Решение по дело №7388/2012 на Софийски градски съд

 

Р    Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№....

 

гр.С., 19.09.2016год.

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І 14  състав, в открито заседание на двадесети юни през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                           СЪДИЯ:МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА

 

            При участието на секретаря К.Г. като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр.дело №7388  по описа за 2012год, за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.235 и сл. от ГПК.

             Образувано е по предявени от М.И.Б., учредена по силата на „спогодба за създаване на М.И.Б.“ от 10,07,1970год., регистрирана в секретариата на ООН под №11417/01,12,1971год./МИБ/ срещу Д.Ц.И., А.Г.А. и "В.с."АД обективно съединени искове с правна квалификация чл.26, ал.2, пр.2, пр.3 и пр.5 от ЗЗД за прогласяване недействителност на договор за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот, обективиран в НА №48/19,08,2011год., том І, рег.№987, дело №37 от 2011год. на нотариус Е.Б., действащ в района на РС С., рег.№547 от НК, съединени при условията на евентуалност с иск с правно основание чл. 135, ал.1 от ЗЗД за обявяване договора за недействителен по отношение ищеца като кредитор на Д.  Ц.И., поради това, че с извършеното разпореждане се намалява имуществото на длъжника и се създават пречки за удовлетворяване вземането на кредитора, чрез иницииране принудително изпълнение върху имотите, предмет на договора.

Релевират се доводи, че Д.Ц.И. е съдружник в "А.П."ООД. А. И. е негова съпруга до 24,08,2011год. На 14,08,2007год. с „А.П.“ООД е сключен договор за кредит-кредитно споразумение №127/01, по силата на което МИБ, в качеството на кредитодател поема задължение за отпускане на „А.П.“ООД, в качеството на кредитополучател   сума в размер на 1200000евро, с краен срок на погасявана на 15,02,2011год. Налице е нередовно обслужване на кредита от страна на кредитополучателя. За обезпечаване на задължението по договора е сключен договор за поръчителство с Д.  Ц.И., с №127/01/03 от 16.08.2007год. Предявен е на 12.08.2011г. иск пред компетентния арбитражен съд в гр.М. в срока по чл.147 от ЗЗД, поради което ответникът И., в качеството на поръчител остава задължен за задълженията на „А.П.“ООД и като упълномощено лице на длъжника, и като поръчител е поканен за доброволно изпълнение на дълга.  Поддържа с оглед горните обстоятелства ответникът И. да е предприел редица прехвърлителни сделки за осуетяване възможността на банката- кредитор да се удовлетвори от имуществото му. Във връзка с предприетите от банката-кредитор действия за събиране на дълга на „А.П.“ООД, на 08.08.2011г. Д.И. и А. И. подават молба за развод до Районен съд-Карлово като по образуваното гр.д.№1180/2011г. по описа на РС Карлово е постановено Решение №410/24.08,2011год. за развод по взаимно съгласие на 24,08.2011год.

Твърди се на 19.08.2011г. да е сключен Договор за кредит/заем/ за сумата от 80000лв. между „В.С.“АД като кредитодател и А.Г.А.-И., заемополучател/съпруга на длъжника Д.И./. За обезпечение на договора за заем е учредена договорна ипотека в полза на „В.С.“ АД от двамата ответници Д.И. и А. И. с Нотариален акт за учредяване на договорка ипотека върху недвижим имот №48, том I, рег. № 987, дело №37 от 2011г. на нотариус Е.Б., по отношение на съсобствения им по това време имот - апартамент-мезонет: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.1937.369.2.1 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.С., общ.Столична, област С., с адрес: гр.С., район „В.” кв.*****, ул.”*****”№5, етаж 3, апартамент 5, находящ се в сграда №2, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.1937.369 с предназначение-жилище, апартамент с брой нива-2, със застроена площ от 398,09 кв.м., при съседни самостоятелни обекти на ниво едно- на същия етаж- няма, на ниво-две-на същия етаж няма,ЗАЕДНО с прилежащо избено помещение№4, с площ от 16.00 кв.м., заедно с 30.16% идеални части от общите части на сградата, и заедно с 20.996% идеални части от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена сградата, а съгласно доказателствения нотариален акт за собственост: апартамент №5, находящ се в гр.С., район В., жилищна сграда блок 2 на етажи №3 и 4, състоящ се на трети етаж-дневна, трапезария, кухня, будоар, кабинет, две стаи и сервизни помещения и състоящ се на четвърти етаж от хол, трапезария с кухненски бокс, две стаи и сервизни помещения, със застроена площ от 398.09 кв.м., заедно със Избено помещение №4, с площ от 16.00 кв.м., заедно с 30.16 % идеални части от общите части на сградата, заедно с 20.996% идеални части от правото на строеж върху мястото, в което е изградена сградата, съставляващо УПИ XVII-369 в кв.212 по плана на гр.С.,район В.,ул.***** №5, м.“Гърдова глава“, целият с площ от 1630 кв.м., при съседи: УПИ II- 214, УПИ 111-273а, УПИ 273, УПИ IV-274-За детска градина,УПИ XVI-281, ул. ”*****”,УПИ ХУШ-219,УПИ ХХ-217,УПИ 217 Б, УПИ XXI-215.

Релевират се доводи Д.И., в качеството на поръчител да е длъжник на ищеца МИБ по силата на Договора за поръчителство, поради което  имуществото му на осн.чл.133 ЗЗД служи за общо обезпечение на вземането на кредитора. С процесната сделка се твърди, че се затруднява възможността за насочване на принудително изпълнение по отношение на имуществото на същия, каквато е целта на сключването й, поради което и договора за заем и договорната ипотека са привидни сделки, сключени с цел да се създаде пред трети лица впечатление, че правото на собственост е обременено с вещни тежести. Не е отпуснат заем, а целта е сключването на договор за ипотека. Поради привидност сделката е нищожна, поради което се претендира обявяването на същата за недействителна. Поддържат се доводи, че процесната сделка е нищожна  и поради нарушаване на изискванията на чл.167, ал.2 и чл.170 от  ЗЗД, поради неспазване на изискуемата форма и липса на волеизявление за сключване на договора.

            При условията на евентуалност, в случай на неоснователност на твърдяната недействителност на заявените основания е предявен иск с правно основание чл.135, ал. 1 от ЗЗД за прогласяване спрямо ищеца на договор за учредяване на ипотека. Твърди се, че учредената на 19.08.2011г. ипотека уврежда интересите на ищеца като кредитор, намалява имуществото на длъжника като съдружник и упълномощено лице на „А.П.“ООД, а  ответникът-И. като поръчител по кредитното споразумение е знаел за задълженията на дружеството, респективно е знаел за увреждането на МИБ. По отношение на ответника А. е налице презумпцията на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, а третото лице „В.с.“АД е било запознато с финансовите проблеми на И..

            Съобразно изложеното моли исковите претенции да бъдат уважени. Претендира разноски.

            Ответниците- А.Г.А. и Д.Ц.И. в указания законоустановен срок за отговор по реда на чл.131 от ГПК излагат идентични доводи за недопустимост и неоснователност на исковата претенция.

Недопустимост обосновават с твърдението, че е налице изтекла давност по смисъла на чл. 147 от ЗЗД. Не е предявен иск срещу дружеството-кредитополучател до изтичането на 6-месечния срок от падежа на главното задължение. Предсрочната изискуемост е настъпила още през 2009г. видно от представените договор за кредит (чл. 14.1.1) и справка за начислени—лихви върху просрочена главница, които лихви съгласно чл. 14.4. се начисляват само при предсрочна изискуемост. Самият ищец е считал вземането си по кредита за предсрочно изискуемо, след като е начислявал лихви по чл. 14.4. от договора. Ето защо поръчителя не е задължен, тъй като е осъществен фактическият състав на прекратяване на поръчителството. За ищеца липсва правен интерес от исковата претенция. Оспорват твърденията за връчване на нотариална покана на ответника И. и уведомяването му за задължението, за липса на сключен договор за заем. Оспорват доводите, че процесния договор за учредяване на ипотека е сключен с намерение за увреждане и при наличие на симулация. По претенцията по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД се излагат доводи оборващи твърдението за знание на договарящите относно задължението на ответника И.. Поддържа се, че ответниците са били във фактическа раздяла от март 2009г., като А.А. пребивавала преимуществено в Лондон и не е запозната в подробности с финансовата дейност на бившия си съпруг. Предвид фактическата раздяла логична, житейски оправдана и възможна стъпка е прекратяване на брака им, което като последица сочи на уреждане на имуществените отношения помежду им. Твърди се сделката по отпускането на заем да е напълно действителна и породила целените от страните правни последици и сключена именно за уреждане на имуществените отношения между страните по повод прекратяване на брака.

По отношение искът с основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД се поддържа, че е неприложим по отношение поръчителя, чието задължение към кредитора е акцесорно и има обезпечителен характер. Поддържат, че за ищецът съществува възможност за удовлетворяване, чрез  реализиране на дадени други обезпечения. Не е налице фактическия състав на чл.135 ЗЗД. Релевира доводи за нищожност и унищожаемост на договор за поръчителство.

Ответникът-„В.с.“АД в срока за отговор излага доводи за недопустимост и неоснователност на исковите претенции. Не оспорва сключването на договор за учредяване на ипотека върху недвижим имот между Д.Ц.И. и А.Г.А. от една страна и „В.С.”АД от друга страна като обезпечение на задължението на А.Г.А. по отпуснат от «В.С. АД заем. Не оспорва, че МИБ е кредитор на Д.Ц.И.. Оспорва доводите за симулация на процесния договор. Поддържа да е сключен договор за заем с А.А., за обезпечение на който е сключен процесния договор за ипотека, отговарящ на законовите  изисквания и форма. Искът по чл. 135 ЗЗД не може да бъде проведен срещу поръчителя.

            Съобразно изложеното молят исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендират разноски.

            При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото при условията на чл.235 от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

            Не се спори относно изложените в исковата молба фактически твърдения, а и от доказателствата се установява, че ответникът Д.И. е съдружник в „А.П.“ ООД.

            На 14,08,2007г. между МИБ и „А.П.“ООД е сключен договор за кредит с № 127/01, по силата на който  МИБ  е поело задължение за предоставяне на „А.П.“ООД на кредит в размер на 1200000евро. Кредитът е отпуснат за срок от 60 месеца от датата на първото използване на кредита (чл. 2.1 от кредитно споразумение). Приет е погасителен план, установяващ падежи на отделните погасителни вноски.  Не е спорно, че сумата е усвоена.

            За обезпечаване на задълженията по договора съгласно чл.12,2,9 се сключва договор за поръчителство с лицето Д.Ц.И.. Не е спорно, а и от договор за поръчителство №127/01/03 от 16,08,2007год. е видно, че такъв договор е сключен с ответника -Д.И..

            С допълнително споразумение №1/12,02,2008год. страните са постигнали съглашение за изменение на последна дата на използване на кредита, относно целта и предмета на споразумението-т.3, задълженията на страните, срок и ред на използване на кредита, реда на обезпечаване на задълженията на кредитополучателя и др., включително учредяване на договор за залог на дялове от капитала на „А.П.“ООД в полза на кредитора.

            Не е спорно, че с оглед неизпълнение задължение на кредитополучателя е инициирано производство пред компетентния арбитражен съд в гр.М. и е постановено решение от 01,06,2012год. по дело №128/2011год.на Международен търговски арбитражен съд при Търговско промишлена  палата на Руската федерация, с което „А.П.“ООД е осъдено да заплати на МИБ сумата от 1712194,72евро.

            Не е спорно, че до 24,08,2011год. ответниците Д.И. и А.А. са били в брак. С договор за заем от 19,08,2011год. „В.с.“АД, в качеството на заемодател е предоставило на заемополучателя-  А.Г.А. заем в размер на 80000лв., от които  съгласно чл.2,1 от договора -40000лв. в деня на сключване на договора, а останалата част в срок до три дни от датата на вписване на учредената съгласно т.6,1 ипотека върху посочения в същата недвижим имот. Срокът за връщане на заема е до 15,08,2013год. В т.6 от договора е посочено, че за обезпечаване на заема  заемополучателя ще учреди в полза на заемодателя  договорна ипотека  върху описания недвижим имот.

            С НА №48/19,08,2011год. том І, рег.№987, дело №37 Д.Ц.И. и А.Г.А. учредяват на „В.с.“АД  ипотека върху собствения си недвижим имот, по който Д.И. е ипотекарен длъжник -трето за правоотношението лице.  

            По делото е изслушано заключение на съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което като компетентно изготвено следва да бъде кредитирано при постановяване на съдебния акт, от което се установява, че на 22,08,2011год. и 30,08,2011год. в полза на А.А. са преведени общо 60000лв. Сумата от 1200000евро от кредитополучателя „А.П.“ ООД е усвоена на 15,02,2008год.

            От изслушаното по делото заключение на съдебно почеркова-експертиза, неоспорено от страните и прието от съда се установява, че подписа положен за Д.  Петров Ангелов в договор за заем от 19,08,2011год. е положен от соченото лице/ становище дадено в с.з. от 14,04,2014год./

            Събраните гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Ю.Р. не установяват релевантни факти по делото.

            При така  изложената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

           Предмет на първоинстанционното производство са обективно съединени при условията на евентуалност  иск с правна квалификация чл.26, ал.2, пр.2, пр.3 и пр.5 от ЗЗД и чл. 135 от ЗЗД за прогласяване нищожност, респективно  относителна недействителност спрямо ищеца на договор за учредяване на договорна ипотека, обективиран в НА №48 от 19,08,2011год., с който Д.И. и А.А. са учредили договорна ипотека върху собствен им недвижим имот  подробно описан в акта в полза на „В.с.“АД.

            По иска с пр.кв.чл.26, ал.2 от ЗЗД.

            Съобразно изложеното исковата претенция за привидност на сделката е неоснователна.

            По доводите за липса на изискуеми реквизити на НА/форма/ и липса на съгласие за сключване на договорната ипотека:

Неоснователни са и релевираните доводи за нищожност поради липса на форма в нарушение на чл.167, ал.2 и чл.170 от ЗЗД. Чл. 167. Договорът за ипотека се сключва с нотариален акт. Съгласно нормативната разпоредба и доколкото за същия е предвидена законоустановена  форма липсата на такава води недействителност на съглашението. Предвидените в чл.167, ал.2 от ЗЗД реквизити са три имена, местожителство и занятие на кредитора и на длъжника,  на собственика на имота, ако ипотеката се учредява за чуждо задължение, а ако някое от тия лица е юридическо лице - точното му наименование; имотът, върху който се учредява ипотеката; обезпеченото вземане, падежът му и размерът на лихвите, ако такива са уговорени, както и сумата, за която се учредява ипотеката, ако вземането не е парично. Чл. 170 от ЗЗД сочи на недействителност на договора, ако било в ипотечния договор, било в молбата за учредяване на законна ипотека или в акта, въз основа на който се подава тя, съществува неизвестност за личността на кредитора, на собственика или на длъжника, за тъждеството на имота и на обезпеченото вземане или за размера на сумата, за която се учредява ипотеката. Разпоредбата съдържа специални основания за нищожност на ипотечния акт, като предпоставките за тяхното възникване не са налице в разглеждания случай, тъй като е налице яснота относно личността на кредитора, на собственика на имота към момента на учредяване на ипотеката. Посочено е кой е ипотекарният длъжник, описан е недвижимият имот, послужил като обезпечение за задълженията на длъжника, посочен е размерът на обезпеченото вземане, както и размерът на сумата, за която се учредява ипотеката. Не се релевират доводи за недействителност поради учредяването на ипотеката от несобственик, при която ипотеката би била недействителна на осн. чл. 167, ал. 3 ЗЗД, а не на основание чл.170 ЗЗД.

Доводите за липса на съгласие при сключване на договора са неоснователни с оглед отразените в акта волеизявления на страните.

По иска с пр.кв.чл.135, ал.1 от ЗЗД.

            Релевантните факти обуславящи основателност на исковата претенция са установяване качеството кредитор за ищеца спрямо първия ответник, разпореждане със собствено на длъжника имущество, увреждане на кредитора от извършеното разпореждане и знание на длъжника относно увреждане интересите на кредитора; Същите са в тежест на ищеца. В тежест на ответника по делото е да установи релевираните възражения относно обстоятелството, че ищеца не се легитимира като кредитор.

Относно релевантните за спора факти от съществено значение е преценката дали сключването на договор за учредяване на ипотека е възмездна сделка в контекста на чл.135, ал.1, изр.2 от ЗЗД, а именно установяване на знание на лицето, с което е длъжника е договарял. В този смисъл съдът съобрази тълкуването дадено с решение №97 от 30,05,2013год. по гр.д.№442/2012год., ГК, ІV ГО на ВКС постановено по реда на чл.290 от ГПК. Съгласно цитираното решение възмездността или бъзвъзмездността на договора следва да бъде преценявана за всеки конкретен случай и с оглед характера на договора като обезпечителен и акцесорен, сключен между ипотекарния кредитор и собственика на ипотекирания имот, който може да бъде главният длъжник, чието задължение се обезпечава с ипотеката или трето за обезпечавания дълг лице. „Договорът за ипотека може да бъде сключен и като възмезден договор, когато страните изрично са уговорили - срещу учредяването на ипотеката, ипотекарният кредитор да заплати възнаграждение на ипотекарния длъжник, да застрахова ипотекирания имот и др. Налице е елемент на възмездност и тогава, когато страните са уговорили - срещу учредяването на ипотеката, отсрочване или разсрочване на главното обезпечено задължение, заплащане на по-ниски лихви или опрощаване на изтекли лихви върху него, или други подобни отстъпки от страна на ипотекарния кредитор. Налице е възмездност в отношенията между страните по договора за ипотека и тогава, когато главният договор между тях, изпълнението на който се обезпечава с ипотеката, изобщо не би бил сключен, без сключването на договора за ипотека; в тези случаи ипотекарният кредитор сключва главния договор и престира имуществено благо по него на ипотекарния длъжник, не само срещу насрещната престация на последния по главния договор, а и поради наличието на обезпечението - ипотеката, без сключването на акцесорния договор за учредяването на която, не би се сключил и главният договор между същите страни“. При констатирана връзка на взаимна обусловеност между договора за ипотека и главния договор, същата следва да се тълкува в контекста на чл.135, ал.1, изр.2 от ЗЗД като обуславяща "възмездност" на сделката, при която подлежащ на установяване факт в производството по делото е и знанието на третото лице. Разрешението в посочения смисъл е обусловено от конкуренция на правата на увредения кредитор, който е предявил иск за относителна недействителност по чл. 135 от ЗЗД и договарялото с ответника-длъжник, трето лице, което също е кредитор на ответника-длъжник (ипотекарен длъжник) и което не е знаело за увреждането на ищеца към момента на сключването на увреждащата сделка (договора за ипотека). Такава защита на третото договарящо по процесната сделка лице/ В случая В.с.“АД/ е установена когато е налице възмездност в отношенията между страните по атакувания договор за ипотека, които са обусловени от главния договор, изпълнението на който се обезпечава. В конретния казус видно от уговореното по договор за заем от 19,08,2011год., т.-2,2 -част от заема в размер на 40000лв. се предоставя на заемателя в срок до 3 дни от датата на вписване на учредената сдъгласно т.6,1 от договора ипотека върху посочения в същата точка недвижим имот. Ето защо настоящия състав приема, че сключването на ипотеката е обусловило предоставянето на заема на отв.А., респективно „възмездността“ на сделката. Предвид горните мотиви в тежест на ищеца е да установи и  знанието на В.С. АД за увреждане на ищеца МИБ.   

            По основателността на иска:

Предявения иск има за цел да обезпечи възможност на кредитор да удовлетвори вземане срещу длъжника като насочи изпълнението за дълга срещу предмет на разпореждането. На първо място съдът намира за установен първия елемент от фактическия състав на правната норма или качеството кредитор на ищеца МИБ спрямо ответника Д.И. -поръчител на длъжника „А.П.“ ООД. Качеството "кредитор" е обусловено от съществуването на вземане към длъжника, което трябва да е действително и може да е както парично, така и непарично.  Ирелевантно за основателността на иска по чл.135 от ЗЗД е дали това вземане е изискуемо и ликвидно към момента на осъществяване на разпоредителната сделка или действие - достатъчно е да е възникнало, да е действително и да не е погасено чрез някой от предвидените в закона правни способи. Единствено в хипотезата на отречено със сила на присъдено нещо вземане, съдът следва да отрече качеството кредитор на ищеца. В производството по чл.135 от ЗЗД съдът изхожда от твърдените факти за   съществуването на вземането  и доказателства  формално материализиращи  основание на вземането, обуславящи в достатъчна степен процесуалната легитимация на кредитора-ищец. Евентуалното последващо решение, с което е отречено качеството кредитор за ищеца не е в  противовес с последиците на предходно постановено решение, с което е уважен иск с пр.осн.чл.135 от ЗЗД, тъй като последното има за последица единствено обявяване на относителна недействителност само по отношение на кредитора на сделка между длъжника и трето лице, с която кредитора е увреден. Безспорно в съдебната практика се приема, че самата сделка е действителна. При уважаването на иска по чл.135 ЗЗД, прехвърленото имущество не излиза от патримониума на приобретателя/ в случая не заличава учредената привилегия/. При  успешното провеждане на Павловия иск, кредиторът-ищец по паричното вземане получава възможността да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, независимо, че то е преминало в патримониума на трето лице. При последващо решение, с което е отречено качеството кредитор на ищеца отпада непротивопоставимостта на сделката спрямо него, доколкото правата на кредитора не могат да бъдат реализирани спрямо имуществото предмет на сделката само на основание уважен иск по чл.135 от ЗЗД, без наличие на изпълнителна сила на осъдително решение при оспорване от страна на длъжника на вземането обуславящо активната легитимация на ищеца. 

 В процесния случай, с оглед събраните доказателства по делото договор за кредит и решение на арбитражен съд М., съдът приема, че ищеца се легитимира като кредитор на „А.П.“ООД относно вземане по договора за кредит.  Безспорно по делото е учредяване на договорна ипотека върху процесния имот на 19,08,2011год.

Увреждането на кредитора, като елемент от фактическият състав на иска по чл.135 от ЗЗД е налице и се предполага, когато, чрез извършените правни действия длъжникът създава или увеличава неплатежоспособността си, респективно намалява или обременява имуществото си, предназначено съгл. чл. 133 от ЗЗД да служи за удовлетворяване на кредиторите. Намаляване на имуществото е налице във всички случаи, когато длъжникът се разпорежда в полза на трети лица с имуществени права от своя патримониум без да получава насрещна престация или когато насрещната престация не е еквивалентна на прехвърленото имущество.

Неоснователни са възраженията  на ответниците, че правото на иск на кредитора против поръчителя е погасено, тъй като съгласно чл.147 ал.1 ЗЗД не е предявен иск спрямо главния длъжник в срок от шест месеца от падежа на главното задължение, тъй като шестмесечният преклузивен срок по чл.147 ал.1 ЗЗД се отнася до предявяване на иск от кредитора срещу длъжника за събиране на вземането, но не и за иск с правно основание чл.135 от ЗЗД. /Реш.№120/03,04,2015год., по гр.д.№5489/2014год., на ІV ГО на ВКС/.

Въпреки това исковата претенция съдът намира за неоснователна:

Същественото в процесния казус е дали съществува възможност да бъде успешно проведен иск по чл.135 от ЗЗД по отношение на поръчителя.  В тази връзка съдът съобрази задължителното за настоящата инстанция тълкуване дадено с Реш. №199/30,12,2010год., ТК, ІІ отд.,  по т.д.№966/2009год. на ВКС постановено по реда на чл.290 от ГПК. Съгласно горното изхождайки от института на поръчителството като форма на обезпечаване на възникнало задължение с цел гарантиране правата на кредитора да се удовлетвори от имуществото на длъжника, което служи за общо обезпечение на кредиторите е прието, че “длъжник” по смисъла на чл. 135 ЗЗД следва да се разбира само лицето, което е насрещна страна по правоотношението, породило вземането на кредитора, т. е. носителят на главното задължение, но не и лицето, което е поръчителствало за неговото изпълнение, независимо, че поръчителят отговаря за същия дълг заедно с длъжника и то при условията на солидарност. Неговата отговорност обаче е акцесорна и има обезпечителна функция. "Тъй като поръчителството е един от предвидените в закона /чл. 133 и сл. ЗЗД/ способи за гарантиране изпълнението на главното задължение, какъвто представлява и отменителният иск и с оглед еднаквата им правна същност и предназначение обуславят извод за неприложимостта на иска по чл. 135 ЗЗД по отношение действията на поръчителя. В противен случай би се стигнало до обезпечаване на самото обезпечение, което е в очевидно противоречие със смисъла на този институт."

Само на това основание исковата претенция е неоснователна и подлежи на отхвърляне. За пълнота следва да се отбележи, че по отношение исковата претенция срещу А.А. иска е неоснователен и на друго основание. Безспорно предмет на разпореждане към момента на сделката е недвижим имот в режим на СИО, поради което следва да бъде съобразено тълкуването дадено с т.1 от Тълкувателно решение №5/2013год. на ОСГТК на ВКС задължително за правоприлагащия орган. Увреждащата сделка остава действителна за страните по нея. Същата се счита се за нестанала, само по отношение на кредитора-ищец. При  успешното провеждане на Павловия иск, кредиторът-ищец по паричното вземане получава възможността да насочи изпълнението за удовлетворяване на вземането си към прехвърленото имущество, независимо, че то е преминало в патримониума на трето лице. В случая съпружеската имуществена общност върху  имота е била прекратена с постановяване на прекратяването на брака между Д.И. и А.А. на 24,08,2011год. Собственик на имота с оглед последващата разпоредителна сделка от 30,08,2011год. между първите двама ответници е А.А., спрямо която ищеца няма качеството кредитор, респективно последната не е пасивно легитимирана като длъжник на ищеца. Т.е. не може да се приеме, че извършеното разпоредително действие от А. може да се счита за нестанало по отношение на чужд кредитор за чужд дълг или за личен дълг на единия съпруг разпоредителната сделка с имот в режим на СИО би могла да се обяви за относително недействителна за 1/2 част от имота.

Не са ангажирани доказателства от МИБ и за знание на трето лице –„В.с.“АД, че извършеното разпореждане уврежда кредитора.

Ето защо съдът намира, че исковата претенция е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

По разноските:

            Предвид изхода от спора, на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответниците се дължат разноски.

            На ответникът Д.И. се  дължат разноски, които съдът намира за доказани в  размер на 100,00лв.-в.л.

            На ответницата-А.А. се дължат разноски, които съдът намира за доказани в размер на 275,90лв., от които -100,00лв.-в.л./ССчЕ/, 20,00лв.-свидетел, 150,00лв.-в.л./СПЕ/ и 5,90лв.-СУ.

            На ответникът-„В.с.“АД не се присъждат разноски, тъй като липсват доказателства за извършени такива.

            С оглед изхода от спора възражението на ответниците по чл.78, ал.5 от ГПК не подлежи на разглеждане.

           

              Мотивиран от изложеното Софийски градски съд

 

Р   Е   Ш   И:

 

             ОТХВЪРЛЯ предявените от М.И.Б., със седалище и адрес Р.ф. *********, гр.********, ул.********* №*, учредена по силата на Спогодба за създаване  на М.И.Б.  от 10,07,1970год., рег. в секретариата на ООН под №11417 от 01,12,1971год. срещу Д.Ц.И., с ЕГН **********, с адрес ***, А.Г.А., с ЕГН **********, с адрес *** и "В.с."АД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление *** обективно съединени искове с пр.кв.чл.26, ал.2, пр.2, пр.3 и пр.5 от ЗЗД за прогласяване недействителност на договор за учредяване на договорна ипотека, обективиран в НА №48, том I, рег. № 987, дело №37 от 2011 г. на нотариус Е.Б., на основание липса на съгласие, форма и привидност, както и евентуално съединен иск с пр.кв.чл. 135, ал.1 от ЗЗД за признаване спрямо ищеца относителната недействителност на договорна ипотека с НА №48, том I, рег. № 987, дело №37 от 2011 г. на нотариус Е.Б. като неоснователни.  

            ОСЪЖДА М.И.Б., със седалище и адрес Р.Ф. ****, гр.М., ул.** ** №7, учредена по силата на Спогодба за създаване  на М.И.Б.  от 10,07,1970год., рег. в секретариата на ООН под №11417 от 01,12,1971год. да заплати на Д.Ц.И., с ЕГН **********, с адрес *** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 100,00лв.-разноски по делото.

            ОСЪЖДА М.И.Б., със седалище и адрес Р.Ф. ****, гр.М., ул.** ** №7, учредена по силата на Спогодба за създаване  на М.И.Б.  от 10,07,1970год., рег. в секретариата на ООН под №11417 от 01,12,1971год. да заплати на А.Г.А., с ЕГН **********, с адрес *** на осн.чл.78, ал.3 от ГПК сума в размер на 275,90лв.-разноски по делото.

            РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в 2 седмичен срок от връчването на страните.

 

 

 

                                                  СЪДИЯ: