№ 6388
гр. София, 13.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Здравка Иванова
Членове:Наталия П. Лаловска
Яна Борисова
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20221100510977 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника А. Н. П., чрез адв. М. – особен
представител, срещу решение № 20046310/06.07.2022г., постановено по гр.д. №
74576/2019г. по описа на СРС, 170-и състав, в частта, в която съдът е признал за
установено по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.
240, ал. 1 ЗЗД,че А. Н. П. дължи на ищеца „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕАД, сумата 511.78 лева, представляваща главница договор за паричен
заем № 5427974/27.03.2018г., сключен с „В.К.“ ООД вземанията по който са
прехвърлени на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕАД с Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.12.2016г. и Приложение №
1/01.03.2019г. към него, ведно със законната лихва от 29.05.2019г. до изплащане на
вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 30041/2019г. по описа на СРС, 170-и състав.
Жалбоподателят, чрез особения представител, излага доводи за неправилност на
постановеното съдебно решение в обжалваната част. Излага, че оспорил подписа на
ответника в процесния договор за паричен заем, но СРС неправилно разпределил
доказателствената тежест за ответника, тъй като от оспорения договор се ползвал
ищецът, а и ответникът не участвала лично, а се представлявала от особения
представител. Законът допускал и назначаването на служебна експертиза. СРС
1
неправилно приел, че договорът за цесия имал действие спрямо длъжника.
Уведомяването за цесията не можело да бъде извършено на особения представител с
получаването на исковата молба. Такава възможност била предвидена единствено по
отношение на упълномощения представител. С оглед изложените доводи заявява
искане за отмяна на решението в обжалваната част и вместо това - постановяване на
друго, с което искът бъде изцяло отхвърлен.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ЕАД депозира писмен отговор, с който оспорва въззивната
жалба като неоснователна. Излага подробни съображения. Позовава се на съдебна
практика. Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна, а
решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно в
обжалваната част, да бъде потвърдено. Претендира разноски пред въззивния съд.
Решението не е обжалвано в частта, в която предявените установителни искове
са отхвърлени, поради което в същата част е влязло в законна сила.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбата основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Досежно правилността му, настоящият въззивен състав, намира въведените от
въззивника доводи за неправилност на постановеното първоинстанционно съдебно
решение за неоснователни по следните мотиви:
Със сезиралата съда искова молба ищецът представил договор за паричен заем
№ 5427974, сключен на 27.03.2018г. между „В.К.“ ООД и ответника А. Н. П.. Същият
документ своевременно, в срока по чл. 131 ГПК е оспорен от адв. М. – особен
представител на ответника, по реда на чл. 193 ГПК при твърдение, че подписите в
документа не били изпълнени от подзащитната му. В първото по делото о.с.з. СРС
открил производство по реда на чл. 193 ГПК, като указал на ответника, чрез особения
представител, че на основание чл. 193, ал. 3, изр. 2 ГПК, носи тежестта да установи, че
подписът за заемател в оспорения документ не е положен от ответника. Съдът изрично
указал на ответника, чрез особения представител, че не сочи доказателства за това.
Адв. М. изрично заявил, че няма искания по доказателствата във връзка с така
разпределената му доказателствена тежест.
Оспореният договор представлява частен документ, който формално носи
подписите на оспорилата го страна - ответника А. Н. П.. Противно на доводите във
въззивната жалба СРС правилно разпределил тежестта на доказване по чл. 193 ГПК
съобразно специалното правило по ал. 3 на същата норма. Твърдяното нарушение не е
2
налице. Обстоятелството, че ответникът била представлявана от особен представител
не отнема възможността на адвоката да ангажира доказателства за установяване на
оспорването. Съдът няма никакви служебни задължения да назначава непоискана
експертиза във връзка с оспорването. Ето защо правилно СРС приел, че подписите в
договора били положени именно от ответника А. Н. П..
От представените по делото рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 01.12.2016г., потвърждение за сключена цесия и приложение №
1 - списък-извлечение към договора за цесия се установява, че ищецът „Агенция за
контрол на просрочени задължения” ЕАД придобил вземанията на „В.К.“ ООД от
ответника А. Н. П. по договор за паричен заем № 5427974/27.03.2018г. В хипотезата на
чл. 99 ЗЗД вземането преминава върху цесионера със самото сключване на договора за
цесия и той става от същия момент негов носител, тъй като съобразно предмета на
консенсуалния договор с постигането на съгласието по същия цесионерът придобива
вземането в състоянието, в което се е намирало към същия момент, заедно с
акцесорните му права-аргумент от чл. 99, ал. 2 ЗЗД. Уведомяването на длъжника по
чл. 99, ал. 3 ЗЗД има значение единствено за действието на договора спрямо него в
смисъл, че преди нотификацията /уведомяването/ същият може да изпълни и към
цедента и да се освободи от задължението си, докато след надлежното му уведомяване
по чл. 99, ал. 3 ЗЗД валидното изпълнение ще бъде само това към цесионера.
Уведомяването няма никакво отношение към действието на договора за цесия между
страните по него и прехвърлянето на вземането към новия кредитор. В този смисъл е и
задължителната практика на ВКС по постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение
40/13.05.2010г. по т.д. 566/2009г., Т.К. I ТО на ВКС, решение 1279 от 12.11.1996г. по
гр.д. 29/1996г. на V ГО.
Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина на уведомяване,
то съобщаването на цесията, извършено в рамките на съдебното производство по
предявения иск следва да бъде зачетено от съда. Изложеното не се променя от факта,
че ответникът се представлява от особен представител в настоящото производство.
Нормата на чл. 47, ал. 6 ГПК предвижда достатъчно надежден механизъм,
компенсиращ личното участие на ответника в процеса, посредством института на
особения представител. Последният е надлежен адресат на всички твърдения, наведени
от ищеца с исковата молба, включително такива за извършена цесия. Връчването на
всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено на особения
представител и от този момент се пораждат, свързаните с факта на връчване правни
последици. В този смисъл следва да бъде съобразено решение № 198 от 18.01.2019 г.
по т. д. № 193/2018 г. на I т. о. на ВКС, което независимо, че е постановено във връзка с
обявяването на предсрочна изискуемост, чрез получаване на уведомление от
назначения на ответника особен представител, е приложимо и при връчване на
уведомление за прехвърляне на вземане. С уведомяването е завършен фактическият
3
състав по чл. 99 ЗЗД и доколкото не са въведени твърдения, а и не се установява
ответникът да е изпълнила на цедента, то ищецът-цесионер се явява носител на
вземанията.
По горните мотиви настоящата въззивна инстанция намира
първоинстанционното решение в обжалваната част за правилно по въведените с
жалбата доводи, поради което същото следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При горния изход на спора пред въззивната инстанция право на разноски има
въззиваемият-ищец. Същият претендира разноски и доказва такива в общ размер 300
лева, от които 200 лева – възнаграждение за особен представител и юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство, които съдът определя в размер на 100
лева.
Съобразно разрешението по т. 7 от ТР № 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г.
ОСГТК на ВКС особеният представител на ответника по чл. 47, ал. 6 ГПК не дължи
държавна такса, тъй като същата се дължи от страната. Съобразно мотивите по същата
точка представляваната от особения представител страна не е освободена от
заплащането на такси и разноски, предвид на което с решението си съдът, съобразно
изхода на делото, следва да възложи дължимата държавна такса по жалбата и
разноските на съответната страна. В случая дължимата за въззивното производство
държавна такса възлиза в размер на сумата 25 лева, които, с оглед изхода на делото
следва да бъдат понесени от ответника А. Н. П..
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20046310/06.07.2022г., постановено по гр.д. №
74576/2019г. по описа на СРС, 170-и състав, в частта, в която съдът е признал за
установено че А. Н. П., ЕГН **********, дължи на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕАД, ЕИК *******, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД,
вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, сумата 511.78 лева, представляваща
главница договор за паричен заем № 5427974/27.03.2018г., сключен с „В.К.“ ООД
вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за контрол на просрочени
задължения” ЕАД с Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
01.12.2016г. и Приложение № 1/01.03.2019г. към него, ведно със законната лихва от
29.05.2019г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 30041/2019г. по описа
на СРС, 170-и състав.
В частта, в която предявените установителни искове са отхвърлени, решението
4
на СРС като необжалвано, е влязло в сила.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, А. Н. П., ЕГН **********, да
заплати на „Агенция за контрол на просрочени задължения” ЕАД, ЕИК *******,
сумата 300 лева – разноски по делото, сторени във въззивното производство пред СГС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 77 ГПК, А. Н. П., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийски градски съд, сумата 25 лева – държавна такса за въззивното
производство.
Банкова сметка на Софийски градски съд за държавни такси: BG05 BNBG
*******.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 3
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5