№ 3477
гр. София, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Димитрова
Членове:Михаил Ал. Малчев
Б. Ив. Стаевски
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Б. Ив. Стаевски Въззивно гражданско дело №
20211100509068 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20052423/24.02.2021г. по гр. д. № 71041/2019г. по описа
на Софийски районен съд Прокуратурата на Република България е осъдена да
заплати на Б. А. Б., ЕГН **********, на основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ
сумата от 600 лв. обезщетение за неимуществени вреди от обвинение за
извършено престъпление по чл. 346, ал.5, вр. с ал.2, т.2 вр. ал.1 от НК за което
ищецът е оправдан с влязла в сила присъда постановена на 02.11.2016г. по
НОХД №5588/2015г. на СРС НО 15 състав ведно със законната лихва от
влизане на присъдата в сила – 02.11.2016г. до погасяване на вземането, като
искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 17000 лв. Прокуратурата на
Република България е осъдена да заплати на ищеца на основание чл. 86, ал.1
от ГПК. сумата от 188,18 лв. законна лихва за периода 02.11.2016г. до
04.12.2019г., като искът е отхвърлен до пълният предявен размер от 5000 лв.
Срещу решението в частта му в която са отхвърлени предявените
искове е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна
жалба от ищеца Б. А. Б.. Жалбоподателят е релевирал оплаквания за
неправилност на решението в обжалваната част. Счита че присъденото
обезщетение е в критично занижен размер съразмерно на претърпените от
ищеца вреди. Сочи че съдът при определяне на размера на обезщетението не
е отчел продължителността на наказателното преследване. Сочи че съдът не е
мотивирал защо намира този размер за справедлив. Изтъква че наказателното
производство причинило неимуществени вреди които практически били
многоаспектни и засягат на практика психическото равновесие, довели до
1
промяна на в ежедневния стереотип на поведение и начин на живот,
засегнали чувството му за чест и достойнство. При определяне на размера на
обезщетението съдът не е съобразил задължителната практика на върховната
съдебна инстанция. Ето защо моли пръвоинстанционното решение да бъде
отменено в обжалваната му част и да бъде постановено друго с което
исковете се уважават изцяло.
В законоустановения срок не е постъпил отговор от Прокуратурата на
Република България.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3
ЗОДОВ.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато нарушение на
императивни правни норми.
По отношение на правилността на решението настоящият състав намира
следното:
Основателността на предявения иск предполага кумулативната
наличност на следните предпоставки: 1/ спрямо ищеца да е било повдигнато
обвинение в извършване на престъпление от общ характер; 2/ образуваното
наказателно производство да е било прекратено с влязъл с акт, поради това,
че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление; 3/ да е претърпяла твърдените неимуществени вреди и 4/
между незаконното действие на правозащитните органи и неблагоприятните
неимуществени последици /вредите/ да е налице причинно-следствена връзка.
Елементите от горепосочения фактически състав трябва да се установят
при условията на пълно и главно доказване от ищцата – чл. 154, ал. 1 ГПК.
Безспорно е във въззивното производство, а и от събраните
доказателства се установява, че с постановление от 24.03.2015 г. на старши
разследващ полицай Г.С. при 02 РПУ при СДВР по досъдебно производство
№355/2015г. по описа на СДВР, ищецът бил привлечен като обвиняем за това,
че на 09.02.2015г. около 15:30 ч. в гр. Нови Искър на ул. *******“ в близост
до № 173, противозаконно отнел чуждо моторно превозно средство – лек
автомобил марка „Фолксваген“ модел „Голф“ с ДК № ******* на стойност
500 лв. собственост на С.Й.М. от владението на Б.И.Б, без негово съгласие с
намерение да го ползва като моторното превозно средство е изоставено без
надзор в гр. Нови Искър на ул. „Чавдар Войвода“ в близост до № 10 като за
2
отнемането на превозното средство деецът употребил сила – нанесъл удар с
юмрук в лицето на Бисер Бонев – престъпление по чл. 346, ал.5 вр. ал. 2, т.1,
пр. 1 вр. с ал.1 от НК.
За горното престъпление ищецът бил предаден на съд като било
образувано НОХД № 5588/2015г. по описа на СРС 15 нак. състав.
Производството е приключило с присъда от 03.05.2016г. с която ищецът е
оправдан по повдигнатото обвинение.
Присъдата е протестирана като този път е образувано ВНОХД
4032/2016г. по описа на СГС. С решение № 1208/02.11.2016г. присъдата на
Софийски районен съд е потвърдена.
С оглед релевираните във въззивната жалба доводи срещу
първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд изхожда от неоспореното
положение, което се установява и от доказателствата по делото, че е налице
незаконен акт на правозащитен орган – обвинение в извършване на
престъпление, за което с влязъл в сила съдебен акт лицето е признато за
„невиновно“ и е оправдано по повдигнатото обвинение. Отговорността на
ответника произтича от законоустановените правомощия на прокурора да
ръководи разследването и да осъществява постоянен надзор за
законосъобразното му провеждане, респ. от прекратяването на наказателното
производство поради това, че извършеното деяние не е извършено – чл. 2, ал.
1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ.
Основният спорен въпрос е свързан с размера на обезщетението.
Настоящият съдебен състав приема, че от незаконното повдигане на
обвинение се засяга по един недопустим начин правната сфера на
привлеченото към наказателна отговорност лице, което води до увреждане и
настъпване на неимуществени вреди – неблагоприятно отражение върху
психиката на човек, независимо от конкретната преценка, която следва да
бъде осъществена за размера на дължимото обезщетение за неимуществени
вреди – чл. 52 ЗЗД. В частност ищецът твърди настъпването на обичайни
негативни преживявания – страх, тревога, психичен дискомфорт, терзания,
промяна в отношенията в семейството, станал раздразнителен, не можел да
извършва качествено задълженията си на работа, изпитвал срам от приятели и
от съседи.
Тези вреди се установяват от установени въз основа на събраните
гласни доказателства по делото чрез разпита на свидетелката Б. И. Б.а /които
доказателствени средства са стандартно използвани в исковия процес за
доказване на подобни обстоятелства/, от чиито показания, които следва да
бъдат кредитирани като ясни, последователни, убедителни и неопровергани
от останалия доказателствен материал по делото, е видно, че ищецът
изживявал тежко повдигнатото обвинение, като се затворил в себе си,
отдръпнал се от приятелите си, не оказвал подкрепа на семейството си,
приятелите му се отдръпнали. Наказателното производство се отразило на
3
работата му.
Необходимо е да бъде посочено също така, че фактът на незаконното
обвинение е достатъчна индиция, че обвиняемият е претърпял вреди,
рефлектиращи върху неговата чест и достойнство, а също и че по човешка
презумпция е сигурно, че от продължилото повече от 3 години наказателно
преследване ищцата е претърпяла вреди със соченото в исковата молба
изражение – строй от, засегнати чест и достойнство, укор от близки
/приятели/, ограничения в личния живот /в този смисъл Решение № 427 от
16.06.2010 г. на ВКС по гр. дело № 273/2009 г., III г. о., ГК, Решение № 483 от
9.06.2010 г. на ВКС по гр. дело № 1091/2009 г., III г. о., ГК/.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди
настоящият съдебен състав приема, че поначало, въпреки липсата на
възможност за съпоставяне между претърпените болки, страдания и
психически затруднения и паричната престация, законодателят е дал
възможност на увредения да претендира парично обезщетение за тези
увреждания, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен
случай какъв е справедливия размер на това обезщетение, което има
компенсаторен характер. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52
ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от
съда при определяне размера на обезщетението /т. 2 от Постановление № 4 от
23.12.1968 г. на Пленума на ВС/, като например – характер и степен на
увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, вредоносни
последици, тяхната продължителност и степен на интензитет, възраст на
увредения, неговото обществено и социално положение.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от
незаконно обвинение в извършване на престъпление, съдът следва да прецени
характера и степента на увреждането, начина и обстоятелствата, при които е
получено, вредоносни последици, продължителност и степен на интензитет,
възраст на увредения, обществено и социално положение, продължителността
на наказателното производство, вида на наложената мярка за неотклонение,
характера на обвинението/тежестта на престъплението, в което е обвинен
ищецът, в т. ч. дали с обвинението се вменяват едно или няколко
престъпления, извършени в длъжностно качество, с користна цел, особено
когато обвиняемият е заемал длъжност в държавен орган при завишени
изисквания за почтеност и е изпълнявана работа, свързана с отговорности в
публичен интерес, наличието на разгласяване на обвинението и личността на
обвиняемия в средствата за масова информация, личността на увредения,
данните за предишни осъждания, начина му на живот и обичайната среда,
отражение на обвинението върху физическото здраве, психиката, контактите
и социалния живот на ищеца, на положението му в обществото, работата, в т.
ч. върху възможностите за професионални изяви и развитие в служебен план,
както и всички обстоятелства, които имат отношение към претърпените
4
морални страдания, преценявани с оглед конкретиката на случая. Наред с тези
обстоятелства, при определяне на обезщетението съдът следва да съобрази и
обществените критерии за справедливост, свързани с икономическите
условия в страната и жизнения стандарт на населението за съответния
период, следвайки принципа за пропорционалност между претърпените от
пострадалия неимуществени вреди и паричното им възмездяване – в този
смисъл Решение № 344 от 24.11.2014 г. на ВКС по гр. дело № 2378/2014 г., IV
г. о., ГК, Решение № 200 от 16.06.2016 г. на ВКС по гр. дело № 1019/2016 г.,
IV г. о., ГК, Решение № 180 от 01.12.2017 г. на ВКС по гр. дело № 715/2017 г.,
III г. о., ГК, Решение № 158 от 17.01.2019 г. на ВКС по гр. дело № 299/2018 г.,
ІІІ г. о., ГК, Решение № 86 от 29.05.2019 г. на ВКС по гр. дело № 2586/2018 г.,
ІV г. о., ГК.
За да определи размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди, настоящият съдебен състав съобразява от една страна
установената продължителност на наказателното преследване – от от
привличането му в качеството му на обвиняем - 24.03.2015 г., до влизане в
сила на оправдателната присъда на 02.11.2016г. – малко повече от година и
седем месеца; тежестта на обвинението – престъплението по чл. 346, ал.5 вр.
ал. 2, т.1, пр. 1 вр. с ал.1 от НК /противозаконно отнемане на МПС/ е тежко по
смисъла на чл. 93, т. 7 НК; възрастта на пострадалия – на 52 години към
24.03.2015 г., като наказателното производство се е провело по време, когато
той е бил в активен етап от професионалното и личностното си развитие,
чистото му съдебно минало /което означава, че той е посрещал по-тежко
негативните последици от повдигнатото обвинение/, дискредитиране на
честта и доброто му име пред колеги и съседи, настъпилата промяна в
контактите и социалния му живот, а от друга страна, че повдигнатото срещу
ищеца незаконно обвинение не е затруднило личния и социалния му живот, в
степен по-висока от обичайната предвид сравнително ниската степен на
държавна репресия, няма данни по делото ищецът да е бил задържан под
стража.
В този смисъл и с оглед така приетото настоящият съдебен състав
намира, че размерът на дължимото на ищеца обезщетение за неимуществени
вреди, който би удовлетворил обществения критерий за справедливост при
съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, с
оглед на конкретните обстоятелства по делото, следва да бъде определен в
размер на 2 000 лв. За определяне на обезщетението ориентир е и съдебната
практика на ВКС при сходни случаи /виж ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 442 ОТ
01.06.2021 Г. ПО ГР. Д. № 780/2021 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС;
ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 219 ОТ 26.03.2019 Г. ПО ГР. Д. № 3512/2018 Г., Г. К., ІІІ
Г. О. НА ВКС и др./
Следва да бъде и ревизиран и присъденият размер на законната лихва.
За размера на присъденото обезщетение от 2000 лв. за периода от влизане в
сила на оправдателната присъда до предявяването на иска се дължи
5
обезщетение за забава в размер на 627,23 лв.
Ето защо първоинстанционното решение следва да бъде отменено в
частта в която е отхвърлен иска за неимуществени вреди за разликата над 600
лв. до 2000 лв., както и в частта в която е отхвърлен искът за обезщетение за
забава за разликата над 188,18 лв. до 627,23 лв.
По отношение на разноските:
При този изход на производството право на разноски във въззивното
производство има въззивника, който е представил доказателства за сторени
разноски в размер на 1500 лв. адвокатско възнаграждение и 5 лв. държавна
такса. Пропорционално на уважената част от жалбата на него му се следват
разноски в размер на 128,48 лв.
Следва да бъдат присъдени и още 64,75 лв. разноски в
първоинстанционното производство.
На основание чл. 280, ал.3 от ГПК решението подлежи на касационно
обжалване.
Мотивиран от гореизложеното
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20052423/24.02.2021г. по гр. д. № 71041/2019г. по
описа на Софийски районен съд В ЧАСТТА, в която са отхвърлени исковете
на Б. А. Б., ЕГН **********, на основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ срещу
Прокуратурата на Република България разликата над присъдения размер от
600 лв. до 2000 лв. /или за сумата от 1 400 лв./ обезщетение за неимуществени
вреди от обвинение за извършено престъпление по чл. 346, ал.5, вр. с ал.2, т.2
вр. ал.1 от НК за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда
постановена на 02.11.2016г. по НОХД №5588/2015г. на СРС НО 15 състав и В
ЧАСТТА в която е отхвърлен искът с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД за
разликата над 188,18 лв. до 627,23 лв. /или за сумата от 439,05 лв./,
представляваща законна лихва за периода 02.11.2016г. до 04.12.2019г. И
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Б. А. Б.,
ЕГН **********, на основание чл. 2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата от още 1 400
лв. обезщетение за неимуществени вреди от обвинение за извършено
престъпление по чл. 346, ал.5, вр. с ал.2, т.2 вр. ал.1 от НК за което ищецът е
оправдан с влязла в сила присъда постановена на 02.11.2016г. по НОХД
№5588/2015г. на СРС НО 15 състав, ведно със законната лихва върху сумата
от 04.12.2019г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Б. А. Б.,
ЕГН **********, на основание 86, ал.1 от ЗЗД сумата от още 439,05 лв.
представляваща законна лихва за периода 02.11.2016г. до 04.12.2019г.
6
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Б. А. Б.,
ЕГН ********** на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от още 64,75 лв.
разноски в първоинстанционното производство.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България да заплати на Б. А. Б.,
ЕГН ********** на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 128,48 лв.
разноски във въззивното производство.
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на
страните пред Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7