№ 2339
гр. София, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 133 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря АЛБЕНА Г. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА З. МИХАЙЛОВА
Административно наказателно дело № 20211110216471 по описа за 2021
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по подадена жалба от „ЕП“ ЕООД, ЕИК: ******** срещу
Наказателно постановление (НП) № 606518-F628019 от 15.10.2021 г.,
издадено от Р.Т.С. на длъжност директор на офис „Център“ В. София, с което
на основание чл. 355, ал. 1 от КСО на дружеството- жалбоподател е
наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
500 / петстотин/ лева за извършено нарушение на чл. 4, ал.1, т. 1, б. „а“ от
Наредба № Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и
реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица / Наредба №
Н-17/ и чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО.
В жалбата се излагат доводи, че нарушението е извършено за
първи път и че по това време е била налице епидемиологична обстановка,
поради което счетоводителя на дружеството е бил твърде натоварен. Посочва
се, че от допуснатото закъснение не са настъпили никакви вредни последици.
Навеждат се твърдения за маловажност на случая. Моли се за отмяна на
наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, се
представлява от адв. М., който моли за отмяна на наказателното
постановление. Счита, че се касае за маловажен случай, тъй като не са
настъпили вредни последици, предвид, че са платени и лихвите за
закъснението.
1
Въззиваемата страна - директор на офис „Център“ на ТД на НАП,
редовно призован се представлява от юрисконсулт Н., която моли за
потвърждение на наказателното постановление. Моли да не се кредитират
показанията на свидетеля Д.. Излага твърдение, че от страна на дружеството
са допуснати общо шест нарушения на Наредба Н-17. Моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност и съобрази доводите на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
При извършена проверка на 03.08.2021 г. от свид. П.Д., която била
на длъжност „инспектор по приходите“ при ТД на НАП София, било
установено, че дружество „ЕП“ ЕООД, ЕИК: ******** със седалище и адрес
на управление гр. София, ************, представлявано от ОГН. Г. КЛ.,
ЕГН: **********, не е подало декларация образец № 1 „Данни за осигуреното
лице“ в законоустановения срок. Срокът за подаване на декларацията бил до
25-то число на следващия месец, за предходния такъв, т. е. за м. април 2021 г.
срокът изтичал на 25.05.2021 г.
В хода на проверката било установено, че дружеството е подало
декларацията за месец април едва на 17.06.2021 г. чрез квалифициран
електронен подпис и била приета с генериран от системата на НАП Протокол
№22000214005699 от 17.06.2021 г. Проверката била извършена в системата
на НАП, като териториално компетентен се явявал офис „Център“.
Въз основа на констатираното неизпълнение на законовите задължения
свидетелят П.Д. в присъствието на един свидетел съставила акт за
установяване на административно нарушение № F628019 от 21.09.2021г.
Актът бил съставен в присъствието на упълномощено да представлява
дружеството лице - И. Д.. Същият получил екземпляр от АУАН срещу
подпис.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не постъпили възражения срещу така
съставения АУАН.
На база на съставения акт било издадено процесното наказателно
постановление (НП) № 606518-F628019 от 15.10.2021 г. от Р.Т-С. на длъжност
директор на офис „Център“ В. София, с което на основание чл. 355, ал. 1 от
КСО на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 500 / петстотин/ лева за извършено
нарушение на чл. 4, ал.1, т. 1, б. „а“ от Наредба № Н-13 от 17 декември 2019
г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на
данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и
от самоосигуряващите се лица / Наредба Н-17/ и чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО.
Изложените фактически обстоятелства се установяват от събраните по
делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се
в показанията на разпитаните от съда свидетели П.Д. /актосъставител/ и И. Д.,
както и от събраните по надлежния процесуален ред на чл. 283 от НПК
писмени доказателства: протокол изх. № 22000214005699 от 17.06.2021г
2
от системата на НАП; Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г. на ИД на НАП;
пълномощно № РД-04-29 от 31.01.2022г.
Съдебният състав извърши внимателна преценка на показанията
свидетеля Д. и прецени, че показанията са пълни, последователни и
логични, без вътрешни противоречия, като в тях актосъставителят излага
своите преки и непосредствени възприятия относно извършването на
проверката, констатираното нарушение и съставянето на АУАН за
нарушението, т. е. показанията на същата се явяват източник на пряка
доказателствена информация по случая и затова съдът ги кредитира изцяло.
Съдът кредитира и показанията на свидетеля И. Д.. Същият към
инкриминирания период е работил като счетоводител на дружеството и той е
отговорното лице, което е следвало да подаде декларациите в срок. Съдът
намира, че показанията на същия дори и без вътрешни противоречия се
явяват ирелевантни относно предмета на доказване по натоящото дело.
Същият излага единствено обстоятелства свързани с причините поради които
се е наложило да забави подаването на декларациите. В тази връзка съдът
намира, че кредитира същите с доверие, но те не се явяват източник на
доказателствена информация по случая.
За цялостното изясняване на обстоятелствата по делото способстват и
писмените доказателства по делото, които са надлежно приобщени към
доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги
кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни
доказателства.
Цялостният анализ на всички доказателствени материали според
съдебния състав води до еднозначни изводи относно фактическите
обстоятелства по конкретния случай, изложени по-горе, като релевантните
факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични
доказателства по делото.
Въз основа на така установените факти, Съдът приема следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в срок, от лице с активна процесуална
легитимация – санкционирано с атакуваното НП, поради което е процесуално
допустима.
При разглеждане на дела срещу наказателни постановления, районният
съд е винаги инстанция по същество в съответствие с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Това означава, че съдът следва да провери законосъобразността на
обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и
материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно
констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи предвид
приложените Заповед № ЗЦУ-1149 от 25.082020г.на изпълнителния директор
на НАП. Съдът намира, че АУАН и НП са издадени в предвидената от закона
писмена форма и съдържание - чл. 42 и 57 от ЗАНН. Налице е и редовна
процедура по връчването им на жалбоподателя и в този смисъл съдът намира,
3
че в хода на административно наказателното производство не са били
допуснати съществени нарушения на процесуални правила.
АУАН е съставен в присъствието на представляващ дружеството и в
присъствието на един свидетел по установяване на нарушението. По този
начин не е нарушено правото на нарушителя да участва във воденото срещу
него административно наказателно производство от самото му начало.
По съществото на спора, настоящата съдебна инстанция намира
следното:
Съгласно чл. 5, ал. 4 от КСО, всеки осигурител следва периодично да
представя в НАП данни за осигурителния доход, осигурителните вноски за
държавното обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното
осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските
за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", дните в
осигуряване и облагаемия доход по Закона за данъците върху доходите на
физическите лица – поотделно за всяко лице, подлежащо на осигуряване.
Съгласно чл. 5, ал. 6 от КСО, министърът на финансите издава наредба, с
която се регламентира съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване
и съхраняване на декларациите по ал. 4. Въз основа на законовата делегация,
от Министъра на финансите е издадена Наредба № Н-13/17.12.2019 г. на МФ
за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни
от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица. Според чл. 2, ал. 1 и чл. 4, ал. 1, т. 1, б. "а" от
същата наредба, осигурителите са задължени да подават пред НАП
декларации по образец, сред които и образец № 1, за всеки календарен месец
до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните.
Според изискването на чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредбата, декларация образец № 6
се подава едновременно с подаването на декларация образец № 1.
Визираната в атакуваното наказателно постановление
административнонаказателна разпоредба на чл. 355, ал. 1 от КСО
санкционира с имуществена санкция в размер от 500 лева до 5 000 лева
юридическо лице, което наруши разпоредбите на чл. 5, ал. 4 и чл. 6, ал. 9 и
разпоредбите на нормативните актове по прилагането им, както и който не
подаде или не подаде в срок декларация с данните по чл. 5, ал. 4.
В случая, за дружеството-жалбоподател е било налице задължението
до 25.05.2021 г. да подаде декларацията за предходния месец, а именно април
2021 г. Такава не е подадена в законоустановеният срок, а на 17.06.2021 г.
съгласно протокол с изх. № 22000214005699 от 17.06.2021 г. В тази връзка
съдът намира извършеното от дружеството-жалбоподател нарушение за
безспорно доказано такова.
Относно възраженията на жалбоподателя за наличие на маловажен
случай настоящата съдебна инстанция намира същите за неоснователни.
Липсата на вредни последици сама по себе си не обуславя маловажност на
деянията. Същото е такова на просто извършване и за него законодателят не е
предвидил настъпването на вредни последици. В конкретния случай, съдът
4
намира, че не е налице основание за приложение на нормата на чл. 28 от
ЗАНН, тъй като процесното нарушение не е маловажно по своята същност, не
разкрива по-ниска степен на засягане на обществените отношения от този вид
и е с типичната за вида си обществена опасност.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото и направеното от представителя на
въззиваемата страна искане за присъждане на разноски, съдът намира за
основателна претенцията му. След изменението на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН с ДВ
бр. 94/2019 г. законът допуска присъждането на разноски, включително и за
осъществено процесуално представителство на наказващия орган съгласно ал.
5. По делото като представител на ТД на НАП в проведеното съдебно
заседание е участвал юрисконсулт и съдът е потвърдил обжалваното НП.
Съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена въз
основа на законовата делегация по чл. 37 от ЗПП, възнаграждението за
защита в производствата по ЗАНН е в размер от 80 до 150 лева. В случая
производството не е с особена правна или фактическа сложност и е проведено
едно съдебно заседание, поради което и следва да се присъди минималното
предвидено възнаграждение в размер на 80 лева.
Мотивиран от гореизложените съображения, и на основание чл. 63, ал.
1, пр. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА (НП) №606518-F628019 от 15.10.2021г., издадено
от Р.Т.С. на длъжност директор на офис „Център“ В. София, с което на
основание чл. 355, ал. 1 от КСО на дружеството-жалбоподател е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 /
петстотин/ лева за извършено нарушение на чл. 4, ал.1, т. 1, б. „а“ от Наредба
№ Н-13 от 17 декември 2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за
подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица / Наредба
Н-17/ и чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО.
ОСЪЖДА жалбоподателя „ЕП“ ЕООД, ЕИК: ********, да ЗАПЛАТИ
на ТД на НАП сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХІІ от
АПК пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от
получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5