Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260000
гр. Русе, 5.II.2023г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Русенски
окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 17 ноември 2022г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: АГЛИКА ГАВРАИЛОВА
при
секретаря ЕВА ДИМИТРОВА и в
присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията ГАВРАИЛОВА гр.д. № 176 описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази:
Ищецът С.И.Р.,***, чрез пълномощника адв.Ц.В.,***, твърди,
че на 27.06.2019г. около 16.10 ч в гр. Ветово, на ул.“Трети март“ №2 пред
сградата на община Ветово, М.И.П., при управление на л.а.“Опел“, модел Вектра,
с рег.№ *** навлиза в лентата за насрещно движение и реализира
пътно-транспортно произшествие с правомерно движещия се по нея велосипед марка FISCHER , управляван от Р..При произшествието ищецът
пострадал, като получил сериозни травматични увреждания.За събитието е съставен
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 04.07.2019г.
Ищецът е бил приет по спешност в УМБАЛ „Канев“-АД.При
извършените прегледи и изследвания е
установено, че С.Р. е получил фрактура на тибията в областта на лява
глезенна става, открита травма в областта на лява подбедрица и
разкъсно-контузна рана по медиалната повърхност на лява глезенна става с размер
на 10х4см. След проведени консултации и
прегледи от ортопеди, е извършена
оперативна интервенция . По отношение на травмите е проведено и
медикаментозно лечение с антибиотици и обезболяващи. Ищецът твърди, че фрактурата
е довела до обездвижване на увредения долен ляв крайник за срок повече от
30дни. С оглед дългия възстановителен период от получените травматични
увреждания пострадалият ползвал продължителен отпуск за отпуск за временна
неработоспособност. Претърпените увреждания му причинили болки и страдания със
значителен интензитет и се отразили
негативно и върху психиката му. Ищецът твърди, че изпитвал чувство на
непълноценност и зависимост от околните, тъй като не можел сам да се обслужва.
Невъзможността да се придвижва свободно довела до изолация и отчуждаване.
Във връзка с лечението извършил разходи на обща стойност 324,74лв.
Ищецът твърди, че към момента на ПТП, по отношение на
лекия автомобил „Опел“, модел „Вектра“, с рег.№ ***, е имало сключена с
ответника задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, при ответното дружество. С писмена претенция по чл.380 от КЗ е
поискал изплащане на застрахователно обезщетение. С уведомление от 12.11.2019г.
ответникът отказал изплащане на обезщетение.
Ищецът иска
ответникът да му заплати сумата от 35000лв,
представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди, както и сумата от 324,74лв. обезщетение за
претърпените имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 18.03.2022г. - датата на отказа на ответното дружество за определяне
и изплащане на застрахователно обезщетение.Претендира разноските по делото.
Ответникът
ЗД „Бул инс“-АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, чрез пълномощника адв.М. Г., е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Заявява, че от
приложените по делото болнични листи, злополуката, твърдяна от ищеца, се
квалифицира като трудова по смисъла на чл.55,ал.1 КСО. Разпоредбата на чл.200 КТ регламентира задължението на работодателя да репарира настъпилите
имуществени и неимуществени вреди.
Ответникът
не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, по отношение на „сочения за
виновен автомобил“. Оспорва твърденията на ищеца механизма и обстоятелствата,
при които се е осъществило произшествието. Твърди, че водачът на лекия
автомобил няма вина за пътния инцидент, а събитието е случайно по смисъла на
чл.15 от НК.
Ответникът прави възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, което се изразява в нарушаване
на нормативно установените правила за движение на велосипедистите – управлявал
е автомобила без светлинна сигнализация и без светлоотразителна жилетка.Излага
становище, че заявената от ищеца претенция в обща размер на 35324,74лв е
прекомерно завишена с оглед принципа на справедливостта.Заявява, че изцяло
оспорва иска за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди, като
недоказан. Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли исковете за
главница и лихва, като неоснователни, при законните последици.При условията на
евентуалност моли съдът да намали размера на претендираното обезщетение.
След преценка на
събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено следното
:
С исковата молба е представен заверен препис от Констативен протокол за
ПТП с пострадали №457р 4428/04.07.2019г. съставен от мл.автоконтрольор при
РПУ-Ветово за това, че на 27.06.2019г. в гр.Ветово е настъпило ПТП между л.а.
Опел модел Вектра с рег.№ ***, управляван
от М.И.П. и велосипед марка FISCHER , модел 386 Endura
управляван от С.И.Р.. При произшествието С.Р. е получил открита фрактура на ляв
глезен. В констативния протокол е посочено, че по отношение на лекия автомобил
е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при
ответното дружество.Посочено е още , че по случая е образувано Досъдебно
производство № 457-ДП-58/27.06.2019г.
От приложеното АНД №2054/2021г. по описа на Русенския районен съд, и
представения заверен препис от решение /л.83/ се установява, че с решение №610
от 07.12.2021г., постановено по АНД №
2054/2021г., Районен съд - Русе признал обвиняемата М.И.П., родена на ***г***-
Пловдив, ЕГН **********, за виновна в
това, че на 27.06.2019г., в гр.Ветово, Област - Русе, при управление на л.а.
„Опел Вектра”, с peг. № ***, нарушила правилата за движение по чл.5 ал.2 т.1,
чл.20 ал.2 изр. последно, чл.25 ал.1 от ЗДвП, чл. 25 ал. 2 от ЗДвП, като преди
да извърши маневра, свързана с навлизане изцяло в съседната пътна лента за
насрещно движение, не пропуснала движещото се по нея двуколесно пътно превозно
средство - велосипед, „Fischer” и по непредпазливост причинила на С.И.Р., ЕГН **********,
водач на двуколесното пътно превозно средство - велосипед „Fischer”, средна
телесна повреда, изразяваща се в трайно затрудняване на движенията на ляв долен
крайник, за срок повече от тридесет дни, резултат от открито счупване на лява
голямопищялна кост, в далечния край, наложило оперативна интервенция,
престъпление по чл.343 ал.1 б.„б” 1 пр.2, вр.чл.342 ал.1 пр.3 от НК, поради
което и на основание чл.378 ал.4 т.1 от НПК я освободил от наказателна
отговорност и на основание чл.78„а” от НК, й наложил административно наказание
глоба в размер хиляда лв.
Не се спори,
и от застрахователна полица № BG/02/118003306143,
се
установява, че към момента на
произшествието по отношение на лекия автомобил, управляван от П., е имало сключена застраховка Гражданска
отговорност с ответното дружество ЗАД «Бул инс»-АД.
По делото като свидетел е разпитана А.Р., съпруга на
ищеца.Свидетелката установява, че през м.юни 2019г. съпругът й претърпял ПТП и
бил приет в болница, където престоял 4-5дни. Единият му крак бил счупен.След
като го изписали, той бил неподвижен и по цялото тял имал увреждания.Изпитвал
болки в крака. Приемал антибиотици и болкоуспокояващи. Свидетелката почиствала
раната му, правела превръзки, помагала му в обслужването докато той проходи
отново. Ползвал количка на колела.Според свидетелката, до момента в който
ищецът вече можел самостоятелно да се движи, изминали 4 или 5 месеца.Тогава се
върнал на работа. След катастрофата „нямал настроение“, има белег на крака.И
към настоящия момент му се появявали болки в крака.
От представените с исковата молба медицински
документи и приетата съдебно-медицинска експертиза се установява, че вследствие
на произшествието ищецът е получил следните травматични увреждания: открито счупване на лява голямопищялна кост, в далечния край, наложило
оперативна интервенция. Приложено е оперативно лечение в стационар, при което е
извършена обработка на раната, и гипсова имобилизация /гипсова шина/ и
домашноамбулаторно лечение. От медицинската документация е видно, че срокът на
възстановяване е бил четири месеца и тринадесет денонощия.Пострадалият е
изпитвал болки след счупването, след оперативната интервенция и по време на
раздвижването. Вещото лице посочва, че при прегледа е видно, че е налице белег
в областта на лявата глезенна става. Основната функция на крайника е
възстановена – вещото лице е извършило преглед на С.Р. на 12.10.2022г. Налице е
причинно – следствена връзка между причинените увреждания и разходите за
лечение.
В експертно решение № 473 от 20.08.2018г. на ТЕЛК Общи заболявания УМБАЛ
Русе, е посочено, че Р. е с 91,4% трайна неработоспособност, без чужда помощ.
Водеща диагноза : Последици от травми на горен крайник.Работи като призовкар.
От съдебната автотехническа експертиза се установява, че ударът между
превозните средства е станал в лявата лента на ул. „Трети март“, спрямо
посоката на движение на автомобила. На приложените снимки от техническата
експертиза, а и на видеозаписа се вижда, че водачът на л.а. „Опел Вектра“
извършва маневра за заобикаляне отводнителната шахта. При огледа на мястото на
произшествието на 16.07.2019г е установено, че решетката на шахтата е под
нивото на асфалта около 15 см, широчината й е около 1 метър, а дължината – 8
метра. Широчината на платното за движение в района на произшествието е
променлив и е около 11,20 метра.
От изложеното следва извод, че водачът на автомобила е могъл да
предотврати произшествието, като го е управлявал в полагащата му се лента за
движение, без да извършва маневра и да навлиза в лентата за насрещно движение.
Съществувала е техническа възможност, автомобила да премине с ниска скорост
през шахтата. При огледите на велосипеда е установено, че в предната част на велосипеда
е имало монтиран фар, който е бил наклонен под ъгъл надолу. В задната част, на
задната вилка е имало монтиран бял светлоотразител. В основата на педалите е
имало светлоотразители в жълт цвят.
Съдът
кредитира изводите в експертизите, предвид специалните знания на вещите лице и
на обстоятелството, че същите се подкрепят от събраните писмени и гласни
доказателства и не се опровергават от други данни по делото.
При
така изложената фактическа обстановка, съдът приема за установено следното :
Предвид изложените в исковата молба
фактически обстоятелства и наведените доводи, съдът квалифицира правно исковете
по чл.432 КЗ вр. чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
С влязло в сила решение по НАХД № 2054/2021г. по описа на РС – Русе, по
реда на чл.78а НК, водачът на лекия автомобил - М.И.П. е призната за виновна в
това, че на 27.06.2019 г. в гр. Ветово, обл. Русе, при управление на л.а. марка
„Опел“, модел „Вектра“, с рег. № ***, е нарушила правилата за движение по
пътищата, а именно:
- разпоредбата на чл.5 от ЗДвП, че
водачът на ППС трябва да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението;
- чл.20, ал.2 от ЗДвП, съгласно
който: “водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да
спрат, когато възникне опасност за движението“;
- чл.25, ал.1 от ЗДвП, съгласно
който: „водачът при предприемане на маневра следва да се съобразява с движенето
на пешеходци и на други ППС“, и е освободена от наказателна отговорност за
извършено престъпление по чл.343, ал.1, б. „б“, пр.2 вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК,
и на основание чл.78а НК й е наложено административно наказание - „глоба“.
Използваният
в чл. 300 ГПК,
термин за акта на наказателния съд, преклудиращ спора пред гражданския съд
относно деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, е
"присъда". Като правораздавателен акт, обаче, присъдата е видово
понятие по отношение на родовото такова - решението на наказателния съд при
произнасяне по посочените по-горе въпроси - извършването на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. В този смисъл е и произнасянето на ВС
на НРБ с ППВС № 7/1985
г. и на ВКС с ТР № 1/2011
г. на ОСНК. Вярно е, че по отношение на решението, постановено по
реда на чл. 378, ал.
4 НПК вр. 78а НК,
в Наказателно-процесуалния
кодекс не се съдържа същото изрично препращане към последиците на
влязла в сила присъда, както препращането по чл. 383, ал.
1 НПК по отношение на определението по чл. 382, ал.
9 вр. ал. 7 НПК.
Това, обаче, не следва да се тълкува в смисъл, че значение на влязла в сила
присъда има само определението за одобряване на споразумението, но не и
решението по чл. 378, ал.
4 НПК вр. чл. 78а НК.
С това решение наказателният съд се произнася по същия кръг от въпроси относно
престъпното деяние и дееца, като разликата се състои само във вида на
отговорността - освобождаването от наказателна отговорност и налагане или
неналагане на административно наказание с оглед виновността на дееца (както е в
конкретния случай).
Не
се спори и от представената застрахователна полица е установено, че
отговорността на водача на лекия автомобил, с който е причинено произшествието,
е застрахована при ответника. По силата на сключения договор, застрахователят
се задължава да покрие в границите на застрахователната сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди.
Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя, както и обстоятелството,
че те са в резултат от покрит риск по застраховката "Гражданска
отговорност", са безспорно установени в настоящото производство.
В резултат на пътнотранспортното произшествие,
настъпило на 27.06.2019г., на ищеца са причинени неимуществени вреди, които
представляват неблагоприятно засягане на лични блага, не биха могли да бъдат
възстановени, поради което следва да се възмездят съобразно критерия за
справедливост по чл.52 от ЗЗД,
вземайки предвид вида и обема на причинените неимуществени вреди, интензивност
и продължителност на претърпените болки и страдания, общовъзприетото понятие за
справедливост и общото икономическо състояние на обществото /ППлВС № 4/1968 г./.
При определяне размера на обезщетението съдът
съобразява вида на уврежданията – открито счупване на лява голямо пищялна кост,
наложило оперативна интервенция.Причинена е средна телесна повреда, изразяваща
се в трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник, за срок повече от
тридесет дни.
Възстановяването
на ищеца е продължило 4-5 месеца, прохождането било много трудно. И към
настоящия момент изпитва болки в крака; останал траен белег.Променил се като
характер. Недоказани са твърденията в исковата молба , че след произшествието
ищецът страдал от безсъние и сънувал кошмарни сънища, че изпитва страх от
движение по пътищата.От удостоверението, издадено от Община Ветово е видно, че
през м.ноември 2019г. Р. се върнал на работа, в какъвто смисъл са и показанията
на свидетелката.
Предвид изложеното съдът намира, че следва да бъде определено обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в размер на 20000лв., което е съобразено с характера и
степента на засягане на ищеца, а също и с принципа на справедливостта, залегнал
в чл. 52 от ЗЗД.
В останалата част искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.Искът за
заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 324,74лв е
основателен и доказан.
Съдът намира възражението за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия на посочените в отговора на
исковата молба основания, за недоказано. В отговора на исковата молба се
твърди, че ищецът е управлявал велосипеда без светлинна сигнализация. Както
беше посочено по-горе, установено е, че произшествието е настъпило през
светлата част на денонощието. В предната част на велосипеда е имало монтиран
фар, в задната част – на задната вилка, е имало монтиран бял светлоотразител. В
педалите е имало светлоотразители в жълт цвят. Второто възражение е, че ищецът
се е
движил в средната част на лентата си, а не плътно
вдясно и/или е предприел маневра завой на ляво без да се увери, че може да
извърши тази маневра без да настъпи съприкосновение с друго ППС. Заключението
по приетата експертиза е категорично, че причина за произшествието е навлизане
на лекия автомобил в лентата на велосипедиста.
В хода на
устните състезания ответникът е навел и трето основание за ангажиране на вината
на пострадалия, а именно, че пострадалият има двигателен дефицит на горните
крайници, което затруднява управлението на велосипед.Това възражение е
преклудирано. То не е наведено в отговора на исковата молба. Възражение на
посоченото основание не е направено и при приемане доклада по чл.146 ГПК. Извън
горното, по делото не е установено
поведение на пострадалия, което пряко е допринесло за настъпване на
вредите.
Предвид изложеното съдът намира, че ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за претърпените неимуществени
вреди в размер на 20000лв, и обезщетение за претърпени имуществени вреди в
размер на 324,74лв., при законната лихва, считано от 12.11.2019г. до
окончателното им изплащане.В размера над 20000лв искът за обезщетение за
неимуществени вреди следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен.
Съгласно чл.78 ГПК ответникът дължи възнаграждение за оказаната правна помощ на
ищеца, на основание чл.38 ал.2 от ЗА, в размер на 1130лв.
Ответникът следва да заплати държавна
такса върху уважената част от иска в размер на 800лв, както и направените от
бюджета на съда разноски, съобразно уважената част от иска – в размер на 257,14лв.Ищецът
дължи на ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 685,71лв.
съобразно отхвърлената част от исковете.
Мотивиран така,
Окръжният съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ЗАД „Бул инс“ - АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, представлявано от изп.директори С. П. и К. К. да заплати на С.И.Р., ЕГН**********,***, сумата
20000лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, както и сумата 324,74лв. обезщетение за
имуществени вреди, причинени от
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 27.06.2019г., ведно със
законната лихва върху главниците, считано от 12.11.2019г. до окончателното им
изплащане.
ОТХВЪРЛЯ
иска, предявен от С.И.Р., ЕГН**********,***, против ЗАД
„Бул инс“ - АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София за
заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, в размера над 20000лв
за разликата до 35000лв, като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „Бул инс“ - АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, представлявано от изп.директори С. П. и К. К. да
заплати на Адвокатско дружество „В. и Б.“, ЕИК177327300, със седалище гр.София,
представлявано от адв.Ц.В., 1130лв. възнаграждение за оказана правна помощ на С.И.Р., ЕГН **********,***, на основание чл.38,ал.1,2 от ЗА.
ОСЪЖДА С.И.Р., ЕГН **********,***
да заплати на ЗАД „Бул инс“-АД, ЕИК*********, със седалище и адрес на
управление гр.София сумата 685,71лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА на ЗАД „Бул инс“-АД,
ЕИК*********, със седалище и адрес на
управление гр.София да заплати по сметка на Окръжен съд Русе
сумата от 800лв. държавна такса
и 257,14лв. разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред ВТАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: