Определение по дело №377/2020 на Окръжен съд - Варна

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№            /           .2020г.

гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на тринадесети март през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ТОМОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА

РАДОСТИН ПЕТРОВ

 

като разгледа докладваното от съдията Р. Петров

въззивно частно търговско дело № 377 по описа за 2020 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Подадена е частна жалба от  "ТРЕЙДМЕЙКЪРС" ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, чрез пълномощник адвокат Иван Ангелов, против определение №2267/06.02.2020г., постановено по гр. дело №18499/2019г. по описа на РС-Варна, с което производството по гр. дело №18499/2019г. по описа на РС-Варна е спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по т.д. №2/2018г. на ВОС, на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК.

В жалбата се излага, че определението на ВРС е неправилно и се моли за неговата отмяна и връщане на делото на ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия. Твърди се, че решението на ВОС, с което са присъдени главницата и неустойката, е потвърдено от ВАпС и присъдените суми са събрани. Поради това не са налице процесуални пречки за разглеждане на иска по чл.86 от ЗЗД за заплащане на законната лихва върху присъдените суми с решение по т.д. №2/2018г. на ВОС. Излага, че образуваното пред ВКС производство, насрочено за 20.04.2020г., не спира изпълнението на въззивното решение на ВАпС.

Ответникът Х.Г.И., чрез пълномощник адвокат Николай Станчев, изразява становище за неоснователност на частната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. 

Въззивният съд, след съвкупна преценка на доводите на страните и представените доказателства, приема за установено следното:

Производството по гр. дело №18499/2019г. по описа на РС-Варна е образувано по иск с правно основание чл.86 от ЗЗД, предявен от "ТРЕЙДМЕЙКЪРС" ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, чрез пълномощник адвокат Иван Ангелов, срещу Х.Г.И. за заплащане на сумата от 4680.33 лева, представляваща законната лихва върху главница в размер на 26042 лева за периода 07.01.2018г. – 15.10.2019г. и на сумата от 177.93 лева, представляваща законната лихва върху неустойка в размер на 990 лева за периода 07.01.2018г. – 15.10.2019г. Ищецът твърди, че с решение по т.д. №2/2018г. на ВОС, потвърдено с решение на ВАпС по в.т.д №1/2019г., ответникът е осъден да му заплати 15942 щ.д. главница и 606.06 щ.д. неустойка. По делото не са претендирани лихви от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на задълженията. Въз основа на издаден изпълнителен лист е образувано изпълнително дело и присъдените суми са изплатени изцяло по банков път на 15.10.2019г. Ищецът твърди, че левовата равностойност на 15942 щ.д. е 26042 лева, а левовата равностойност на 606.06 щ.д. е 990 лева.

С отговора на исковата молба ответникът Х.Г.И. е оспорил иска като неоснователен и е поискал спиране на производството на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК. Изложил е твърдения, че е обжалвал решението на ВАпС по в.т.д №1/2019г.,  като производството пред ВКС е насрочено за м.април 2020г. Към отговора на исковата молба е приложен препис от подадената касационна против решението на ВАпС, с което се потвърждава решението по т.д. №2/2018г. на ВОС.

РС-Варна е извършил служебна справка на сайта на ВКС и е констатирал, че по делото, образувано по касационна жалба срещу решението на ВАпС по в.т.д №1/2019г., е насрочено закрито заседание на 21.04.2020г. Предвид обстоятелството, че решението по т.д. №2/2018г. на ВОС, потвърдено с решение на ВАпС по в.т.д №1/2019г., не е влязло в сила, РС-Варна е приел, че са налице предпоставките по чл.229, ал.1, т.4 от ГПК и е спрял производството по гр. дело №18499/2019г. по описа на РС-Варна.

Обжалваното определение е правилно. Законната лихва върху присъдените по т.д. №2/2018г. на ВОС главница и неустойка за периода 07.01.2018г. – 15.10.2019г. е акцесорно вземане, като основателността на иска за заплащането й е обусловена от дължимостта на главното вземане. Обстоятелството, че въз основа на въззивното решение е издаден изпълнителен лист е ирелевантно досежно приложимостта на разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 от ГПК. Дължимостта на присъдените главница и неустойка не е установена с влязло в сила решение. Поради това, производството по т.д. №2/2018г. на ВОС има значение за правилното решаване на спора по гр. дело №18499/2019г. на ВРС. Изложеното обуславя извода, че РС-Варна правилно е спрял гр. дело №18499/2019г. на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК до приключването на производството по т.д. №2/2018г. на ВОС с влязъл в сила съдебен акт.

Предвид изложеното, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА определение №2267/06.02.2020г., постановено по гр. дело №18499/2019г. по описа на РС-Варна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ: