Номер 144917.08.2020 г.Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София13-ти търговски
На 17.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Христо Лазаров
Николай Метанов
като разгледа докладваното от Христо Лазаров Въззивно гражданско дело №
20201000502198 по описа за 2020 година
Производството е по реда на глава двадесет и първа вр. с чл. 463, ал. 2
ГПК.
Делото е образувано по частна жалба от взискателя – „ПГ Мениджмънт
сървисис“ ЕООД, ЕИК ***, чрез адв. С. срещу решение № 66 от 25.02.2020г.,
постановено по гр.д. № 504/2019г., по описа на Окръжен съд град ***, с което
е отменено постановление за разпределение от 08.05.2019г., по изп. дело №
20127510400212/2012г. по описа на ЧСИ Е. Д. и е извършено ново
разпределение на сумата от 351 333 лева, която е постъпила от публичната
продан на поземлен имот сграда с идентификатор № 55871.505.542.1,
находящ се в град ***, ул. „***“ със степен на завършеност 63%, заедно с
правото на строеж в общински поземлен имот с идентификатор
55871.505.542.
Частният жалбоподател/взискателят – „ПГ Мениджмънт сървисис“
ЕООД твърди, че обжалваното решение е с неправилни и незаконосъобразни
мотиви, които не кореспондирали с приложените по делото писмени
доказателства. Твърди, че вземането на присъединения кредитор – В. Б. И., с
фирма ЕТ „В. И.-В-енд-В“, ЕИК *** произтичало от издадена в негова полза
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1764/2013г. на Районен съд град ***, а не
на основание вписана в негова полза ипотека върху процесния имот, който
бил продаден на публичната продан. Счита, че „ПГ Мениджмънт сървисис“
ЕООД е първи по ред взискател и съгласно ТР № 2/2013г. от 26.02.2015г. по
тълкувателно дело № 2/2013г., се ползвал с право на предпочитано
удовлетворение по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД, защото сделката с В. Б. И., с
фирма ЕТ „В. И.-В-енд-В“ била обявена за недействителна. С такава
привилегия от първи ред се ползвали и разноските на първоначалния
взискател по осъществяване на изпълнителния способ, постъпленията от
които се разпределят. Твърди, че от извършена справка в Имотния регистър
при Служба по вписванията в град ***, се установявало, че първоначалният
взискател „Софарт“ ООД е вписал възбрана върху процесния имот, който е
цедирал вземането си по изп. дело на „Финанс лизинг“ ЕАД, а последният го
е прехвърлил на „ПГ Мениджмънт сървисис“ ЕООД. На следващо място
твърди, че когато взискателят не бил заплатил авансово дължимата такса и тя
се дължи от длъжника, същата се събирала от ЧСИ, когато длъжникът
отговарял за тази такса. Когато длъжникът не отговарял за тази такса, ЧСИ
можел да претендира плащането й от взискателя по реда на чл. 410, ал.1 ГПК.
На последно място твърди, че първоинстанционният съд не се е съобразил и
с разпоредбата на чл. 460 ГПК, че когато събраната сума по изпълнителното
дело не била достатъчна, съдебният изпълнител извършвал разпределение,
като най-напред отделял суми за изплащане на вземанията, които се ползвали
с право на предпочитано удовлетворение, а остатъкът се разпределял по
съразмерност. Моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и
да остави без уважение частната жалба на В. Б. И., с фирма ЕТ „В. И.-В-енд-
В“. Не претендира разноски за производството пред САС.
Насрещната страна по частната жалба/взискателят - В. Б. И., с фирма ЕТ
„В. И.-В-енд-В“ е подал в срок писмен отговор. Твърди, че частната жалба е
неоснователна и следва да се остави без уважение. Моли въззивния съд да
потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Не
претендира разноски за производството пред САС.
Останалите страни по делото – присъединените кредитори и длъжникът
не са обжалвали решението и не са подали писмен отговор на частната жалба.
Въззивната жалба е подадена в законния срок от надлежна страна по
делото, против подлежащо на въззивно обжалване решение на окръжния съд
и разгледана по същество е основателна.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд след служебно извършена
проверка на решението установи, че то е валидно и допустимо в обжалваната
част.
Въззивният съд като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивният съд установи, че изп. производство е образувано по издаден
изпълнителен лист от 01.12.2011г., по гр.д. № 1391/2011г. по описа на САС, в
който е допусната очевидна техническа грешка, като вместо М. Б. И. е
посочено М. Б. И., но поради идентичното ЕГН ********** следва да се
приеме, че това е едно и също физическо лице.
Окръжният съд правилно е установил фактическата обстановка по
делото и страните не спорят, че изпълнителното производство е било
образувано по молба на „Балкански-2000“ ООД с приложен изпълнителен
лист от 01.12.2011г, с който длъжникът по изпълнението М. Б. И. е осъдена да
заплати на взискателя главница в размер на 277 358,80 лева, сумата от 5 568
лева, представляваща законна лихва върху главницата за периода от
05.10.2009г. до 09.12.2009г., както и законната лихва върху главницата
считано от 10.12.2009г. до окончателното й изплащане. С молба вх. №
12415/05.11.2012г. е представен договор за продажба на вземанията от
17.07.2012г. сключен между „Балкански-2000“ ООД като „цедент“ и
„Софарт“ ООД като „цесионер“, с който е прехвърлено цялото вземане на
първоначалния взискател по изп. дело и цесионерът е конституиран в
изпълнителното производство. Страните по делото не спорят, че цедентът е
уведомил длъжника за извършеното прехвърляне по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД
с уведомление от 26.10.2012г. и прехвърлянето има действие по отношение на
него и третите лица. С молба вх. № 09588/07.07.2015г. „Софарт“ ООД е
насочил изпълнението върху сграда с идентификатор № 55871.505.542.1 по
кадастралната карта и регистри на гр. ***, одобрени със Заповед № РД-19-91
от 13.10.2008г., със застроена площ от 104 кв.м. по скица и 115.57кв.м.
съгласно разрешение на строеж, с предназначение: жилищна сграда със
смесено предназначение, с брой етажи 6, находяща се в град ***, ул. „*** със
степен на завършеност 63 %, заедно с правото на строеж върху поземления
имот, в който е разположена - общински поземлен имот с идентификатор №
55871.505.542. Този недвижим имот бил прехвърлен чрез покупко-продажба,
от М. И. на „Билдинг М“ ЕООД, с нотариален акт № 54/25.06.2010г., том II,
рег. № 7648, дело № 243/2010г., която сделка е обявена за относително
недействителна по отношение на „Софарт“ ООД решение № 64/20.01.2014г.,
постановено по гр.дело № 646/2012г. на Окръжен съд-***, което е влязло в
сила на 12.05.2015г. Видно от издадено от удостоверение на службата по
вписванията се установява, че исковата молба по горепосоченото дело е
вписана на 13.07.2012г., а постановеното решение е вписано на 07.07.2015г.
С молба вх. № 10991/08.09.2015г. е представен договор за прехвърляне
на вземане, сключен на 04.09.2015г. между „Софарт“ ЕООД като „цедент“ и
Н. П. П., ЕГН ********** като „цесионер“, който е конституиран като
взискател по изпълнителното дело. С договора за цесия цесионерът е
придобил вземане в размер на 70 000 лева, представляващо част от
главницата в размер на 277 358.80лева от вземане по изпълнителен лист от
01.12.2011год. на САС. Цедентът е уведомил длъжника за извършеното
прехвърляне по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и прехвърлянето има действие по
отношение на него и третите лица. Видно от молба вх. рег. №
12278/13.10.2015г. се установява, че адв. Д., е получил препис от
приложените по изп. дело договори за цесия на 13.10.2015г., в качеството си
на процесуален представител на длъжника по изпълнението – М. И..
С молба вх. № 12736/22.10.2015г. и приложен към нея договор за
покупко-продажба на парично вземане от 29.09.2015г., се установява, че
„Софарт“ ООД е прехвърлил на „Финанс лизинг“ ЕАД вземането си от М. Б.
И. в размер на 277 358,80 лева главница и законна лихва от 05.10.2009год. до
окончателното изплащане на сумата, както и вземане за всички платени
разноски по изпълнителното дело. Цедентът е уведомил длъжника за
извършеното прехвърляне по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД и прехвърлянето има
действие по отношение на него и третите лица. Като взискател по делото е
конституиран и „Финанс Лизинг“ ЕАД.
С молба вх. рег. № 12970/28.10.2015г. е направено искане за
присъединяване по делото на кредитора В. Б. И., с фирма ЕТ „В. И.-В-енд-В“,
ЕИК ***. Взискателят се е снабдил със Заповед за изпълнение №
1469/15.04.2013г. и изпълнителен лист от същата дата, с който са осъдени
„Билдинг-М“ ЕООД и М. И. да заплатят солидарно на ЕТ „В. И.-В-енд-В“
сумата от 100 000 лева, представляваща дължима сума по договор-спогодба
от 21.02.2013год., сумата от 20 182,09 лева, представляваща лихва за периода
от 11.06.2020г. до 31.12.2012г., ведно с договорна лихва в размер на 18%
годишно върху сумата от 120 182.09лева, считано от 01.01.2013г. до
окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 2 403,64 лева
държавна такса и 1 000 лева разноски по делото. Страните по делото не
спорят, че заповедта за изпълнение е влязла в сила. Въз основа на издадения
изпълнителен лист от 15.04.2013г. и изпълнителен лист от 03.11.2014г. е
образувано изп. дело № 20137530400724/2013г. на ЧСИ С. Б., с район на
действие ПрОС. Видно от нотариален акт от 30.06.2010г., № 66, том II, рег. №
7899, дело № 255/2010г., се установява, че „Билдинг-М“ ЕООД е учредил
договорна ипотека в полза на ЕТ „В. И.-В-енд-В“ върху 1/4 ид.част от сграда
с идентификатор № 55871.505.542.1 по кадастралната карта и регистри на гр.
***, одобрени със Заповед № РД-19-91 от 13.10.2008г., със застроена площ от
104 кв.м. по скица и 115.57кв.м. съгласно разрешение на строеж, с
предназначение: жилищна сграда със смесено предназначение, с брой етажи
6, находяща се в град ***, ул. „*** със степен на завършеност 63 %, заедно с
правото на строеж върху поземления имот, в който е разположена - общински
поземлен имот с идентификатор № 55871.505.542. Ипотеката е учредена за
обезпечаване на дадена в заем на „Билдинг-М“ ЕООД сума в размер на 70 000
лева, заедно с лихвите, разноските и евентуалните неустойки. Ипотеката е
вписана в службата по вписвания град *** с вх.№ 1765/01.07.2010г.
С молба вх. № 02994/07.03.2016г. е представен договор за покупко-
продажба на парично вземане от 22.01.2016г. между „Финанс лизинг“ ЕАД
като „цедент“ и „ПГ Миниджмънт Сървисис“ ЕООД като „цесионер“, с който
е прехвърлено вземането от М. И. в размер на 277 358,80 лева главница и
законна лихва от 05.10.2009г. до окончателното изплащане на сумата, както и
вземането за всички платени разноски по изпълнителното дело. Цедентът е
уведомил длъжника за извършеното прехвърляне по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД
и прехвърлянето има действие по отношение на него и третите лица. По изп.
дело е конституиран като взискател „ПГ Мениджмънт Сървисис“ ЕООД.
Видно от писмо изх. № 16/МСИ-1945-1/14.11.2016г. на Община *** се
установява, че за процесния имот не е подавана декларация по чл. 14 от
ЗМДТ и липсва информация за дължими данъци за имота. Видно от
удостоверение изх. № 140371802066848/11.10.2018г. на НАП-ТД гр.***, се
установява, че длъжникът по изпълнението има публични задължения към
държавата в размер на 756,67лева. Процесният имот е изнесен на публична и
с протокол от 09.11.2018г. за негов купувач е обявен Е. С. А. за цена от
351 333лева без ДДС. След влизане в сила на постановлението за възлагане,
купувачът е довнесъл остатъка от дължимата цена на 20.11.2018г. в размер на
386 747,24 лева.
Частният съдебен изпълнител е извършил разпределение на
08.05.2019г., на сума в размер на 351 333 лева, по следния начин: за НАП
сума в размер на 756,67лв. и такси по тази сума за отчисляване в размер на
108.78 лв. по сметка ЧСИ; такси за изпълнителното производство в размер на
20 489,66 лева с ДДС и 300 лева за вещото лице изготвило икономическа
експертиза; за взискателя Н. П. П. сума в размер на 70 000 лева и разноски по
изп. дело в общ размер на 5 843,70; за взискателя ПГ Мениджмънт сървисис“
ЕООД сума в размер на 253 604 лева; за взискателя „Дим Добрев Капитал“
АД сума в размер на 140 лева без ДДС за платени такси на ЧСИ С. Б. и за
взискателя ЕТ „В. И.-В-енд-В“сума в размер на 90 лева без ДДС за платени
такси на ЧСИ С. Б..
ЕТ „В. И.-В-енд-В“ е подал жалба срещу разпределението, в която
твърди, че е присъединен взискател с изп. лист срещу М. И. –длъжник по
изпълнението, на основание чл. 459, ал. 1 ГПК. Счита, че трябвало да му
бъдат разпределени суми по изп. дело № 212/2012г. Окръжният съд приел, че
ЧСИ неправилно е изключил частния жалбоподател от кръга на взискателите,
респективно не му е определил суми при извършване на разпределението,
който се явявал присъединен взискател по чл. 456 от ГПК с вземане против
длъжника М. И. в размер на 262 936,86лева. За вземането на жалбоподателя
бил издаден изпълнителен лист от 15.04.2013г. и въз основа на него било
образувано изп. дело № 00724/2013г., по което изпълнението е насочено
върху 1/4 от имота, върху който е насочено изпълнението и по изп. №
20127510400212/2012г. на ЧСИ Е. Д.. Изложил е мотиви, че съгласно чл. 457,
ал. 1 от ГПК, присъединеният взискател имал същите права в изпълнителното
производство, каквито имал първоначалният взискател и следвало да му
бъдат разпределени суми по съразмерност. Окръжният съд отменил изцяло
обжалваното разпределение и вместо него извършил ново разпределение на
получената от проданта сума, при спазване на поредността на привилегиите
измежду първоначалния и присъединените взискатели, с включване на
разноските, които не са били внесени предварително и които съдебният
изпълнител имал право служебно да събере от длъжника.
Неправилно окръжният съд е приложил разпоредбата на чл. 457, ал. 1
ГПК, че присъединеният взискател - ЕТ „В. И.-В-енд-В“ имал същите права в
изпълнителното производство като първоначалния взискател. Тази правна
норма намира приложение само в хипотеза, при която правата на
първоначалния взискател са вследствие на предприетите от него действия по
принудително изпълнение/например чл. 452, ал. 2 ГПК/, но не и когато той
упражнява правата си по уважен конститутивен иск по чл. 135 ЗЗД. Обявената
относителна недействителност с решение № 64/20.01.2014г., по гр.д. №
646/2012г. на Окръжен съд град *** на извършената покупко-продажба между
М. И. и „Билдинг-М“ ЕООД, с нотариален акт № 54/25.06.2010г., том II, рег.
№ 7648, дело № 243/2010г., има действие само по отношение на взискателя
„Софарт“ ООД, който е заменил в хода на делото своя праводател - ищеца
„Балкански“ ООД. Тази недействителност ползва само кредитора, който е
упражнил правото си по чл. 135 ЗЗД, респективно неговите частни
правоприемници, а по отношение на всички останали кредитори действието е
действително. Следователно по отношение на присъединения взискател - ЕТ
„В. И.-В-енд-В“, продаденият недвижим имот е собственост на „Билдинг М“
ЕООД, а не на длъжника по изпълнението М. И. и няма право да участва в
разпределението, като присъединен взискател с издаден изпълнителен лист,
на основание вземане от длъжника М. И..
Неправилно съдебният изпълнител не е конституирал ЕТ „В. И.-В-енд-В“
като присъединен по право ипотекарен кредитор и незаконосъобразно е
отказал да му разпредели суми, позовавайки се на Решение № 64/20.01.2014г.,
по гр.д. № 646/2012г. на ПрОС. Нотариалният акт, с който е учредена
договорна ипотека от „Билдинг М“ ЕООД в полза на ЕТ „В. И.-В-енд-В“ е
вписана на 01.07.2010г., което е преди 13.07.2012г., когато е вписана исковата
молба по чл. 135 от ЗЗД. Следователно съдебният изпълнител е трябвало при
изготвяне на разпределението да задели за ипотекарния кредитор
припадащата му се сума от стойността на предмета на обезпечението, която
да му предаде след представяне на изпълнителен лист за вземането по
учредената договорна ипотека.
Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че в
процесната хипотеза това обстоятелство е ирелевантно, защото претенцията
на жалбоподателя за участие в разпределението не се основава на учредената
договорна ипотека, а на издадената в негова полза изпълнителен лист по
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1764/2013г. на ПРС за вземане срещу М.
И. и „Билдинг М“ ЕООД, на основание договор-спогодба с нотариална
заверка на подписите от 21.02.2013г. Според настоящия съдебен състав,
въведените от жалбоподателя основания за обжалване на разпределението
обвързват съда, който не може да излезе извън пределите на жалбата.
Съгласно разпоредбата на чл. 6, ал. 2 ГПК, диспозитивното начало като
основополагащ принцип на гражданския процес се прилага и в
производството по обжалване на разпределението.
Дори съдът да можеше служебно да се произнесе по основания, различни
от въведените с частната жалба срещу разпределението на ЧСИ, същата
отново щеше да е неоснователна, защото по делото липсват твърдения или
доказателства за подновяване на вписаната на 01.07.2010г. ипотека, която
съгласно разпоредбата на чл. 172, ал. 1 ЗЗД има действие на вписването 10
години.
Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че неправилно
първоинстанционният съд е определил и размерът на вземанията на
взискателите, частни правоприемици на „Софарт“ ЕООД. С договор за
прехвърляне на вземане от 04.09.2015г. „Софарт“ ЕООД е прехвърлил на Н.
П. П. вземане в размер на 70 000 лева, представляващо част от главницата в
размер на 277 358,80 лева от вземане по изпълнителен лист от 01.12.2011г. на
САС. След сключването на този договор за цесия, размерът на вземането за
главница е 207 358,80 лева и никой не може да прехвърли повече права,
отколкото сам притежава. Това означава, че с договор за покупко-продажба
на парично вземане от 29.09.2015г., „Софарт“ ООД е прехвърлил на „Финанс
лизинг“ ЕАД вземането си от М. Б. И. в размер от 207 358,80 лева главница и
законна лихва от 05.10.2009г. до окончателното изплащане на сумата, както и
вземане за всички платени разноски по изпълнителното дело. В същия размер
е и вземането на неговия частен правоприемник - „ПГ Мениджмънт сървисис“
ЕООД.
По същите съображения следва да се отбележи, че съдебният
изпълнител незаконосъобразно не е посочил нито реда на привилегиите, нито
вида на вземанията, който се погасяват с извършеното разпределение на
взискателите, дали с постъпилите суми се погасяват главници или лихви, но
тази незаконосъобразност не може да бъде отменена от съда поради липса на
жалба в тази част от тези взискатели или длъжника.
По същите съображения следва да се отбележи, че вземанията за
разноски за принудителното изпълнение се удовлетворяват по реда на чл.
136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 вр. с ал. 2 ГПК
таксите на съдебния изпълнител са разноски по принудителното изпълнение,
които са за сметка на длъжника. Съгласно задължителното разрешение
дадено с т. 6 и т. 11 от ТР № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, всички разноски по
изпълнението върху конкретен недвижим имот се дължат от цената получена
от неговата публична продан. Съдебният изпълнител носи дисциплинарна
отговорност за това, че не е събрал от взискателя предварително дължимата
авансова такса за изпълнението, но това не променя реда на привилегията за
нейното удовлетворяване, съгласно чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД. Следователно в
хипотеза, при която взискателят не е внесъл авансово дължими такси, същата
се събира от длъжника, включително и при извършване на разпределението
на постъпилите суми от публичната продан.
Въззиваемият/взискателят - „ПГ Мениджмънт сървисис“ ЕООД не
претендира разноски за производството пред САС и такива не следва да му
бъдат присъждани.
На основание чл. 463, ал. 2 ГПК, решението на апелативния съд по
обжалване на разпределението не подлежи на обжалване.
Мотивиран така Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 66 от 25.02.2020г., постановено по гр.д. №
504/2019г., по описа на Окръжен съд град *** И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА разпределение от 08.05.2019г., предявено на
17.06.2019г. по изп. дело № 20127510400212/2012г. по описа на ЧСИ Е. Д., с
рег. № 751 на КЧСИ, с което е разпределена сумата от 351 333 лева,
постъпила от публичната продан на поземлен имот сграда с идентификатор №
55871.505.542.1, находящ се в град ***, ул. „***“ със степен на завършеност
63%.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________