Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ………………………., град Варна
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ВАРНА, VІІ
касационен състав, в публично съдебно заседание на девети юли през две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ ДИМИТРОВА
СТОЯН КОЛЕВ
При
участието на прокурора при Окръжна прокуратура – Варна СИЛВИЯН ИВАНОВ и
секретаря МАЯ ВЪЛЕВА, разгледа докладваното от съдия Т.Димитрова кас. адм. нак.
д. № 1264/2020 г. на АдмС - Варна, като за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК, във вр. с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна
жалба на „ДАР 69“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище с. Припек, област Варна, представлявано от Стоян
Андонов, подадена чрез адв. П.И. - ВАК, срещу Решение № 650 от 23.04.2020 г. на Районен съд – Варна (ВРС) по АНД № 416/2020 г., с което
е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 23-0000329 от 20.06.2019 г.,
издадено от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ Варна
(понастоящем Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна).
С жалбата се настоява, че решението на ВРС е
неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Касаторът твърди, че районният
съд не е обсъдил доводите на наказаното дружество, сочещи незаконосъобразност
на НП, като липсват правни доводи или направените са изцяло бланкетни. Заявява
се категорично несподеляне на съжденията на съда за безспорна установеност на
извършеното от страна на превозвача нарушение, тъй като не се установяват
факти, относими към вмененото на дружеството нарушение. Настоява се, че за
приложението на чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от Закона за автомобилните превози
(ЗАвПр), чието изпълнително деяние е „допусне водач…“ … „да управлява…“ е без
значение извършен ли е превоз и какъв е неговият вид. Твърди се и че според
разпоредбата изискванията, на които трябва да отговаря водачът следва да са
определени със ЗАвПр и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, но
Наредба № 36 от 15.05.2006 г. е издадена на основание Закона за движението по
пътищата (ЗДвП), а от друга страна, в процесното НП не се съдържат каквито и да
е било съждения на кое конкретно изискване не отговаря водачът, като е налице
позоваване на бланкетна разпоредба – чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвПр.
Поддържа се, че липсва надлежна привръзка със съответен текст от ЗАвПр или
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, за да е безспорно
приложението на чл. 96г, ал. 1 от ЗАвПр, доколкото тестът на чл. 7а, ал. 2, пр.
3 от ЗАвПр препраща към наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от ЗАвПр,
респ. липсва привръзка с релевантна материалноправна норма, поради което
изводите на ВРС са нелогични и противоречиви. На следващо място касаторът
изтъква, че липсата на издадено валидно удостоверение не е сред изискванията за
психологическа годност на водачите, а същото установява психологическа годност,
доказва я, при липса на факти в противна насока. Искането е да се отмени
обжалваният съдебен акт и да се отмени потвърденото с него НП. С писмена молба
касаторът поддържа касационната жалба и направените с нея искания, като прави
възражение за прекомерност на юрисконсултското възнаграждение, в случай, че
такова се претендира.
Ответникът в касационното
производство – Областен отдел „Автомобилна администрация“ Варна (ОО“АА“)/Регионална
дирекция „Автомобилна администтрация“ Варна в писмен отговор, чрез мл. експерт
Ивайло Георгиев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и
за правилност и законосъобразност на решението на ВРС. Изтъква се, че безспорно
е установено нарушението предвид разпечатката от дигиталната карта на водача и
международната товарителница - извършен на
17.08.2018 г. обществен превоз на товари с водач, без валидно удостоверение за
психологическа годност. Сочи се, че: 1.санкционираното дружество е превозвач по
смисъла на ЗАвПр; 2. Водачът на товарния автомобил не отговаря на изискванията
на закона – чл. 7а, ал. 2 от ЗАвПр, тъй като няма издадено удостоверение за
психологическа годност; 3. Осъществен е обществен превоз на 17.08.2018 г., като
при тези факти дружеството не е следвало да допуска този водач да управлява
превозното средство. Настоява се, че нормата на чл. 7а, ал. 2 от ЗАвПр въвежда
задължение водачът, осъществяващ обществен превоз, да отговаря на изискванията
за психологическа годност, като този факт се удостоверява с въпросното
удостоверение. Искането е да се остави в сила обжалваното решение, като се
прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение, заплатено от
дружеството.
Участващият
по делото прокурор дава заключение за неоснователност на жалбата и пледира за
оставяне в сила на решението на ВРС като правилно, съобразено с доказателствата
и при липса на основания за отмяната му.
Съдът, като
прецени доводите на страните, заключението на прокурора и фактите, установени
от ВРС от събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от
касатора касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК,
определяща обхвата на служебната проверка, намира от фактическа и правна страна
следното:
Касационната жалба е процесуално
допустима - подадена е в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице с правен
интерес от обжалване на решението като неизгодно
за него.
Производството
пред районния съд е образувано по жалба на касатора срещу Наказателно постановление № 23-0000329
от 20.06.2019 г. на началника на ОО“АА“ Варна, с което на касатора е наложена имуществена санкция в размер на 3 000
лв. на основание чл. 96г, ал. 1,
предл. 2 от ЗАвПр за извършено нарушение на същата разпоредба.
От фактическа страна ВРС приема, че доказателствата по
делото сочат на доказаност на вмененото с НП нарушение, а именно – „ДАР 69“ ЕООД
в качеството на превозвач, на 17.08.2019 г., в гр. Варна, допуснал извършването
на международен превоз на товари с т. а. с № В3366НК, видно от информацията от
паметта на дигиталния тахограф за дата 17.08.2018 г. и CMR от 17.08.2019 г., без водачът – А Х
И , с ЕГН **********, да отговаря на изискванията за психологическа годност по
смисъла на наредбата по чл. 152, , ал. 1, т. 2 от ЗДвП, уредени в чл. 7а, ал.
2, предл. 3 от ЗАвПр, с което е и осъществен съставът на нарушение по чл. 96г,
ал. 1, предл. 2 от ЗАвПр. Нарушението е установено при извършена документална
проверка на дружеството-превозвач, като АУАН е съставен на 17.04.2019 г., в присъствието
на представляващия дружеството без последният да е вписал възражения в АУАН или
да е направил допълнително такива.
За
да потвърди обжалваното наказателно постановление, ВРС приема, от една страна, че
в административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила - АУАН и НП са съставени от компетентните
длъжностни лица, в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН и съдържат изискуемите
реквизити, посочени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. От друга страна, отнасяйки
установените факти към посочената от наказващия орган като нарушена и съответно
санкционна норма, ВРС стига до извод, че извършването на процесното нарушение
се установява безспорно по делото и правилно на основание чл. 96г, ал. 1,
предл. 2 от ЗАвПр е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 лева,
който размер е фиксиран. Прието е, че не са налице основания да се приеме
деянието за маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН.
За
неоснователно е прието възражението, че не е посочена нарушената
материалноправна норма. ВРС сочи, че вмененото нарушение е описано в достатъчна
степен, като е посочена нарушената норма от материалното право и фактите,
описани в НП напълно съответстват на юридическото обвинение. За неоснователни
са приети и другите възражения, предвид обстоятелството, че безспорно се
установява, че дружеството-нарушител има качеството на превозвач и като такъв
наема на трудов договор водачи, какъвто е и И , на когото е предоставено и
извършване на международен превоз на 17.08.2018 г., като към тази дата И не е бил психически пригоден да бъде водач на
обществен превоз, тъй като удостоверението му е изтекло още към 26.09.2017 г.
Последното е задължавало, според ВРС, наказаното дружество да не допуска водача
да работа, т.е. да не му възлага извършването на такава, а в случая дружеството
е възложило на този водач да извърши обществен превоз на товари.
Обжалваното решение на ВРС е
правилно. ВРС е установил правилно фактите и правилно ги е отнесъл към
приложимите правни норми.
Административният
съд напълно споделя изводите на ВРС. Въззивният съд не е допуснал неправилно
приложение на материалния закон, както и не е допуснал съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, т.е. не се установяват касационните основания по
чл. 348 от НПК за отмяна на обжалвания съдебен акт.
Правилно
ВРС приема, че НП не страда от пороци от процесуалноправно естество, които да
влекат неговата отмяна, както и че правилно е определена квалификацията на
нарушението. Правилен е
изводът, че безспорно е установено по делото, че „ДАР 69“ ЕООД е извършило процесното нарушение. Правилни са и изводите за
законосъобразност на наложеното наказание като вид и размер, както и за
неприложимостта на чл.28 от ЗАНН. Тези изводи се основават на обективно, всестранно
и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, изведени от
доказателствата по делото, разгледани поотделно и в съвкупност.
Фактите
еднопосочно сочат, че се касае за извършване от наказаното лице –превозвач, на
международен превоз на товари, който е осъществен от водач, за който обаче не
се доказва да има валидно удостоверение за психологическа годност към момента
на извършване на превоза и въпреки това превозвачът го е допуснал да осъществи
въпросния международен превоз на 17.08.2018 година. Изискванията за психологическа
годност на водача, респ. за притежаване на такъв документ от водач, който се
допуска да извършва международни превози на товари от лицензирани за това
превозвачи, се съдържат именно във визираната в АУАН и НП разпоредба на чл. 7а,
ал. 2 от ЗАвПр.
При
липса на такова удостоверение за водача, който ще осъществява превоза,
лицензираният превозвач не следва да му възлага, не следва да допуска извършването
на превоз на товари с МПС, предназначено за международен превоз. Релевантният
факт за отговорността по чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвПр е, че превозвачът
допуска до управление на МПС за обществен превоз водач, който не удостоверява
да е психологически пригоден.
Именно
датата на извършване на конкретно посочения в НП превоз – 17.08.2018 г. е и
датата на извършване на процесното нарушение от превозвача, доколкото деянието
по чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвПр е допускането на водач, който не отговаря
на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни
актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз
или превоз за собствена сметка на пътници или товари извършването на превоз.
Т.е. релевантно за определяне на момента на извършване на нарушението е времето
на фактическото допускане на извършването на превоза от водач, който не
притежава удостоверение за психологическа годност. А този факт, контролните
органи са извели от дигиталната карта на тахографа и от договора за превоз (CMR), поради което е без значение датата на извършване и на
други превози от същия водач.
Процесният
международен превоз на товари е извършен от превозвач, който е юридическо лице,
поради което правилно именно на превозвача е наложена имуществената санкция, за
налагането на която законодателят изрично е предвидил възможност в нормата на
чл. 96г, ал. 1 от ЗАвПр. Процесната транспортна дейност се извършва от името и
за сметка на превозвача и е ирелевантно за ангажиране на отговорността по посочената
в НП разпоредба лицето – управител или представляващ дружеството, тъй като тези
лица действат единствено от името и за сметка на дружеството-превозвач. Когато
превозвачът е юридическо лице именно юридическото лице допуска до управление на
превозно средство за обществен превоз водачът, който не отговаря на някое от
изискванията, определени със ЗАвПр и с подзаконовите нормативни актове по
прилагането му.
Изискването
за психологична годност на водачите, с които се извършва обществен превоз, е
регламентирано в ЗАвПр – чл. 7а, ал. 2, т.е. правилно наказващият орган е
ангажирал отговорността на превозвача, който е допуснал извършването на
процесния обществен превоз в нарушение на изискванията на ЗАвПр. Наредба № 36
от 15.05.2006 г., издадена от министъра на транспорта, определя конкретните
изисквания за психологическа годност и условията и реда за провеждане на
психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за
управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за
издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически
изследвания. По аргумент от чл. 36 от посочената наредба удостоверението за
психологическа годност се издава при положително становище след приключване на
психологическото изследване. Липсата на валидно удостоверение към момента на
осъществяване на процесния превоз обуславя извод, че водачът не отговаря на
изискванията за психологическа годност, доколкото този факт ЗАвПр регламентира,
че се установява с издадено, в съответствие с изискванията и по реда на Наредба
№ 36 от 15.05.2006 г., удостоверение.
С
оглед изложеното съдът намира касационната жалба за неоснователна.
При
извършената служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на
решението с материалния закон, за което касационната инстанция е задължена,
съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира, че решението не страда от пороци, които да са
основания за отмяна, обезсилване или обявяване на нищожност.
Обжалваното
решението на районния съд следва да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
Водим от
гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл първо от АПК във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 650 от 23.04.2020 г., постановено по АНД № 416/2020 г. на Районен
съд – Варна.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.