Присъда по дело №454/2021 на Окръжен съд - Русе

Мотиви по в.н.о.х.д. № 454/2021 г. по описа на Р.нски окръжен съд, НО

Предмет на настоящата въззивна проверка е присъда №260036 от 25.02.2021 г. по
н.о.х.д. №764/2020 г. на РРС, 2-ри наказателен състав, с която подсъдимите Д. Б. Б., М. Н. Б.
и ИВ. СТ. ИВ. са били признати, както следва:
- Д. Б. Б. за виновен в това, че на 20.08.2017 г. в Р.С., в магазин на бензиностанция
ОМВ, намираща се на паркинга за почивка Я. II на автомагистрала 02 в посока от У. за Б., в
съучастие с две неустановени по делото лица, заедно с едното подпомогнал другото да
отнеме чужди движими вещи – парична сума в брой в размер на 2800 евро с левова
равностойност 5476.32 лева от владението на А.Ф., роден на 05.01.1981 г. от гр. Б., ФРГ, без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание
чл.194, ал.1 във вр. чл.20, ал.4 от НК и чл. 54, ал.1 от НК му наложил наказание лишаване от
свобода за срок от две години, чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК било
отложено за изпитателен срок от четири години.
Същият подсъдим бил признат за невиновен в това да е извършил престъплението в
съучастие с М. Н. Б. като помагач и ИВ. СТ. ИВ. като извършител, поради което и на
основание чл.304 от НПК го оправдал по обвинението в тази му част.
- М. Н. Б. за невиновна в това, че на 20.08.2017 г. в Р.С., в магазин на бензиностанция
ОМВ, намираща се на паркинга за почивка Я. II на автомагистрала 02 в посока от У. за Б., в
съучастие с ИВ. СТ. ИВ. от гр. П. и Д. Б. Б. от гр. Р., да е подпомогнала заедно с Д.Б., И.И.
да отнеме чужди движими вещи – парична сума в брой в размер на 2800 евро с левова
равностойност 5476.32 лева от владението на А.Ф., роден на 05.01.1981 г. от гр. Б., ФРГ, без
негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание
чл.304 от НПК я оправдал по обвинението за осъществен състав на престъпление по чл.194,
ал.1 във вр. чл.20, ал.4 от НК.
- ИВ. СТ. ИВ. за невиновна в това, че на 20.08.2017 г. в Р.С., в магазин на
бензиностанция ОМВ, намираща се на паркинга за почивка Я. II на автомагистрала 02 в
посока от У. за Б., в съучастие с М. Н. Б. и Д. Б. Б. и двамата от гр. Р., като извършител,
подпомогната от М.Б. и Д.Б. да е отнела чужди движими вещи – парична сума в брой в
размер на 2800 евро с левова равностойност 5476.32 лева от владението на А.Ф., роден на
05.01.1981 г. от гр. Б., ФРГ, без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои,
поради което и на основание чл.304 от НПК я оправдал по обвинението за осъществен
състав на престъпление по чл.194, ал.1 във вр. чл.20, ал.2 от НК.
РРС осъдил подс. Д. Б. Б. да заплати по сметката на ОСО към ОП Р. сумата 413.20 лв.
- разноски на досъдебното производство.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от защитника на
подсъдимия Д.Б., с която се твърди неправилност и необоснованост на постановения акт.
Във въззивната жалба и допълнителните съображения към нея се конкретизира, че в рамките
на производството пред РРС не са били събрани доказателства за осъществяване на
престъпното деяние от страна на подс. Б. – както от обективна, така и от субективна страна.
Сочи се, че контролирания съдебен състав в противовес с установеното от заключението на
техническата експертиза на приобщения видеозапис е приел несъответна фактическа
обстановка, касателно поведението на подсъдимия. Допълнително се сочи, че не е било
доказано този подсъдим да е бил на територията на Р.С. към процесната дата. Моли
присъдата на РРС да бъде отменена в осъдителната и част, а подс. Д.Б. – оправдан по
повдигнатото му обвинение.
Постъпил е и протест от прокурор от РРП, с който се претендира за отмяна на
съдебния акт в оправдателните му части и осъждане на подсъдимите Б. и И. по
повдигнатите им обвинения. Сочи се, че от събраните в рамките на съдебното дирене
1

доказателства по безспорен и категоричен начин се доказва реализирането на
престъплението от страна и на тримата подсъдими. В тази насока представителя на
държавното обвинение се позовава на заключението на лицево идентификационната
експертиза, ведно с идентифицирането на тримата подсъдими от страна на Интерпол като
извършителите на кражбата от процесната дата. Твърди се още, че изразеното от страна на
експертите съмнение относно идентичността на трите лица следва от обстоятелството, че
при изготвянето на експертното заключение са били използвани снимки, на които
подсъдимите са били в анфас.
В съдебно заседание представителят на РОП поддържа протеста по изложените в
него съображения и направените с него искания. Счита жалбата на подс. Б. за
неоснователна, а присъдата на първоинстанционния съд по отношение на него – за правилна
и законосъобразна.
Защитниците на подсъдимите Б., Б. и И. поддържат жалбата и молят протеста да бъде
оставен без уважение. Считат обвинението за недоказано, а събраните доказателства –
съответно – недостатъчни за постановяване на съдебен акт с осъдителен диспозитив.
Конкретизират, че единствените събрани такива – посредством експертните заключения на
техническата и лицево идентификационната експертиза, ведно с повърхностните показания
на пострадалия се явяват недостатъчни за доказване както на самото деяние, така и на
авторството в лицето на тримата подсъдими. Молят подс. Д.Б. да бъде признат за невиновен
по повдигнатото му обвинение и присъдата да бъде потвърдена в останалата и част.
Подсъдимите Д.Б., М.Б. и И.И. се присъединяват към доводите на защитниците си.
В последната си дума всеки един от тях сочи, че не е извършвал престъплението, за
което му е повдигнато обвинение.
Р.нски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и след
като извърши цялостна служебна проверка на присъдата, съобразно изискванията на
чл. 314 от НПК, намери за установено следното:
За да постанови присъдата си, районният съд е провел съдебно следствие по общия
ред. Съобразил е приобщените в хода на съдебното следствие гласни доказателства –
показанията на св. А.Ф. (прочетени по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.4, пр.1 от НПК),
писмените доказателства, както и заключенията на назначените и изслушани техническа и
лицево идентификационна експертизи.
Първоинстанционният съд е приел фактология, която в по-голямата си част намира
опора в приобщения доказателствен материал.
Изброените доказателствени са достатъчни за пълноценното изясняване на значимите
за процеса обстоятелства. Въз основа на тях се установява, че:
Подс. Д. Б. Б. и подс. М. Н. Б. били съпрузи, а подс. И.И. — майка на подс. Б.. Подс.
Д.Б. и подс. М.Б. често пребивавали извън пределите на Република България. С тях често
пътувала и св. В. М.а, която била съпруга на брата на подс. Д.Б..
През периода 11.08.2017 г. – 15.08.2017 г. подс. И.И. била на болнично лечение в
МБАЛ „Д-р Ст. Черкезов“ АД гр. Велико Търново с диагноза исхемична болест на сърцето,
нестабилна ангина пекторис, хипертонична сърдечна болест.
На 20.08.2017 год., около 11.52 часа подс. Б., с две неустановени лица от женски пол,
се намирали на паркинг за почивка „Я. II” на бензиностанция „OMV”, разположен по
автомагистрала 02 в Р.С.. В бензиностанцията и извън нея имало монтирани няколко
охранителни камери. По същото време и на същото място спрял автобус, от който слезли
множество хора. Между тях бил и св. А.Ф.. Последният носел тъмна на цвят малка мъжка
чантичка, която била поставена на рамото и малко към гърба му. В нея св. А.Ф. съхранявал
паричната сума в размер на 2 800 евро, с левова равностойност от 5 476.32 лева. Свидетелят
2

влязъл във вътрешността на бензиностанцията и се наредил на опашка на една от касите. По
същото време едното от лицата от женски пол застанало плътно зад св. А.Ф., прикрило
частично с шал ръката си и бръкнало във вътрешността на чантичката, в отделението,
където св. Ф. съхранявал паричната сума. Второто лице от женски пол стояло
непосредствено зад нея. Междувременно първата жена прикрила изцяло ръката си с шала.
От своя страна подс. Д.Б. бил застанал леко встрани и на известно разстояние зад тримата и
гледал в същата посока. Малко след това двете жени и подс. Б. напуснали
бензиностанцията.
В момента, в който св. Ф. следвало да плати на касата на бензиностанцията той
установил, че джобът на чантичката му бил разкопчан, а от вътрешността и липсвала
паричната сума от 2800 евро. При това той своевременно подал сигнал до полицейските
органи, в резултат на което било образувано наказателно производство в прокуратурата в
гр. Б.. В хода на същото, в качеството на свидетел бил разпитан А.Ф..
На 22.08.2017 г., в 08.44 ч. било отразено влизане в пределите на Република
България, през ГКПП – Калотина, на подс. Д.Б. и подс. М.Б.-с л.а. марка „О.“ с рег. №Р ****
ВР.
Впоследствие образуваното наказателно производство било трансферирано в
Република България и с постановление от 25.09.2018 г. било прието за разследване, като
така било образувано настоящото досъдебно наказателно производство.
В хода на същото била изготвената съдебна техническа експертиза на видеозаписите
от охранителните камери монтирани във вътрешността и извън бензиностанцията.
Назначена била и лицево идентификационна експертиза, в заключението на която
било посочено, че в снимковите кадри, извлечени от видеофайловете от охранителните
камери и снимките от АИС „БДС” съществува вероятност първото лице от женски пол да е
подс. И.И., а второто - подс. М.Б.. Експертите отчели и пълно съвпадение за подс. Д.Б..
От изготвената справка от МВР ОД на МВР- Р. се установило, че за периода от
01.01.2017 г. до 05.10.2018 г. нямало данни за задгранични пътувания на подс. ИВ. СТ. ИВ..
Приетата фактическа обстановка от първоинстанционният съд почива в по-голямата
си част на приобщената в рамките на първоинстанционното производство доказателствена
съвкупност - гласните доказателства, събрани чрез приобщаване показанията на свидетелите
А.Ф. и В. М.а (приобщени от досъдебното производство), които намират подкрепа и в
останалите доказателства и доказателствени средства. Последните в относимата им към
предмета на доказване по делото част включват писмените доказателства – епикриза,
справки за задгранични пътувания и писмо от ОД на МВР Р. и заключенията на изготвените
и приобщени по реда на чл.282 от НПК техническа и лицево идентификационна експертизи.
Настоящият съдебен състав възприе фактическата обстановка, почти съответна на
описаната в мотивите на първоинстанционната присъда с така установените нови
фактически положения, като в изпълнение на задълженията си по чл. 313 и чл.314 от НПК
акцентира върху посочените по-горе обстоятелства.
Приетата фактическа обстановка от първоинстанционния съд, ведно с допълнително
установеното от страна на въззивния съдебен състав от фактическа страна е съответно на
приобщената в рамките на първоинстанционното производство доказателствена съвкупност.
Следва да се посочи, че като цяло събраните и приобщени в рамките на
първоинстанционното производство доказателства са безпротиворечиви, което per
argumentum a contrario от предписанията на чл.305, ал.3, изр. 2 от НПК не налага подробен
доказателствен анализ и съпоставка.
Гласните доказателства, събрани чрез разпит на свидетеля Ф., приобщените писмени
доказателства и заключенията на техническата и лицево идентификационната експертизи,
3

несъмнено и по изискуемия от закона безспорен начин удостоверяват присъствието на
подсъдимия Д.Б. на мястото на извършване на кражбата, както и неговото конкретно
поведение на процесната дата. В тази насока и настоящата съдебна инстанция, както и
първостепенният съдебен състав не възприе твърдението на подсъдимия Б., че не е бил в
района на бензиностанцията и въобще – в Р.С.. Индиция в последната насока е и
приобщената справка за задгранични пътувания, видно от която той и подс. М.Б. са влезли в
пределите на Република България през ГКПП Калотина едва два дни след процесната дата –
20.08.2017 г. /на 22.08.2017 г./. Това, ведно с категорично установеното посредством двете
експертни заключения, удостоверява по категоричен начин присъствието му на мястото на
извършване на кражбата.
Въззивният съдебен състав изцяло възприе доводите на първата съдебна инстанция
касателно процесуалната годност на показанията на св. А.Ф. – с оглед предписанията на
чл.478, ал.4 от НПК, приобщени към доказателствената съвкупност в рамките на съдебното
дирене пред първоинстанционния съд по реда на чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.4 от НПК – при
съгласие на всички страни в производството. Както и РРС, така и настоящият съдебен
състав възприе изложението на този свидетел като достоверно отражение на развилите се
събития и именно от тези гласни доказателства бяха изградени доказателствените изводи и
на въззивния съд в насока реализирането на деяние съставомерно от обективна страна по
текста на чл.194, ал.1 от НК – време, място на реализирането му, прекъсване на
фактическата власт на пострадалия върху предмета – в случая парична сума в размер на
2800 евро и установяване на трайна такава от страна на извършителя.
В обобщение – цялата доказателствена съвкупност е безпротиворечива и от нея с
необходимата категоричност се извежда описаната по-горе фактическа обстановка.
Въззивният съдебен състав както и първоинстанционният възприе като надлежни
доказателства писмените такива (индивидуализирани по-горе), както и заключенията на
техническата и лицево идентификационната експертизи.
При така възприетата фактическа обстановка от правна страна, Р.нски окръжен
съд прие на първо място, че правилна и законосъобразна се явява присъдата на РРС, в
частта, с която подсъдимите И.И. и М.Б. са били признати за невиновни в извършване на
престъпление по текста на чл.194, ал.1 от НК – първата като извършител, а втората като
помагач. Законосъобразни се явяват изводите на проверяваната съдебна инстанция, че
събраните в рамките на производството доказателства се явяват абсолютно недостатъчни за
да бъде постановен съдебен акт с осъдителен диспозитив по отношение на тези две
подсъдими.
Според императивната уредба на процесуалния закон и константната съдебна
практика е недопустимо постановяването на осъдителна присъда в случаите, когато
обвинението спрямо конкретното лице за конкретното престъпно деяние не е доказано по
несъмнен и категоричен начин. Безусловно е правилото, че присъдата не може да почива на
предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи относно авторството на
престъплението и неговите основни обективни и субективни признаци. Разпоредбите на
чл.16 и чл.303, ал.2 от НПК ясно и категорично провъзгласяват принципът за невиновност
на подсъдимия до завършване на наказателното производство с влязла в сила присъда.
Уточнява се, че същият може да бъде признат за виновен само когато обвинението е
доказано по несъмнен начин. Следователно, когато и след изчерпване на всички
процесуални средства не се установи по безспорен и категоричен начин, че деянието е
извършено или че не е извършено от подсъдимия, съдът е длъжен да го признае за
невиновен (ППВС №6 от 04.05.1978 г.).
Настоящият съдебен състав, както и първоинстанционният намира, че събраните по
делото доказателства се оказват абсолютно недостатъчни, за да бъдат признати подсъдимите
И. и Б. за виновни по текста на чл.194, ал.1 от НК – първата като извършител, а втората като
4

помагач.
Законосъобразно РРС е приел, че следва да се възприемат обясненията на
подсъдимите И. и Б., доколкото в производството не са били събрани доказателства, които
да опровергават изложението им. Макар и да са признат и гарантиран способ за
упражняване на правото на лична защита от страна на привлеченото към углавна
отговорност лице, обясненията се явяват и доказателствено средство, което следва да бъде
съпоставено с останалата доказателствена съвкупност, а не да бъде игнорирано априори.
Както правилно е приел РРС, в конкретния случай в рамките на производството пред
първата съдебна инстанция не са били събрани годни доказателства, които да опровергаят
изложеното в обясненията на тези две подсъдими. Заключението на назначената в
предсъдебната фаза и изслушана в рамките на съдебното дирене лицево идентификационна
експертиза сочи единствено на „вероятност” между лицата от видеофайловете на камерите,
намиращи се на бензиностанция „OMV" и фотоизображенията, придружаващи заявленията
на подсъдимите И. и Б. за издаване на документи за самоличност. При липса на категорична
тъждественост в конкретния случай, при липса на сходство между частните признаци на
изследваните лица от видеофайловете и подсъдимите, участието им в реализирането на
деянието би могло само да се предполага. Нещо повече – докато за подс. Б. се установява
напускането и на страната и нейното завръщане /заедно с подс. Б./ на 22.08.2017 г., то за
подс. И. липсват доказателства тя да е пребивавала извън страната, а са приобщени такива,
свидетелстващи, че пет дни преди деянието тя е била във влошено здравословно състояние,
наложило стационарното и болнично лечение в медицинско заведение в гр. Велико
Търново.
В обобщение РОС изцяло възприе съображенията на РРС, че постановяването на
присъда с осъдителен диспозитив по отношение на тези две подсъдими би почивала на
предположение, което съответно е и изключено от анализираните по-горе императивни
предписания на процесуалния закон.
На второ място обаче въззивният съдебен състав намери, че присъдата на РРС се
явява незаконосъобразна, в частта с която подсъдимият Д.Б. – като помагач е бил признат за
виновен в извършване на престъпление чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.4 от НК – съответно, че е
подпомогнал заедно с неустановено лице друго такова да извърши кражба на движими вещи
– паричната сума от 2800 лева от владението на А.Ф., без неговото съгласие, с намерението
противозаконно да я присвои, като съображенията на въззивният съд се свеждат до
следното:
Тук следва да се посочи, че приетата частична недостоверност на обясненията на
подсъдимия (досежно присъствието му на мястото и по време на реализиране на деянието)
не прави обвинението несъмнено доказано. Внимателният анализ на събраните
доказателства установи противната хипотеза по следните съображения:
На първо място следва да се отбележи, че обвинителната теза не намира опора в
обясненията на подсъдимия Д.Б., който е последователен в позицията си, че няма нищо
общо с инкриминираното деяние. Отрича категорично в хода на съдебното следствие да е
негов участник и да е създал условия на пряк и неустановен по делото извършител да
отнеме процесната сума. Действително, както бе посочено, твърденията на подсъдимия са не
само важно доказателствено средство, но и основно средство за защита. Именно поради това
законодателят му е дал право не само да даде обяснения, каквито намери за съответстващи
на защитната му позиция, но и въобще да откаже да депозира такива. Тъкмо защото
подсъдимият не е длъжен да съобщава винаги и само истината под страх от наказателна
отговорност, към заявеното от него следва да се подхожда с изключително внимание.
Използвайки тези принципни положения като изходна база при оценката на обясненията на
подсъдимия, съдът счете, че извън коментираното по – горе, не са събрани достатъчни като
обем и убедителност доказателства, които да оборват твърденията му за липса на
5

съпричастност към извършване на кражбата. От съществено значение за извода, че
обвинението не е доказано, е фактът, че обвинителната теза се гради много малко на
обективно установени фактически положения и повече на неясноти – конкретно в насока
точното поведение на подсъдимия, чрез което той е подпомогнал пряко неустановеното
лице (според обвинителния акт подс. И.) да извърши процесната кражба. Разбира се, правно
допустима е конструкция, при която едно лице може да бъде помагач на неустановен
извършител, но тогава изискванията към обема на доказване са завишени, защото се
предполага по – значима сигурност за това, че действията на помагача са съответно
насочени не само обективно, но и субективно към улесняване или подпомагане (физически
или интелектуално) на прекия, но неустановен извършител. В случая такава сигурна
доказателствена база не е била приобщена в производството. По делото не са били събрани
каквито и да е доказателства подс. Б. да е предприел конкретни действия в насока
улесняване на неустановеното лице от женски пол да извърши кражбата. Безспорно
установено е единствено неговото присъствие леко по диагонал и на известно разстояние
зад жената реализирала действия по бръкване в чантата на пострадалия Ф.. Дори и
последния в показанията си не извежда каквито и да е фактически твърдения за действията
на лице или лица в близост до него – нито касателно извършителя, нито касателно
евентуални негови помагачи. Единственото, което св. А.Ф. сочи е констатираната липса на
паричните средства към момента на плащане, което ведно със заключението на техническата
експертиза въззивният съд (както и първостепенния) приема за достатъчно за да се счете, че
такова деяние е било в действителност реализирано от страна на неустановеното лице от
женски пол. В рамките на производството пред първата съдебна инстанция, а и пред
настоящия въззивен състав обаче, не се събраха доказателства с процесуална стойност в
насока познанството на подсъдимия с това лице. Косвено в тази насока може да се съди по
обстоятелството, че той се е движел в непосредствена близост до него в района на
бензиностанцията и във вътрешността и. Това обаче само по себе си се явява недостатъчно
за да се приеме с категоричност, че двамата са се познавали, а още по-малко, че действията
им са били съгласувани, предварително планирани и координирани.
Още по-малко доказано се явява наличието на разпределение на ролите и договорки
между извършителя и подсъдимия, при които последният да е трябвало охранява и да
препятства разкриването на деянието или съответно да отвлича вниманието на владелеца на
парите. Точно такива действия е следвало да се установи, че подсъдимият Б. обективно е
извършил, защото те са описани в обвинителния акт и са част от физическата помагаческа
дейност, стояща в основата на предявеното му обвинение. Доказателства за такива средства
за подпомагане обаче в рамките на съдебното дирене пред РРС не са били събрани, защото
такива не могат да се изведат от заключението на техническата експертиза на видеозаписите
от вътрешността на бензиностанцията, което е единственото свидетелство за случилото се
на процесната дата - конкретното поведение на извършителя и присъствалия в близост
подсъдим Б..
По изложените съображения въззивният съдебен състав прие, че в хода на съдебното
следствие пред първостепенния съд не са били събрани доказателства, установяващи по
безспорен и категоричен начин, че подсъдимият Д.Б. е улеснил отнемането на
инкриминираната сума от страна на неустановен съучастник (извършител). Изложеното в
обвинителния акт представлява само едно предположение за начина, механизма на
извършване на инкриминираното деяние и лицето, което го е сторило. В тази връзка, макар
и приемайки, че е налице отнемане на инкриминираните пари, липсват каквито и да е било
доказателства за участието конкретно на подсъдимия Б. в осъществяването на кражбата.
При извършената на основание чл. 314 НПК служебна проверка въззивната
инстанция не констатира процесуални нарушения в наказателното производство, поради
което като втора инстанция по установяване на фактите, прие че са налице предпоставките
за постановяване на нова присъда по съществото на делото.
6

Ето защо и по подробно изложените по-горе съображения въззивният съд прие
наличието на предпоставките по чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК и отмени атакувания акт, в частта
с която подс. Б. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.194, ал.1, във
вр. чл.20, ал.4 от НК и осъден на наказание лишаване от свобода за срок от две години,
чието изтърпяване на основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено за изпитателен срок от
четири години и на основание чл.304 от НПК го оправда по повдигнатото обвинение за
осъществен състав на престъпление по чл.194, ал.1, във вр. чл.20, ал.4 от НК.
Отмяната на осъдителния съдебния акт по отношение на подсъдимия Д. Б. Б., с оглед
императивните предписания на чл.190, ал.2 от НПК, налага отмяна на първоинстанционната
присъда и в частта, с която същият е бил осъден да заплати в полза на държавата, по
сметката на ОСлО към ОП Р. сумата от 413,20 лв. - разноски на досъдебното производство.
След обобщаване на резултатите от извършената на основание чл. 314 НПК служебна
проверка на присъдата, въззивната инстанция не констатира други основания за изменение
или за отмяна на обжалвания първоинстанционен съдебен акт извън посочените по-горе,
поради което в останалата част прие, че същия следва да бъде потвърден.
Така мотивиран и на основание чл. 334, ал. 1 т. 2 и чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК съдът
постанови присъдата си.

7

Номер на акта:	26
Дата:	18 ноември 2021 г. (в сила от 11 април 2022 г.)
Съдия:	Ралица Герасимова

Дело:	20214500600454
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	17 юни 2021 г.

Присъда по дело №454/2021 на Окръжен съд - Русе

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите