№ 38489
гр. София, 16.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20241110157217 по описа за 2024 година
намери следното:
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Ищцата е представила писмени доказателства, които са относими, допустими и
необходими и следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Следва да се допусне поисканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза, която да
отговори на задачите, посочени в исковата молба, както и на допълнителния въррос: какъв
би бил размерът на дължимото обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на
ищцата за 27 дни за 2023г. като за база се вземе предвид размерът на трудовото й
възнаграждение, изчислен съобразно 15 %-то увеличение, предвидено с изменението на . с
Анекс от 10.08.2023г., респ. каква е разликата с изплатеното й обезщетение по чл. 224, ал. 1
КТ.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в
исковата молба и по следния допълнителен въпрос: какъв би бил размерът на дължимото
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск на ищцата за 27 дни за 2023г. като за
база се вземе предвид размерът на трудовото й възнаграждение, изчислен съобразно 15 %-то
увеличение, предвидено с изменението на . с Анекс от 10.08.2023г., респ. каква е разликата с
изплатеното й обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ.
ОПРЕДЕЛЯ депозит за изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза в размер на 400
1
лв., вносими от бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Е. В. Ж., което да бъде призовано.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 16.10.2025г. от 09.40 часа,
за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение,
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД както следва:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна
квалификация чл. 128, т. 2 КТ за заплащане на сумата от 1025,01 лв., представляваща
незаплатена част от трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023г. до 01.07.2023г.,
възлизаща на разликата между платеното на ищцата възнаграждение за периода и 15 %-то
увеличение на работната заплата, предвидено с Анекс № .г. към . от 16.12.2022г., считано от
01.01.2023г., иск с правна квалификация чл. 222, ал. 2 КТ вр. чл. чл. 228, ал. 2 КТ за
заплащане на сумата от 669 лв., представляваща неплатена част от обезщетение, дължимо
при прекратяване на трудовото правоотношение на основанието по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ,
при вземане предвид размера на брутното трудово възнаграждение след увеличението,
считано от 01.01.2023г. и иск с правна квалификация чл. 224, ал. 1 КТ за заплащане на
сумата от 287,70 лв., представляваща неплатена част от обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск в размер на 27 дни за календарната 2023 г., при вземане предвид размера на
брутното трудово възнаграждение след увеличението, считано от 01.01.2023г.
Ищцата З. Д. Б. твърди, че е била в трудово правоотношение с ответника, възникнало
на основание сключен трудов договор .г., като същото е било прекратено, считано от
01.07.2023 г. със заповед № .г. Посочва, че е член на . .. Твърди, че на 10.08.2023 г. е сключен
Анекс № . от 06.12.2022 г. между ., от една страна и две . от друга - .. С него било прието
изменение на минималните основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г., като за
учител било предвидено, че „индивидуалните основни работни заплати на педагогическите
специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите
минимални работни заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не по-малко от 15%“ за
периода, считано от 01.01.2023 г., като изрично бил предвиден и минимален размер на
основна работна заплата за учител и ресурсен учител - 1709 лв“. Посочва, че изменението на
. и предвиденото в него изменение на минималните възнаграждения е предвидено и в Закона
за държавния бюджета на Република България за 2023 г., който макар приет на 01.08.2023 г. е
влязъл в сила от 01.01.2023 г. Твърди, че на 04.10.2023 г. е подала заявление за
преизчисляване на трудово възнаграждение, съгласно предвиденото в Анекса към ., което
заявление било заведено с вх. № .. г., но получила отговор с изх. № ... г., в който й било
отказано подобно преизчисляване. С оглед гореизложеното моли да бъде осъден ответникът
да й заплати неизплатената част от трудовото възнаграждение за периода от 01.01.2023г. до
01.07.2023г. при отчитане на 15 %-то увеличение, съответно неизплатената част от
обезщетенията по чл. 222, ал. 2 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ, чийто размер е базиран на посоченото
увеличение и при съобразяването му. Претендира законна лихва от датата на подаване на
2
исковата молба – 27.09.2024г. до окончателното изплащане на вземанията, както и разноски
за производството.
Ответникът .... е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, с
който оспорва предявените искове. Не оспорва фактите, че ищцата е била служител на
детската градина и трудовото й правоотношение е било прекратено със Заповед .г., считано
от 01.07.2023г. Счита, че към датата на подписване на Анекса към . от 10.08.2023 година
право па увеличение на заплатата имат лицата, които са със статут на . и са . в
образованието, поради което ищцата не попадала в този кръг и съответно нямала право на
предвиденото увеличение. Счита, че наличието на валидно индивидуално трудово
правоотношение към 10.08.2023 г. е абсолютна предпоставка за практическото реализиране
на посоченото в анекса увеличение. Освен това оспорва ищцата да е била синдикален член
към 10.08.2023 г., доколкото тя е била член на . до 30.06.2023 г. Счита, че посочената в
Анекса дата 01.01.202г. не представлявала дата на влизане в сила на договорните клаузи, а
начален момент, от който се увеличават работните заплати на лицата, които притежават
качеството работници и служители синдикални членове към момента на постигане на
договореността – 10.08.2023 г., т.е. основанието за увеличение на работната заплата
възниква на 10.08.2023 г. Счита, че не съществува правна възможност за лицата с прекратени
трудови правоотношения до момента на определяне и договаряне на новите работни заплати
да получат разликата от увеличението на индивидуалните работни заплати за минал период
от време. Аргумент за това било и че съгласно чл. 54, ал.1 от КТ . влиза в сила от деня на
сключването му, доколкото в него не е уговорено друго. С оглед гореизложеното счита
исковете за неоснователни и моли за тяхното отхвърляне. Претендира разноски.
По иска с правна квалификация чл. 128, т. 2 КТ в тежест на ищцата е да докаже
съществуването на трудово правоотношение с ответника за исковия период, по силата на
което е престирала труд при работодателя, размера на трудовото възнаграждение, вкл.
присъединяване на ищцата към . като член на . ., поради което ответникът дължи
предвидения в Анекс № .г. по-голям размер на възнаграждението.
По иска с правна квалификация чл. 222, ал. 2 КТ в тежест на ищцата е да докаже, че
трудовото й правоотношение е прекратено на основанието по чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ, както и
че към момента на прекратяване на трудовото й правоотношение размера на брутното й
трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец преди прекратяването,
служещо за определяне на обезщетението по чл. 222, ал. 2 КТ, е било в предвидения в Анекс
№ .г. към . от 16.12.2022г. увеличен размер.
По иска с правна квалификация чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на ищцата е да докаже,
прекратяване на трудовото й правоотношение с ответника, броя на полагащите й се дни
платен годишен отпуск за 2023г. и броя на използваните дни за същата година, както и че
към момента на прекратяване на трудовото й правоотношение размера на брутното й
трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец преди прекратяването,
служещо за определяне на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ, е било в предвидения в Анекс
№ .г. към . от 16.12.2022г. увеличен размер.
3
При доказване на горните обстоятелства, в тежест на ответника, е да докаже, че е
платил претендираните вземания.
ОБЯВЯВА за безспорни и неподлежащи на доказване между страните на основание
чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК обстоятелствата, че страните са се намирали в трудово
правоотношение по силата на трудов договор .г., като същото е било прекратено, считано от
01.07.2023 г. със заповед № .г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 9 КТ, че ищцата е била член на .
към датата на прекратяване на трудовото й правоотношение с ответника.
УКАЗВА на ответника на основание чл. 146, ал. 2 ГПК на ответника, че не сочи
доказателства за плащане на процесните вземания.
Страните са направили доказателствени искания по отношение на останалите факти,
за които носят доказателствена тежест, а относно доказателствената им стойност съдът
дължи произнасяне едва с решението.
ПРИКАНВА страните към използване на способите на медиацията за решаване на
спора чрез взаимни отстъпки, като им указва, че към СРС работи Център за спогодби и
медиация (ЦМС), като повече информация и връзка с координаторите на програма
„Спогодби“ може да се получи на адреса на центъра: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54,
ет. 2, стая 204, както и на телефон: 02/8955 423 – координатор Мариана Николова или на
електронна поща: ********@***.*******.
Съдът разяснява на страните и че съдебна спогодба може да се постигне във всяко
положение на делото, като в този случай се събира държавна такса в по-нисък размер,
съответно половината от внесената държавна такса се връща на ищеца на основание чл. 78,
ал. 9 ГПК.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4