РЕШЕНИЕ
№ 740
дата 26 юни 2020г.
град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Бургас, ХIIІ-ти състав,
в публично заседание на 11 юни 2020г., в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ЙОСИФОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1.ПАВЛИНА СТОЙЧЕВА
2. ВЕСЕЛИН БЕЛЕВ
Секретар: Илияна
Георгиева
Прокурор: Росица
Дапчева
разгледа докладваното от съдия СТОЙЧЕВА
КНАХ дело № 369
по описа за 2020год. и за да се
произнесе
взе предвид следните обстоятелства:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, гр.София и касационна жалба на М.К.М., понастоящем
изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора – гр.Бургас, против Решение № 554/27.03.2019г., постановено по адм. дело
№ 3106/2018г. по описа на Административен съд гр.Бургас.
С
подадената от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", решението
се обжалва като неправилно и необосновано в частта, в която е уважен предявения
против дирекцията иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди до
размер от 1600лв. и е осъдена да заплати разноски по делото. Касаторът
възразява, че претендираните вреди не са били успешно доказани, както и
причинно-следствената връзка между тях и твърдяното незаконосъобразно
действие/бездействие на администрацията. Иска се отмяна на решението в
обжалваната му част и присъждане на разноските по делото, както и потвърждаване
на съдебния акт в отхвърлителната му част.
Жалбата
на касатора М.К.М. касае тази
част от решението, с която е
отхвърлен предявеният от него срещу Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" иск за обезщетяване на причинените му неимуществени вреди, за
разликата над присъдения размер от 1600лв. до претендирания в размер на 20000лв. Счита, че частичното
уважаване на исковата претенция не представлява справедливо обезщетение с оглед
болките и страданията, които е преживял при поставянето му в нечовешки и
унизителни условия на живот за дълъг период от време. Иска се отмяната на
решението в оспорената му част, като се постанови друго по съществото на спора,
с което се уважи предявения от него иск в пълен размер, както и да му се
присъдят разноските по делото.
В съдебно заседание касаторът и ответник по касация Главна дирекция "Изпълнение на наказанията“, гр.София, не изпраща
представител.
Касаторът и ответник М.М. се явява
лично и поддържа жалбата на сочените в нея основания.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава
заключение за неоснователност на двете
касационните жалби.
Касационните жалби са процесуално допустими, подадени
от надлежни страни, в законоустановения срок.
Разгледани
по същество са неоснователни.
Производството
пред Административен съд - Бургас се е развило по исковата молба на М.К.М., лишен
от свобода и изтърпяващ наказанието в Затвора гр.Бургас против Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“, с
която, на основание чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, е
предявил иск по чл.284, ал.1 ЗИНЗС за присъждане на обезщетение в общ размер от
20 000лв., за претърпени неимуществени вреди, настъпили през период на
изтърпяване на наказанието от 04.07.2014г. до 17.01.2017г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
сумата. Фактическите основания, на които е претендирал обезщетяването, са лошите битови условия в Затвора в Бургас, а
именно - недостатъчна жилищна площ, лошо осветление и отопление, невъзможност
за проветряване, лоши условия за двигателна активност, липса на постоянен
достъп до санитарен възел и течаща вода в спалните помещения, лоша хигиена и
наличието на насекоми и гризачи.
Съдът е приел иска за доказан по основание и го е уважил частично до размер от
1600лв., като го е отхвърлил в останалата му част до претендирания размер от
20 000лв. като неоснователен.
За
да постанови този резултат, съдът е приел, че в периода на изтърпяване на
наказание в Затвора – Бургас, М.М. е претърпял неимуществени вреди, настъпили в
резултат на преживяно нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл.3, ал.2
от ЗИНЗС, произтичащо от условията на изтърпяване на наказанието, като при
съобразяване на принципа на кумулативното въздействие по смисъла на чл.284,
ал.2 от ЗИНЗС и съобразно нормата на чл.52 от ЗЗД, е определил размера на
дължимото обезщетение.
Решението
е правилно.
Съдът
е изяснил фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното
решаване на спора доказателства, при приложението на чл.284, ал.3 от ЗИНЗС,
обсъдил ги е в тяхната съвкупност и при съобразяване разпоредбата на чл.284,
ал.5 от ЗИНЗС е обосновал изводи, които се споделят от настоящата инстанция.
Съгласно
разпоредбата на чл.284, ал.1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени
на лишени от свобода или задържани под стража от специализираните органи по
изпълнение на наказанията в резултат на нарушения по чл.3, който в ал.1
предвижда, че тези лица не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение. Според чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, за нарушение на
ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса
на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на техни органи и
длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. Според
чл.284, ал.5 от ЗИНЗС в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди
се предполага до доказване на противното.
Изводите
на административния съд, обосновани от установената по делото фактическа
обстановка, за наличието на законови предпоставки, обуславящи частична
основателност на предявения иск за претърпени неимуществени вреди, произтичащи
от неблагоприятни условия при изтърпяване на наказание лишаване от свобода от
ищеца в периода предмет на исковата молба, се споделят от настоящия касационен
състав.
Възраженията
на касатора М. за несправедливост на размера на обезщетението, не се споделят
от настоящия касационен състав. Естеството и характера на причиненото страдание
съдът преценява не само от страна на субективното възприятие и усещане на
пострадалия за причинена вреда, но и с оглед на конкретните факти, от които тя
произтича и най-вече обезщетението следва да е съобразено с общите схващания за
справедливост, съобразени от съда при приложението на чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите. В случая, изводите на съда за размера на дължимото
на лицето обезщетение съответстват на посочените критерии. Негативното
въздействие на условията, при които този касатор е пребивавал в Затвора –
Бургас, е несъмнено, при доказаност на липса на минимални стандарти на живот,
поради което и възражението на ответника в тази насока е неоснователно. При
преценката на кумулативното въздействие на тези условия, съобразена с тяхната
продължителност и в съответствие с изведената от закона и дължима се справедливост,
правилно с обжалваното решение е определена сумата, възмездяваща причинените
вреди.
Неоснователно
е оплакването в касационна жалба на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“,
гр.София, че решението е необосновано.
Първоинстанционният съд е дал ясен и конкретен отговор кои факти, релевантни за
спора приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В
решението е изведен извод за частична доказаност на фактическите основания,
като е съобразено, че през част от исковия период наказанието е било
изтърпявано в затворническо общежитие от открит тип, което е съобразено от съда
при определяне на обезщетението. Несъгласието на страната с изводите на съда не
основава твърдяната необоснованост на обжалваното решение. В изпълнение изискванията на чл.284, ал.3 от ЗИНЗС съдът е изискал от специализирания
орган по изпълнение на наказанията да предостави информация от значение за
правилното установяване на фактите по делото, като съобразно представената
справка и съдържаща се там информация, както и въз основана събраните гласни
доказателства, е приел за доказан иска по своето основание, като е обосновал
извод за неизпълнение на вменените на администрацията задължения за създаване
на условия за изтърпяване на наказанието, с оглед недопускане накърняване на
човешкото достойнство отвъд неизбежното ниво на страдание, присъщо на
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода. Установената от доказателствата по делото липса на
достатъчно жилищна площ, липса на достъп до течаща вода и тоалетна в помещенията,
лошо осветление и отопление, липса на създадени условия за двигателна
активност, както и наличието на насекоми и гризачи несъмнено предпоставят
унизително отношение, уронващо човешкото достойнство, както правилно е прието в
обжалваното решение.
На
основание изложените мотиви, като не се констатират основания за касиране на
решението, поради неоснователност на оплакванията в касационните жалби, то
следва да бъде оставено в сила. Съобразно този изход на процеса, искането за
присъждане на разноски от касационните жалбоподатели е неоснователно.
Така
мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Административен
съд гр. Бургас, XIІІ – състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 554/27.03.2019г., постановено по адм. дело № 3106/2018 г. по
описа на Административен съд гр.Бургас.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: