извършване на твърдяното нарушение – ползване пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Моли се за отмяна на оспорения административен акт и присъждане на сторените по делото разноски.
Ответната страна, чрез процесуалният си представител - спори жалбата с доводи за законосъобразност на оспорения акт. Претедира разноски.
Предмет на проверка в настоящото съдебно производство e Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2, б. м от ЗДВП (ЗППАМ) № 19-1275-000281, издадена на 03.05.2019 г. от Р.М.В.- НАЧАЛНИК ГРУПА към ОДМВР-ВЕЛИКО ТЪРНОВО, СЕКТОР „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ” ВЕЛИКО ТЪРНОВО, с която е прекратена регистрацията на пътно превозно средство за срок от 3 месеца.
След като разгледа оплакванията, изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в рамките на задължителната проверка по чл. 168 от АПК, административния съд приема за установено от фактическа страна следното:
На 02.05.2019 г. от органите на полицията е установено, че жалбоподателят управлява собствения си автомобил в гр. Велико Търново, като на кръстовището на ул. "Христо Ботев" и пл. "Марно поле" умишлено занася автомобила си кръстовището при суха пътна настилка, преминавайки от едната пътна лента в друга и с това създавал опасност зая останалите участници в двдижението. При извършената проверка се установило, че не е представил МПС на годишен технически преглед.
За установеното нарушение е съставен Акт за установяване на административно нарушение № 583917/02.05.2019 г. на Д.П. за нарушение на чл. 104 Б, т. 2 и чл. 147, ал. 1 от ЗДвП и му е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т.2, б."м" от ЗДвП, като нарушението е описано като "на 02.05.2019 година в 20:45 часа в ГР. ВЕЛИКО ТЬРНОВО на кръстовището на УЛ. ХРИСТО БОТЕВ и ПЛ. МАРНО ПОЛЕ при следните обстоятелства: В ПОСОКА КЪМ УЛ. ЦАР ТОДОР СВЕТОСЛАВ УПРАВЛЯВА СОБСТВЕНИЯТ СИ ЛЕК АВТОМОБИЛ ****С РЕГИСТРАЦИОНЕН НОМЕР ****, ЦВЯТ ****КАТО НЕ ИЗПОЛЗВА ПЪТИЩАТА, ОТВОРЕНИ ЗА ОБЦЕСТВЕНО ПОЛЗВАНЕ, ЗА ДРУГИ ЦЕЛИ, ОСВЕН В СЪОТВЕТСТВИЕ С ТЯХНОТО ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ ЗА ПРЕВОЗ НА ХОРА И ТОВАРИ, ВОДАЧЪТ УМИШЛЕНО ЗАНАСЯ АВТОМОБИЛА СИ В КРЬСТОВИЩЕТО ПРИ СУХА ПЬТНА НАСТИЛКА, ПРЕМИНАВАЙКИ ОТ ЕДНАТА ПЪТНА ЛЕНТА В ДРУГА И С ТОВА СЪЗДАВА ОПАСНОСТ ЗА ОСТАНАЛИТЕ УЧАСТНИЦИ В ДВИЖЕНИЕТО. ПРИ ИЗВЪРШЕНАТА ПРОВЕРКА СЕ УСТАНОВИ, ЧЕ П. НЕ Е ПРЕДСТАВИЛ УПРАВЛЯВАНОТО ОТ НЕГО МПС НА ГОДИШЕН ТЕХНИЧЕСКИ ПРЕГЛЕД. ВОДАЧЪТ Е САМ В МПС."
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
След извършване на служебна проверка, съдът установи, че обжалвания акт е издаден от компетентен орган, в предписаната писмена форма, но в нарушение на материалния и процесуален закон.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Според приложената Заповед № 8121з-1524/09.12.2016 г. министърът на вътрешните работи на основание чл. 165 от ЗДвП е определил да осъществяват контрол по ЗДвП следните основни структури на МВР: 1. Главна дирекция "Национална полиция"; 2. Главна дирекция "Гранична полиция"-в района на аерогарите; 3. Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните работи. С представената Заповед № 366з-2141/27.07.2017 г. директорът на ОД на МВР – Велико Търново на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и във връзка с т. 3 от горецитираната заповед е оправомощил различни служители при ОД на МВР – Велико Търново да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", и т. 6 от ЗДвП, като в т. 1. 2 и 1. 3. от заповедта са посочени началника сектор “Пътна полиция” в отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР - В. Търново и началниците на групи в сектор “Пътна полиция”, отдел „Охранителна полиция“ при ОДМВР - В. Търново. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма. Следва да се сподели становището на процесуалния представител на ответника, че възлагането на допълнителни функции за определен период от време, без преди това служителят да е освободен от основната му длъжност не обосновава некомпетентност при изпълнение на основната служебна дейност.
Разпоредбата на чл. 171, т.2, б."м" на ЗДвП, предвижда налагането на принудителна административна мярка временно спиране от движение на пътно превозно средство на собственик, който допуска, организира или предоставя управлението на моторно превозно средство на лице за участие в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари.
Между страните няма спор, че П. е управлявал собствения си автомобил, следователно правилно той е адресат на оспорената заповед.
Цитираната правна норма, посочена и в заповедта като основание за налагане на ПАМ съдържа няколко хипотези, при които е допустимо временното спиране от движение на превозното средство. Единия кръг от изпълнителни деяния е свързан с нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено ползване, а другия вид са използване на пътищата за други цели, освен за превоз на хора и товари.
Видно от съдържанието на оспорената заповед, както описаните факти, така и дадената им правна квалификация, са за използване на пътя не по предназначение, поради което настоящият състав намира, че обстоятелството, че в оспорената заповед изрично не е посочено, че се касае за последното предложение на посочената норма, не представлява процесуално нарушение от категорията на съществените, тъй като изрично е изписано нарушението и като правна квалификация и като изпълнително деяние, а именно използване на пътя за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Следователно у адресатът на заповедта не може да има съмнение какво нарушение е прието за извършено от административния орган и за кое деяние му е наложена принудителна административна мярка.
За основателно намира съдът възражението на жалбоподателя за недоказаност на извършване на нарушение на чл. 104Б, т.2 от ЗДвП – използване на път, отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари и това е така поради факта, че на практика АУАН е издаден за поведение, което не съставлява нарушение - както основателно се сочи в сезиращата съда жалбата. Тук съдът съобрази и обстоятелството, че и НК, и НПК приложими в производството по установяване на административни нарушения не ползват понятиетго "техническа грлешка".
Единственото действие описано от административния орган пък е умишлено поднасяне на задната част на автомобила, управляван от жалбоподателя, при суха настилка и това за разлика от подробното описание в с.з. при разпита като свидетели на актосъставителя и свидетеля по горния АУАН. Лаконичното поднасяне на фактите не дава възможност нито за установяване на причината за поднасяне на автомобила, нито за установяване наличието на специфична цел у водача при извършването на маневра.
От описаното в акта и заповедта не може да се установи какво е движението на автомобила и практически не може да се установи поднасяне на задната му част. Нарушението е описано по следния начин - умишлено занася автомобила си в крьстовището при суха пьтна настилка, преминавайки от едната пътна лента в друга и с това създава опасност за останалите участници в движението. Преминаването от една лента в друга в едно пътно платно не предполага такъв интензитет на движение позволяващ поднасяне на задната част на автомобила. Дори да се приеме, че подобно нещо е възможно, то логично обяснение на същото се явява прибирането на автомобила в пътната лента. Възможно обяснение за поднасяне на автомобил се явява и износване на гуми. Липсата на относими към предмета на нарушението факти представляват съществено нарушение на закона, тъй като от една страна не дават възможност на лицето да разбере какво е нарушението му и да ангажира адекватна защита. От друга страна водят до невъзможност съдът да извърши проверка за правилното приложение на материалния закон.
По изложените съображения съдът намира оспорената заповед за издадена в нарушение на материалния и процесуален закон, поради което и същата следва да бъде отменена.
С оглед изхода на спора основателно е искането на жалбоподателя за присъждане на разноски и същото следва да бъде уважено с оглед представените доказателства за действителното им заплащане. Неоснователно се явява искането за намаляването им, доколкото по делото бюха проведени множество заседания.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-1275-000281 от 03.05.2019 г. на Началник група към ОДМВР-Велико Търново, сектор „ПЪТНА ПОЛИЦИЯ” - Велико Търново.
ОСЪЖДА ОД на МВР, Велико Търново да заплати на Д.Й.П., ЕГН ********** *** - кантора ***. И.Д., ВТАК сумата от 510 лв. (петстотин и десет лева), представляващи съответно 500 лв. (петстотин лева) - платено ***окатско възнаграждение и 10 лв. (десет лева) - платена ДТ.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: