Решение по дело №767/2020 на Софийски окръжен съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

 

 гр.София, 07.01.2021 г.

 

 

      В   И М Е Т О   Н А  Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, втори въззивен състав, в закрито заседание на седми януари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                                              Председател:  Ирина Славчева 

                                                                                       Членове:  Ивайло Георгиев  

                                                                                                    Ваня Иванова

 

като разгледа докладваното от съдия Иванова  гр. д. № 767 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 435 – 438 ГПК.

Образувано е по жалба на взискателя М.Ц. Ц.Л. срещу постановление от 02.10.2020 г., постановено по изп. дело № 20177920400021 на ЧСИ Георги Каримов, рег.№ 792, с което е прекратено изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

 В жалбата се сочи, че прекратяването на  изпълнителното производство е незаконосъобразно, тъй като не са налице предвидените в закона условия за прекратяването му. Твърди се, че още при образуване на делото на ЧСИ е възложено извършване на изпълнителни действия, каквито намери за добре. Отправя се искане обжалваното постановление да бъде отменено и делото да продължи срещу длъжника.

 Длъжникът М.Б. Т.е подал възражение срещу жалбата. Счита същата за недопустима и неоснователна.

            В мотивите си по чл. 436, ал. 3 от ГПК съдебният изпълнител е изложил съображения за неоснователност на жалбата. Посочил е, че след м. юни 2018 г. взискателят не е поискал, а и не са били извършвани никакви изпълнителни действия в продължение на две години от последното действие – възлагането на недвижими имоти на взискателя, поради което са били налице предпоставките за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Софийски окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, съдържащи се в изп.дело № 20177920400021 по описа на ЧСИ Георги Каримов и доводите в жалбата, намира следното от фактическа и правна страна :

             Жалбата е процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок от легитимирано лице - взискател в изпълнителното производство, срещу подлежащо съгласно чл. 435, ал. 1 от ГПК действие – прекратяването на изпълнителното производство.

По същество жалбата е неоснователна.

По молба на взискателя М.Ц. Ц.Л. е образувано изп. дело № 20138450400056 по описа на ЧСИ Петко Митев с рег. № 845 въз основа на изпълнителен лист, издаден на 04.01.2013 г. по гр.д. № 50922/2012 г. на СРС, с който длъжникът М.Б.Т. е осъден да заплати на взискателя сумата 9000 лв. представляваща предоставен паричен заем, ведно със законната лихва за периода от 26.10.2012 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер 29 900 лв. за периода от 10.01.2011 г. до 27.02.2012 г. и разноски по делото – 779,80 лв. държавна такса и 1220 лв. адвокатско възнаграждение.

В молбата за образуване на делото взискателят е поискал налагане на възбрана върху подробно описани 4 бр. земеделски имоти, находящи се в землището на с. О-.,  собственост на длъжника.

Наложени са възбрани върху ½ ид. части от посочените в молбата недвижими имоти. На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение, връчена на 15.03.2013 г.

По искане на взискателя на 21.12.2015 г. е изпратено запорно съобщение до НОИ за налагане на запор върху пенсията на длъжника. С писмо от 07.01.2016 г. НОИ е уведомил съдебния изпълнител, че длъжникът не получава пенсия.

Съдебният изпълнител е извършил необходимите справки за проучване имуществото на длъжника. Не са установени други имущества на длъжника, върху които да се насочи принудителното изпълнение.

По молба на взискателя от 01.03.2017 г. изпълнителното дело е предадено от ЧСИ Петко Митев на ЧСИ Георги Каримов за продължаване на изпълнителните действия. Образувано е изпълнително дело № 20177920400021 по описа на ЧСИ Георги Каримов.

По молба на взискателя от 26.05.2017 г. за пристъпване към принудително изпълнение върху възбранените имоти на длъжника, делото е насрочено от ЧСИ Георги Каримов за опис и оценка на тези имоти. На длъжника е изпратена призовка за принудително изпълнение с уведомление за насрочения опис. Описът е извършен на 23.11.2017 г. С постановление от 15.12.2017 г. имотите са изнесени на публична продан. След извършената публична продан с постановление от 06.02.2018 г. всискателят е обявен за купувач. На 23.03.2018 г. е предявено разпределението и същото е влязло в сила. С постановление от 24.04.2018 г., влязло в сила на 11.05.2018 г., на взискателя са възложени имотите, предмет на публичната продан.

След възлагането на имотите на взискателя, същият не е поискал извършване на изпълнителни действия по делото за принудително удовлетворяване на остатъка от вземането му срещу длъжника.

С молба от 03.07.2020 г. длъжникът е поискал изпълнителното производство да се прекрати на основание чл. 433, а.1, т. 8 от ГПК.

На 02.10.2020 г. е постановено обжалваното постановление на ЧСИ, с което изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Съгласно чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Прекратяването на изпълнителното производство поради т.н. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Прекратителният ефект настъпва с осъществяването на съответните правно релевантни факти, но не и с акта на съдебния изпълнител, който само констатира тяхното настъпване.

            В случая, от приложеното изпълнително дело се установява, че съдебният изпълнител е наложил възбрана, а впоследствие е извършил публична продан на собствените на длъжника недвижими имоти, какъвто способ за изпълнението е посочен от взискателя с молбата за образуване на делото. Видно е, че предприетите други изпълнителни способи по молба на взискателя /като насочване на изпълнението чрез налагане на запор на вземания на длъжника от НОИ и опис на движими вещи/ не са довели до събиране на суми за удовлетворяване на вземането.

            Последното извършено по делото изпълнително действие е възлагането на взискателя на имотите, предмет на публичната продан, с постановление от 24.04.2018 г. От този момент в продължение на повече от две години взискателят не е поискал извършване на изпълнителни действия. С изтичането на двугодишния срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК и липсата, през този период от време  на искане от взискателя за извършване на изпълнително действие, прекратяването на изпълнителното производство е настъпило по силата на закона и това прекратяване е констатирано с обжалваното в настоящото производство постановление. Взискателят, които е инициал изпълнителното производство, е следвало да се интересува от хода на делото и да проявява активност в защита на интересите си. Извършването на изпълнително действие в рамките на конкретен изпълнителен способ от съдебния изпълнител следва бъде поискано от взискателя. Неоснователно в жалбата се твърди, че още с образуване на делото взискателят е възложил на ЧСИ по негова преценка да извършва изпълнителни действия. С молбата за образуване на делото взискателят е посочил конкретен изпълнителен способ – насочване на изпълнението върху посочени недвижими имоти на длъжника, който способ е бил приложен от съдебния изпълнител. Нито с молбата за образуване на изпълнителното дело, нито в хода на това дело, взискателят не е възлагал на ЧСИ да определя начина на изпълнението. Същият е поискал от съдебния изпълнител да извърши проучване на имущественото състояние на длъжника на основание чл. 426, ал. 4 от ГПК, каквото проучване е извършено от ЧСИ, но не са установени секвестируеми имущества извън недвижимите имоти, предмет на извършената публична продан.

            Срокът по чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК е преклузивен и не се отразява на съществуването на самото материално право на вземане, а само на упражненото по съответното дело сезиране въз основа на процесуалното право на взискателя да иска изпълнение. Поради това, дори и да се констатира това основание за прекратяване, няма пречка, доколкото изпълняемото право още съществува, да се започне ново изпълнително производство, защото прекратяването не погасява вземането, нито обезсилва изпълнителното основание.

Предвид изложените съображения, жалбата на длъжника М.Ц. срещу постановление от 02.10.2020 г., постановено по изп. дело № 20177920400021 на ЧСИ Георги Каримов, с което е прекратено изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, следва да бъде оставена без уважение.

 

Воден от горното съдът

 

 

                                                            Р  Е  Ш  И:

 

          ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 04496/26.10.2020 г., подадена от  М.Ц.Ц., срещу постановление от 02.10.2020 г., постановено по изп. дело № 20177920400021 на ЧСИ Георги Каримов, рег.№ 792, с което е прекратено изпълнителното производство на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.

 

          РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

                 Председател:                                    Членове:  1.                         2.