№………./....... 02.2017 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на 01.02.2017 г., в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА ТОМОВА
като разгледа докладваното от съдията
частно търговско дело № 116 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба вх. №2881 от 01.02.2017г. на Държавата,
подадена чрез министъра на околната среда и водите, съгласно предоставени
пълномощия по т.4 от Решение №167 от 28.03.2001г. на Министерски съвет (обн. ДВ бр.34 от 2001г.), с която срещу „БУТИЛИРАЩА КОМПАНИЯ ИЗВОР“ АД, ЕИК
*********, със седалище гр. Варна, се предявяват осъдителни искове за плащане на дължимото концесионно
възнаграждение за 2015г. за периода от 01.04.2015г. до 28.05.2015г., за което е била издадена
фактура №1061/03.06.2015г., в размер на 43 743,52 лева (с ДДС), дължимото
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху дължимата и неплатена
на падежа сума (без ДДС), за периода от 13.06.2015г. до окончателното й
плащане, чийто размер до дата, предхождаща подаването на исковата молба
(26.01.2017г.) се заявява в общ размер на 6 026,58 лева, както и за дължимите неустойки за неизпълнение
на задължения на концесионера през 2014 г. в общ размер на
37 344 лева.
В исковата си
молба ищецът е направил и искане да се допусне обезпечение на предявените
искове чрез „някоя от следните обезпечителни мерки“ - запор
върху всички налични и постъпващи парични средства едновременно във всички банкови сметки
на ответника в 28 банки в страната, конкретно изброени, запор върху притежавани
от ответника моторни превозни средства въз основа на справка от съдебно
удостоверение от КАТ - гр. Варна.
Във връзка с
втората поискана обезпечителна мярка ищецът моли да му бъде издадено съдебно
удостоверение, по силата на което да се снабди с друго такова от КАТ Варна, от
което да се установява притежаваните от ответното дружество МПС, включително
и с предоставяне на копия от документи за собственост.
На първо място
съдът констатира, че исковата молба не отговаря на изискванията на чл.127,
ал.1, т.2 и 6 и чл.128, т.1 от ГПК, което налага на ищеца да се дадат конкретни
указания и възможност за нейното поправяне по реда на чл.129, ал.2 ГПК.
На второ място,
съгласно разпоредбите на процесуалния закон (чл.395, ал.1 от ГПК) в
молбата си за допускане на обезпечение ищецът – молител е длъжен да посочи
обезпечителната мярка, която иска да бъде наложена от съда.
С настоящия
случай е налице неяснота по отношение на искането на молителя доколкото от
начина, по който е заявено същото (да се допусне обезпечение „чрез някоя
от следните обезпечителни мерки“) не е ясно дали
се иска едновременното налагане и на двете посочени обезпечителни
мерки или същите са заявени алтернативно като избора за това коя
от сочените мерки да се допусне е предоставен на съда, което е недопустимо.
С оглед на това
молбата следва да се остави без движение като на молителя се даде срок за
поправяне (конкретизиране) на нейния петитум.
Вярно е, че
охранителното производството по чл.390 ГПК е едностранно и правилата на чл.129
от ГПК за оставяне на молбата без движение и даване възможност на молителя за
нейното поправяне са неприложими. Но вярно е също така, че с оглед общите
принципи на процеса (чл.5, чл.7 ГПК) съдът следва както да следи за
допустимостта и надлежното извършване на процесуалните действия от страните,
така и да ги напътства и да им съдейства за това.
Наред с това,
като взе предвид, че регистърът на превозните средства, подлежащи на
регистрация, не е публичен, при което страната не би могла да се снабди
предварително с доказателство за собствеността и идентификационните данни на
МПС, чието запориране като обезпечителна мярка претендира, съдът намира, че на
ищеца следва да се издаде исканото удостоверение за снабдяване с доказателства
за собствеността и идентификационните данни на притежаваните от ответното
дружество превозни средства.
Следва
допълнително да се обосноват и твърдения за допустимост на първата сочена обезпечителна
мярка - налагане на запор върху всички налични и постъпващи парични
средства едновременно във
всички банкови сметки на ответника в изброените банки, като се съобрази факта,
че се касае в случая за всички лицензирани банки и клонове на
чуждестранни банки, действащи на територията на Р. България, при което
същата би могла да се възприеме като общ запор, застрашаващ силно дейността
на ответния търговец до степен на блокиране на упражняваната от него търговска
дейност.
С оглед горното
и на основание чл.129, ал.2 ГПК съдът
Р А З П О Р Е Д И :
ОСТАВЯ БЕЗ
ДВИЖЕНИЕ искова молба вх. №2881/01.02.2017г. на
Държавата, подадена чрез министъра на околната среда и водите, съдебен адрес: гр. София 1000, бул. „Княгиня Мария Луиза”
№22, като
УКАЗВА в двуседмичен
срок, считано от датата на получаване на
съобщението, да отстрани следната нередовност на исковата си молба:
1.
да обоснове
твърдения за основанието за соченото в адресната част на исковата
молба процесуално представителство на държавата от министъра на околната среда и водите
1.1.
съгласно разпоредбата
на чл.31, ал.1 от ГПК държавата се представлява от министъра на финансите,
освен когато в закон е предвидено друго;
1.2.
съгласно разпоредбата
на чл.59, ал.3, т.3 от Закона за концесиите (Обн., ДВ, бр.36 от 2.05.2006 г.) за
държавните концесии с решението на Министерския съвет се определя органът,
който представлява държавата по дела, които се отнасят до изпълнението на
концесионния договор;
1.3.
позованото в конкретния случай решение на Министерския
съвет №167 от 28.03.2001г. (обн. ДВ бр.34 от 2001г.), т.4 единствено упълномощава министъра на околната среда и водите да сключи процесния концесионен договор;
1.4.
това решение
на МС е взето при действието на отменения Закон за концесиите (обн., ДВ, бр.92
от 17.10.1995 г.; отм., бр. 36 от 2.05.2006 г., в сила от 1.07.2006 г.), който
не съдържа разпоредба, идентична с тази на чл.59, ал.3 от действащия
понастоящем Закон за концесиите.
2.
с оглед горното и като се съобрази разпоредбата на чл.59, ал.3, т.3 от Закона за
концесиите да се посочи и представи решение на Министерския съвет, с което министъра
на околната среда и водите се упълномощава (се определя) като орган, който представлява
държавата по дела, които се отнасят до изпълнението на концесионния договор.
3.
В случай, че липсва такова решение Министерския
съвет, следва
3.1.
да се представи
надлежно изявление от министъра на финансите, че така подадената от името
на Държавата искова молба се поддържа;
3.2.
исковата молба да
се приподпише, от министъра на финансите като надлежен процесуален
представител на Държавата (чл.31, ал.1 от ГПК).
ОСТАВЯ БЕЗ
ДВИЖЕНИЕ молбата на ищеца Държавата, представлявана чрез
министъра на околната среда и водите, съдебен
адрес: гр. София 1000, бул. „Княгиня Мария Луиза” №22, инкорпорирана
в подадената искова молба вх. №2881/01.02.2017г., за
допускане на обезпечение на предявените искове, като
УКАЗВА в двуседмичен
срок, считано от датата на получаване на
съобщението, да отстрани следната нередовност:
1.
да конкретизира искането си по отношение
на сочените обезпечителни мерки като поясни
1.1.
дали се иска едновременното налагане и на двете
обезпечителни мерки, или
1.2.
същите са заявени в условие на евентуалност (в този
случай да посочи предпочитаната за налагане обезпечителна мярка).
2.
да обоснове твърдения за допустимост и съответност
спрямо интереса му на исканата обезпечителна мярка - запор върху всички банкови
сметки на ответника във всички банки и клонове на чуждестранни банки, действащи
на територията на страната, посочени в 28 пункта, съобразявайки посоченото в
мотивите на настоящото разпореждане.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищеца - молител съдебно удостоверение, по силата на
което да се снабди от КАТ Варна с удостоверение, от което да се установяват
всички притежавани от ответното дружество „БУТИЛИРАЩА КОМПАНИЯ ИЗВОР“ АД, ЕИК *********, със
седалище гр. Варна, моторни превозни средства, с посочване на техните пълни идентификационните
данни и предоставени копия от документите за собственост, представени при
тяхната регистрация.
УКАЗВА на ищеца - молител, че доказателствата
за собствеността и идентификационните данни на движимите вещи, чието запориране
като обезпечителна мярка претендира, следва да бъдат представени в съда в
указания от съда двуседмичен срок за
поправяне на молбата.
ДА СЕ
ПРЕДУПРЕДИ ищеца, че при не отстраняване изцяло и в срок
на посочената нередовност, исковата молба, ведно с приложенията, ще му бъде
върната, а производството по образуваното въз основа на нея дело, ще бъде
прекратено, съобразно чл.129, ал.2 ГПК.
УКАЗВА
допълнително на ищеца, че най-късно с исковата молба
следва да направи всички доказателствени искания за установяване на
правно релевантни към спора факти.
Препис от
настоящото разпореждане ДА СЕ ВРЪЧИ на ищеца на посочения в исковата
молба съдебен адрес.
След изтичане
на срока, респ. изправяне на посочените нередовности, делото да се докладва на
съдията - докладчик.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на
обжалване.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: