РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 26.02.2020
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в публично заседание на 05 февруари през
две хиляди и двадесета година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА |
|
|
ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА |
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с
участието на прокурора РАДОСЛАВ ГРАДЕВ като разгледа докладваното от съдия БАСАРБОЛИЕВА КАН дело № 19
по описа за 2020 год., за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63,
ал. 1, изречение второ от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от
Министерство на земеделието, храните и горите, представлявано от Министъра на
земеделието, храните и горите, депозирана чрез процесуален представител – ст.
юрисконсулт в ОД „Земеделие“ – Русе В. И. против Решение № 804 от 18.11.2019 г., постановено по АНД № 482/2019
г. по описа на Районен съд - Русе, с което е отменено Наказателно постановление
(НП) № НП-20 от 28.01.2019 г., издадено от Министъра на земеделието, храните и
горите, с което на М.Г.П. на основание чл. 41, ал. 1, т. 2 от Закона за
опазване на земеделските земи е наложено административно наказание “глоба” в размер
на 500 (петстотин) лева. В жалбата се навеждат касационни оплаквания за
неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон.
Претендира отмяна на първоинстанционното решение, след което съдът да се
произнесе по същество като потвърди издаденото наказателно постановление.
Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
Ответната в производството страна – М.Г.П.,
чрез процесуален представител адв. А. Ж. в депозиран по делото писмен отговор на
касационната жалба вх. № 52221 от 27.12.2019 г. по описа на РС – Русе и в
съдебно заседание в хода по същество на делото оспорва основателността на
жалбата. Претендира и присъждане на разноски пред касационната инстанция,
съгласно представен списък на разноските с приложено писмено доказателство за
реалното им заплащане (л. 23 и л. 31 от делото).
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, събраните по делото доказателства и извърши
касационна проверка на оспорваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за
установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е в
срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд,
постановен в производството по Глава Трета, Раздел V на ЗАНН и подлежи на
разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От фактическа страна първата
съдебна инстанция е установила по делото,
че с Нотариален акт № 61, том XVIII, дело
4193/12.05.2005 г. А.С.А. купил от П.И.П.и Л.Т.П. поземлен имот № 503.222,
находящ се в землището на с. Николово, община Русе, м. „Дрибака-6“ с площ 957
кв.м., заедно с построена в него сграда, със застроена площ от 35 кв.м. с избено
помещение със светла площ 28.78 кв.м. С Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 2, том 28, дело № 5450/13.08.2015 г. въззивният жалбоподател
придобил от А. дадения по-горе имот със същите характеристики. С Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 39, том 10, дело № 1925/17.07.2018 г. М.П.
купила от И.М.К.поземлен имот № 503.2427, находящ се в землището на с.
Николово, община Русе, м. „Дрибака-6“ с площ 642 кв.м., заедно с построена в
него сграда, със застроена площ от 15 кв.м. От ПИ 503.2427 и ПИ 503.222 бил
образуван нов поземлен имот с номер 503.2436, в който през периода 1997 г. - 1998 г. били построени четири сгради, които
с Удостоверение № 94М-7099-5/2.11.2018 г. Община Русе обявила за законно
построени. На 08.10.2018 г. въззивният жалбоподател подал искане за
категоризиране на имота си до ОД „Земеделие“, в резултат на проверката по
основателността на което започнало и процесното административнонаказателно
производство.
При така
установената по делото фактическа обстановка, РС - Русе е приел от правна страна, че всички постройки
в имота на П. били налични към момента на придобиването на частите от него от
въззивника. Те били описани и в двата нотариални акта, с което била прехвърлена
собствеността на въззивния жалбоподател. Същите постройки били обявени за
законни от Община Русе. РС – Русе счел, че всички тези обстоятелства създали в
съзнанието на наказаното лице представи, че то придобива, а в последствие
ползва на правно основание, имот със законно изградени в него сгради. Поради това
и съдът приел, че П. не е знаела, а и няма как да е знаела по представените
съображения, че използва земеделска земя за неземеделски нужди без разрешение
за промяна на предназначението й, поради което приел, че нарушението не е
осъществено от субективна страна. С тези мотиви съдът е отменил наказателното
постановление като незаконосъобразно и необосновано.
Решението на РС - Русе е правилно.
Настоящият състав на съда споделя
фактическите и правни изводи на въззивната инстанция относно липсата на
съставомерно деяние в конкретния казус.
Правилно АНО приема, че
изпълнителното деяние е „използване на земеделска земя не по предназначение и
без промяна на същото“, но неправилно приема, че то конкретно се осъществява
чрез „наличие /ползване/ на строеж на сграда“. Видно
от обективираните факти в наказателното постановление, АНО претендира, че
незаконното използване на земеделската земя от страна на ответника по касация без да е било
променено нейното предназначение, се осъществява чрез извършено строителство,
започнало преди 2015 г., на обект „Жилищна сграда с избено помещение и втора
сграда“ по документи за собственост от 2015 г. и 2018 г., а по Удостоверение
изх. № 94М-7099-5/02.11.2018 г. на Главния архитект на Община Русе –
строителство на обект „Сгради“, с обща застроена площ от оглед на място – около
71.00 кв.м., в имот № 503.2436 по плана на новообразуваните имоти на местност
„Дрибак 6“, територията по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, в землището на с. Николово,
населено място от пета категория по ЗАТУРБ, община Русе, област Русе,
земеделска земя с площ 1.600 дка, неполивна, 55 бонитетен бал и пета категория,
собственост на М.Г.П.. От извършената по въззивното дело съдебно-техническа
експертиза, неоспорена от страните, безспорно се установява, че строежът, който
АНО твърди, че не позволява земята да се ползва по предназначение като
територия по § 4, съгласно приложените документи, проекти, актове за
узаконяване е извършен в периода 1997 г.
- 1998 г. (л. л. 151 – 157 от делото на РС – Русе). Изграждането на
процесните сгради не е резултат на дейност от страна на наказаното лице, което
само ги придобива в собственост и то едва през 2015 г. и през 2018 г.,
купувайки поземлените имоти, в които те се намират. Касационната инстанция
намира за неправилен и извода на АНО, че се касае за „продължено“ адм.
нарушение в конкретния случай. Такова, ако се претендира, че е налице, следва
да се ограничи с конкретен период на неговото извършване, както и да се
претендира, че през целия този период, то се извършва именно от наказаното
лице. С така даденото в НП описание на изпълнителното деяние от обективна страна
се претендира, че към дата 29.11.2018 г. е налице използване на земеделска земя
за неземеделски нужди, без да е променено нейното предназначение, чрез извършен
преди 2015 г. строеж. Т.е. няма определяне на някакъв период на извършване на
конкретното описано изпълнително деяние. Напротив, налице е точно и конкретно
фиксирана дата в постановлението, като момент на извършване на нарушението,
поради което доводът на АНО, че се касае за продължено нарушение, се явява
неправилен и необоснован. Освен това се касае са деяние във формата на
действие, не на бездействие. Когато се претендира изпълнително деяние във
формата на действие, то обикновено има свой конкретен момент на осъществяване,
какъвто и в процесното наказателно постановление се определя от самия наказващ
орган – 29.11.2018 г., но към тази дата няма строителство, а само ползване на
построени още през периода 1997 г. –
1998 г. сгради в земеделска земя. Описаното в АУАН и НП деяние е несъставомерно. Като е отменила оспореното пред нея
наказателно постановление първата съдебна инстанция е постановила правилен и
напълно обоснован съдебен акт, съобразен със закона и събраните по делото
писмени и гласни доказателства.
С оглед изложеното оспореното съдебно
решение като правилно следва да бъде оставено в сила.
Предвид неоснователността на
касационната жалба и на основание чл.63,
ал. 3 от ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 4 от АПК, на ответника в настоящото
производството се следват сторените разноски в касационната инстанция. Те
възлизат на 300 (триста) лева - възнаграждение за адвокат, договорено и
заплатено в брой, съгласно представения договор за правна защита и съдействие
(л. 23 от делото).
Предвид
изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Русе
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 804
от 18.11.2019
г., постановено по АНД № 482/2019 г. по описа на Районен съд - Русе, с което е
отменено Наказателно постановление № НП-20 от 28.01.2019 г., издадено от
Министъра на земеделието, храните и горите.
ОСЪЖДА Министерство на земеделието, храните
и горите, гр. София да заплати на М.Г.П., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата
300 (триста) лева - разноски по делото.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.