№ 41231
гр. С., 10.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в закрито заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Частно гражданско дело
№ 20241110108583 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
По делото е издадена Заповед № ****/28.03.2024 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът [фирма] да заплати на
заявителя Е. П. П. сумата от 1173,50 лева, представляваща обезщетение на основание чл. 7,
параграф 1, буква „в“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. за голямо закъснение на полет *** от
23.02.2023 г. по дестинация летище М. (Х., Ш.Л.) - летище С., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 14.02.2024 г. до изплащане на вземането, както и държавна
такса в размер на 25,00 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева - разноски
по делото.
По делото е постъпило писмено възражение по чл. 414а ГПК от длъжника [фирма],
чрез пълномощника си юрк. В., с което заявява, че в срока за доброволно изпълнение и
конкретно на 15.05.2024 г. дружеството е изплатило на заявителя, по посочената от същия
банкова сметка, сума в общ размер от 1239,86 лева, включваща главницата от 1173,50 лева,
лихви в размер от 41,36 лева и държавна такса в размер от 25 лева. Счита, че не дължи
определеното адвокатско възнаграждение в размер от 400 лева в полза на заявителя, тъй
като [фирма] не е дало повод за завеждане на делото. В тази връзка излага, че в хода на
извънсъдебно проведена кореспонденция между страните дружеството е изразило готовност
за изплащане на обезщетението на заявителя, но при представяне на надлежно пълномощно
в полза на представляващия го. Това изискване, следващо от разпоредбата на чл. 135, ал. 2
ЗГВ, обаче останало неизпълнено, въпреки дадената възможност. Ето защо, не се дължи
претендираното възнаграждение. Наред с това длъжникът отправя искане за присъждане в
негова полза на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Към възражението са
приложени платежно нареждане за кредитен превод от 15.05.2024 г. на сума в общ размер от
1239,86 лева с посочено основание: „ч. гр. д. № 8583/2024 г. СРС“, както и заверено копие от
електронна кореспонденция.
На основание чл. 414а, ал. 3 ГПК препис от възражението и приложенията към него са
изпратени на заявителя Е. П. П. с указание в тридневен срок от получаване на съобщението
да подаде писмено становище по твърдението за плащане на сумите по процесната заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от длъжника, като в противен случай
съдът ще обезсили изцяло/частично същата, включително в частта за разноските.
Във връзка с така дадената възможност по делото е депозирана молба от заявителя от
15.07.2024 г., чрез пълномощника й адв. С. Б., с която посочва, че на 15.05.2024 г. от страна
1
на [фирма] е заплатена сума от 1239,86 лева в полза на пътника Е. П. П., с което изцяло са
погасени дължимите главница, законна лихва и разноски за държавна такса. Излага, че
неплатено е останало определеното адвокатско възнаграждение от 400 лева. В молбата
заявителят изтъква подробни съображения, поради които счита, че същото е дължимо,
предвид осъщественото в хода на настоящото производство представителство на заявителя
от пълномощник с надлежно учредена представителна власт. Посочва, че присъденият
размер е съгласно представения към заявлението договор за правна помощ от 08.02.2024 г. и
е в минималния такъв, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. ал. 7 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Същевременно, към момента на
подаване на заявлението е изминал период от около 11 месеца след предявяване на
извънсъдебната претенция на заявителя за получаване на обезщетение – на 10.03.2023 г., в
който срок от страна на въздушния превозвач не е осъществено плащане. Оспорва като
неоснователно искането на длъжника за присъждане в негова полза на разноски, като
недоказано.
Съдът, като взе предвид съвпадащите твърдения на двете страни за погасяване на
вземанията в размер на сумата от 1173,50 лева, представляваща обезщетение на основание
чл. 7, параграф 1, буква „в“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. за голямо закъснение на полет ***
от 23.02.2023 г. по дестинация летище М. (Х., Ш.Л.) - летище С., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 14.02.2024 г. до изплащане на вземането, както и държавна
такса в размер на 25,00 лева, чрез осъществено плащане на последната от длъжника в полза
на заявителя, за което свидетелстват и данните от приложеното към възражението на
длъжника преводно нареждане за кредитен превод, намира, че процесната заповед за
изпълнение следва да бъде обезсилена в частта, в която е разпоредено длъжникът да заплати
на заявителя тези суми, предвид липсата на правен спор между страните относно
дължимостта им. В тази хипотеза, в която кредиторът е получил изпълнение на вземането,
но не и на разноските по заповедта за изпълнение в периода след подаване на заявлението и
при депозирано възражение от длъжника, интересът от предявяване на иск за съществуване
на вземането е отпаднал.
Съобразявайки задължителните за съда указания, дадени в мотивите на т. 10в от
Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. ОСГТК на ВКС,
изричното искане на заявителя, обективирано в молбата от 15.07.2024 г., както и липсата на
проведено оспорване от длъжника на заповедта за изпълнение по реда на чл. 413 ГПК, съдът
намира, че следва да бъде издаден изпълнителен лист за сумата от 400 лева – разноски по
делото за адвокатско възнаграждение. В тази връзка съдът съобрази приложените към
заявлението договор за правна помощ от 08.02.2024 г. с удостоверено заплащане в брой на
уговореното адвокатско възнаграждение в полза на пълномощника на заявителя – адв. Б.,
съответно пълномощно за учредена представителна власт (л. 8 – л. 9 от делото). Наред с
това, съгласно твърденията на двете страни, плащането на вземането по заповедта за
изпълнение е осъществено на 15.05.2024 г., а с това и след образуване на настоящото дело
по заявление от 14.02.2024 г.
В тази връзка и с оглед изричното възражение на длъжника за недължимост на същото,
доколкото с поведението си [фирма] не е дало повод за образуване на делото, съдът намира
за необходимо да отбележи, че в случая не е налице основание за разпределяне на
отговорността за разноски между страните по реда на чл. 78, ал. 2 ГПК, предвиждаща
присъждане в полза на ответника на сторените от него разноски когато същият признае иска
и с поведението си не е дал повод за завеждане на делото. За да е налице хипотезата на чл.
78, ал. 2 ГПК е необходимо да са изпълнени и двете предпоставки, визирани от законодателя,
в условията на кумулативност – ответникът с поведението си да не е дал повод за завеждане
на делото и да признае иска.
Изясни се, че в случая длъжникът се позовава на разпоредбата на чл. 135, ал. 2 ЗГВ
2
относно липсата на надлежно представено – нотариално заверено пълномощно от
представителя на заявителя в хода на извънсъдебно предявената претенция, дало основание
за неплащане на обезщетението. Съгласно посочената разпоредба пълномощниците, които
не са адвокати на лицата, притежаващи права, произтичащи от Регламент (ЕО) № 261/2004,
представят пред превозвача или пред Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна
администрация“ пълномощни с нотариална заверка на подписите. Систематичното
тълкуване на разпоредбата, намираща се в Глава 11 „Констативни протоколи, рекламации,
давност“ обуславя извод, че същата е приложима единствено към случаите, за които законът
предвижда рекламационно производство, каквито са тези при липси и повреди на багажи
или товари, но не и случаите на обезщетения по Регламент № 261/2004 г. при закъснели
полети. Този извод следва от тълкуване на разпоредбата на чл. 134 ЗГВ, регламентираща, че
иск срещу превозвача може да се предяви само когато последният напълно или частично е
отхвърлил рекламацията или когато рекламантът не е получил отговор в срока, предвиден в
чл. 133 ЗГВ, както и на разпоредбата на чл. 137 ЗГВ, според която сроковете по чл. 135 ЗГВ
се спират със започване на рекламационното производство. Следователно, отговорността на
превозвача по чл. 7, параграф 1, б. "б" от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. не попада в
приложното поле на чл. 135 от Закона за гражданското въздухоплаване, поради което и
доколкото провеждането на рекламационно производство не е процесуална предпоставки за
допустимост на искова претенция за претендирано обезщетение за забавен или отменен
полет, е ирелевантно обстоятелството дали в извънсъдебните преговори между страните е
било представено нотариално заверено пълномощно пред превозвача.
Предвид изложеното, съдът намира, че при липсата на своевременно плащане на
заявената извънсъдебно претенция от заявителя, длъжникът с поведението си е дал повод за
завеждане на настоящото дело, поради което в полза на заявителя се следват разноски, в
частност за адвокатско възнаграждение, останало неоспорено по размер. Същевременно,
предвид основанието за частично обезсилване на заповедта – плащане след издаването й, в
полза на длъжника не се следват такива.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА издадената по настоящото дело Заповед №****/28.03.2024 г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в ЧАСТТА, в която е разпоредено
длъжникът [фирма] да заплати на заявителя Е. П. П. сумата от 1173,50 лева,
представляваща обезщетение на основание чл. 7, параграф 1, буква „в“ от Регламент (ЕО)
261/2004 г. за голямо закъснение на полет *** от 23.02.2023 г. по дестинация летище М. (Х.,
Ш.Л.) - летище С., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.02.2024 г. до
изплащане на вземането, както и разноски по делото за държавна такса в размер на 25,00
лева.
ДА СЕ ИЗДАДЕ в полза на заявителя срещу длъжника изпълнителен лист за сумата
от 400 лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта, в която се обезсилва заповедта за изпълнение, подлежи
на обжалване с частна жалба, пред Софийски градски съд, в едноседмичен срок от връчване
на препис на заявителя, а в частта за издаване на изпълнителен лист има характера на
разпореждане, което подлежи на обжалване от страните с частна жалба, пред Софийски
градски съд, в двуседмичен срок, който за молителя тече от връчване на разпореждането, а за
длъжника – от връчване на поканата за доброволно изпълнение.
ПРЕПИС от определението да се изпрати на страните.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4