РЕШЕНИЕ
№ 3585
гр. Варна, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ивалена Димитрова
при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева
като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело №
20243110101108 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от М. И. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. В., ...., ул. .... № ..., срещу „З. к. Л. И.“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., район ...., бул. .... № ..., иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, вр.
чл. 429, ал. 3 от КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3128,92 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 01.11.2021 г. до 01.06.2022 г. върху главницата
от 52 900,00 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени
вреди, нанесени на собствения на ищеца товарен автомобил марка „С. Ф.“, рег. № * **** **,
в резултат на настъпило на 16.09.2021 г. ПТП по вина на водача на лек автомобил марка „Н.
Н.“, рег. № * **** **, застрахован към датата на ПТП по застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното дружество, което обезщетение е присъдено на М. И. К., ЕГН
**********, с Решение № 226 от 23.05.2023 г., постановено по т. д. № 178/2023 г. по описа
на Окръжен съд - Варна, потвърдено с Решение № 315 от 16.11.2023 г. по т. д. № 491/2023 г.
по описа на Апелативен съд – Варна.
В исковата молба ищецът излага, че на 16.09.2021 г. около 19:30 ч. в гр. Варна,
управлявайки собствения си товарен автомобил марка „С. Ф.“, рег. № * **** **, по бул.
„Първи май“, в посока от кв. „Аспарухово“ към кв. „Галата“, бил блъснат от лек автомобил
марка „Н. Н.“, рег. № * **** **, управляван от Х. И., който движейки се в обратна посока,
навлязъл в лентата на ищеца и го блъснал челно. За настъпилото ПТП веднага били
уведомени контролните органи на МВР, които посетили местопроизшествието и съставили
1
Протокол за ПТП № 1679, в който като виновен бил посочен водачът на лек автомобил „Н.
Н.“, рег. № * **** **, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество. За застрахователното събитие ищецът уведомил застрахователя на виновния
водач на дата 01.11.2021 г., но изплащане на обезщетение му било отказано. Ищецът завел
на 02.06.2022 г. иск срещу застрахователя, като последният с Решение № 226 от 23.05.2023
г., постановено по т. д. № 178/2023 г. по описа на Окръжен съд - Варна, потвърдено с
Решение № 315 от 16.11.2023 г. по т. д. № 491/2023 г. по описа на Апелативен съд – Варна,
бил осъден да му изплати обезщетение в размер на 52 900,00 лева, ведно със законната лихва
от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Поддържа, че виновният водач носи отговорност и за обезщетение за забава към
увредения, което се покрива от застрахователя на основание функционална отговорност,
като съгласно чл. 429, ал. 3 от КЗ, лихвата за забава се дължи от датата на уведомяване на
застрахователя. Сочи, че по т. д. № 178/2023 г. по описа на Окръжен съд - Варна, не е
претендирана лихва за забава от датата на уведомяване на застрахователя до датата преди
предявяване на иска, поради което за него е възникнал правен интерес за завеждане на
настоящия иск.
Настоява за уважаване на предявената претенция и присъждане на извършените по
делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор, с който
поддържа, че не е било надлежно поканено да изпълни претендираното обезщетение за
забава и не е дало повод за завеждане на делото, поради което настоява разноските да бъдат
присъдени в тежест на ищеца. Счита, че искът за лихви за забава е предявен в отделно
производство с цел ответното дружество да бъде натоварено с допълнителни разноски.
Прави възражение за погасяване на претендираните лихви по давност. Прави възражение по
чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Настоява предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът М. И. К. не се явява лично, представлява се от адв. Й. Ц.
от АК – Варна. Поддържа исковата молба.
В съдебно заседание ответникът „З. к. Л. И.“ АД не изпраща представител.
Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства,
приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, с договора за застраховка "Гражданска
отговорност" застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие. Ал. 2, т. 2 на същия законов член
предвижда, че в застрахователното обезщетение по ал. 1 се включват и лихви за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Според
императивната разпоредба на чл. 84 ЗЗД, ал. 3, при задължение от непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана, като законна лихва се дължи от датата на
2
увреждането. С разпоредба на чл. 429, ал. 3 от КЗ е уредено изключение от общото правило,
като лихвите за забава, дължими от застрахования по „Гражданска отговорност“ делинквент,
за които той отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя в рамките на
застрахователната сума, считано от датата на уведомяването от застрахования за
настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице, която от
датите е най-ранна. Застрахователят, съгласно чл. 497, ал. 1 от КЗ, и на собствено основание
дължи законна лихва за забава върху застрахователното обезщетение, когато не го е
определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати: изтичането на срока от 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3, или изтичането на
3-месечния срок по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3. В този случай с ал. 2 на
същия член законодателят е предвидил, че дължимите от застрахователя лихви по ал. 1,
както и присъдените срещу застрахователя лихви за забава и съдебните разноски могат да
надхвърлят застрахователната сума.
Видно от материалите по присъединеното в настоящото производство т. д. №
178/2023 г. по описа на Окръжен съд – Варна, в същото застрахователното обезщетение в
размер на 52 900 лева - за претърпени имуществени вреди, нанесени на собствения на ищеца
товарен автомобил марка „С. Ф.“, рег. № * **** **, в резултат на настъпило на 16.09.2021 г.
ПТП по вина на водача на лек автомобил марка „Н. Н.“, рег. № * **** **, застрахован към
датата на ПТП по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество - е
претендирано ведно със законната лихва върху него, считано от датата на депозиране на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата, като искът е уважен изцяло. Лихва
за забава от датата, на която застрахователят е уведомен за настъпилото застрахователно
събитие, до датата преди депозиране на исковата молба не е претендирана, съответно не е
присъдена. Такава обаче, предвид цитираната по-горе законова уредба, е принципно
дължима от застрахователя и няма пречка да бъде претендирана в отделно производство, на
основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, след като не е налице произнасяне в тази насока с предходния
влязъл в сила съдебен акт (в този смисъл Решение № 50 от 12.03.2010 г. по т. д. № 485/2009 г.
на ВКС, II ТО, Определение № 305 от 09.11.2015 г. по гр. д. № 5086/2015 г., ВКС, II ГО).
Видно от представеното по делото Уведомление за настъпило застрахователно
събитие, същото е попълнено от ищеца на дата 01.11.2021 г., като няма данни на коя дата е
достигнало до застрахователя. Доколкото обаче ответникът не оспорва посочената дата,
съдът приема, че именно това е датата, на която той е бил уведомен за застрахователното
събитие и респективно, от която е дължима лихва за забава върху обезщетението, съгласно
чл. 429, ал. 3 от КЗ.
Изчислена с лихвения калкулатор, достъпен на официалния уеб сайт на НАП,
законната лихва за забава за периода от 01.11.2021 г. до 01.06.2022 г. върху присъденото с
решението по т. д. № 178/2023 г. по описа на ВОС застрахователно обезщетение в размер на
52 900 лева възлиза на сумата от 3130,17 лева.
3
С оглед на изложеното, предявеният иск за сумата от 3128,92 лева се явява
основателен изцяло и следва да бъде уважен.
Възражението на ответника, че лихвата не следва да се претендира по съдебен път
без да е бил поканен да я плати доброволно, е неоснователно. Вярно е, че съгласно чл. 498
на КЗ, изрично условие за предявяване на съдебна претенция срещу застрахователя е преди
това към него да е била отправена писмена застрахователна претенция за изплащане на
обезщетение по реда на чл. 380, по която обезщетение е отказано или която не е била
удовлетворена в срок или в искания размер. В настоящия казус обаче такава писмена
претенция е отправена - Уведомление за настъпило застрахователно събитие от дата
01.11.2021 г. Видно от Уведомлението, същото е подадено на предвидената за това,
изготвена от самия застраховател бланка, която не съдържа опция за искане на
обезщетението при забава на изплащането му ведно със законната лихва по чл. 429, ал. 3 от
КЗ. При това положение, след като самият той не е предоставил в бланката си възможност
обезщетението да се иска ведно с лихва за забава, застрахователят няма как да претендира,
че съдебен иск за лихвата не е следвало да бъде предявен, тъй като искане за нея не е
направено по реда на чл. 380 от КЗ. Още повече, че изплащането на обезщетението ведно с
горната лихва е негово законово задължение, вменено му с чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, както
беше посочено по-горе.
Неоснователно е и възражението за изтекла погасителна давност. Съгласно
разпоредбата на чл. 111, буква „в“ ЗЗД, вземанията за лихви се погасяват с изтичане на
тригодишна давност. Доколкото вземането за законна лихва в случая е възникнало от дата
01.11.2021 г. – с уведомяването на ответното дружество за настъпилото застрахователно
събитие, до предявяването на иска на 30.01.2024 г. предвиденият тригодишен период не е
изтекъл.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от спора, разноски се следват на ищеца.
Възражението на ответника, че с поведението си не е дал повод за завеждане на иска,
поради което разноски в полза на ищеца не следва да се присъждат, съдът намира за
неоснователно. Доколкото лихвите по чл. 429, ал. 3 от КЗ са част от обезщетението, което
съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 от КЗ, застрахователят се е задължил да покрие със сключването
на застраховка „Гражданска отговорност“ и чието изплащане незаконосъобразно е отказал
по предявената с Уведомлението от 01.11.2021 г. претенция, със самия си отказ ответникът е
дал повод да бъдат търсени по съдебен ред както обезщетението, така и дължимата лихва.
Ищецът със списък по чл. 80 претендира сторени разноски в размер на 860,16 лева,
включващи внесена държавна такса в размер на 125,16 лева и платено в брой адвокатско
възнаграждение в размер на 735 лева с вкл. ДДС. Представени са доказателства за
извършване на същите.
От ответника е направено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК, което съдът намира за
основателно. Делото, предвид константната съдебна практика при подобни казуси и
наличието на влязло в сила съдебно решение, не се отличава нито с правна, нито с
фактическа сложност. При това положение настоящият съдебен състав приема, че
адекватното адвокатско възнаграждение е в размер на 400 лева без вкл. ДДС, съответно 480
лева с вкл. ДДС.
4
На ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 605,16 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 429, ал. 3 от КЗ, „З. к. Л. И.“ АД,
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., район ...., бул. .... № ..., да
заплати на М. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ...., ул. .... № ..., сумата от 3128,92 лева
(Три хиляди сто двадесет и осем лева и 92 ст.), представляваща лихва за забава за периода
от 01.11.2021 г. до 01.06.2022 г. върху главницата от 52 900,00 лева, представляваща
застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, нанесени на собствения на
ищеца товарен автомобил марка „С. Ф.“, рег. № * **** **, в резултат на настъпило на
16.09.2021 г. ПТП по вина на водача на лек автомобил марка „Н. Н.“, рег. № * **** **,
застрахован към датата на ПТП по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното
дружество, което обезщетение е присъдено на М. И. К., ЕГН **********, с Решение № 226
от 23.05.2023 г., постановено по т. д. № 178/2023 г. по описа на Окръжен съд - Варна,
потвърдено с Решение № 315 от 16.11.2023 г. по т. д. № 491/2023 г. по описа на Апелативен
съд – Варна.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „З. к. Л. И.“ АД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., район ...., бул. .... № ..., да заплати на М. И. К., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ...., ул. .... № ..., сумата от 605,16 лева (Шестстотин и пет лева и
16 ст.), представляваща сторени в производството разноски, включващи държавна такса и
платено в брой адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5