Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Асеновград, 25.01.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ІV гр. с-в на единадесети януари две хиляди двадесет и първа година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА
КАБАДАИЕВА
секретар МИХАЕЛА
МАМАКОВА като разгледа докладваното от съдия НЕВЕНА КАБАДАИЕВА гражданско дело
№ 2022 по описа за 2020г. и като обсъди:
Обективно съединени искове с правно основание чл.143, чл.149 СК.
В.П.Ш. ЕГН **********, със съгласието на законния си представител Н.Б.К.
с посочен постоянен адрес *** моли да бъде постановено решение, с което да бъде осъден
П.Б.Ш., с посочен адрес ***
да й заплаща
издръжка в размер на 160лв
месечно, считано от 12.11.2019г до
подаване на исковата молба и 190лв
месечно, до 5-то число на всеки месец, считано от подаване на исковата молба до
настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката,
ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до окончателното
изплащане. Твърди, че ответникът е нейн
баща, родителите на ищцата са във фактическа раздяла от м. юни 2017г. От раздялата до момента ответникът не се
интересува от дъщеря си, не помага с грижи за нея и не отделя каквито и да е
средства за нея. Ответникът не прави подаръци на детето и не се интересува от
неговите нужди. Към настоящия момент В. е на седем години и ученичка в първи
клас на ОУ „Христо Ботев“ гр.
Асеновград. Майката се старае да задоволява нуждите на детето, като редовно й
закупува необходимите обувки, дрехи и занимателни игри. Ежемесечно майката
закупува на В. витамини и други лекарства за подсилване на имунната система.
Този разход е около 25лв. на месец. В случай , че детето се разболее, сумата за
лекарства не е по-малка от 40лв.
Ответникът е в трудоспособна възраст, физически и психически здрав,
работи и получава месечна заплата около
1000лв. Ангажира събиране на доказателства, претендира разноски.
Ответникът оспорва иска като
недоказан и неоснователен и моли да бъде отхвърлен. Моли да се присъди месечна издръжка на малолетното му
дете в размер на 120лв. Твърди, че е живял с майката на детето и
детето В. в едно домакинство до месец януари 2019г. на адрес гр. Асеновград, ул.“Княз Борис“ №27
вх.А ет.2. Оспорва твърденията, че до
настоящия момент майката сама издържа и се грижи за детето, подпомагана само от
нейни близки. Оспорва и твърдението, че не се интересува от дъщеря си, не
помага с грижи за нея и не отделя каквито и да е средства. Твърди, че е плащал
и продължава да изплаща ежемесечната такса за детска градина на детето,
лекарства, дрехи и и подаръци на детето. През 2019г е закупил за рождения ден
на дъщеря си мобилен телефон. Ангажира
събиране на доказателства.
След като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено следното: Ответникът е баща на
детето В.П.Ш. род на ***г(у-ние ражд изд въз основа АР № 0551/25.11.2013г
- в заверен препис). Детето В. е ученичка в 1 „Б“ клас през учебната 2020/2021г в ОУ „Христо
Ботев“ гр Асеновград(л.6).
В хода на производството бяха
събрани гласни доказателства. Св А. К. твърди, че родителите на В. са се
разделили през 2017г, след раздялата за детето се грижела неговата майка, като
живели при нейните родители. Към момента детето В. живее при свидетеля, от
раздялата на родителите ответникът не е полагал грижи за детето, нито е давал
пари за издръжката му, не се е интересувал от нея. Св К. заявява, че когато
детето се разболее, майката плаща около 50лв за лекарства, а детето боледува
един път месечно. Ответникът не е правил подаръци на детето. За отглеждането на детето майката купува
витамини ежемесечно, освен това детето има един проблем от около две-три
годишна, за него са необходими около
20-30лв месечно, необходими са нови дрехи и обувки постоянно, тъй като детето
израства. Детето има телефон, но той е закупен от св К., а сметките за телефона
ги плаща майката. Твърди, че ответникът работи като строителен работник. Средстваата,
необходими месечно за детето В. са около 400лв.
Св Р. К. , вуйчо на ищцата също
сочи, че родителите на детето са се разделили 2017г, а след раздялата детето живее с майка си при нейните родители,
където живее и свидетелят. Ответникът
след раздялата не е полагал грижи за детето. Към настоящия момент детето
В. живее с майка си и нейния приятел А., но докато майката и детето са живели
при нейните родители ответникът не е плащал битови сметки, св К.не е виждал да
е правил подаръци на детето и да се е виждал с нея. Към настоящия момент бащата не се интересува от детето, когато
детето се разболее майката дава около 50лв за антибиотици, сиропи и капки за
нос. Също твърди, че детето се разболява веднъж месечно. Майката прави разходи
за детето седмично 15 лв за храна в стола
и 2-3 лв дневно за джобни, извън училище има разходи за дрехи, обувки,
учебници, интернет и сметката за телефона, купува й мултивитамини всеки месец
които са 20 лв месечно. Знае, че ответникът е строителен работник, но не знае какъв
е месечния му доход. Заявява, че за издръжката на детето В. са необходими 400лв
месечно. Твърди , че след 2019г ответникът не се е срещал с детето и майка му. Св В. Б. К. познава
страните, семейни приятели с родителите на детето. Знае, че от 2019г са
разделени, след раздяллата продължил да поддържа връзка с ответника, говорили
са и от него знае, че в момента не работи. Ответникът е търсил свидетеля да му
осигури работа, последно го е търсил преди една година, казал му е че си е на
село и е безработен, когато някой го извика, тогава работи. Родителите на
ответника имат някакъв доход и ако го извикат някъде на работа, от това се
издържа. Казвал е на свидетеля, вижда детето често, знае от него че изпраща
издръжка и я дава на бабата.
Въз основа на така установените
фактически обстоятелства, съдът прави следните изводи: Предявени са обективно съединени искове с
правно основаине чл. 143,149 СК – за присъждане издръжка за детето В.. С оглед
твърденията в исковата молба, за ищцата
е налице интерес от водене на делото.
Разгледани по същество: Не е спорно
по делото, че ответникът е баща на детето В., а и това се установява от представените
писмени доказателства, неоспорени от страните. Установи се от ангажираните
гласни доказателства, че с майката на детето живеят разделени, включително и за
период от една година преди завеждане на делото, като в този период майката
полага грижи за детето. Съдът намира за установено по делото от показанията на св К. и св К., които съдът
кредитира като базирани на лични впечатления и безпротиворечиви, че от раздялата
на родителите за детето се грижи неговата майка, подпомагана от родителите си. Ответникът
не доказа твърденията си, че след раздялата полага грижи за детето, че го
вижда, както и че праща пари и подаръци. В подкрепа на тези негови твърдения са
единствено показанията на К., които
обаче са базирани на чуто и преразказано от ответника. Съгласно разпоредбата на чл. 143 ал.2 СК родителите
дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца. Доказателства за
получавания от ответника доход не се ангажираха. Същият обаче е в трудоспособна
възраст, не страда от заболяване, което да му пречи да полага труд(при липса на
такива твърдения и доказателства в тази насока). Ответникът
няма задължение за издръжка към други непълнолетни деца в хипотезата на
чл. 143 СК. Ето защо следва да осигурява
издръжка на детето си. Майката на детето, която полага и грижите за него, също следва да осигурява част от издръжката
на детето. Детето се намира във възраст, в която израства и са необходими
средства за дрехи, обувки. Освен това се установи от гласните доказателсва, че
боледува, което налага закупуване на лекарства за 50лв месечно, майката
закупува и витамини на детето за 20лв месечно. С оглед на горното съдът намира,
че за издръжка – храна, облекло, лекарства и консумативи за малолетната В. са необходими 300 лева месечно, и като взе
предвид установеното по делото, че майката ежедневно полага грижи за детето,
намира че от така определеният размер на издръжката бащата следва
да осигурява 170 лева, а майката останалите 130 лева и да полага грижите за
него. Ето защо следва да бъде осъден ответникът да заплаща на детето В., чрез
неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на 170лв,
считано от завеждане на иска – 12.11.2020г,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до настъпване на причина за нейното изменение
или прекратяване
По иска с правно основание
чл. 150 СК. Установи по
безспорен начин от ангажираните гласни доказателства, че родителите на детето
живеят разделени, като в последната една
година преди завеждане на иска само майката
полага грижи за него. Ответникът не доказа твърденията си за изпращане
пари на детето, и подаръци. Както се посочи по- горе в тази насока са
единствено показаниятана св К., които се базират на чуто и преразказано от
ответника. Ето защо съдът намира, че ответникът дължи издръжка на малолетното
дете В.. Като прецени нуждите и разходите на малолетната В., както и липсата на
съществена разлика във възрастта й в
предходния период, намира че за задоволяване на нуждите й са били необходими 280лв, от които следва 160лв
да бъдат поемани от бащата, а останалите 120лв от майката, която полага и
грижите за нея. Ето защо следва да бъде осъден ответникът да заплати издръжка
за минал период за детето В. в размер на 160лв месечно, считано от една година
назад от завеждане на делото -12.11.2019г,ведно със законната лихва от
предявяване на иска до окончателното плащане.
Ищецът е освободен от заплащане на ДТ. Ето
защо и на основание чл.78 ал.6 ГПК следва да бъде осъден ответника да
заплати 321,60лв ДТ.
При този изход на делото, направеното
искане и на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да бъде осъден ответникът да
заплати на ищеца разноски по производството в размер на 268лв.
На
основание разпоредбата на чл.242 ал.1
пр.1 ГПК следва да се допусне предварително изпълнение на решението.
Ето
защо и поради мотивите, изложени по-горе, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА П.Б.Ш. ЕГН**********,*** да заплаща на В.П.Ш. ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Н.Б.К.
ЕГН **********, и двете с адрес: *** 35 издръжка в размер на 170 (сто и
седемдесет) лева месечно и периодично, начиная от завеждане на делото – 12.11.2020г ведно със
законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на законна причина за нейното
изменение или прекратяване, както и за
минал период в размер на 160(сто и шестдесет)лв месечно и периодично, считано от 12.11.2019г до предявяване на иска, ведно със законната лихва от предявяване на
иска до окончателното изплащане, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на издръжка
от предявяване на иска до пълния предявен размер от 190(сто и деветдесет)лв
месечно.
ОСЪЖДА
П.Б.Ш. ЕГН**********,*** да
заплати на В.П.Ш. ЕГН **********, чрез нейната майка и законен представител Н.Б.К.
ЕГН **********, и двете с адрес: *** 35 разноски по производството в размер на 268(двеста
шестдесет и осем)лв.
ОСЪЖДА П.Б.Ш. ЕГН**********,*** да заплати по сметка на Районен съд -
Асеновград ДТ по определената издръжка в размер на 321,60(триста двадесет и
един лв и шестдесет ст)лв.
ДОПУСКА предварително
изпълнение на решението на основание чл.242 ал.1 пр.1 ГПК
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд Пловдив, в двуседмичен срок от деня, в който съдът е
посочил че ще бъде обявено - 25.01.2021г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :