Решение по дело №2106/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба подадена от Г. Х. Ж., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], община Елхово, област Ямбол, [улица], чрез адвокат Н. М. М., АК - Ямбол, с адрес за съобщения: [улица], партер против Решение № 55 от 25.09.2024г. постановено по АНД № 157/2024г. по описа на Районен съд - Карнобат, с което е потвърдено наказателно постановление № 8592/21.03.2024 година на Началник на отдел „Контрол по РПМ“, към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, при Агенция „Пътна инфраструктура“ [населено място], оправомощена със Заповед № РД-11-246/31.03.2022 г. на П. на УС на АПИ, с което за нарушение на разпоредбите на чл.139, ал.1, т.2, предл.3 от ЗДвП, във вр. чл.7, ал.1, т.4, буква „а“ и чл.7, ал.1, т.3, б.„б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.трето от ЗДвП, на касатора е наложено административно наказание глоба в размер на 2500 лева.

В касационната жалба се излагат възражения, че оспореното съдебно решение е постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Оспорва се компетентността на актосъставителя и наказващия орган, както и правната квалификация на констатираното нарушение. В заключение се иска отмяна на оспореното решение и отмяна на издаденото наказателно постановление, както и присъждан на сторените по делото разноски.

По делото е представен отговор на касационната жалба, в който същата се оспорва. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Преди съдебното заседание по делото е депозирано становище, с което се поддържа подадената касационна жалба и се претендират разноски, съгласно представен списък.

Ответникът – Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призован, не се явява и не се представлява. Преди съдебното заседание процесуалният представител на ответника депозира становище, с което моли за отхвърляне на депозираната жалба и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд - Бургас, ХVІ-ти състав, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е процесуално ДОПУСТИМА като подадена в срока по чл.211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл.210, ал.1 АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С обжалваното решение Районен съд – Карнобат е потвърдил наказателно постановление № 8592/21.03.2024 година на Началник на отдел „Контрол по РПМ“, към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, при Агенция „Пътна инфраструктура“ [населено място], оправомощена със Заповед № РД-11-246/31.03.2022 г. на П. на УС на АПИ, с което за нарушение на разпоредбите на чл.139, ал.1, т.2, предл.3 от ЗДвП, във вр. чл.7, ал.1, т.4, буква „а“ и чл.7, ал.1, т.3, б.„б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.трето от ЗДвП, на касатора е наложено административно наказание - глоба в размер на 2500 лева.

За да постанови този резултат Районен съд – Карнобат е намерил, че наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице (по смисъла на чл.167, ал.3 от ЗДвП, чл.21 г, т.8 от ЗП и чл.56, ал.3, т.1 от ЗП), а АУАН е съставен от компетентен орган по смисъла на чл.21г, т.7 от ЗП и чл.56, ал.2, т.1 от ЗП. Приел е, че административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като то е съобразено с нормата на чл.57 от ЗАНН, като при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл.42 от ЗАНН. По същество, съдът е приел, че събраните по делото доказателства водят до несъмнен извод, че наказаното лице е извършител на административното нарушение, което му се приписва, като извършеното нарушението не се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите нарушения от този вид, а и разпоредбата на чл.29 от ЗАНН въвежда забрана за приложение на нормата на чл.28 от ЗАНН при нарушения, свързани с безопасността на движението.

Така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно.

Настоящият съдебен състав споделя възраженията, изложени от касатора и счита, че в хода на административнонаказателното производство действително са допуснати съществени процесуални нарушения отнасящи се до компетентността на актосъставителя да съставя АУАН за нарушението, за което е издаден АУАН № 0009925/24.02.2024 г., както и относно компетентността на началника на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ да издава НП за нарушение на чл.139, ал.1 от ЗДвП.

Съгласно чл.189, ал.1 от ЗДвП, актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон. Съгласно чл.167, ал.3 от ЗДвП, службите за контрол, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя извън населените места, контролират състоянието и изправността на пътната настилка, пътните съоръжения, средствата за сигнализация и маркировка. Общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства се контролират от длъжностни лица на Агенция „Митници“ и на Агенция „Пътна инфраструктура“ с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване. Агенция „Митници“ осъществява контрол върху превозвачите и контролира спазването на маршрутите от превозвачите, влизащи или излизащи от страната. Видно от изречение второ на чл.167, ал.3 от ЗДвП, длъжностните лица на АПИ контролират общата маса, осовото натоварване и габаритните размери на пътните превозни средства, с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване. Така предвидените правомощия са единствено в съответствие с целите на Закона за пътищата, в който е предвидено, че с този закон се уреждат обществените отношения, свързани със собствеността, ползването, управлението, стопанисването, изграждането, ремонта, поддържането и финансирането на пътищата, както и с управлението на безопасността на пътната инфраструктура в Република България - чл.1 от ЗП. В тази връзка е налице липса на материалноправна компетентност на длъжностното лице Е. С. - инспектор в отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ да съставя АУАН и само на това основание НП следва да бъде отменено. За така посочените нарушения те биха могли да съставят АУАН по реда на ЗП, тъй като изрично в нормата на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП е предвидено, че се наказват с глоба [рег. номер] 5000 лева, ако деянието не представлява престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл.25, чл.26, ал.1, т.1, букви „в“ и „г“, т.2, ал.2 и ал.5 и чл.41 или които извършат или наредят да бъде извършено движение на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на собственика или администрацията, управляваща пътя. Законодателя не е предвидил длъжностните лица на АПИ да имат правомощия да съставят АУАН по ЗДвП, за така установеното нарушение, като такива са предвидени в разпоредбата на чл.167а и чл.189е от ЗДвП, относно контрола върху заплащането на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП и установяването на нарушения по чл.179, ал.3-3в от ЗДвП. С оглед липсата на материалноправна компетентност на длъжностното лице да съставя АУАН, наказателното постановление следва да бъде отменено без съдът да разглежда по същество спора. За да бъде законосъобразен АУАН, то същият следва да бъде съставен от орган, който притежава необходимата компетентност. Въпросът за материалната компетентност е от основно значение, тъй като само материално компетентно длъжностно лице може да състави валиден АУАН и то само в кръга на материята, която му е предоставена като правомощия.

В допълнение, следва да се отбележи, че и НП е издадено от некомпетентен орган. Съгласно чл.189, ал.12 от ЗДвП, наказателните постановление се издават от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините или от определени от тях длъжностни лица съобразно тяхната компетентност.

В случая, наказателното постановление е издадено от началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ, определен със заповед № РД-11-246/31.03.2022 г. на председателя на УС на АПИ. Доколкото ответникът по касация не е определен да издава НП по ЗДвП от министъра на вътрешните работи, от министъра на отбраната, от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от кметовете на общините, то се налага извода че НП е издадено от некомпетентен орган.

Съгласно чл.167, ал.3 изр.2 от ЗДвП на АПИ са представени контролни функции, но реално не е предвидена компетентност да издават НП /чл.189, ал.12 от ЗДвП/, наказуеми по чл.177, ал.3 от ЗДвП, какъвто е настоящия случай, тъй като е налице изрично изброяване на компетентните да издават НП органи, между които не е АПИ. Аргумент в подкрепа на горните изводи е уредбата в чл.189е и сл. от ЗДвП, която изрично придава компетентност на органите по чл.167, ал.3 от ЗДвП /в т. ч. и АПИ/, но само за конкретни нарушения, наказуеми по реда на основание чл.179, ал.3-3в от ЗДвП, в които настоящия казус не попада. Действително, налице е уредена специална компетентност на АПИ в разпоредбата на чл.37 от Наредба № 11/2021 г., но доколкото ЗДвП е нормативен акт от по-висок ранг, регламентиращ изрично компетентните да издават НП по този закон органи, то именно ЗДвП следва да намери приложение за конкретното нарушение. Доколкото се установява най-тежкия порок при съставяне на процесното НП – некомпетентност на органа, което е основание за отмяна на НП, то постановеното решение от РС - Карнобат следва да се отмени, като се отмени и потвърденото с решението НП № 8592/21.03.2024 година на Началник на отдел „Контрол по РПМ“, към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, при Агенция „Пътна инфраструктура“ [населено място].

При този изход на спора и на основание чл. 63д от ЗАНН, на касатора следва да бъдат присъдени направените по делото разноски, които видно от представените договори за правна защита и съдействие са в размер на 1100 /хиляда и сто/ лева, включващи разноски пред РС - Карнобат в размер на 550 лева и разноски пред Административен съд – Бургас – 550 лева.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК във вр. чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Бургас, ХVІ-ти състав

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 55 от 25.09.2024г. постановено по АНД № 157/2024г. по описа на Районен съд - Карнобат

и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 8592/21.03.2024 година на Началник на отдел „Контрол по РПМ“, към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, при Агенция „Пътна инфраструктура“ [населено място], с което за нарушение на разпоредбите на чл.139, ал.1, т.2, предл.3 от ЗДвП, във вр. чл.7, ал.1, т.4, буква „а“ и чл.7, ал.1, т.3, б.„б“ от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, на основание чл.177, ал.3, т.1, пр.трето от ЗДвП, на Г. Х. Ж., [ЕГН] е наложено административно наказание глоба в размер на 2500 лева.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ [населено място] да заплати Г. Х. Ж., [ЕГН] с постоянен адрес: [населено място], община Елхово, област Ямбол, [улица], сумата от 1100 /хиляда и сто/ лева разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.