ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 416
гр. Велико Търново , 27.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и
седми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Любка Милкова
като разгледа докладваното от Любка Милкова Гражданско дело №
20214100100241 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.130 от ГПК.
Предмет на производството е предявен от непълнолетния ищец Н. Н. Н., действащ
лично и със съгласието на майка му Т. П. П., двамата от гр.Лясковец, чрез пълномощника
му адв.Л. И. от ВТАК, против ответника Н. С. Н. иск с правно основание чл.66 ал.4 от СК за
оспорване на припознаването, с искане за приемане за установено, че ищеца не произхожда
от вписания като негов баща в съставения му Акт за раждане №0604/09.10.2006г., съставен
от Община Горна Оряховица – Н. С. Н. и да бъде разпоредено в Акта за раждане като негов
баща да бъде вписано „баща неизвестен“ и занапред ищеца да носи името: Никола Танев
Павлов.
На основание чл.130 от ГПК, когато при проверка на ИМ съдът констатира, че
предявеният иск е недопустим, той връща исковата молба.
На основание чл.66 ал.4 от СК, ако при припознаването детето е малолетно, то може
да го оспори по съдебен ред до една година от навършването на пълнолетие или от
узнаването на припознаването, ако узнаването е станало по-късно.
В процесният случай при припознаването му от ответника детето е малолетно,
поради което и по силата на изричната разпоредба на чл.66 ал.4 от СК то може да го оспори
по съдебен ред до една година от навършването на пълнолетие, т.е. началният момент за
предявяване от детето на настоящият иск с правно основание чл.66 ал.4 от СК за оспорване
на припознаването е навършването на пълнолетие. В случая ищецът е непълнолетен, поради
което и по аргумент от чл.66 ал.4 от СК, доколкото не е настъпил началният момент за
предявяване на настоящия иск, а именно ищецът не е навършил пълнолетие, то не е активно
процесуално легитимиран да предяви настоящият иск по чл.66 ал.4 от СК, предмет на
делото, поради което искът се явява процесуално недопустим и ИМ следва да бъде върната
на основание чл.130 от ГПК, респ. производството по делото прекратено. Началният момент
1
за предявяване на настоящият иск по чл.66 ал.4 от СК е свързан с навършването на
пълнолетие, от който момент за детето, ако при припознаването детето е малолетно
възниква правото на иск по чл.66 ал.4 СК, доколкото искът е личен, правото да оспорят
припознаването принадлежи само на изрично посочените в закона правни субекти – лицата,
обвързани от връзката на произход по силата на припознаването, и то само в предвидените
случаи /чл.66 ал.1 СК, чл.66 ал.4 СК, чл.66 ал.5 СК и чл.67 СК/, като всеки един от тях
следва да разполага с възможността да вземе решението дали да предяви иска по свое
вътрешно убеждение, доколкото правните последици от постановеното решение ще
рефлектират върху гражданско-правния му статут. Само ако се извършва припознаване на
навършило 14 години дете, то би могло да оспори припознаването с писмено заявление до
длъжностното лице по гражданското състояние в тримесечен срок от съобщението, но това,
дадено в чл.66 ал.1 СК разрешение, не може да намери приложение по отношение на
съдебното оспорване на припознаване на малолетно дете. В насока, че предявен иск по чл.66
ал.4 СК за оспорване на припознаването от дете преди навършване на пълнолетието му е
процесуално недопустим е трайната съдебна практика, обективирана в Определение
№539/03.12.2015г. по ч.гр.д.№5876/2015г., Г.К., I г.о. на ВКС; Определение
№571/12.12.2016г. по гр.д.№4941/2016г., Г.К., IV гр. о. на ВКС; Определение
№241/27.06.2014г. по ч.гр.д.№2139/2014г., Г.К., II Г.О. на ВКС.
Определение №232/28.05.2018г. по гр.д.№1781/2018г., Г.К., IV г.о. на ВКС, от което
непълнолетният ищец лично и със съгласието на майка си извлича правна възможност да
предяви настоящия иск по чл.66 ал.4 от СК за оспорване на припознаването е неотносимо,
т.к. с него касационното обжалване е допуснато по обуславящия изхода на делото и уточнен
от състава на ВКС въпрос за правната възможност на малолетно дете чрез неговата майка и
законен представител да предяви иск за оспорване на бащинство, установено с презумпцията
по чл.61 ал.1 СК, т.е. да предяви иск по чл.62 ал.4 от СК за оспорване на бащинство, а не се
отнася до настоящия иск по чл.66 ал.4 от СК за оспорване на припознаването. Отделно от
това, видно от мотивите към Определение №232/28.05.2018г. по гр.д.№1781/2018г., Г.К., IV
г.о. на ВКС, изводът, че да се отрече в разглеждания от ВКС случай правото на
ненавършилото пълнолетие дете, чрез неговата майка и законен представител, да упражни
правото на оспорване на бащинството, ще означава непропорционална намеса на държавата
в правото на личния и семеен живот на детето по смисъла на чл.8 от ЕКЗПЧ и няма да бъде
съобразен неговият висш интерес, според чл.3 от Конвенция за правата на детето, е
обусловен от преценка на конкретните факти по делото, различни от твърдяните в ИМ по
настоящото дело факти, и е относим за иск по чл.62 ал.4 СК, а не за иск по чл.66 ал.4 СК за
оспорване на припознаване, какъвто е настоящия иск, предмет на делото. При позоваване в
ИМ от настоящия ищец на Резултат от ДНК тест само за лична информация, видно от който
резултатите от който тест не могат да бъдат защитими в съда за нуждите на установяване на
бащинство, довело до прекъсване на контактите между непълнолетния ищец и ответника от
края на 2018г., и при изричната норма на чл.66 ал.4 СК, извод, че отричане правото на
непълнолетния лично и със съгласието на майка си да упражни правото на оспорване на
2
припознаване ще означава непропорционална намеса на държавата в правото на личния и
семеен живот на детето по смисъла на чл.8 от ЕКЗПЧ и че няма да бъде съобразен неговият
висш интерес, според чл.3 от Конвенция за правата на детето, не би могъл да бъде направен
в случая и не би могъл да бъде споделен.
По изложените по-горе съображения, предявеният иск по чл.66 ал.4 СК за оспорване
на припознаването е процесуално недопустим, поради което и на основание чл.130 ГПК ИМ
следва да бъде върната и производството по делото прекратено.
На основание чл.81 ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната
инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.
Ищецът не е сезирал съда с претенция за разноски, поради което и съдът не дължи
произнасяне, а и такива не му се следват с оглед недопустимостта на предявения иск и
прекратяване на производството.
Водим от горното и на основание чл.130 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА предявената ИМ от ищеца Н. Н. Н., действащ като непълнолетен лично и със
съгласието на своята майка Т. П. П., с ЕГН **********, двамата с адрес: гр.Лясковец,
ул.“Стойчо Куркев“ №15, чрез процесуален представител адв.Л.И. от ВТАК, против
ответника Н. С. Н., с ЕГН **********, като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА и
ПРЕКРАТЯВА производството по Гр.д.№241/2021г. по описа на ОС – Велико Търново.
Определението подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба в едноседмичен срок
от връчването му пред ВТАС, от която препис за връчване не се представя.
Съдия при Окръжен съд – Велико Търново: _______________________
3