Р Е Ш Е Н И Е
град София, 31.12.2019
г.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение-Брачни
състави, І- ви въззивен брачен състав, в закрито заседание на тридесет и първи
декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМАНА ЙОСИФОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА
ЕМИЛИЯ АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от съдия К.
Хасъмска ч. гр. дело № 16213 по описа за
2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 463 от ГПК вр. чл. 278 от ГПК.
Образувано е по жалби на „К.А.“ ЕООД с вх. № 63865/11.11.2019 г.,
„К.А.2.“ ЕООД с вх. № 63866/11.11.2019 г. и „С.Г.“ ЕООД с вх. №
63864/11.11.2019 г. по описа на ЧСИ М.Б., peг. № 838 по регистъра на Камара на частните
съдебни изпълнители на Република България и район на действие Софийски градски съд, срещу
изготвеното от ЧСИ М.Б. на 24.10.2019 г. разпределение на суми по изпълнително
дело № 473/2019 г. В жалбите се твърди,
че обжалваното постановление е неправилно, незаконосъобразно и необосновано,
като са изложени съображения. Молят обжалваното разпределение да бъде отменено,
а производството по изпълнителното дело- да бъде спряно до приключване на
настоящото производство.
Ответникът по жалбите „Л.И.” АД е депозирал писмен отговор, в който моли
жалбите на „К.А.2.“ ЕООД и „С.Г.“ ЕООД да бъдат оставени без разглеждане, като
недопустими, а жалбата на „К.А.“ ЕООД- да бъде оставена без уважение, като неоснователна.
ЧСИ М.Б., peг. № 838 по регистъра на
Камара на частните съдебни изпълнители на Република България и район на действие Софийски градски съд е депозирал
мотиви, с които счита подадените от „К.А.2.“ ЕООД
и от С.Г.“ ЕООД жалби за недопустими, а жалбата на „К.А.“ ЕООД- за
неоснователна.
Съдът, като обсъди изложените в жалбата доводи и прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Изпълнително
дело № 473/2019 г. по описа на ЧСИ Б., peг. № 838, е образувано въз
основа на изпълнителен лист от 31.01.2019 г., издаден по ч. гр. дело № 409/2019
г. на РС-Стара Загора, съгласно който „К.А.“ ЕООД, ЕИК *******, е осъдено да
заплати на кредитора „Л.И.” АД посочените в листа суми - 500 000 евро главница,
ведно със законна лихва от подаване на заявлението (18.01.2019 г.), както и
направените в заповедното производство разноски. В хода на производството са
присъединени изпълнителен лист от 26.07.2019 г., издаден по гр.дело №
34526/2019 г. на СРС, съгласно който се дължат 500 000 евро главница, ведно със
законната лихва от 17.06.2019 г., до изплащане на вземането и 38 558,30 лева
разноски по делото и изпълнителен лист от 04.10.2019 г., издаден по гр. дело №
50969/2019 г. на СРС, съгласно който се дължат 3 924 743,04 евро главница,
ведно със законната лихва, считано от 04.09.2019 г., договорна лихва в размер
на 161 175,90 евро, лихва за просрочие в размер на 672 421,07 евро и 186 130,08
лева разноски. Вземанията са обезпечени с договорна ипотека (Нотариален акт от
15.02.2007 г. за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти, № 038,
том I, peг. №328, дело №33 от 2007
г. на нотариус С.М., peг. № 50 на НК, район на действие СРС) върху следните
недвижими имоти:
-Урегулиран поземлен имот (УПИ), №11,
в квартал № 42, по устройствения план на София, местност
„Разсадника-Бежанци” с площ 5724,49 кв.м., с идентификатор 68134.1203.708;
-Урегулиран поземлен имот (УПИ), № IV, в квартал № 42, по устройствения план на София, местност
„Разсадника-Бежанци” с площ 3532,36 кв.м., с идентификатор 68134.1203.925.
В изпълнителните листи същите са
изрично индивидуализирани и е посочено, че ипотекарният длъжник (собственик на
имотите при учредяване на ипотеката - „К.А.2.“ ЕООД) следва да търпи принудително
изпълнение спрямо тях за удовлетворяване на обезпечените вземания. За събиране
на вземанията си "Л.И." АД е
поискало насочване на изпълнението по изпълнителното дело спрямо тези имоти -
чрез налагане на възбрана на същите, извършване на опис, оценка и публична
продан. Описът е извършен от съдебният изпълнител на 26.02.2019 г.
Съгласно чл. 429, ал. 3 от ГПК
изпълнителният лист срещу длъжника има сила и срещу трето лице, дало своя вещ в
ипотека за обезпечение на дълга, а съгласно чл. 173, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът,
чието вземане е обезпечено с ипотека, има право да се удовлетвори от цената на
ипотекирания имот, в чиято собственост и да се намира той. Към датата на
налагане на възбрана върху имотите (06.02.2019 г.) и на извършване на описа
(26.02.2019 г.), същите са собственост на трето лице - „С.ЕАД“ ЕООД, ЕИК *******-
различно от длъжника „К.А.“ ЕООД и от лицето, което е било собственик на
имотите при учредяване на ипотеката - „К.А.2.“ ЕООД, ЕИК *******.
Подадената
от „К.А.2.“ ЕООД жалба е недопустима, тъй като дружеството не е страна в изпълнителното
производство - взискател, длъжник, или трето лице,
отговарящо със свое имущество за чуждо задължение. „К.А.2.“ ЕООД няма процесуално качество в производството по индивидуално принудително изпълнение.
Посочването на дружеството в изпълнителният лист е единствено с оглед факта, че
при учредяване на ипотеката (15.02.2007 г.) същото е било собственик на ипотекираните имоти, но към настоящия момент не е
техен собственик. Поради това, на основание чл. 173, ал. 1 от ЗЗД изпълнението е насочено върху имотите, но същото е търпяно от собственика „С.Г.“ ЕООД. За „К.А.2.“ ЕООД е ирелевантен
начинът на разпределение на суми по изпълнителното дело, доколкото
същото не отговаря за удовлетворяване на вземанията нито лично, нито чрез свое
имущество. Поради изложеното, подадената жалба е недопустима, тъй като за
дружеството липсва правен интерес от обжалване изготвеното от съдебния
изпълнител разпределение.
„С.Г.“ ЕООД също няма правен интерес
от обжалване на изготвеното разпределение. Действително, към момента на
извършване на публична продан „С.Г.“ ЕООД е собственик на ипотекирания и
изнесен на публична продан недвижим имот с идентификатор 68134.1203.708- т.е.
дружеството е ипотекарен длъжник. С оглед на това, интересът на „С.Г.“ ЕООД се
разпростира до там имотът
да бъде оценен на реална стойност и същият да бъде възложен на лицето,
предложило най-висока цена. Отговорността на ипотекарния длъжник се ограничава
до това да търпи насочване на принудително изпълнение спрямо имота (арг. от чл. 173 от ЗЗД). За ипотекарният длъжник е
ирелевантно как ще бъде разпределена реализираната от публичната продан цена,
тъй като взискателите нямат вземания към него, това лице по никакъв начин не е
лично отговорно за останали неудовлетворени вземания, а имуществото, с което е
отговаряло за вземанията, вече е реализирано, а това е границата на неговата
отговорност.
Настоящия
съдебен състав счита подадената от „К.А.“ ЕООД жалба за неоснователна, поради
следните съображения:
Разпоредбите и правилата на чл. 136 ЗЗД, на чл. 458 и чл. 459 ГПК, са спазени, взети са предвид всички обезпечения
и привилегии на участващите като взискатели по делото лица. В самото
разпределение не е необходимо да бъдат посочени вида, основанието и общият
размер на вземанията на всеки взискател, доколкото тези данни са налични по
делото и се установяват без затруднение, включително от изготвените от съдебния
изпълнител по делото
удостоверения и протоколи. Целта на разпределението е именно получената от
реализиран изпълнителен способ (в случая публична продан на недвижим имот) сума
да бъде разпределена съобразно привилегиите на чл. 136, ал. 1 от ЗЗД.
Посочването в разпределението на общата сума в полза на
взискателя, която се ползва със съответната привилегия, без да е направена
подробна разбивка, не опорочава изготвеното разпределение. Евентуалното
посочване на вземанията на отделните взискатели и кои от тях се погасяват от
общо разпределените им суми не би променило изготвеното разпределение - именно
защото то съобразява наличните привилегии по чл. 136 от ЗЗД.
В конкретния
случай разпределението се извършва преди плащане на цената на продадения имот и
целта му е да се определи каква сума купувачът -взискател може да прихване с
вземането си и каква сума ще е необходимо да внесе за изплащане съответни части
от вземанията на другите взискатели до достигане общия размер на предложената
от него цена, при която е обявен за купувач, съобразно чл. 461 ГПК. Видно от
данните по делото сумата, която взискателят „Л.И.“ АД не следва да внася и може
да прихване съобразно чл. 461 ГПК, е определена на общо 7 072 176,78 лева (220
595,21 лева с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД и 6 851 581,57 лева с
привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД). Определено е, че купувачът-взискател
следва да внесе 823,22 лева в полза на Столична община, дирекция „Общински
приходи“, тъй като тези вземания са с привилегия по чл. 136, т. 2 ЗЗД, преди
вземанията на взискателя по чл.136, т. 3 ЗЗД и не са платени. Сборът от тях и
разпределените в полза на „Л.И.“ АД суми е равен на продажната цена от 7 073
000 лева. Безспорно се установява от материалите по изпълнителното дело , че
продажната цена е по-малка от размера на вземанията на обявения за купувач
взискател по присъединените изпълнителни листи. Следователно, „Л.И.“ АД не
следва да довнася суми по разпределението, с изключение на сумата, равна на
вземането на Столична община, ползващо се с привилегия по чл. 136, ал.1, т. 2 ЗЗД.
Неоснователно
е оплакването по отношение неправилно определяне на сумата от 211 075,25 лева,
включена с привилегия по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД. Сумата представлява
определени от ЧСИ и заплатени от взискателя разноски по т. 20 от ТТР към ЗЧСИ
за опис на процесния недвижим имот. Видно от изпълнителното дело, същата е
определена измежду по-малката от цената на описания имот и размера на вземането
в определения в Тарифата размер (1,5%).
Възраженията
относно включването в изготвеното разпределение на Столична община (СО), Дирекция
„Общински приходи“, са неоснователни. Видно от разпределението и останалите материали
по делото (Удостоверение от СО, Дирекция „Общински приходи“), СО е присъединен
по делото взискател за публични вземания за данъци върху недвижимия имот,
реализиран на публична продан. След като такова вземане е налице, то Столична
община се счита за присъединен взискател съгласно чл. 458 от ГПК, още повече,
че вземанията се ползват и с привилегия по чл. 136, ал. 1, т.2 от ЗЗД. Изрично
в приложеното по делото удостоверение е посочено, че се касае за данък върху
недвижимия имот. Обстоятелството, че в разпределението не е посочен периода, за
който е дължим данъкът за имота, не опорочава същото. Касае се за възникнали и
съществуващи до датата на удостоверяването им задължения. Жалбоподателят не
оспорва удостоверяващите документи, посредством които вземанията са предявени
за събиране в изпълнителното производство, нито твърди въпросните задължения да
са били погасени към датата на разпределението, поради което неправилно да са
включени в него. Взето е предвид удостовереното вземане и неговия размер и е включена
в разпределението Столична община с тази сума.
Възраженията във връзка с извършеното
разпределение на суми за удовлетворяване на вземания с привилегия по чл. 136,
ал. 1, т. 3 от ЗЗД са неоснователни. ЧСИ правилно е разпределил в полза на взискателя
„Л.И.“ АД сума в размер на 6 851 581,57 лева - представляваща общият размер на
продажната цена, намалена с размер на вземанията, ползващи се с привилегия по
т. 1 и т. 2 на чл. 136 ЗЗД, ал. 1. Именно това е сумата, която е разпределена
за удовлетворяване на вземане, обезпечено с ипотека и която се следва да бъде
получена от ипотекарния кредитор. Начинът, по който с тази сума ще бъдат
погасявани няколко еднородни задължения, не е задължителен реквизит на
разпределението, а е въпрос на конкретно пресмятане. Така разпределената в
полза на „Л.И.“ АД сума е за удовлетворяване на ползващите се с привилегия
(учредената договорна ипотека върху изнесеният на публична продан имот)
вземания - главница, лихви, разноски, произтичащи от едно основание - Договор
за банков кредит от 14.02.2007 г. и анексите към него, за обезпечаване на които
е учредена договорна ипотека с Нотариален акт от 15.02.2007 г. за учредяване на
договорна ипотека върху недвижими имоти № 038, том I, peг. № 328, дело № 33 от 2007
г., на нотариус С.М., peг. № 50 на НК, район на действие Софийски районен съд,
вписан в Служба по вписванията с вх. peг. № 6555, акт № 129, том V, дело № 3779. Трите изпълнителни
листа, присъединени за събиране по изпълнителното дело, са за суми (главница и
лихви) именно на основание посочения Договор за кредит. Поради изложеното,
оплакванията в жалбата, че не е ясен вида, основанието и размера на вземанията,
за удовлетворяване на които е разпределена сумата, са неоснователни. По делото
са налични изпълнителните листи и други документи, от които във всеки един
момент за страните е възможно да получат информация за размера на оставащия
дълг. Няма спор, че вземанията на взискателя „Л.И.“ АД по трите изпълнителни
листа (издадени за главница и лихви по този един и същ договор за кредит) са
обезпечени с ипотека върху процесния имот, чиято цена, получена при публичната
продан, се разпределя в негова полза. Посочването на общият размер на остатъка
от продажната цена, която се разпределя в полза на взискателя с вземане с
привилегия по чл. 136, ал. 1, т. ЗЗД не влияе върху законосъобразността на
разпределението. Поради изложеното, неоснователни са оплакванията, наведени в
жалбата, че не е извършено разпределението на постъпилата сума, съгласно
предвидените изисквания в ЗЗД във връзка с начина и поредността на погасяване
на съществуващите задължения в точния законен ред: разноски, лихви и главници.
Посочване на сумата, която се разпределя за погасяване вземанията на взискателя
като глобална сума не е основание за отмяна на разпределението, тъй като не се
отразява на законосъобразността му.
В настоящия случай първоначалният
взискател е обявен за купувач на процесния имот. В тази насока е чл. 495 във
връзка с чл. 461 от ГПК и правилно е задължен взискателя- купувач „Л.И.“ АД да
внесе сумата 823,22 лева, необходима за погасяване задълженията на длъжника по
ЗМДТ към Столична община. Разликата над 823,22 лева до 7 073 000 лева е
припадащата се на купувача сума. Вземането на "Л.И." АД е установено
по делото с присъединените за събиране
три броя изпълнителни листа. Другият взискател Столична община (присъединен
взискател) не възразява по начина на разпределение. То е съобразено с чл. 460
от ГПК, като са спазени и предвидените в чл. 136 от ЗЗД привилегии.
Поради изложеното, въззивния съд счита, че жалбата на „К.А.“ ЕООД е неоснователна и като такава следва
да се остави без уважение.
С оглед изхода на делото, искането за спиране на производството по
изпълнителното дело, като неоснователно, следва да бъде оставено без уважение.
Предвид
горното, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 63865/11.11.2019 г. по
описа на ЧСИ М.Б., peг. № 838 по регистъра на
КЧСИ на Република България и район
на действие СГС, подадена на „К.А.“ ЕООД, ЕИК*******, срещу изготвеното на
24.10.2019 г. разпределение на суми по изпълнително дело № 473/2019 г., като
процесуално недопустима.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба с вх. № 63866/11.11.2019 г. по
описа на ЧСИ М.Б., peг. № 838 по регистъра на
КЧСИ на Република България и район
на действие СГС, подадена на „К.А.2.“ ЕООД, ЕИК*******, срещу изготвеното на
24.10.2019 г. разпределение на суми по изпълнително дело № 473/2019 г., като
процесуално недопустима.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх. № 63864/11.11.2019 г. по
описа на ЧСИ М.Б., peг. № 838 по регистъра на
КЧСИ на Република България и район
на действие СГС, подадена на „С.Г.“ ЕООД, ЕИК204994984, срещу изготвеното на
24.10.2019 г. разпределение на суми по изпълнително дело № 473/2019 г., като процесуално
неоснователна.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на производството
по изпълнително дело № 473/2019 г. по описа на ЧСИ М.Б., peг. № 838 по регистъра на КЧСИ на Република
България и район на действие СГС,
като неоснователно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.