РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. Разград, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и втори
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА
при участието на секретаря СРЕБРЕНА СТ. РУСЕВА
като разгледа докладваното от СИЛВИНА Д. ЙОВЧЕВА Гражданско дело №
20223330100520 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове по чл. 124 от ГПК - по предявения с ИМ и насрещен с
отговора.
По постъпила искова молба от И. В. И. с ЕГН ********** от град ***** В. И.
Й. с ЕГН********** от град ***** и М. И. В. с ЕГН ********** от град
*****, чрез процесуалния им представител адвокат А. С. Ч. при ВТАК, гр.
*****, срещу Б. А. Д. (Б.А.Д.) с ЕГН ********** и Л. М. Д. (Л.М.Д.) с ЕГН
*****, и двамата от село *****, се моли да се приеме за установено спрямо
ответниците, че не са собственици на сграда № 2 със застроена площ 74
(седемдесет и четири) кв. метра, разположена в поземлен имот с
идентификатор 27156.501.552 с площ 452 кв. метра в землището на село Е.,
община Цар Калоян, област Разград, ул. *****, при съседи:
27156.501.552,27156.501.537, 27156.501.553,27156.501.231.
Б. А. Д. с ЕГН ********** и Л. М. Д. с ЕГН ***** са предявили насрещен
иск, с който молят съдът да приеме за установено по отношение на ищците И.
В. И. с ЕГН: **********, В. И. Й. с ЕГН: ********** и М. И. В. с ЕГН:
**********, че са собственици по покупко-продажба
и давностно владение на сграда № 2 със застроена площ от 74 кв.м.,
разположена в поземлен имот с идентификатор 27156.501.4552, с площ 425
кв.м. в землището на с. Е., при съседи: 27156.501.552, 27156.501.537,
27156.501.553, 27156.501.231.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
С Нотариален акт № 89, том VIII, рег. № 453, дело № 2530/1994 г. ищецът И.
В. И. закупил 26/30 ид.ч. от 710/1050 кв.м. дворно място, цялото от 1050 кв.
1
метра, съставляващо урегулиран парцел VI-731,730 в кв. 76 по плана на село
Е., община Цар Калоян, както и построените в него две паянтови жилищни
сгради на по един етаж, при съседи: от двете страни улици, Й.Д.С., А.А.А.,
Л.М. и Б.А.Д.. С Нотариален акт № 164, том VI, дело № 3006 от 1996 г., И. В.
И. и съпругата му И.Д. И. продали на Р.К.С. 710 кв. метра от дворно място,
цялото от 1050 кв. метра, находящо се в село Е., за което е отреден имот пл.
№ 731 в кв. 76 по плана на село Е. и за което дворно място е отреден парцел
VI-730,731 в кв. 76 ведно с построената в имота паянтова жилищна сграда
при съседи за имота: от две страни улица, парцел VII-732 и IV-740.
Преди това ответниците по настоящото производство и ищци по насрещния
иск придобили чрез покупко-продажба, видно от Нотариален акт № 176,
т. IV, дело 1363 от 23.10.1990 г., 1/3 идеална част от същото дворно място,
цялото от 1050 кв.м., заедно с построените в южната част на имота масивна
жилищна сграда, дюкян и сайвант. Продавачи по договора са свидетелите И.
и И.. Същите сочат в с.з., че са продали на ответниците Б. А. Д. и Л. М.
Д. дворно място около половин декър, а в него имало къща и два магазина с
входове откъм улицата. Преди закупуването им през 1978 г. от свидетелите
едното помещение се ползвало като изкупвателен пункт (магазин за
зеленчуци) с площ около 9 - 10 кв.м., а другото с площ от 5 - 6 кв. м. като
бръснарница. Помещенията били в една сграда, а отделно имало друго
помещение на друг собственик, която посочват като баба Р.. След
закупуването им Л. Д. направил магазин в едното помещение, а другого - бар.
Според свид. И. известно време след това ответникът станал земеделски
производител и превърнал едното помещение в склад. След продажбата
никой друг не е използвал помещенията освен ответниците Л. и Б. Д..
Свид. А., който живее в селото от раждането си през 1937 г., твърди че бил
съсед на ищеца. Според него от 1940 г. до 1994 г. имотът бил собственост на
чичовците на ищеца В., а в момента живеел човек на име А.. Ответникът имал
имот в близост от 1990 г. Свидетелят знаел, че до имота имало търговски
имоти, но твърди, че не знае кой ги ползва. Знаел, че ответника Д. е закупил
имот от А., който бил брат на роднините на ищеца.
Свид. М. помни, че чичовците на ищеца са имали имот, разположен срещу
сградата на съвета. Сградата, в която живеели, била със срутен покрив.
Свидетелката има спомен, че в сградата имало три помещения, но не помни
едното да е ползвано като дюкян. Твърди, че през 1994 г. ищецът съборил
сградата. Ответниците пък имали имот, разположен до посочения от нея
имот, в съседната къща. Не знае за помещения, ползвани за търговски обекти.
Вещото лице по назначената СТЕ изразява предположение, че сграда с
идентификатор № 27156.501.230.3 е изградена преди повече от 90 години,
заснета и нанасяна в кадастралните планове от 1928 г. и 1972 г. и КК от 2016
г., която е предмет на сделка, описана в приложения по делото НА № 164 от
23.10.1996 г. По отношение на сграда с идентификатор № 27156.501.230.2
вещото лице изразява предположение, че също е построена преди повече от
90 години и присъства в посочените по-горе КП и КК от 2016 г., с обособени
над три обекта. Съгласно плана от 1928 г. сградата била заснета като две
сгради, като в североизточната имало обект “дюкян”. Останалите
разсъждания не са от компетенцията на вещото лице. Съгласно разрешение за
строеж от 20.04.1994 г. е извършено преустройството на помещението от
“дякян стая” в “кафе-магазин”. Според вещото лице, сграда с идентификатор
№ 27156.501.230.2 никога не е била предмет на делба (последното
2
категорично не отговаря на доказателствения материал по Гражданско дело
№ 689 от 2014 г.) Счита, че изобразената сграда с идентификатор
27156.501.230.2 на скица № 15-214704 от 12.03.2019 г. идентична с част от
една от паянтовите жилищни сгради на един етаж, отразени в Нотариален акт
№ 89 от 06.12.1994 г., том VIII, дело № 2530/1994 г.
Според явилите се в с.з. ищци В. Й. и М. В. баща им ходи и наглежда имота
си, който представлявал дюкян от 8 кв.м.
Вещото лице в с.з. сочи, че не може да отговори на въпроса дали цялата
сграда е описана в НА от 1994 г.
С решение по Гражданско дело № 689 от 2014 г. е допуснат до делба
поземлен имот с идентификатор 27156.501.230 с площ от 1104 кв.м., заедно с
построените в него сгради под № 1, 2, 4 и 5, собственост на Б. и Л. Д., както и
сграда № 3 - собственост на Р. и Е.С.. Според заключението по делбата сграда
с идентификатор № 27156.501.230.2 е със застроена площ 74 кв.м.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на
страните, прие следното от правна страна:
На първо място, действително с покупко-продажба ищецът И.В. И. и
съпругата му са прехвърлили правото си на собственост върху следния
недвижим имо - 710/1050 кв.м. от дворно място в с. Е., за което е отделен
отреден имот с пл. 731 в кв. 76 по плана на същото дело и за което дворно
място е отреден парцел VI-730, 731 в кв. 76 ведно с построените в него
паянтова жилищна сграда. Преди това на 06.12.1994 г. ищецът И. придобил
26/30 ид.ч. от 710/1050 (в този НА са отразени две жилищни сгради) чрез
покупко-продажба. Твърденията са, че едната от сградите е съборена (видно
от показанията на свид. М.). Съдът приема, че през 1996 г. ищецът и
съпругата му са прехвърлили целия имот, доколкото в договорите са
посочени 710/1050 кв.м. от дворно място, видно от приетите като
доказателства нотариални актове от 06.12.1994 г. и 23.10.1996 г. Друга част от
имота, а именно 1/3 идеална част от 1050 кв.м. ведно с построените в мястото
жилищна полумасивна къща, дюкян стая и сайвант, е собственост на
ответниците от 23.10.1990 г., видно от приложения на л. 13 и 14 нотариален
акт. Съгласно чл. 92 от ЗС собственикът на земята е собственик и на
постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. В
настоящия случай не се установява друго. В този смисъл предявения
установителен иск по чл. 124 от ГПК следва да бъде отхвърлен.
По отношение на насрещния иск:
С оглед приетото от съда по първоначално предявения иск, изводите за
насрещния иск за следните: На първо място, ответниците са придобили 1/3
идеална част от 1050 кв.м. ведно с построените в мястото жилищна
полумасивна къща, дюкян стая и сайвант чрез покупко-продажба през 1990 г.,
т.е. чрез производен способ, а останалата част - по силата на влязло в сила
конститутивно съдебно решение, каквото е решението за разпределение в дял
на имота по съдебната делба. Право на собственост по давност може да
придобие само лице, което не притежава това право на друго основание.
Поради това ищците по насрещния иск нямат право да претендират
собственост върху процесния имот едновременно на две основания. В този
смисъл насрещният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен, в
частта му в която се моли съдът да признае Б. А. Д. и Л. М. Д. за собственици
по давностно владение на сграда № 2 със застроена площ от 74 кв.м. В
3
останалата му част искът е основателен на изложените по-горе основания.
По разноските: Двете страни са направили искане за присъждане на
направените от тях разноски. Ответниците и ищци по насрещния иск Б. А. Д.
и Л. М. Д. са заплатили адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева,
50,00 (петдесет) лева за държавна такса, както и 200,00 лева във връзка с
назначената от съда СТЕ. На основание чл. 78 от ГПК И. В. И. с
ЕГН ********** от град ***** В. И. Й. с ЕГН********** от град ***** и М.
И. В. с ЕГН ********** от град *****, следва да заплатят направените по
делото разноски от Б. А. Д. и Л. М. Д. в размер на 650,00 (шестстотин и
петдесет) лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от И. В. И. с ЕГН ********** от град ***** В. И. Й.
с ЕГН********** от град ***** и М. И. В. с ЕГН ********** от град *****,
чрез процесуалния им представител адвокат А. С. Ч. при ВТАК, гр. *****,
срещу Б. А. Д. (Б.А.Д.) с ЕГН ********** и Л. М. Д. (Л.М.Д.) с ЕГН *****, и
двамата от село *****, иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 от ГПК за
признаване в отношенията между страните, че И. В. И., В. И. Й. и М. И. В. са
собственици на сграда № 2 със застроена площ 74 (седемдесет и четири) кв.
метра, разположена в поземлен имот с идентификатор 27156.501.552 с площ
452 кв. метра в землището на село Е., община Цар Калоян, област Разград, ул.
*****, при съседи:
27156.501.552,27156.501.537, 27156.501.553, 27156.501.231, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, че
ищците по предявения насрещен иск Б. А. Д. с ЕГН ********** и Л. М. Д. с
ЕГН ***** са собственици на сграда № 2 със застроена площ от 74 кв.м.,
разположена в поземлен имот с идентификатор 27156.501.4552, с площ 425
кв.м. в землището на с. Е., при съседи: 27156.501.552, 27156.501.537,
27156.501.553, 27156.501.231, придобита чрез договор за покупко-продажба,
обективиран в Нотариален акт № 164, том VI, дело № 3006 от 23.10.1996 г. на
Разградски районен съд, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения иск
в частта му, с която се иска ищците Б. А. Д. с ЕГН ********** и Л. М. Д. да
бъдат признати за собственици на същата сграда по давностно владение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 от ГПК И. В. И. с ЕГН ********** от град
***** В. И. Й. с ЕГН********** от град ***** и М. И. В. с ЕГН **********
от град *****, да заплатят на Б. А. Д. с ЕГН ********** и Л. М. Д. с ЕГН
*****, направените от последните деловодни разноски в размер на 650,00
(шестстотин и петдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4