РЕШЕНИЕ
№ 3032
гр. София, 05.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20221110205264 по описа за 2022
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН)
Образувано е по жалба на Д. И. Г., ЕГН ********** срещу наказателно
постановление № СОА21-РД11-2195/20.08.2021 г., издадено от заместник –
кмета на Столична община, с което на основание чл. 36, ал. 1 от Наредба за
реда и условията за извършване на търговска дейност на територията на
Столична община (НРУИТДТСО) на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 300 (триста) лева за
нарушение на чл. 23 от НРУИТДТСО.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното
наказателно постановление и се моли за неговата отмяна. Сочи се, че
жалбоподателят е съобразил осъществяваната от него търговска дейност, с
дадените му от контролните органи, предписания. Намира, че е неоправдано,
въпреки предприетите от него действия да бъде глобяван и моли оспореното
наказателно постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание, жалбоподателят Д.Г., редовно призован, явява се
лично. В хода на съдебните прения, жалбоподателят хронологично разказва
за осъществяваната от него дейност в качеството му на земеделски
производител. Излага аргументи, че след като веднъж е бил санкциониран, се
е запознал с правата и задълженията си и се стреми да не допуска нарушения.
Допълва, че има сключен договор за наем за мястото, на което е поставил
1
открит щанд, както и че не е бил уведомен, кои парцели са собственост на
общината. Моли наказателното постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание, въззиваемата страна – заместник – кметът на
Столична община, редовно призован, представлява се от юрк. С. и юрк. Н. с
представени в съдебното заседание пълномощни. Юрк. С. моли
наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Сочи, че незнанието на жалбоподателя кой терен е частен и
кой общински, не изключва неговата административнонаказателна
отговорност. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Юрк. Н. поддържа становището на колегата си.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 21.05.2021 г. служители на Столична община, Район Студентски,
извършили проверка на търговски обект – открит щанд за плодове и
зеленчуци в присъствието на жалбоподателя Д. ИВ. Г.. Резултатите от
проверката били обективирани в констативен протокол, в който било
посочено, че търговският обект, находящ се на ъгъла на ул. „Проф. Кирил
Попов“ и ул. „Проф. д-р. Иван Странски“ бил разположен и осъществявал
търговска дейност върху общински терен. На 25.05.2021 г. била извършена
повторна проверка на същия търговски обект, за която бил съставен втори
констативен протокол, в който било посочено, че щандът е разположен на
терен, общинска собственост.
На 25.05.2021 г., жалбоподателят сключил договор за наем за имот
частна собственост находящ се на адрес гр. София, ж.к. „Студентски град“,
парцел № 4039, открит щанд, с площ 5 кв.м., с цел извършването на
търговска дейност.
Във връзка с извършените проверки на 25.05.2021 г. свидетелят Г. АТ. –
началник отдел „ФСТД“ при СО-район „Студентски“, съставила срещу
жалбоподателя Д.Г. акт за установяване на административно нарушение №
404/25.05.2021 г. за това, че на 21.05.2021 г. „откритият щанд извършва
търговска дейност върху общински терен. На 25.05.2021 г. била извършена
нова проверка /последваща/, при която е констатирано, че постройката все
още е на общинския терен. Упражняването на търговската дейност е без
наличието на необходимите документи съгласно изискванията на чл. 23 от
НРУТДСО“. Актът бил предявен за запознаване на жалбоподателя, който го
подписал без възражения. Такива не постъпили и впоследствие.
Въз основа на така съставения АУАН на 20.08.2021 г., заместник-кметът
на СО, издал обжалваното наказателно постановление № ЦОА21-РД11-2295,
препис, от който бил връчен на жалбоподателя на 15.11.2021 г., а на
18.11.2021 г. била депозирана и жалбата срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно показанията на свидетеля Г. АТ.,
констативен протокол от 21.05.2021 г., констативен протокол от 25.05.2021 г.,
снимков материал л.13-17, акт за публична общинска собственост, ведно със
скици към него, заявление за работно време, договор за наем, ведно с
нотариален акт (л.25-36), карта на земеделски стопанин, регистрация на
земеделски стопанин, заповед № РСТ20-РД09-201/08.09.2020 г., Заповед №
2
РСТ20-РД09-191/19.08.2020 г., всички на кмет на район „Студентски“ при
СО, длъжностна характеристика (л.48-50), Заповед № РД-09-2027/29.11.2011
г. на кмета на Столична община.
По отношение показанията на свидетеля А. съдът съобрази, че същата не
е присъствала на нито една от извършените проверки, а единствено е
съставила АУАН на база отразеното в констативните протоколи и преразказ
от нейните колеги на установеното при проверките. Твърденията й, че
жалбоподателят работи на общински терен „без да има всякакъв вид
документация“ е напълно лишено от конкретика /каквато липсва и в самия
АУАН/ относно това кои документи не са били налични при извършената
проверка.
Констативните протоколи са лаконични и от тях не може да се установи
по несъмнен начин дали е извършвана търговска дейност и в какво се е
изразявала тя – установена ли е продажба или само са били предлагани за
продажба определени стоки, кое лице е осъществявало дейността – посочено
е единствено, че самата проверка на 21.05.2021 г. е била извършена в
присъствието на М.Г.а и Д.Г., но не и кое лице е осъществявало търговската
дейност. Същевременно в констативния протокол от 25.05.2021 г. е отразено
единствено, че „откритият щанд е неправомерно разположен на терен
общинска собственост“, но не е посочено да е била извършвана на посочената
дата търговска дейност, не са посочени лицата, които са присъствали на тази
проверка, поради което не може да се направи категоричен извод, че на
същата дата търговска дейност е била извършвана.
От картата за земеделски производител, както и от договора за наем,
както и заявлението за работно време, приети на основание чл. 283 НПК, се
установи, че жалбоподателят е земеделски производител, сключил наем за
осъществяване на търговска дейност върху частен имот.
От приетите заповеди се установява компетентността на
актосъставителя и АНО, първият да съставя АУАН на НРУИТДТСО, а
вторият – да издава наказателни постановления.
Въз основа на така установените фактически обстоятелства съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата изхожда от легитимирана страна (наказаното лице),
депозирана е в преклузивния срок за обжалване и е насочена е срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
В настоящото производство районният съд следва да провери изцяло
законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи.
Компетентността на актосъставителя Г. АТ. следва от разпоредбата на чл. 35,
ал.1 т.4 от Наредбата и от изричната заповед № РСТ20-РД09-191/19.08.2020 г.
на кмета на район „Студентски“ – СО. Съгласно разпоредбата на чл. 35, ал. 3
от НРУИТДТСО наказателните постановления за нарушения на Наредбата се
издават от посочените в чл. 22, ал. 5 от Закона за местното самоуправление и
местната администрация лица, тоест от кмета на общината или негов
заместник. В случая НП е издадено от заместник – кмета на СО, на когото със
3
заповед № РД-09-2027/29.11.2011 г. на кмета на СО е възложено да издава НП
за нарушения на НРУИТДТСО.
С оглед извършената от съда цялостна проверка, се установиха
основания, които водят до отмяна на обжалваното наказателно
постановление, поради допуснати при изготвянето на АУАН и НП, редица
нарушения на процесуалните правила, които съществено накърняват правото
на защита на жалбоподателя.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение на разпоредбата на чл. 23 от Наредбата, който
гласи: „Търговия на открито се извършва въз основа на разрешение за
ползване на място (по образец), издадено от кмета на района, на територията,
на който ще се извършва дейността.“
На първо място съдът намира, че с изготвянето на АУАН и НП, са
нарушени разпоредбите на чл. 42, ал. 1, респективно чл. 57, ал. 1 от ЗАНН,
като в съдържанието им липсват минимално предвидените от законодателя
реквизити, чрез които се въвеждат в обвинението елементите от обективната
и субективната страна на нарушението, а именно, дата, място, обстоятелства,
при които е осъществено, субект на нарушението. В описателната част на
наказателното постановление, е подчертано, че са извършени две проверки от
представители на СО, съответно на 21.05.2021 г. и 25.05.2021 г. Посочените
дати са относими към извършените проверки, същите обаче не могат да бъдат
приети от съда еднозначно като дата на извършване на нарушението,
доколкото в настоящото производство не е предвидена възможност за
прилагането на чл. 26 от НК, а на основание чл. 18 от ЗАНН, за всяко
административно нарушение се налага отделно административно наказание.
Съдът намира, че дори и да не е посочена изрично датата на нарушението,
същата следва да може да бъде изведена от начина на формулиране на цялото
текстово съдържание на акта, което в процесния случай не е постигнато.
Поради което и волята на АНО остава опорочена, а този порок, води до
невъзможност на жалбоподателя да разбере, на коя точно дата се твърди да е
нарушил законовите разпореди респ. да се защити по възведеното обвинение.
На следващо място, съдът намира, че непрецизно е посочено мястото на
извършване на нарушението. В наказателното постановлението се посочва, че
е осъществявана търговска дейност на „общински терен“. За да бъде прието,
че жалбоподателят е извършил вмененото му нарушение, то „общинският
терен“, представляващ публичната общинска собственост, следва да е
индивидуализиран поне с посочването на вид, местонахождение и граници. В
НП е посочено място на извършване на проверката, местонахождението на
стопанисвания от жалбоподателя обект и наличието на „общински терен“, но
не става ясно къде е осъществено нарушението и въз основа, на какви данни
контролните органи са определили, че жалбоподателят се е намирал в парцел,
който е общинска собственост. Липсата на точно конкретно място на
нарушението е съществено процесуално нарушение, което ограничава
правото на защита на наказаното лице и съответно препятства съда в
извършването на контролните му правомощия. Мястото на извършване на
деянието е съществен негов елемент от обективна страна, обуславящ
пространствените рамки на обвинението. Същият пряко кореспондира, както
с факта на извършеното нарушение, така и с компетентността на органите по
неговото установяване, санкциониране и упражняване на последващ контрол
за законосъобразност върху така извършената санкционна дейност.
4
Недопустимо се явява неговото извеждане въз основа на анализ на
доказателствата, в противоречие с изрично определеното място на
нарушението в АУАН и НП.
В продължение, разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от
ЗАНН въвеждат минимално необходим стандарт на описание на нарушението
и обстоятелствата, при които е извършено, същото следва да бъде точно, ясно
и прецизно описано, за да може преследваното лице да разбере, с кои свои
действия нарушава, определена законова разпоредба и спрямо това да
подготви защитата си. Съдът обаче намира, че тези минимално необходими
стандарти, не са достигнати, а в АУАН дори не е посочено, кой е субектът
на нарушението, тъй като е описано, че „откритият щанд извършва
търговска дейност на общински терен“, но не и кое е лицето, което
извършвало търговската дейност. В НП е допълнено, че този щанд, е върху
общински терен, извършва търговска дейност и е без наличието на
необходимите документи. АУАН и НП не съдържат каквото и да било
описание на действията/бездействията, които се твърди да е извършил
жалбоподателят, а и в двата процесуални документа е посочено единствено,
че „откритият щанд извършва търговска дейност“. Отразено е също, че
търговската дейност се извършва „без наличието на необходимите
документи“, но не е посочено кои са тези документи, за да се обезпечи по
този начин както възможността на жалбоподателя да разбере в извършването
на какво е обвинен /тоест кои документи не притежава/, така и възможността
на съда да извърши проверка относно осъществяването на изложените в НП
факти. Недопустимо е при формулирането на обвинението от фактическа
страна да се препраща към законовата разпоредба, която се твърди да е
нарушена без словесно да е описано в какво точно се е изразило
нарушението. В НП и АУАН липсва ясно посочване жалбоподателят ли е
осъществявал търговска дейност, в какво се е изразявала тази дейност, къде е
осъществявана и какви точно документи не е притежавал жалбоподателят.
При липсата на тези съществени елементи на административното обвинение
съдът намира, че правото на защита на наказаното лице съществено е
ограничено, тъй като същият е изправен пред неяснота в извършването на
какво точно е обвинено.
В обобщение на изложеното съдът намира, че при съставяне на АУАН и
издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, свързани с липса на точно и ясно описание на нарушението, без
наличието на основните елементи от състава му. Посочените нарушения в
значителна степен са накърнили правото на защита на наказаното лице и
обуславят незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление,
поради което същото следва да се отмени.
С оглед изхода на настоящия процес не следва да се присъждат
разноски в полза на въззивемата страна.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2 т. 1 вр. ал. 3 т. 2 ЗАНН
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № СОА21-РД11-2195/20.08.2021
г., издадено от заместник – кмета на Столична община, с което на основание
5
чл. 36, ал. 1 от Наредба за реда и условията за извършване на търговска
дейност на територията на Столична община на жалбоподателя Д. И. Г., ЕГН
********** е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 300
(триста) лева за нарушение на чл. 23 от НРУИТДТСО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – София град в 14- дневен срок от получаване на съобщение за
изготвянето му от страните на основанията, предвидени в НПК по реда на
глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6