Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VI-ти въззивен състав в публично съдебно заседание
на девети юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА
МАНОЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: П. СТОИЦЕВ
И.КИРИМОВ
при участието на секретаря Таня Митова
и в присъствието на прокурора Ивайло П., като разгледа докладваното от съдия Манолова
в.н.о.х.д. № 2354/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI
от НПК:
С присъда от 06.02.2019 г.,
постановена по н.о.х.д. № 18735/2017 г. по описа на Софийски районен съд,
Наказателно отделение, 3-ти състав, подсъдимият П.П.В.
е признат за невиновен в това, че на 29.10.2016 г., около 13:50 ч., в с.
Владая, ул. „******се заканил с убийство спрямо Д.В.А., като й казал: „Ще те
убия, нищо не можеш да ми направиш! … Недей да звъниш на полицията, ще те
убия!“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му, поради което на основание чл. 304 от НПК е оправдан да е
извършил престъплението, в което е обвинен по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1 от НК.
С присъдата е постановено веществените
доказателства – част от стъкло от лек автомобил марка „Деу
Ланос“ с рег. № *******, намиращ се на съхранение в
06 РУ – СДВР, да бъдат върнати на Д.В.А., след влизане на присъдата в сила.
Също е постановено веществените доказателства – 1 бр. CD диск
от РЦ 112 София, находящ се на л. 98 от делото, да
останат към делото, след влизане в сила на присъдата.
Постановено е направените по делото
разноски да останат за сметка на държавата.
Срещу присъдата в законоустановения
срок е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея
от частния обвинител Д.А. чрез адв. Ж.Ж.. Иска се отмяна на присъдата като незаконосъобразна и
необоснована, постановена при съществени процесуални нарушения, и постановяване
на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен. Изложени са подробни
съображения в насока, че първоинстанционният съд е
извършил неправилна преценка по отношение кредитирането на обясненията на подсъдимия
и показанията на пострадалата и свидетелите по делото.
В проведеното по реда на чл. 327 от НПК закрито съдебно заседание на 10.10.2019 г. въззивният съд е приел, че за правилното решаване на делото
не се налага разпит на подсъдимия, както и събирането на други доказателства.
В открито съдебно заседание повереникът на частния обвинител – адв.
Ж.Ж., поддържа жалбата и допълнението към нея. Моли
съда да постанови нова присъда, с която да се отмени изцяло тази на първия съд,
като се признае подсъдимия за виновен и се осъди по повдигнатото му обвинение.
Алтернативно моли да се постанови решение, с което да се отмени присъдата и
делото да се върне на първоинстанционния съд.
Представителят на Софийска градска
прокуратура поддържа жалбата на частния обвинител. Счита, че първоинстанционният съд неправилно не е кредитирал
показанията на пострадалата и на нейния баща. Смята, че по делото са налице доказателства,
че подсъдимият е извършил престъплението, за което е обвинен, и моли съда да
отмени присъдата и да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия за
виновен и да му наложи наказание по справедливост.
Защитникът на подсъдимия – адв. В.К., счита присъдата на СРС за правилна. Посочва, че
в хода на съдебното следствие не са събрани достатъчно доказателства, че
подсъдимият е осъществил състава на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение, от обективна и субективна страна. Моли да се постанови решение, с
което да се потвърди присъдата на първоинстанционния
съд.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VI-ти въззивен състав, след като обсъди доводите във въззивната жалба и допълнението към нея, както и тези,
изложени в съдебно заседание от страните, и след като в съответствие с чл. 314
от НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежно легитимирана страна, срещу съдебен акт, който подлежи на въззивен съдебен контрол, поради което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е
неоснователна.
Обосновано районният съд е приел, че подс. П.П.В. е роден на *** ***,
българин, български гражданин, неженен, със средно образование, трудово
неангажиран, осъждан.
Подс. П.В. и св. Д.А. имат общо дете и живеели заедно на
семейни начала, като отношенията им били обтегнати и конфликтни. Подсъдимият се
отнасял зле със св. А., нанасял й психически и физически тормоз, вследствие на
което тя се изнесла от общото им жилище и заедно с детето им се пренесли в
дома, където живеели роднините й в с. Владая, ул. „*******На 29.10.2016 г. Ю.П.помолил
св. И.Ю.Г.да се свърже с подс. П.В. и да вземе от
него 300,00 (триста) лева, за да му ги предаде. Св. Г. и подс.
В. се уговорили да се срещнат в центъра на с. Владая, пред магазина на спирката
на автобуса. Около 13:50 ч. двамата се видели и започнали да обсъждат къде да
отидат, за да си поговорят. В този момент при тях спрял лек автомобил,
управляван от св. Д.А.. Без да слиза от автомобила, тя попитала подсъдимия дали
иска да види детето си и тъй като не го бил виждал от около месец и половина и
му било домъчняло, подс. В. се съгласил, въпреки че
бил наясно за издадената срещу него заповед за незабавна защита от 24.08.2016
г., постановена по гр. д. № 48017/2016 г. по описа на СРС, III ГО, 84-ти състав, със забрана да доближава св. А. и домът й на разстояние
не по-малко от 200 (двеста) метра. Подсъдимият предложил на св. Г. да отидат
заедно с автомобила, който управлявал, да види сина си. Г. се съгласил и се
отправили към дома на роднините на А. ***. Тя шофирала отпред с автомобила си,
а подсъдимият – след нея. Когато пристигнали пред портата на двора на къщата,
св. А. спряла, подс. В. спрял зад нея, слязъл и се
насочил към нейния автомобил. Когато стигнал видял, че А. е затворила
прозорците и е заключила вратите на автомобила, поставила е мобилния си телефон
на волана и набирала телефон 112. Подс. В. се ядосал,
защото според него тя го провокирала, като го поставяла в ситуация да нарушава
забраната си да я приближава. Подсъдимият замахнал с
юмрук и счупил стъклото на шофьорската врата, като стъклата се посипали по
тялото, лицето и дрехите на св. А.. Тя започнала да вика и плаче, оставила
мобилния си телефон на седалката до нея (предна дясна) и покрила с ръце лицето
си. Тогава подс. В. започнал да нанася удари с ръка
по главата и лицето на св. А.. В този момент бащата на св. А. – св. В.Д. А., се
намирал на балкона на къщата, който бил на втория етаж, и имал видимост към
улицата пред къщата. Той видял действията на подсъдимия и веднага се насочил навън,
за да защити дъщеря си, като по пътя взел пластмасова тръба. Когато излязъл
навън, подсъдимият вече се бил качил в автомобила, който управлявал, казал на
св. А. да не се занимава с него и си тръгнал. Св. В.А. се приближил до дъщеря
си – св. А., и видял, че тя била много разстроена и с наранявания.
По същото време на улицата се показал
и св. П. А.Г., който живеел в съседната къща. Той чул спирането на
автомобилите, както и шума от чупенето на стъклото и видял разстроената и с
наранявания св. А..
Полицейският патрул по подадения
сигнал се бавел и затова св. А. предложил на дъщеря си да отидат до 06 РУ –
СДВР и да подадат жалба срещу подсъдимия. Заедно с тях отишъл и св. П.Г..
След като си тръгнали от мястото на
инцидента, подс. В. се извинил на св. Г., който бил
притеснен и му било неудобно от това, което видял. Дал му сумата от 300,00
(триста) лева и свидетелят си тръгнал. След това подсъдимият се качил при
приятелите си в местност над селото, където чичото на св. А. – св. Р. Д. А.,
гледал животни. Там се били събрали заедно със св. Д.С.Н.още преди срещата на В.
с Г., за която за да отиде взел джипа на Н..
От изготвената в хода на досъдебното
производство съдебномедицинска експертиза се установява, че при Д.В.А. са
констатирани травматични увреждания, които са реализирали медико-биологичния
квалифициращ признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота, по
смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.
От заключението на изготвената
комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза се установява, че Д.А.
е психично здрава и при нея е налице психична годност за даване на свидетелски
показания, като психичното й състояние не се явява пречка за нейното участие във
всички фази на наказателното производство.
За да постанови присъдата, първоинстанционният съд е събрал всички обективно
съществуващи и относими към предмета на делото
доказателства и доказателствени средства: гласните доказателствени
средства чрез обясненията на подсъдимия П.П.В.
(л. 229-230 от съд. д.) и показанията на свидетелите Д.В.А. (л. 76-78 от съд.
д.), В.Д. А. (л. 81-82 от съд. д., вкл. приобщените на основание чл. 281, ал.
4, вр. ал. 1, т. 2., пр. последно от НПК – л. 8, стр.
2, ред 9 от долу нагоре, едно изречение от ДП), П. А.Г. (л. 82 от съд. д.), Р. Д.
А. (л. 83 от съд. д.), Д.С.Н.(л. 143-144 от съд. д., вкл. приобщените на
основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от
НПК – л. 10 от ДП) и И.Ю.Г.(л. 227-228 от съд. д.); писмените доказателства и доказателствени
средства: протокол за оглед на местопроизшествие (л. 4-5 от ДП), заповед за
незабавна защита от 24.08.2016 г., постановена по гр. д. № 48017/2016 г. по
описа на СРС, III ГО, 84-ти състав (л. 11 от ДП), удостоверение от
Фондация „Асоциация Анимус“ с изх. № К-211/25.10.2016
г. (л. 12-13 от ДП), протокол за освидетелстване (оглед на лице) (л. 17-18 от
ДП); писмо от Дирекция „Национална система 112“ гр. София (л. 99 от съд. д.), дневник
за получени и предадени сигнали и разпореждания в ОДЦ (ОДЧ) на 06 РУ – СДВР (л.
105-107 от съд. д.), доклад за проверени лица и превозни средства (л. 108-111
от съд. д.), протокол за предупреждение (л. 114 от съд. д.), решение от
16.10.2013 г., постановено по гр. д. № 3318/2013 г. по описа на СРС, III ГО, 82-ри състав (л. 128-129 от съд. д.), заповед за незабавна защита от
28.02.2013 г., постановена гр. д. № 3318/2013 г. по описа на СРС, III ГО, 82-ри състав (л. 130 от съд. д.), заповед за незабавна защита от
24.08.2016 г., постановено по гр. д. № 48017/2016 г. по описа на СРС, III ГО, 84-ти състав (л. 133-134 от съд. д.), решение от 05.05.2017
г., постановено по гр. д. № 48017/2016 г. по описа на СРС, III ГО, 84-ти състав (л. 135-138 от съд. д.), справки
от Служба по вписванията – София (л. 223-224 от съд. д.) и удостоверение за
раждане (л. 225 от съд. д.); веществени
доказателства: 1 бр. CD диск от РЦ 112 София (л. 98 от съд. д.); способи на доказване: съдебномедицинска
експертиза (л. 25-30 от ДП) и комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза (л. 46-51 от ДП).
Въззивният съд констатира, че първоинстанционната
присъда е постановена при напълно изяснена фактическа обстановка, а при
обсъждане на доказателствата не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Настоящата инстанция не откри основания за ревизиране на приетата от първия съд
фактология, която е изяснена съобразно точния смисъл
на доказателствата без да са допуснати логически грешки при обсъждането им или
превратно тълкуване.
Първоинстанционният съд правилно е кредитирал обясненията на
подсъдимия от 06.02.2019 г., дадени по време на съдебното следствие, като
настоящата инстанция при самостоятелен и внимателен анализ счете, че същите са
логични, последователни и кореспондират с показания на свидетелите Р. А.,Д.Н., П.Г.,И.Г.
и частично с показанията на свидетелите Д.А. и В.А.. Обосновано са кредитирани
изцяло и показанията на св.Г., Р. А., Н. и Г. като последователни, логични и
незаинтересовани. Правилна е преценката и по отношение на частичното
кредитиране на показанията на св. Д.А. и В.А., като съображенията на първия съд
изцяло се споделят от настоящата инстанция, с оглед на което не следва да се
изменят или допълват.
След самостоятелна проверка, въззивният съд установи, че останалите доказателства не
съдържат противоречия помежду си, поради което не е необходимо да бъдат
обсъждани поотделно по аргумент за противното от чл. 305, ал. 3 от НПК.
В хода на въззивното
производство страните не са събрани нови доказателства, установяващи различни
фактически обстоятелства, поради което настоящият състав на СГС не намира
основания да преразглежда и внася корекции в правилно изяснената от СРС фактология.
С оглед изложените съображения
настоящата съдебна инстанция намира, че след като събраните по делото доказателствени материали са обсъдени съгласно изискванията
на чл. 305, ал. 3 от НПК, като не е допуснато превратното им тълкуване,
вътрешното убеждение на първостепенния съд по фактите е правилно формирано и не
може да бъде променяно или замествано.
Въз основа на направения доказателствен анализ и установената чрез него фактическа
обстановка, настоящата инстанция споделя и правните изводи на първоинстанционния съд, който законосъобразно е приел, че подс. П.В. не е осъществила от обективна страна състава на
престъплението по чл. 144, ал. 3, пр. 1, вр. ал. 1 от
НК, за което му е повдигнато обвинение, а именно на 29.10.2016 г., около 13:50
ч., в с. Владая, ул. „******да се е заканил с убийство спрямо Д.В.А., като й
казал: „Ще те убия, нищо не можеш да ми направиш! … Недей да звъниш на
полицията, ще те убия!“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх
за осъществяването му. В конкретния случай е налице недоказаност по отношение
на главни факти по делото и най-вече по отношение на авторството на деянието.
Законът е посочил в разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, че съдът признава
подсъдимия за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. В
случая има наличие на много съмнения, поради това, че показанията на св. Д.А. и
В.А. не могат да бъдат приети в частта по отношение на отправянето на закани за
убийство спрямо св. А. от страна на подсъдимия, като липсват достатъчно и
убедителни доказателства, подкрепящи обвинителната теза.
Предвид недоказаността на обективната
страна на престъпния състав досежно обвинението, за подс. П.В. следва да бъдат приложени последиците, визирани
в чл. 304 от НПК. Недопустимо е постановяването на осъдителна присъда при
недоказаност на обвинението по несъмнен начин, когато не са изяснени напълно
обстоятелствата, касаещи същото обвинение. Само когато осъществяването на
престъплението и всички факти, включени в причинно-следствения процес на
престъпното деяние, и неговото авторство бъдат установени безспорно и категорично,
съдът може да постанови съответна осъдителна присъда. Последната не може да
почива на предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи досежно осъществяването на обективните и субективните
признаци от състава на престъплението.
Несъставомерността на деянието от обективна страна обуславя и
невъзможността за осъществяването на признаците на състава на престъплението от
субективна страна, поради което обсъждането наличието на умисъл у подсъдимото
лице се явява безпредметно.
С оглед изхода на делото правилно
районният съд е постановил, че направените разноски по делото следва да останат
за сметка на държавата.
Предвид изложеното дотук и с оглед
съвпадението на крайните изводи на двете съдебни инстанции, настоящият въззивен състав приема, че обжалваната присъда е правилна и
законосъобразна и като такава следва да се потвърди изцяло. Присъдата е
постановена при безспорно и коректно изяснена фактическа обстановка, без да са
допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.
В заключение, след обобщаване на
резултатите от извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна
проверка на обжалваната присъда, въззивната инстанция
не констатира основания за нейното изменение или отмяна, поради което следва да
бъде потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 334,
т. 6, вр. чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 06.02.2019 г., постановена по
н.о.х.д. № 18735/2017 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно
отделение, 3-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране. Да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.