Р Е Ш Е Н И Е
№ , гр. София, 19.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Първо гражданско отделение, 11 – и състав, в публичното заседание
на двадесет и девети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЦА ЙОРДАНОВА
При участието на секретаря Диана Борисова, разгледа докладваното от съдия Елица Йорданова гр. д. № 8274 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе следното предвид:
Съдебното
производство е образувано по искова молба, вх.№ 91680/
05.07.2016 г., с която Г.К.Г. ***, с ЕГН **********, чрез процесуалния му
представител, е предявил против „Д.з.“ АД, със седалище и адрес на управление ***,
с ЕИК *******, искове за осъждането му да му заплати следните парични суми:
70 000 лв. за обезщетяване на нанесените му неимуществени и 407. 70 лв. –
за причинените му имуществени вреди, причинени му в резултат на ПТП, произтекло
на 03.08.2015 г. по вина на водач на МПС – л. а. м. „Фолксваген Пасат“ с ДК№ *******,
за който автомобил имало сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“
с ответното дружество, които суми са претендирани със
следващата се законна лихва, считано от датата на деликта
до окончателното им изплащане, претендирани са
съдебно – деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.
Съобразно
изложените в исковата молба твърдения, на 03.08.2015 г. ищецът управлявал л. а.
м. „Опел Корса“ с ДК№ *******по пътя гр. Кресна - гр.
Симитли. Лекият автомобил м. „Фолксваген Пасат“ с рег. № *******, управляван от
М.Р.П., движейки се в посока гр. Кресна, навлязъл в платното за насрещно
движение, в следствие на което настъпил удар между него и управляваното от
ищеца МПС. В резултат на ПТП Г.К.Г. изгубил създание. Бил транспортиран до и
приет за болнично лечение в „МБАЛ –
Благоевград“ АД, където постъпил в увредено общо състояние, със световъртеж,
болки в главата и силно гадене, получил сътресение на мозъка със загуба на
памет. Получил контузия на гръдния кош с болки и изгаряне в дясната част.
Претърпял счупване на петия пръст на лявото ходило.
Ищецът бил в шоково състояние, с множество травми, изпитвал силни болки, не бил
в състояние да стане от леглото, а след изписването му лечението му продължило
в домашни условия. В резултат на ПТП ищецът претърпял счупване на носа. И към
настоящия момент било налице изкривяване на носа, зачервени носни конхи със стеснен носов ход в ляво. Дишал затруднено носово,
имал белег от обезобразяваща рана, която силно загрозявала лицето и трябвало да
бъде извършена пластична операция за отстраняването и. В резултат на ПТП претърпял
счупване на зъб – седми горен в дясно, което затруднявало дъвченето и
говоренето за период от няколко месеца. Претърпял увреждания на долните
крайници. В областта на дясно коляно получил разкъсно
– контузна рана с дължина от около 10 см., в чиято дълбочина
се виждат костни фрагменти от дясната капачка. Налице била разкъсно
– контузна рана на лявата подбедрица,
която била хирургично зашита. Била извършена оперативна интервенция под обща
упойка за изваждане на костните парчета на капачката, било извършено открито
наместване на фактурата с вътрешна фиксация,
поставена била гипсова шина. Ищецът извършвал рехабилитационни
процедури за възстановяване движението на долния десен крайник, но независимо
от това след произшествието не може да се движи нормално и изпитва силни болки
при движение, има нарушена походка, придвижва се с бастун, дясната колянна става е деформирана, с оток, с нарушен обем на
движение и мускулна слабост, има обезобразяващ белег. На 30.08.2015 г. бил
приет в МБАЛ „Св. Врач“ ЕООД гр. Сандански с висока
температура, кашлица с отделяне на белезникава експекторация,
тежест в гърдите, стягане в гърдите. Била диагностицирана
лезия на митралната клапа,
налице били данни за бронхопневмония. На 07.09.2015 г. постъпил за лечение в
МБАЛ „Токуда болница“ АД гр. София, Клиника по
кардиология, където му била поставена диагноза Инфекциозен ендокардит
на митралната клапа. След проведеното медикаментозно
лечение бил изписан на 05.10.2015 г. и насочен за домашно лечение. Във връзка с
проведената фрактура и увреждането на дясното коляно ищецът постъпил на
12.10.2015 г. в „Специализирана болница за рехабилитация – Н.К.“ ЕАД – филиал
гр. Сандански. Проведените рехабилитационни процедури
за раздвижване на крайника били свързани с допълнителни болки и страдания. На
26.10.2015 г. и 28.10.2015 г. провел контролни прегледи, които установили
влошеното му здравословно състояние – зачервени носни конхи,
изкривяване на носа, белези от обезобразяващи рани, нарушения в движенията на
крака и болки в гръдния кош. През първите месеци след ПТП ищецът бил на легло,
изпитвал постоянно болки, не бил в състояние да се грижи сам за себе си,
трябвало да спазва лечебно – охранителен режим. Изпитвал гадене и постоянна
отпадналост, виене на свят при движение, слабост и лесна уморяемост,
необходими били помощни средства при изправяне и придвижване, движението на
долния крайник било ограничено, имало нарушение в нормалната походка. Дългият
възстановителен период пречел на социалните му контакти, излизанията извън дома
и на професионалното му развитие. Във връзка с лечението сторил разходи в
размер на 407. 70 лв., удостоверени с фактури. Л. а. м. „Фолксваген Пасат“ с
ДК№ *******, чийто водач бил виновен за настъпилото ПТП, имал сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ в ЗАД „Виктория“ АД, което било
преобразувано чрез вливането му в „Д.з.“ АД. Ищецът заявил извънсъдебна
претенция за щета пред дружеството – ответник на 09.02.2016 г., по която
обезщетение не било изплатено. Настоява се за пълно удовлетворяване на
заявените претенции, претендирани са разноски и
адвокатско възнаграждение.
По реда на чл.
131 ал.1 от ГПК ответникът „Д.з.“ АД,
чрез процесуалния си представител, е депозирало писмен отговор, в който се е
противопоставил на основателността на заявените претенции с възражението за
прекомерност по размер на иска за неимуществени вреди. Претенцията за
имуществени вреди била изцяло недоказана и следвало да се отхвърли като
неоснователна. Не всички увреждания, описани от ищеца, били получени от него в
резултат на ПТП. Ответникът твърди, че в пряк и непосредствен резултат от ПТП
на ищеца са били причинени контузия на главата с мозъчно сътресение без сигурни
данни за загуба на съзнание; разкъсно –контузни рани по главата, по дясна лицева половина с
дължина 5 – 8 см., на носа и на горната и долна устни; открита фрактура на
капачката на дясно коляно с рана около 10 см.; контузия на гръден кош с
подкожни насинявания и разкъсно –контузни
рани по лява подбедрица. Останалите увреждания,
описани от ищеца, не били в резултат от ПТП: при извършените рентгенографии не било установено счупване на носа,
инфекциозният еднокардит не се дължал на ПТП, не били
му причинени счупване на зъб, счупване на пети пръст на ляво ходило, изгаряне
на дясна част на гръдния кош и брлонхопневмония.
Искът за неимуществени вреди надвишавал по размер обезщетението за същите.
Настоява се отхвърляне на исковете, претендирани са
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Исковата молба
е редовна, депозирана пред родово и местнокомпетентен
съд. Прекият иск на ищеца, в качеството му на увредено лице, спрямо което
застрахованата М.Р.П. е отговорна, за обезщетение против застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“, черпи правното си основание от нормата на
чл. 226 ал. 1 от КЗ /отм./, вр. чл. 45 от ЗЗД и е
допустим, страните са легитимирани да участват в процеса.
С оглед
доводите и съображенията, развити от страните в процеса и ангажираните от тях
доказателства съдът намира за установено от фактическа страна следното:
От приложения
като доказателство Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 21/
03.08.2015 г. става ясно, че по главен път Е – 79 в посока от гр. Симитли към
гр. Кресна, в района на Кресненските ханчета е
настъпило ПТП с участието на л. а. м. „Фолксваген Пасат“ с ДК№ *******,
управляван от М.Р.П. и л. а. м. „Опел Корса“ с ДК№ *******,
управляван от Г.К.Г.. В графа „Обстоятелства и причини за ПТП“ е посочено, че
на същата дата участник № 1 /М.Р.П./, движейки се в посока от гр. Симитли към
гр. Кресна е навлязъл в лентата за срещно движение и е последвало ПТП с
насрещно движещ се участник. Пострадал е Г.К.Г. с порезна рана на главата и на
десен крак. Било образувано досъдебно производство № 7852 ЗМ 428/ 2015 г. по
описа на Второ РУ на МВР гр. Благоевград, от което като доказателства по
настоящото производство са приложени протокол за оглед на местопроизшествие с
фотоснимки и разпити на свидетели относно инцидента.
Представена е епикриза от „МБАЛ – Благоевград“ АД, видно от която на
03.08.2015 г. Г.К.Г. е бил приет за лечение със следните увреждания: голяма разкъсно – контузна рана в
областта на дясна лицева половина, с размери 5 – 8 мм., обилно кървяща; разкъсно – контузна рана на
брадата и на горната и долната устни; подкожни насинявания в областта на
предната страна на гръдния кош; разкъсно –контузна рана в областта на дясно коляно с големина 10
см., с неправилна форма, умерено
кървяща, в чиято дълбочина се виждат костни фрагменти от капачката, разкъсно – контузна рана в
областта на лявата подбедрица. Извършени са били
хирургична обработка под местна анестезия на лицевите рани; под лумбална анестезия е извършена оперативна интервенция,
включваща почистване на раната на крака, разширяване проксимално и дистално, промивка с дезинфекционни разтвори, репозиция на фрактурата и отстраняване на част от костните
парчета, направена е била метална фиксация. В
анамнезата, снета по данни на ищеца, е описано, че няма ясен спомен за
случилото се, повърнал еднократно.
От приложената
епикриза от МБАЛ „Св. Врач“
ЕООД гр. Сандански, „Вътрешно отделение“, става ясно, че Г.К.Г. е бил приет на
30.08.2015 г. с диагноза „Бронхопневномия в дясно“. В
графа „Обсъждане“ е посочено, че е обсъдена възможността за инфекциозен стенокардит. Изписан е на 06.09.2015 г., а на 07.09.2015 г.
е бил приет за лечение в „Токуда болница“ гр. София с
диагноза „Инфекциозен стенокардит на митралната клапа“, откъдето е изписан на 05.10.2015 г.
В епикризата от 12.10.2015 г., издадена от „Специализирана
болница за рехабилитация – Националенкомплекс“ ЕАД –
филиал гр. Сандански, е посочено, че походката на Г.К.Г. е куцаща, без помощно
средство, дясната колянна става е оточна,
деформирана, палпаторно болезнена, с ограничени и
болезнени активни и пасивни движения, бедрената мускулатура е хипотрофична.
Във връзка с
лечението ищецът е заплатил следните парични суми: 25 лв. по касова бележка №
1483/ 06.08.2015 г., 17. 40 лв. по касова бележка № 1482/ 06.08.2015 г., и
двете издадени от „МБАЛ – Благоевград“ АД, 40. 60 лв. по фактура от 16.09.2015
г., издадена от МБАЛ „Св. Врач“ ЕООД, ведно с касов
бон и 324. 70 лв. по фактура от 05.10.2015 г., издадена от МБАЛ „Токуда болница“ гр. София, ведно с касова бележка.
За л. а. м.
„Фолксваген Пасат“ с ДК№ ******* е била сключена валидна застраховка
„Гражданско отговорност“ в ЗАД „Виктория“, чийто правоприемник е „Д.з.“ АД. На
09.02.2016 г. Г.К.Г. предявил пред ответника претенция за заплащане на
обезщетение за неимуществените и имуществените вреди, причинени му при ПТП от
03.08.2015 г.
Ищецът е ангажирал
гласни доказателства посредством разпит на свидетелите Г. В.Г.и С.К.Г..
Св. Георгиев,
без родство с ищеца, е посочил, че са пътували заедно в управлявания от
последния автомобил. При ляв завой по пътя от гр. Сандански за гр. Благоевград,
по време на който автомобилът им се движил със скорост от около 60 км./ ч., в
тяхното платно за движение навлязъл л. а. м. „Фолксваген Пасат“, управляван от
жена, който се движил с повече от 100 км./ ч. Последвал удар, в следствие на
който този автомобил се преобърнал по таван, а автомобилът, в който били ищецът
и свидетелят, бил смачкан от лявата му страна. Заедно с помощта на шофьор на
ТИР свидетелят извадил Г.К.Г. от автомобила. Състоянието на последния било
тежко, оплаквал се от болки в крака, лицето му отляво кървяло, също и от носа.
Св. Г., майка
на ищеца, е заявила, че видяла сина си след катастрофата в болницата в гр.
Благоевград, където му направили операция на лицето, а в последствие и на
крака. Оплаквал се от силни болки. След изписването посетили специалист поради
силните болки, които изпитвал, предписани му били обезболяващи. След седем дни
постъпил отново в болницата в гр. Сандандски с
температура, а след това по спешност бил приет в болница „Токуда“
в гр. София. Имал ендокардит на едната клапа на
сърцето. До този момент нямал сърдечни оплаквания, бил футболист. Докато били в
болница, припадал два пъти, ударил си носа, дишал трудно. След изписването му
от болница „Токуда“ се възстановявал в продължение на
7 – 8 месеца. И към момента на разпита /04.07.2017 г./ здравето му не било
възстановено – затруднено било дишането му през носа, едната му ноздра била
стеснена, припадал, имал главозамайване, тежест в гърдите, не можел да диша и
да се храни. Имал увреждания по лицето, от които течала гной, имал счупен зъб,
имал трептения по лицето. Станал затворен, не излизал от дома си заради
множеството белези. Кракът продължавал да го боли, виел му се свят и не можел
да работи тежка работа. Свидетелката е дала показания и във връзка с това, че
никога не е претърпявал травма на носа като малък, нямал никакви оплаквания,
нямал счупени или развалени зъби.
Съдът е
назначил СМЕ, от обективно и компетентно изготвеното заключение по която се
установява, че в резултат на ПТП на 03.08.2015 г. Г.К.Г. е претърпял следните
увреждания: открито счупване на дясното капаче /патела/ на коляното и разкъсно – контузна рана в
областта на лявата подбедрица, които са били лекувани
по спешност в „МБАЛ – Благоевград“ АД, като е извършена откритарепозиция
на фрактурата на дясната патела и е поставена метална остеосинтеза
по метода на „Вебер“ и е направена първична хирургична операция на разкъсно – контузната рана на
лява подбедрица. Вещото лице е дало заключение, че
счупването на пателата е причинило трайно затруднение
в движението на долен десен крайник, по – дълъг от 30 дни, а разкъсно – контузната рана е
причинила на ищеца временно разстройство на здравето, придружено с болки и
страдания за период от около 15 – 20 дни. Според вещото лице, възстановителният
период по отношение на фрактурата на дясната патела е около 3 – 4 месеца, което
включва периода на зарастване и физиотерапевтичните процедури за раздвижване на
дясната колянна става. Травматичните увреждания са
получени от удари с или върху твърди тъпи или тъпоръбести
предмети и отговарят да са получени при катастрофата.
Назначена е
СМЕ, по която вещото лице е дало заключение, че персистиращото
фебрилно състояние на Г.К.Г., продължило от 08.08.2015 г. до средата на м.10.2015 г. се е проявило с
втрисане, повишена температура до 39 – 40 градуса, кашлица с отделяне на
белезникава експекторация, отпадналост, безапетитие.
Като усложнения на фебрилното състояние се явяват
бронхопневмония в дясно, ендокардит на митралната клаха и срив на имунната система. Според вещото
лице настъпилото ПТП е довело до открита фрактура на дясното коляно и разкъсно – контузни рани.
Откритата фрактура е станала входна врата за навлизане на патогенни
микроорганизми, които са станали причина за развилото се по – късно септично
състояние. Причинителят е останал неизвестен въпреки проведените множество
изследвания. Септичното състояние е наложило продължителното болнично лечение
на ищеца с приложение на различни антибактериални
средства, множество изследвания и консултации. Септичното състояние е било
овладяно в средата на м.10.2015 г. и няма данни да е оказало след това нови
здравословни проблеми.
От
заключението по назначената от съда СМЕ се установява, че в следствие на
катастрофата ищецът е получил сериозни разкъсно – контузни рани в областта на дясната половина на лицето,
както и счупване на седми горен зъб в дясно, причинени вероятно от твърд тъп
предмет. В следствие на удара и счупването зъбът е получил пулпопериодонтит.
Описаните в съвкупност увреждания са довели до затруднение и болка при хранене
и говор в продължение на няколко месеца и включително към момента на изготвяне
на експертизата била налице болка при натиск върху зъба, която затруднявала
дъвченето.
В тази връзка
е назначена повторна СМЕ, по която вещото лице е дало заключение, че от
прегледаната медицинска документация няма данни за счупване на носните кости, а
само девиация /изкривяване/ на носната преграда,
която не се дължи на травмата от ПТП. Вещото лице не е установило периодонтитни изменения. Седми горен зъб в дясно е разположен
в дълбочина на устната кухина и е защитен от травма от яблъчната
кост, поради което не може да получи директна травма от твърд предмет. Според
вещото лице този зъб е бил кариозен или пулпитен, но не е избит или счупен в резултат на ПТП.
Раните по лицето са задравели първично в период от
около 7 – 10 дни и са оставили белези, които могат да бъдат възстановени
пластично. При разпита си в съдебно заседание вещото лице категорично отрича да
е засегнат лицев нерв поради повърхностните наранявания на лицето, което да
дава трептения или други неврологични оплаквания.
Назначена е
САТЕ, заключението по която сочи, че причината за настъпване на ПТП е скоростта
на л. а. м. „Фолксваген Пасат“, която е била от порядъка на 113 км./ ч.Тази
скорост е била по – висока от критичната за завия, поради което автомобилът е
навлязъл в лентата за насрещно движение. Удар не би настъпил, ако автомобилът е
навлязъл с по – ниска от критичната за завоя.
При така
изложените фактически данни Софийски градски съд достига до следните правни
изводи:
Разпоредбата
на чл. 226 ал. 1 от КЗ /отм./ предвижда, че увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.
За да бъде
реализирана отговорността на дружеството – ответник, следва да бъдат установени
кумулативно предвидените в тази разпоредба елементи на фактическия състав:
ответникът да бъде застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение
на МПС, водачът на който е увредил ищеца.
Страните по
делото не спорят, че за МПС „Фолксваген Пасат“ с ДК№ ******* е налице валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в правоприемника на ЗАД
„Виктория“ – ответника „Д.з.“ АД.
От данните в
Констативния протокол за ПТП № 21/ 03.08.2015 г. и заключението по САТЕ се
установява, че водачът на л. а. м. „Фолксваген Пасат“ с ДК№ ******* М.Р.П. е
управлявала превозното средство със скорост от 113 км./ ч. Същото е категория „В“, а главен път Е- 79,
по който е станало ПТП, е извън населено място, без да е скоростен или
магистрален път, поради което и на основание чл. 21 ал. 1 от ЗДвП максимално
допустимата скорост на движение е 90 км./ ч. Вещото лице е дало заключение, че
освен превишена, скоростта е над критичната за завоя, поради което автомобилът
е навлязъл в лентата за насрещно движение. Следователно водачът е нарушил и разпоредбата
на чл. 20 ал. 1 от ЗДвП, съгласно която водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, както и на чл. 20,
ал. 2 ЗДвП, предвиждаща, че водачите на
пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. В тази връзка съдът намира за доказано, че
поведението на М.Р.П. е било противоправно и виновно,
тъй като е могла и е била длъжна да предвиди, че при управление на МПС с
превишена и несъобразена скорост може да изгуби управление на автомобила и да
настъпи ПТП. В пряк и непосредствен резултат от него са били причинени вреди на
Г.К.Г., поради което и на основание чл. 226 ал. 1 от КЗ /отм./ застрахователят
по застраховка „Гражданска отговорност“ „Д.з.“ АД дължи да заплати обезщетение
за доказаните неимуществени и имуществени вреди на увреденото лице, каквото
като пострадал се явява ищецът.
В пряк и
непосредствен резултат от противоправното поведение
на М.Р.П., на ищеца били причинени следните увреждания: сътресение на мозъка,
което е описано в епикризата на „МБАЛ – Благоевград“
АД, без загуба на съзнание, без данни за сериозно и трайно увреждане на
здравето на ищеца, разкъсно – контузни
рани в областта на дясната половина на лицето, брадата и устните, които са
зараснали за период от около 7 – 10 дни и които са довели до образуването на
белези, налагащи пластичното им възстановяване; открито счупване на дясното
капаче /патела/ на коляното и разкъсно – контузна рана в областта на лявата подбедрица,
които са били лекувани по спешност в „МБАЛ – Благоевград“ АД, като е извършена
открита репозиция на фрактурата на дясната патела и е
поставена метална остеосинтеза по метода на „Вебер“ и
е направена първична хирургична операция на разкъсно
– контузната рана на лява подбедрица.
Счупването на пателата е причинило трайно затруднение
в движението на долен десен крайник, по – дълъг от 30 дни, а разкъсно – контузната рана е
причинила на ищеца временно разстройство на здравето, придружено с болки и
страдания за период от около 15 – 20 дни. Възстановителният период по отношение
на фрактурата на дясната патела е около 3 – 4 месеца, което включва периода на
зарастване и физиотерапевтичните процедури за раздвижване на дясната колянна става. В следствие на откритата фрактура на колянната капачка, която е станала входна врата за
навлизане на патогенни микроорганизми, в резултат на което се е развило
септично състояние, което е продължило от 08.08.2015
г. до средата на м.10.2015 г. и се е
проявило с втрисане, повишена температура до 39 – 40 градуса, кашлица с
отделяне на белезникава експекторация, отпадналост,
безапетитие, а като усложнения на фебрилното
състояние ищецът е развил бронхопневмония в дясно, ендокардит
на митралната клаха и срив на имунната система, които
съставляват усложнения от фрактурата на пателата.
Септичното състояние е наложило продължителното му болнично лечение с
приложение на различни антибактериални средства,
множество изследвания и консултации. Септичното състояние е било овладяно в
средата на м.10.2015 г. и няма данни да е оказало след това нови здравословни
проблеми. Ищецът претендира обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се и
в претърпени болки от уврежданията, получени от процесното
ПТП, оперативните интервенции, последващите
усложнения, продължителния период на възстановяване, през който грижите за нея
в хигиенно – битово отношение били поети от майка му, невъзстановяване в пълен
обем движението на крака.
По отношение
на твърдението в исковата молба за получената от ищеца загуба на съзнание, то
съдът намира, че е останало недоказано. В показанията си св. Г.е посочил, че
след инцидента Г.К.Г. се е оплаквал от болки, следователно е бил в съзнание.
Показанията на свидетеля се подкрепят от данните в епикризата,
издадена от „МБАЛ – Благоевград“ АД, в която е снета анамнеза по данни на ищеца,
посочено е, че няма ясен спомен за случилото се, но не е посочено да е бил
приет и изобщо да е изпадал в безсъзнание.
Не се установи
ищецът да е претърпял увреждания счупване на пети пръст на ляво ходило и
изгаряне на гръдния кош. В епикризата от „МБАЛ –
Благоевград“ АД по повод приемането на ищеца в болница непосредствено след ПТП
не са описани такива увреждания, следователно и да са установени такива в
последствие, те не са в пряка причинно – следствена връзка с него.
Съдът приема,
че са останали недоказани твърденията на ищеца за счупване на носа и последващи усложнения като изкривяване на носа, стеснение и
зачервяване на носни конхи и затруднено дишане, както
и счупване на седми горен зъб в дясно и последващ перодонтит. Подобни травматични увреждания не са описани в
медицинските документи. В хода на производството са изслушани две СМЕ, които
дават противоречиви заключения. Съдът намира, че следва да кредитира
заключението по повторната експертиза, от което се установява, че не е налице
счупване на носа в резултат на ПТП. Същото е прието от съда като обективно и
компетентно изготвено и се подкрепя от показанията на св. Г., майка на ищеца,
че в болницата същият е паднал върху носа си. Съдът приема заключението по
повторната експертиза като житейски логично и обосновано. Фрактура на носа би
било видимо на рентгенография като отделяне на носния хрущял от костната
основа, каквото вещото лице не е установило на извършените непоследствено
след ПТП рентгенографии. Житейски логично и обосновано
е и заключението му за липсва на счупване на седми горен зъб в дясно. Седмите
зъби са кътници, поставени дълбоко в устната кухина и предпоследни в зъбната
редица, последвани единствено от осмите зъби /18 - годишните кътници или
мъдреци/, поради което счупването им е възможно хипотетично при пряк удар върху
тях, за какъвто няма данни да е имало при ПТП. Получените разкъсно
– контузни рани върху дясната половина на лицето са
били повърхностни, затова са били обработени под местна анестезия в хирургично
отделение на „МБАЛ – Благоевград“ АД и не са довели до избиване или счупване на
седмия зъб горе в дясно. Показанията на св. Г., майка на ищеца, в тази връзка,
че тези увреждания са в резултат на ПТП, се ценят от съда като необективни и
пристрастни, дадени в подкрепа тезата на сина и.
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност
на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е
предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият
размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.
Критериите за определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът,
обемът и тежестта на причинените неимуществени вреди, интензивността и
продължителността на претърпените болки и страдания, продължителността на
възстановителния период, общовъзприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото, което е от
значение за номиналния размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени
вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда
за цялостните последици за здравето и претърпени от ищцата болки, в каквато насока
е константната съдебна практика на всички съдилища в Република България. В тази
връзка съдът съобрази указанията, дадени с Постановление № 4/ 1968 г. на
Пленума на ВС и с Постановление № 17/ 1963 г. на Пленума на ВС, съдебната
практика по сходни случаи и отчете вида и характера на уврежданията,
претърпените болки и страдания, продължителността и интензивността на болките и
страданията, както са описани по-горе при установяване на фактическата страна
на спора; необходимостта от чужда помощ за задоволяване на елементарни битови
потребности на ищцата в периода след ПТП; общата продължителност на лечебния и
възстановителен период, ограниченията, които е търпял пострадалата, възрастта на ищеца към датата
на ПТП – 25 години, както и отражението, което е дало и продължава да дава процесното ПТП върху живота му. Предвид всички тези
обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на уврежданията,
претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът, който са
оказали и оказват върху начина на живот на Г.К.Г., съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди възлиза
общо на сумата от 50 000 лв. До този размер следва да бъде уважена ищцовата претенция, като за разликата над него до предявения
размер от 70 000 лв. следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По отношение
предявената от Г.К.Г. претенция
дружеството – ответник да му заплати причинените му имуществени вреди, то от
доказателствата по делото се установява, че разходите във връзка с лечението му
възлизат в размер на 407. 70 лв., поради което искът следва да бъде уважен изцяло.
Всяка от
сумите следва да бъде уважена ведно с претендираната
от ищеца законна лихва, считано от 09.02.2016 г., датата на поканата за
доброволно изпълнение до дружеството – ответник, обективирана
в заявена от ищеца щета. Последният е претендирал лихвата за забавеното плащане
да бъде присъдена, считано от датата на непозволеното увреждане. Съгласно чл.
223 ал. 2 от КЗ /отм./ застрахователят отговаря за лихвите за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице, считано от
датата на съобщаването на застрахователя по чл. 224, ал. 1 от с. к., т. е. в
7-дневен срок от узнаването на обстоятелствата, които биха могли да доведат до
възникване на гражданска отговорност. Датата на поканата за доброволно
изпълнение е заявената от ищеца щета пред ответното – дружество, поради което
от този момент последното изпада в забава.
С исковата
молба ищецът е претендирал да бъде присъдено адвокатско възнаграждение,
изчислено съобразно чл. 38 ал. 1 т. 2 от ЗА, вр. чл.
7 ал. 2 т. 4 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, като в последствие е представил договор за правна
защита и съдействие, в който е посочено, че е платено такова в размер на
4 200 лв., подкрепено от банков документ, удостоверяващ плащането му.
Ответникът е направил възражение за прекомерност, което съдът цени за
основателно, като намира, че следва да присъди адвокатско възнаграждение на
ищеца в размер на 2 042. 23 лв. съразмерна на уважената част от исковете. Сторените
от него съдебно – деловодни разноски 4 087 лв. следва да му бъдат
възстановени до размер от 2 926. 04 лв. съразмерно уважената част от
исковете.
Дружеството –
ответник претендира юрисконсултско възнаграждение
съгласно чл. 78 ал. 8 от ГПК, изчислено съобразно чл. 37 от ЗПП и чл. 25 ал. 1
и ал. 2 от Наредбата за изплащане на правната помощ в размер на 450 лв.
Съразмерно на отхвърлената част от исковете на ответното дружество следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 127. 83 лв.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Д.з.“ АД, със
седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *******, да заплати на Г.К.Г. ***, с
ЕГН **********, обезщетение в размер на 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/ за
причинените му неимуществени вреди – сътресение на мозъка без загуба на
съзнание, разкъсно – контузни
рани в областта на дясната половина на лицето, брадата и устните, разкъсно – контузна рана в
областта на лявата подбедрица и открито счупване на
дясното капаче /патела/ на коляното, в усложнение на което са бронхопневномия и инфекциозен еднокардит
на митралната клапа и и свързаните с тях и с
лечението им болки, страдания и неудобства, причинени му в резултат на ПТП,
произтекло на 03.08.2015 г. по вина на водач на МПС – л. а. м. „Фолксваген
Пасат“ с ДК№ ******* М.Р.П., ведно със законната лихва, считано от 09.02.2016
г. до окончателното му изплащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за обезщетяване
на неимуществени вреди – загуба
на съзнание, счупване на пети пръст на ляво ходило, изгаряне на гръдния кош, счупване
на носа и последващи усложнения като изкривяване на
носа, стеснение и зачервяване на носни конхи и
затруднено дишане, както и счупване на седми горен зъб в дясно и последващ перодонтит, както и за
разликата над уважения от съда размер от 50 000 лв. /петдесет хиляди лева/ до
предявения такъв от 70 000 лв. /седемдесет хиляди лева/ като неоснователен.
ОСЪЖДА „Д.з.“ АД, със
седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *******, да заплати на Г.К.Г. ***, с
ЕГН **********, обезщетение в размер на 407. 70 лв. /четиристотин и седем лева
и седемдесет стотинки/, представляващо обезщетение за имуществени вреди,
причинени му в резултат на ПТП, произтекло на 03.08.2015 г. по вина на водач на
МПС – л. а. м. „Фолксваген Пасат“ с ДК№ ******* М.Р.П., ведно със законната
лихва, считано от 09.02.2016 г. до окончателното му изплащане.
ОСЪЖДА „Д.з.“
АД, със седалище и адрес на управление ***, с ЕИК *******, да заплати на Г.К.Г.
***, с ЕГН **********, сумата от 4 968. 27 лв. /четири хиляди деветстотин
шестдесет и осем лева и двадесет и седем стотинки/, сторените от него разноски
и адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Г.К.Г. ***,
с ЕГН **********, да заплати на „Д.з.“ АД, със седалище и адрес на управление ***,
с ЕИК *******, сума в размер на 127. 83 лв. /сто двадесет и седем лева и
осемдесет и три стотинки/ за юрисконсултско
възнаграждение съразмерно на отхвърлената част на исковете.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Апелативен съд гр. София.
СЪДИЯ: