РЕШЕНИЕ
№ 56
гр. ХАСКОВО, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА
Членове:ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВА-
ДИМИТРОВА
ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря Ж.Р. Х.
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20245600500828 по описа за 2024 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №129/16.07.2024г., постановено по гр.д.№453/2023г. Районен съд-
Харманли: ПРИЗНАВА за установено, на основание чл.23 ал.1 от СК, по отношение на
ответницата Ж. К. А., с ЕГН: ********** от гр.***, че ищецът П. М. Г., с ЕГН:********** от
гр.*** е изключителен собственик на основание покупко-продажба на Урегулиран поземлен
имот ХХП-***, в квартал 181 по ПУП на гр.***, одобрен със Заповед №368/1989г., с площ
1 370 кв.м., ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда и стопанска постройка,
при граници: улица, УПИ *** и УПИ ***; ПРИЗНАВА за установено, на основание чл.23
ал.1 от СК, по отношение на ответницата Ж. К. А., с ЕГН: ********** от гр.***, че ищецът
П. М. Г., с ЕГН: ********** от гр.*** е изключителен собственик на МПС - лек автомобил
марка „Опел Корса“, с ДКН ***, цвят светло зелен металик, с двигател ***, рама ***;
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. М. Г., с ЕГН: ********** от гр.*** против Ж. К. А., с
ЕГН:********** от гр.*** иск по чл.34 ал.1 от ЗС за допускане на съдебна делба, при равни
квоти, на следния недвижим имот: жилище - апартамент, находящ се в гр.***, с площ 63.69
кв.м., състоящ се от стая, хол, кухня и сервизни помещения, построен върху държавна земя,
парцел №***, кв.54, по ПУП на ***, при граници на апартамента: изток-стълбище, запад-
улица, север- общинско място, юг-апартамент 17, ведно с избено помещение №13, с площ
4.72 кв.м., при граници на избеното помещение: изток-вход Б,запад-коридор, север-мазе 12,
юг- общинско място, ведно с 2.690 % ид.ч. от общите части на сградата и съответното право
1
на строеж върху мястото, като неоснователен; ОСЪЖДА Ж. К. А., с ЕГН:********** от
гр.***, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, да заплати на П. М. Г., с ЕГН: ********** от гр.***
направените по делото разноски в размер на 237.54 лв. за държавна такса; ОСЪЖДА П. М.
Г., с ЕГН: ********** от гр.***, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, да заплати на Ж. К. А., с
ЕГН:********** от гр.*** направените по делото разноски в размер на 924.00 лв. за
адвокатски хонорар и такси; ОСЪЖДА П. М. Г., с ЕГН: ********** от гр.*** да заплати по
сметка на РС-Харманли държавна такса по отхвърления иск за делба в размер на 50.00 лв.
Недоволен от така постановеното решение,в частта, в която е отхвърлен предявения
иск за делба на недвижим имот-апартамент е останал въззивникът П. М. Г., който го
обжалва в законоустановения срок с оплаквания за неправилност, немотивираност,
постановяване на решението в нарушения на закона и утвърдената съдебна
практика.Твърди, че с подаването на отговор е била подадена насрещна искова молба,по
която не бил подавал отговор,тъй като не му бил изпратен и липсвало произнасяне на съда.
За постановяване на решението били кредитирани само показанията на свидетелката Т.,
което било неправилно.Претендира от въззивната инстанция да отмени решението на РС-
Харманли в обжалваната му част.Претендира и присъждане на разноски.
В срока по чл.263 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата Ж. К. А.,която
чрез пълномощника си оспорва жалбата и излага доводи за нейната неоснователност.
Претендира въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение на РС-Харманли в
обжалваната част, както и присъждане на разноски за въззивната инстанция.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на
събраните по делото доказателства, поотделно и взети в тяхната съвкупност,приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
РС-Харманли е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл.23
ал.1 от СК и по чл.34 от ЗС вр. чл.341 от ГПК предявени от ищеца П. М. Г. против Ж. К. Г..
Ищецът е претендирал да се допусне делба на: жилище - апартамент, находящ се в гр.***, с
площ 63,69 кв.м., състоящо се от стая, хол, кухня и сервизни помещения, построен върху
държавна земя парцел 939, кв. 54 по ПУП на гр.***, при граници: изток-стълбище, запад-
улица, север-общинско място, юг - апартамент 17; ведно с прилежащото избено помещение
№ 13 /тринадесет/, с площ 4,72 кв.м., при граници: изток-вход Б,запад-коридор, север- мазе
12, юг-общинско място, ведно с 2,690 % ид.ч. от общите части на сградата и съответното
право на строеж върху мястото, при квоти за П. М. Г.- 1/2 ид.ч. и за Ж. К. Г. - 1/2 ид.ч; Да
бъде признат за едноличен собственик на Урегулиран Поземлен имот ХХП***в квартал 181
по ПУП на гр.***, одобрен със Заповед №368/05.05.1989г., с площ 1 370 кв.м., ведно с
построената в имота жилищна сграда и стопанска постройка, при граници: улица УПИ *** и
УПИ *** за П. М. Г., ЕГН ********** от гр.*** и на лек автомобил марка Опел Корса, с
ДКН***, цвят светло зелен металик, с двигател *** рама *** за П. М. Г., ЕГН **********, от
гр.***.
В отговора на исковата молба ответницата е оспорила твърденията на ищеца по
отношение на претенцията за допускане на делба на жилище - апартамент, находящ се в
2
гр.***, ведно с прилежащото избено помещение № 13, ведно с 2,690 % ид.ч. от общите части
на сградата и съответното право на строеж върху мястото, като е изложила насрещни
възражения за липса на съсобственост. Поддържала е, че процесният апратамент е бил
закупен със средства придобити от стойността на дадения в обезщетение на баща й имот и
ищецът нямал принос в придобиването му, като този имот не бил СИО.
По делото е установено,че с влязло в сила Решение по гр.д. №239/2022г. по описа на
РС-Харманли е прекратен гражданският брак, сключен на 13.06.1982г., между ищеца П.Г. и
ответницата Ж.А.,които имат родени по време на брака две деца - Д. Г. и К.Г.. Фактическата
раздяла между страните е настъпила в периода 1995-1996г. Процесният апартамент е
придобит преди фактическата раздяла.
Установено е също, че със Заповед №804 от 14.11.1986г. на председателя на ОбНС-
***, на основание чл.100 от ЗТСУ, ответницата Ж.А., дъщеря на К.А. - собственик на имот
пл.№ ***, кв.54 по плана на гр.***, е обезщетена на основание чл.253 ал.1, т.3 от ППЗТСУ
(отм.) с двустайно жилище № *** от 63.69 кв.м., находящо се на *** ет., вх.***, ведно с
прилежащо мазе №*** от 4.72 кв.м. и 2.690 % ид.ч. от общите части на сградата.
С нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу
отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № ***, т.1, н.д. № ****г. на РС-
Харманли ответницата Ж.Г. е призната за собственик на следния недвижим имот - жилище
№***, находящо се на *** етаж в жилищна сграда, блок ***, вх. „***“, построен върху
държавна земя, парцел № ***, кв.54, ул.***, гр.***, с площ 63.69 кв.м., ведно с избено
помещение №13, с площ 4.72 кв.м. и 2.690 ид.ч. от общите части на сградата, при граници на
жилището: изток- стълбище, запад-улица, север-общинско място, юг-апартамент 17 и при
граници на избеното помещение: изток-вход Б,запад-коридор, север-мазе 12, юг-общинско
място. Посочено е, че цената на дадения като обезщетение недвижим имот се покрива от
припадащата се сума срещу отчуждения недвижим имот и собствени средства на
получаващия обезщетението в общ размер на 14 254 лв.
С нотариален акт за покупко-продажба № ***, т.2, рег.№ ***, дело № ***г. на
нотариус М.Динева, с рег.№419 по НК и район на действие РС-Харманли ищецът на
18.03.2008г. закупил следния недвижим имот, находящ се в гр.***, а именно: Урегулиран
поземлен имот ХХП-***, в квартал 181 по ПУП на гр.***, одобрен със Заповед №368/1989г.,
с площ 1 370 кв.м., ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда и стопанска
постройка, при граници: улица, УПИ *** и УПИ ***.
Ищецът Г. придобил по време на брака си с ответницата и лек автомобил марка
„Опел Корса“, с ДКН ***, цвят светло зелен металик, с двигател *** рама ***. МПС-то е със
застрахователна стойност 1000 лв. съгласно удостоверение за застрахователна стойност на
ЗАД „Армеец“ от 12.12.2022г.
Въззивната жалба е подадена от активто легитимирана страна, против подлежащ на
обжалване съдебен акт, в законоустановения срок и е процесуално допустима, поради което
ще следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
3
решението, а по допустимостта- в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата.
Предмет на въззивно обжалване в настоящето производство е решението на РС-
Харманли, в частта относно отхвърленият иск за делба на апартамент, находящ се в гр.***,
ведно с прилежащото избено помещение № 13, ведно с 2,690 % ид.ч. от общите части на
сградата и съответното право на строеж върху мястото при равни квоти между страните,
поради което само в тази част ще следва да се преценят фактите и обстоятелствата , които са
от значение за правилното решаване на спора.В останалата част решението на РС-Харманли
е влязло в законна сила.
Анализът на събраните по делото доказателства сочи, че процесният апартамент,
макар придобит по време на брака не е станал съпружеска имуществена общност, а е лична
собственост на ответницата А., която го е придобила със Заповед № 804 от 14.11.1986г.,
издадена от Председателя на Общински народен съвет - гр.***, на основание чл.100 от
ЗТСУ (отм.) и протокол за избор от 23.10.1986г. във връзка със Заповед № 291 от
02.04.1986г., с която заповед Ж. К. А., дъщеря на К.Р.А., собственик на имот пл. № *** в кв.
54 по плана на гр. ***, е обезщетена с двустайно жилище №*** /процесният апартамент/.
Съгласно чл. 95, ал. 1 от ЗТСУ (отм. ДВ, бр. 1 от 2.01.2001 г.), в редакцията към
1984г., недвижимите имоти, необходими за мероприятия на държавата, кооперации и
обществени организации, се отчуждават с мотивирана заповед на председателя на
изпълнителния комитет на окръжния, съответно на градския народен съвет, при който е
създаден Съвет за териториално и селищно устройство, строителство и архитектура. А
съгласно чл. 100, ал.1 от ЗТСУ /отм./, в редакцията към 1984г., органът по чл.95 издава
допълнителна заповед за конкретните обекти, включително принадлежащите им избени,
тавански и други помещения, които се отстъпват като обезщетение, правото на строеж,
тяхната цена и за прилагането на чл.90.
Съгласно чл.103 ал.1 от ЗТСУ (отм. ДВ, бр. 1 от 2.01.2001 г.), в редакцията на
разпоредбата към 1984 г., собствеността на недвижимия имот, отстъпен като обезщетение,
се придобива по силата на самата заповед на органа по чл.95. Процесният апартамент е
получен като обезщетение от ответницата А., в качеството й на дъщеря на К.А., който е бил
собственик на отчужден имот и който по силата на чл.102 от ЗТСУ (отм.), в редакцията на
нормата към 1984 г., е прехвърлил правата си на нея. Според чл.102 от ЗТСУ (отм.) бащата
на ответницата като правоимащ, обезщетяван с отстъпване на жилище, е имал право да
прехвърли правата си направо на определен от него член на семейството му или на друг
роднина по права линия до първа степен, както е и сторено в случая. Така по силата на
издадената впоследствие Заповед № 804 от 14.11.1986г. на Председателя на Общински
народен съвет - гр***, на основание чл.100 от ЗТСУ (отм.), ответницата А. е придобила
процесния имот - апартамент в гр.***. След като процесният имот е бил даден като
обезщетение за отчужден имот, собственост на бащата на ответницата и чиято стойност на
отстъпения като обезщетение имот в общ размер на 14 254 лв. е посочено, че се покрива от
припадащата се сума срещу отчуждения недвижим имот и собствени средства на
4
получаващия обезщетението, то не е налице принос в придобиването на имота от страна на
другия съпруг - П. М. Г. Г.. В заповедта по чл.100 от ЗТСУ (отм.) като собственик, получил
обезщетението, фигурира единствено ответницата А.. Имотът не е преотстъпен като
обезщетение и на двамата съпрузи, което би било и недопустимо предвид разпоредбата на
чл.102 от ЗТСУ (отм.), предвиждаща възможност за прехвърляне на правата на имащия
право да получи обезщетение за отчужден негов имот само на определен кръг лица - членове
на семейството или роднини по права линия до първа степен, сред които лица другият
съпруг не попада. Посочено е още, че цената на получения като обезщетение имот се
покрива освен от цената на отчуждения имот и от собствени средства на получилия
обезщетението. Макар да не е ясно какъв е бил точно размерът на платената парична сума и
каква част е тя от общата стойност на имота, то след като се касае за заплащане със
собствени средства на получилия обезщетението, то следва да се изключи приносът на
другия съпруг в придобиването му. А и няма данни по делото ищецът Г. по някакъв начин да
е участвал в заплащането на парични суми за този имот, като ирелевантно за придобиването
на собствеността е неговото участие в последвалите ремонтни дейности на апартамента,
които биха могли евентуално да касаят единствено облигационни претенции към другия
съпруг. В случая относима за правото на собственост на ответницата е Заповед № 804 от
14.11.1986г., издадена на основание чл.100 от ЗТСУ (отм.) от Председателя на Общински
народен съвет - гр.***, която има вещноправен ефект съгл. чл.103 ал.1 от ЗТСУ (отм.),
пораждащ придобиването на правото на собственост лично от ответницата А. независимо,
че това е станало по време на брака с ищеца. Презумпцията на чл. 19, ал.3 от СК от 1985 г.
/сега чл. 21, ал. 3 от новия СК/ е оборена и процесният имот не е придобит в режим на СИО,
поради което и след прекратяване на брака на страните същият си остава индивидуална
собственост на ответницата, а не е съсобствен между бившите съпрузи, поради което и не
подлежи на подялба, което от друга страна води до извод за отхвърляне на иска за делба по
чл.34 от ЗС като неоснователен.
Този извод на първоинстанционният съд изцяло кореспондира на събраните по
делото писмени и гласни доказателства. В тази връзка ангажираните от ищеца
доказателства-показанията на свидетелите И. и Д. установяват единствено фактите, че по
време на фактическата раздяла на страните по делото е бил закупен поземлен имот с къща в
гр.*** и лек автомобил. В показанията на същите обаче, не се съдържат каквито и да било
данни ищецът да е участвал при закупуването на процесния апартамент,тъй като
показанията на тези свидетели са само в насока, че същият е ремонтирал апартамента, като
осигурявал строителните материали. Последователни и подкрепени и от писмените
доказателства по делото са показанията на св.Т. и св.Г., от които се установява, начина на
придобиване на процесния апартамент, за който се сочи, че е бил предоставен като
обезщетение на отчужден имот на бащата на ответницата. Друг е и въпроса,че в самия
нотариален акт за придобиването на процесния апартамент изрично е посочено, че „цената
на дадения като обезщетение недвижим имот се покрива от припадащите се суми срещу
отчуждения недвижим имот и собствени средства на получаващия обезщетението в общ
размер на 14 254лв.“ Данни за ползване на суми като разрешен заем от Държавна
5
спестовна каса при придобиването на апартамента в нотариалният акт не се съдържат,
поради което за неоснователни съдът намира твърденията на ищеца, че за закупуването на
апартамента е бил използван младоженчески заем от ДСК.
Като е направил изводи в посочения по-горе смисъл първоинстанционният съд е
постановил валидно, допустимо и правилно решение,което ще следва да се
потвърди.Правните изводи на първоинстанционният съд изцяло се подкрепят от настоящата
инстанция, поради което и на основание чл.272 от ГПК съдът препраща към мотивите на
първоинстанционното решение, касаещо обжалваната част. Предвид неоснователността на
подадената въззивна жалба на въззиваемата страна ще следва да се присъдят направените по
делото разноски в размер на 1440лв., платено адвокатско възнаграждение, съгласно
представен списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Мотивиран от горното,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №129/16.07.2024г., постановено по гр.д.№453/2023г. на
Районен съд-Харманли в обжалваната част.
СЪЖДА П. М. Г., с ЕГН: ********** от гр.*** да заплати на Ж. К. А., с
ЕГН:********** от гр.*** направените пред настоящата инстанция разноски в размер на
1440лв.,платено адвокатско възнаграждение, съгласно представен списък на разноските по
чл.80 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчване на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6