РЕШЕНИЕ
№ ...164
гр. Самоков, 05.11.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното
съдебно заседание, проведено на тринадесети юли през две хиляди и двадесетата
година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Дарина
Николова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 599 по описа на съда за
„ОТП Факторинг България” ЕАД, гр. София е предявило срещу В.М.А. *** искове за заплащане на следните
суми: 652,24 лв., представляваща главница с настъпил падеж по договор за кредит
за текущо потребление, сключен на 15.01.2015 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и
ответника, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на
иска до окончателното й изплащане; 8857,38 лв., представляваща предсрочно
изискуема главница по договора; 1102,06 лв., представляваща договорна
възнаградителна лихва, включена в погасителните вноски по договора, дължими за
периода от 07.08.2015 г. до 07.08.2016 г. и 474,34 лв., представляваща
наказателна лихва, начислена за периода от 07.08.2015 г. до предявяване на иска
на 23.07.2018 г. (пред Софийския районен съд, преди изпращане на делото по
подсъдност на РС – Самоков). Ищецът претендира и присъждане на сторените по
делото разноски.
Ищецът твърди, че на 15.01.2015
г. между „Банка ДСК“ ЕАД и ответника бил сключен договор за кредит за текущо
потребление, по силата на който банката като кредитодател предоставила на
ответника като кредитополучател сумата 9000 лв., а ответникът се задължил да
погаси кредита за срок от 120 месеца чрез заплащане на погасителни вноски,
включващи части от главницата и от уговорената възнаградителна лихва съгласно
погасителния план. Ответникът преустановил плащането на кредита и съгласно чл.
19.2 от Общите условия на „Банка ДСК“ ЕАД банката обявила всички свои вземания
по кредита за предсрочно изискуеми. Ответникът бил уведомен за обявяване на
предсрочна изискуемост на задълженията по кредита на 08.07.2016 г. На
09.12.2016г. банката сключила с ищеца договор за покупко-продажба на вземания,
по силата на който прехвърлила на ищеца вземанията си по договора за кредит с
ответника. Ищецът бил упълномощен от „Банка ДСК“ ЕАД да уведоми ответника за
настъпилото прехвърляне на вземанията и последният бил уведомен с писмо с
обратна разписка за това.
В условията на евентуалност – в
случай, че съдът не приеме, че предсрочната изискуемост е надлежно обявена на
ответника, ищецът е предявил срещу него искове за заплащане на следните суми: 1980,86
лв., представляваща част от главницата по Договор за кредит, чиито падеж е
настъпил до предявяване на иска, ведно със законната лихва върху тази сума от
предявяване на иска до окончателното й изплащане; 2919,36 лв., представляваща
възнаградителна лихва по договора за кредит, включена в анюитетните вноски,
дължими от 07.08.2015 г. до 07.08.2018 г.; 474,34 лв., представляваща
наказателна лихва за период 07.08.2015 г. до предявяване на иска, както и
6766,76 лв., представляваща остатък от главницата по договора за кредит, надлежно
обявен за предсрочно изискуем и дължим за период от настъпване на предсрочната
изискуемост, респ. от предявяване на иска, до крайния падеж на вземанията
съгласно погасителния план по договора.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът е представил отговор на исковата молба, в който е оспорил исковете и
е заявил становище за тяхната неоснователност.
Твърди се в отговора на исковата
молба, че в началото на м. януари
Ответникът не оспорва в отговора
на исковата молба, а и впоследствие в хода на делото, че е подписал договора за
кредит за текущо потребление и общите условия към него, както и редица
документи, изготвени във връзка с получаването на кредита. Също така, ответникът
не оспорва и обстоятелството, че на 15.01.2015 г. е получил сумата 9000 лв. по договора
за кредит, след което я е предал на дъщеря си Аделина Божилова.
Ответникът оспорва истинността на
искане за кредит за текущо потребление от 14.01.2015 г. и декларация за
гражданско и имуществено състояние и за свързани лица (на лист 70-73 от делото
пред РС – Самоков). Твърди в тази връзка, че при отпускане на кредита били
нарушени императивни правила, поради което договорът за кредит бил нищожен.
Нищожността на договора следвала не само от неистинността на част от
документите по кредита, а и от обстоятелството, че банката неоправдано
отпуснала кредит на ответника в такъв размер, без да вземе предвид възрастта,
здравословното състояние и доходите му.
Пред съда ищецът, чрез свой
пълномощник, поддържа исковете.
Ответникът, лично и чрез
назначения му на основание чл. 95, ал. 4 от ГПК служебен адвокат, поддържа
становището по исковете, заявено с отговора на исковата молба.
Съдът, като прецени по свое
убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Исковете са на общо основание допустими,
а по тяхната основателност съдът намира следното:
От събраните доказателства
безспорно се установява, че между „Банка ДСК” ЕАД и ответника валидно е
възникнало облигационно отношение, основано на сключен между тях на 15.01.2015
г. договор за кредит за текущо потребление.
Ответникът не оспорва
обстоятелството, че е подписал този договор и екземпляр от приложимите към него
Общи условия на „Банка ДСК” ЕАД за предоставяне на кредити за текущо
потребление и дори изрично потвърждава това в отговора на исковата молба.
Обстоятелството, установено от
заключението по първата съдебно-графическа експертиза, прието в с. з. на
03.02.2020 г., че ответникът не е подписал искането за кредит за текущо
потребление с № 00063/14.01.2015 г. и декларацията за гражданско и имуществено
състояние и за свързани лица с номера и датата на искането, не се отразява на
валидността на съгласието, обективирано в сключения между него и банката писмен
договор при общи условия.
Безспорното подписване на
писмения договор за кредит за текущо потребление и на общите условия към него
от представители на банката и от ответника обективира съвпадането на насрещните
волеизявления на страните, което е достатъчно за валидното сключване на
договора като юридически факт, на който се основава процесното облигационно
отношение между тях. Законът за потребителския кредит (ЗПК) не въздига
предварителното писмено искане на потребителя за предоставяне на кредит като
елемент от този фактически състав, а и липсата на именно такова искане (частен
случай на което е неавтентичност на искането) не е предвидена в чл. 22 от ЗПК
като основание за недействителност на договора. На още по-силно основание това
важи и за липсата, респ. неавтентичността, на други документи, които обичайно
се съставят в хода на подготовката за сключване на договор за кредит за
удостоверяване на кредитоспособността на кредитополучателя. Нещо повече,
ответникът се домогва от неавтентичността на такива документи да черпи доводи,
че насрещната страна не би сключила договора. Такива доводи са неотносими, тъй
като те евентуално биха могли да обосноват възражения единствено на неговия
кредитор, но предмет на делото не е иск на кредитора за унищожаване на договора
поради грешка или измама, нито иск за реализиране на преддоговорна отговорност
на ответника по чл. 12 от ЗЗД. Само в допълнение следва да се посочи, че и по
същество тези доводи са неоснователни, защото от приобщените материали по кредитното
досие се установява, че на банката е било известно, че предоставя кредит в
уговорения размер 9000 лв. със срок за издължаване 120 месеца (10 години) на
пенсионер на 67 навършени години с нетен месечен доход от пенсия в размер
306,23 лв. без представени доказателства за притежавано движимо или недвижимо
имущество, като неавтентичността на декларацията за гражданско и имуществено
състояние и за свързани лица (л. 70-73 от делото) не обосновава различен извод.
Банката е разполагала с достатъчно информация за тези обстоятелства и е
преценила да сключи договора с ответника, а той не може да релевира в процеса
евентуални нейни възражения срещу валидността на договора с аргументи за
ниската си платежоспособност.
И най-детайлният прочит на
отговора на исковата молба не разкрива дори начало на възражение на ответника за
унищожаемост на договора за кредит за текущо потребление, основано на твърдение,
че при сключването му той не е могъл да разбира или да ръководи действията си. Освен
че такова възражение е преклудирано с изтичането на срока за отговор на
исковата молба, поради което не подлежи на разглеждане, следва да се допълни и
по същество, че доказателствата по делото не подкрепят дори евентуално предположение
за негова основателност. От единствената епикриза, касаеща здравословното
състояние на ответника в период, сравнително близък преди датата на сключване
на договора, се установява, че той е хоспитализиран на 11.11.2014 г. в Клиника
по неврология и медицина на съня към „Токуда Болница София” поради оплаквания
от внезапно настъпили замаяност и нестабилност – до невъзможен прав стоеж и
изтръпване и слабост в десните крайници, като е изписан на 14.11.2014 г. с подобрение,
без парези на крайниците и единствено с леки двигателни смущения. Ответникът
потвърждава в отговора на исковата молба, а и в открито съдебно заседание, че е
подписал договора за кредит за текущо потребление от 15.01.2015 г. и екземпляр
от приложимите към него общи условия, наред с редица съпътстващи сключването на
договора документи, а също така и че е получил лично сумата по предоставения му
кредит, като освен това в отговора на исковата молба е изложил и други
обстоятелства относно ползването на сумата по кредита от дъщеря му, които макар
и да са без правно значение (както ще се посочи по-долу) са житейски логични. Съвкупността
от тези обстоятелства – относно здравословното състояние на ответника два
месеца преди сключване на договора за кредит и относно логически стройните му
твърдения за подробности около сключването на договора, категорично не
съставлява индиция за невъзможност на ответника да разбира или да ръководи
действията си при сключване на този договор. Затова, в допълнение към съображенията
на съда, изложени в с. з. на 03.02.2020 г., които са мотивирали отхвърляне на искането
на служебния адвокат на ответника за назначаване на съдебно-психиатрична
експертиза на ответника, следва да се посочи и че назначаването на такава
експертиза се явява напълно самоцелно и поради това – неоснователно.
По силата на сключения между
„Банка ДСК” ЕАД и ответника действителен договор за кредит за текущо потребление,
банката се е задължила да предостави на ответника кредит за текущо потребление в
размер 9000 лв., а ответникът се е задължил да погаси кредита за срок от 120
месеца на месечни анюитетни вноски съгласно погасителен план, включващи части
от главницата и от договорната възнаградителна лихва. Към датата на сключване
на договора възнаградителната лихва е 12 % годишно (или 0,03 % на ден) и
нейният размер е формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR, а именно – 1,181 и надбавка в
размер 10,819 процентни пункта. Съгласно договора годишният процент на
разходите по кредита е 13,25 при отчитане на посочени в погасителния план
допускания – в съответствие с
разпоредбите на ЗПК. Съгласно чл. 14 от договора неразделна част от него са
Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на физически
лица, екземпляр от които е приложен по делото – подписан на всяка страница от
ответника, което всъщност той и не оспорва.
Ответникът е усвоил отпуснатия му
съгласно договора кредит, като на 15.01.2015 г. от разплащателната му сметка в
„Банка ДСК” ЕАД, чрез която е предвидено усвояването на кредита, е изтеглил в
брой сумата 9000 лв. Това обстоятелство не е оспорено от ответника, а напротив
– изрично е посочено от него в отговора на исковата молба, а и се потвърждава
категорично от заключението по втората съдебно-графическа експертиза, прието в
с. з. на 13.07.2020 г., видно от което подписът срещу „Клиент:”, намиращ се в
долната лява част на операционна бележка с пореден номер 85/15.01.2015 г., е
положен от ответника и ръкописният текст, с който е изписано името „В.А.” е
написан от ответника. Не е за пренебрегване обстоятелството, че с оглед
конкретната специфика на едно от възраженията на ответника – че договорът бил
сключен при неавтентично искане за предоставяне на кредит – установеното
усвояване на сумата по кредита от него категорично съставлява още един аргумент
(освен вече изложените по-горе) за неоснователността на това възражение. Как се
е разпоредил ответникът със сумата след като я е получил и в частност кому я е
предоставил, е без никакво правно значение по делото. Установените от
материалите по кредитното досие опити на ответника от м. март
Не е спорно, а и се потвърждава
от заключението по съдебно-счетоводната експертиза, прието в с. з. на
03.02.2020 г., че от 08.05.2015 г. е преустановено плащането на уговорените
месечни вноски за погасяване на кредита съгласно погасителния план и следващи
плащания до предявяване на иска не са установени, т. е. ответникът е изпаднал в
забава за плащане на главница и лихва с продължителност повече от 90 дни. Това
обстоятелство е предвидено в чл. 19.2 от приложимите към договора Общи условия
като основание за предсрочна изискуемост на целия непогасен остатък от кредита
и за олихвяването му с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за
забава в размер на 10 процентни пункта. Настъпването на предсрочна изискуемост
на кредита е надлежно обявено с адресирано до ответника едностранно изявление
на банката, обективирано в нотариална покана с нотариална заверка на подписа на
неин пълномощник, извършена на 04.11.2015 г. от нотариус Маргарита Иванчева,
която е връчена лично на ответника на 08.07.2016 г. чрез нотариус Магдалена Хаджиангелова
– т. е. изявлението на банката за обявяване настъпването на предсрочната
изискуемост на вземанията й по кредита, е достигнало до длъжника преди
предявяване на иска.
В чл. 24 от приложимите към
договора Общи условия изрично е установено правото на банката да прехвърли на
трето лице правата си по този договор. Банката е упражнила това свое право,
като на 09.12.2016 г. е сключила с ищеца „ОТП Факторинг България” ЕАД договор
за покупко-продажба на вземания (цесия) и по силата на подписан на 15.12.2016
г. приемо-предавателен протокол към този договор е прехвърлила на ищеца всички
свои вземания срещу ответника по сключения договор за потребителски кредит.
Писмо с бар-код PSFABG008MYPE от 23.12.2016 г., изхождащо
от ищеца – нов кредитор, действащ като пълномощник на предишния кредитор по
силата на изрично упълномощаване, съдържа уведомление на ответника за
прехвърлянето на вземанията. Ответникът е получил писмото лично на 29.12.2016
г., както е видно от представеното и неоспорено известие за доставяне със същия
бар-код. Уведомяването на длъжника от страна на предишния кредитор за
прехвърлянето на вземанията не е лично незаместимо действие, поради което е
допустимо то да бъде извършено и от пълномощник на предишния кредитор, какъвто
може да бъде и новият кредитор. Видно е от представеното пълномощно, че в
случая такова упълномощаване е налице, а и новият кредитор изрично се е позовал
на него в уведомлението. Така цесията е произвела действие за ответника от
29.12.2016 г., от когато той дължи изпълнение на новия кредитор – ищеца на
прехвърлените вземания в размерите, в които те действително съществуват.
Съгласно приетото и неоспорено от
страните заключение по съдебно-счетоводната експертиза общият размер на неиздължената
главница, включена в непогасените анюитетни вноски до датата на връчване на
нотариалната покана на ответника на 08.07.2016 г. е 649,58 лв., а общият размер
на неиздължената главница, включена в непогасените анюитетни вноски до датата
на предявяване на иска (23.07.2018 г.) е 8857,38 лв. Общият размер на неиздължената
възнаградителна лихва, включена в непогасените анюитетни вноски за периода от
07.08.2015 г. до 07.08.2016 г. е 1102,06 лв., а за периода от 07.08.2015 г. до
07.08.2018 г. е 2919,36 лв. Размерът на дължимата наказателна лихва
(договорената лихва, увеличена с 10 процентни пункта) за периода от 07.08.2015
г. до настъпване на предсрочната изискуемост, обявена с нотариалната покана,
връчена на ответника на 08.07.2016 г. е 1869,96 лв., а за периода от 07.08.2015
г. до 23.07.2018 г. (датата на предявяване на иска) този размер е 5292,22 лв.
Вариантите в заключението са
предопределени от формулировката на поставените от ищеца задачи на
експертизата, но е видно, че според заключението размерът на неиздължената
главница, включена в непогасените анюитетни вноски до 08.07.2016 г. (649,58
лв.) се включва в общия размер – по терминологията, използвана от вещото лице –
на неиздължената главница, включена в непогасените анюитетни вноски до датата
на предявяване на иска на 23.07.2018 г.
Предвид обстоятелството, че
главницата по договора е 9000 лв. и че вещото лице е взело предвид плащания на
части от главницата, извършени в периода 07.02.2015 г. – 08.05.2015 г. в общ
размер 142,62 лв., а други плащания няма, съдът намира, че сумата 8857,38 лв.
представлява предсрочно изискуемия остатък от главницата (9000,00 – 142,62 =
8857,38), т. е. в този размер се включва и общия размер на главницата по онези
непогасени вноски, чието неплащане на падеж е основание за предсрочната
изискуемост на цялата главница. С настъпването на предсрочната изискуемост на
основание чл. 19.2 от Общите условия преди предявяване на иска ответникът е
изгубил преимуществата на уговореното изпълнение на части на падежите на
погасителните вноски съгласно погасителния план и всички негови непогасени
задължения стават незабавно изискуеми в пълен размер, но това далеч не
означава, че от него отделно може да се претендират и части от същите задължения,
включени в неплатени погасителни вноски с падежи до настъпване на предсрочната
изискуемост. Да се приеме обратното, би означавало кредиторът неоснователно да
получи двойно плащане на едно и също основание – веднъж на сумата, претендирана
като неплатена главница по погасителни вноски с настъпил падеж до датата на
предсрочната изискуемост, и втори път – за тази сума като част от предсрочно
изискуемата главница, която в цялост представлява сбор от главницата по всички
погасителни вноски – неплатени на падежа и такива с ненастъпил падеж. След като
ищецът се позовава на предсрочна изискуемост на вземането за главница и от
доказателствата по делото безспорно се установява, че тя е настъпила и че
общият размер на предсрочно изискуемата главница е 8857,38 лв., то искът за
заплащане на сумата 652,24 лв., представляваща неплатена главница по
погасителни вноски с настъпил падеж до датата на предсрочната изискуемост
следва да бъде изцяло отхвърлен, а искът за заплащане на сумата 8857,38 лв.,
представляваща предсрочно изискуема главница – изцяло уважен. Върху сумата
8857,38 лв. – предмет на уважения иск, не се претендира законна лихва от
предявяване на иска до окончателното му изплащане, поради което такава не
следва да се присъжда.
Предвид събраните доказателства искът
за заплащане на сумата 1102,06 лв., представляваща договорна възнаградителна
лихва, включена в погасителните вноски по договора, дължими за периода от
07.08.2015 г. до 07.08.2016 г., е основателен и следва да бъде изцяло уважен в
този размер, установен от заключението по съдебно-счетоводната експертиза.
При действието на диспозитивното
начало в гражданския процес искът за заплащане на сумата 474,34 лв.,
представляваща наказателна лихва, начислена за периода от 07.08.2015 г. до
предявяване на иска на 23.07.2018 г. следва да бъде уважен в така предявения му
размер, независимо че според заключението по съдебно-счетоводната експертиза
размерът на лихвата за същия период е по-голям.
Евентуалните искове са предявени
при вътрешно-процесуалното условие съдът да не приеме, че предсрочната
изискуемост на вземанията по процесния договор за кредит е настъпила преди завеждане
на исковата молба. При положение, че по вече изложените съображения съдът е
приел точно обратното – че предсрочната изискуемост на вземанията е надлежно
настъпила, то това условие за разглеждане на евентуалните искове не се е
сбъднало и по арг. от разпоредбата на чл. 271, ал. 2 от ГПК съдът не дължи
произнасяне по тях.
С оглед разпоредбата на чл. 194,
ал. 3, вр. ал. 2 от ГПК, с решението съдът следва да признае за недоказано оспорването
на истинността на операционна бележка № 85/15.01.2015 г., издадена от „Банка
ДСК” ЕАД, клон 2109 – ФЦ Люлин, в частта й относно автентичността на положения
за „Клиент:” подпис на В.М.А. и на ръкописния текст под подписа с изписване на
имената „В.А.”. Съдът не дължи произнасяне с диспозитив по оспорването на
истинността на искане за кредит за текущо потребление с № 00063/14.01.2015 г.
до Мениджъра на Финансов център на „Банка ДСК” ЕАД, гр. София, сочещо да изхожда
от В.М.А. и на истинността на декларация за гражданско и имуществено състояние
и за свързани лица, неразделна част към искане за кредит № 00063/14.01.2015 г.,
сочеща да изхожда от В.М.А., досежно тяхната автентичност. В съответствие с
диспозитивното и състезателното начало съдът е открил производство по оспорване
на истинността на тези документи, без да ограничава правата на страните да
излагат доводи за релевантността на оспорените документи и да ангажират
доказателства относно тяхната автентичност. Това обаче не лишава съда от
правомощието в съдебния си акт по същество да оцени относимостта на тези
документи към съществото на спора. След като те са неотносими към основанието и
размера на исковете, е напълно безпредметно произнасяне по оспорването им по
реда на чл. 194, ал. 3, вр. ал. 2 от ГПК. Съдът няма универсална компетентност
за произнасяне по истинността на всякакви документи, представяни от страните в
хода на едно исково производство, за които те считат, че са относими към
неговия предмет, а неговото решение следва да формира сила на пресъдено нещо
единствено по оспорената истинност на относими към спора документи.
По разноските:
С оглед изхода на делото и
направеното от ищеца искане за присъждане на разноски, ответникът следва да
бъде осъден да му заплати сумата 1339,30 лв. за разноските по делото, от която 454,30
лв. са част от внесената държавна такса (443,48 лв. по сметка на Софийски
районен съд и довнесена в размер 36,90 лв. по сметка на РС – Самоков), съразмерна
с уважената част от исковете; 300,00 лв. са внесени депозити за възнаграждения
на вещо лице по съдебно-графическите експертизи; 235,00 лв. са част от внесен
депозит за възнаграждение на вещо лице по съдебно-счетоводната експертиза,
съразмерна с уважената част от исковете, доколкото това заключение е от значение
за размера, в който те са уважени и 350,00 лв. са юрисконсултско възнаграждение,
определено на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК по реда на чл. 37 от ЗПП в размер
съгласно чл. 25, ал. 1 и 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ с оглед
броя проведени съдебни заседания и защитавания материален интерес.
Ответникът не е сторил и не
претендира разноски, поради което няма основание такива да му се присъждат
независимо от частичното отхвърляне на исковете. Ответникът е получил правна
помощ, но при този изход на делото не са налице визираните в чл. 78, ал. 7 от ГПК предпоставки за присъждане на суми в полза на НБПП.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА В.М.А., ЕГН **********,***, да заплати на „ОТП Факторинг България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков” № 19, ет. 2, сумата 8857,38 лв. (осем хиляди осемстотин
петдесет и седем лева и 38 ст.), представляваща дължима на основание чл. 79,
ал. 1 от ЗЗД предсрочно изискуема главница по договор за кредит за текущо
потребление, сключен на 15.01.2015 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и В.М.А., сумата 1102,06 лв. (хиляда сто и два лева и 06
ст.), представляваща дължима на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД договорна
възнаградителна лихва, включена в погасителните вноски по договора, дължими за
периода от 07.08.2015 г. до 07.08.2016 г. и сумата 474,34 лв. (четиристотин седемдесет и четири лева и 34 ст.),
представляваща дължима на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД наказателна лихва,
начислена за периода от 07.08.2015 г. до предявяване на иска на 23.07.2018 г.
(пред Софийския районен съд, преди изпращане на делото по подсъдност на РС –
Самоков), като ОТХВЪРЛЯ предявения
от „ОТП Факторинг България” ЕАД, гр. София срещу В.М.А. *** иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата 652,24 лв., представляваща главница с настъпил падеж по договор за
кредит за текущо потребление, сключен на 15.01.2015 г. между „Банка ДСК“ ЕАД и В.М.А.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяване на иска до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА В.М.А., ЕГН **********,***, да заплати на „ОТП Факторинг
България” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Княз Александър Дондуков” № 19,
ет. 2, сумата 1339,30 лв. за разноски по делото.
ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО, на основание чл. 194, ал. 3,
вр. ал. 2 от ГПК, оспорването на истинността на операционна бележка №
85/15.01.2015 г., издадена от „Банка ДСК” ЕАД, клон 2109 – ФЦ Люлин, в частта й
относно автентичността на положения за „Клиент:” подпис на В.М.А. и на
ръкописния текст под подписа с изписване на имената „В.А.”.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на
препис.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: