Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Радомир, 30.09.2021 г.
В
И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
Районен съд- Радомир, гражданска
колегия, втори състав, в публично заседание на 1 септември две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Районен съдия: Антон Игнатов
при секретаря В. К., като разгледа
докладваното от районния съдия гр. д. № 605 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, съобрази следното:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415, ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД.
Предявени
са обективно съединени искове от ищеца „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК *********, с адрес ***, офис-сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, Представлявано от Д.Б., чрез пълномощника ю.к. Ц.П., срещу
ответника Л.И.М., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.124, ал.1, вр. чл.422, ал.1, вр. с чл.415,
ал.1 ГПК, с които моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника Л.И.М., ЕГН **********,***, че същият
дължи н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД ЕИК ., следните суми:
- 1616,96 лева – представляваща
главница по договора за кредит от 30.03.2017 г. до 22.02.2018 г.,
- 62,18
лева – представляващо обезщетение за забава за периода от 30.03.2017 г. до
датата на подаване на заявлението в съда- 14.02.2020 г., както и законната
лихва за забава върху главницата от датата на входиране
на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът твърди, че на 01.10.2018 г. е подписано Приложение 1, представляващо допълнително споразумение
към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от дата 01.07.2017
г. по силата на което „Изи Асет
Мениджмънт“ АД е прехвърлило вземането произтичащо от договор за потребителски
кредит № *********/27.12.2016 г., сключен между „Провидент
Файненшъл България“ ООД и Л.И.М. в полза на “Агенция за
контрол на просрочени задължения“ ООД, ЕИК *********- /понастоящем “Агенция за контрол
на просрочени задължения" ЕООД/ ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски.
От своя страна „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕООД
прехвърля процесното вземане в полза н. „А.з.с.н.в.”
ЕАД с ЕИК ********* по силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на
вземания (цесия) от дата 03.05.2019 г. Договор за потребителски кредит съдържа
изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си
полза на трети лица. Длъжникът е уведомен по реда на чл.99, ал.3 от 33Д за извършените
продажби на вземането от името на „Провидент Файненшъл България“ ООД, „Изи Асет Мениджмънт" АД и съответно от името на ”Агенция
за контрол на просрочени задължения” ЕООД с Уведомителни писма с изх. №
УПЦ-П-АКП3-ИАМ-ГН/********* от дата - 31.05.2019 г., изпратени
с известия за доставяне от страна н. „А.з.с.н.в." ЕАД, в качеството й на
пълномощник на цедентите.
Твърди се също, че „А.з.с.н.в.”
ЕАД е упълномощена, в качеството си на цесионер по
договорите за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ да изпраща уведомления
за извършената цесия съгласно изрични пълномощни от законните представители на цедентите. В изпълнение на изискванията на закона и по реда
на чл. 99, ал. З от 33Д до ответника е изпратено Уведомително писмо с Изх.№
УПЦ-П-АКПЗ-ИАМ-ФН/ ********* от 29.05.2019 г. от страна на „Агенция за контрол
на просрочени задължения” ЕООД, чрез „А.з.с.н.в.” ЕАД з. станалата продажба на
вземания на основание Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
03.05.2019 г. Също така е изпратено до ответника и Уведомително писмо Изх.№
ЛД-П-АКПЗ-ИАМ-ФН/********* от 29.05.2019 г. от страна на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА
ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ЕООД чрез „А.з.с.н.в." ООД, в качеството на преупълномощено от „Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД /пълномощник на „Изи Асет Мениджмънт" АД, за извършената на дата 01.07.2017
г. цесия между „Файненшъл България” ЕООД и „Изи Асет Мениджмънт” АД. Изпратено
е и писмо с Изх. № ЛД-П-АКПЗ-ИАМ-ФН/********* от 29.05.2019 от „Изи Асет Мениджмънти
АД чрез „А.з.с.н.в.“ АД в качеството на преупълномощен
от „Изи Асет Мениджмънт” АД
пълномощник на „Файненшъл
България" ЕООД, за това че „Файненшъл България"
ЕООД е прехвърлило на „Изи Асет
Мениджмънт" АД вземането произтичащо от Договор за кредит № *********.
Трите писма са изпратени едновременно
В срока за отговор и в съдебно
заседание, чрез своя процесуален представител- адв.К.И.,
назначена за особен представител, е подал отговор на исковата молба, който
поддържа и в съдебно заседание. Оспорени са изцяло исковете и по основание и
размер. Оспорена е валидността на цесията и уведомлението,
Твърди, че е налице недействителност
на договора за кредит, поради неспазване на чл.11, т.10 от ЗПК.
Направено е възражение, че договорът
за паричен заем и общите условия към него съдържат неравноправни клаузи, водещи
до неговата недействителност, а именно буква ;,Г” във вр. с
буква „Д”, както и чл.25 от договора за кредит.
Твърди, че е налице нарушение на чл.
22 от Закона за потребителския кредит, тъй като в договора ГПР не отговаря на действителния и не
е посочен според изискванията на чл. 11, ал1, т. 10 във ВР. с чл. 19, ал. 1 от ЗПК.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства по реда на чл.12 и чл.235 ГПК , намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр.дело
№ 111/2020 г. на РС- Радомир се установява, че е издадена заповед № 98/17.02.2020 г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца следните суми:
- 1616,96 лева – представляваща
главница по договора за кредит от 30.03.2017 г. до 22.02.2018 г.,
- 62,18
лева – представляващо обезщетение за забава за периода от 30.03.2017 г. до
датата на подаване на заявлението в съда, както и законната лихва за забава
върху главницата от датата на входиране на
заявлението до окончателното изплащане на задължението.,както и направените в
заповедното производство разноски.
Представен е договор
за потребителски паричен кредит с № *********, съгласно който заемодателят-
ответника се е задължил да предостави на заемодателя- „Сити Кеш“ ООД, парична
сума в размер на 2000.00 лева, като заемодателят се задължил да върне същия на
погасителни вноски, указани по размер и брой в договора, съставляващи главница
по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка
и обслужване на заема, както и такса за услуга- Кредит у дома и определена
добавка, съставляваща печалба на заемодателят при фиксиран лихвен процент за
срока на договора.
Спорен е въпросът свързан с това дали длъжникът е бил надлежно
уведомен за цесията.
Установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между длъжника и стария кредитор (цедента), напълно логично е въведеното от законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор (цедента). Това обаче не означава, че предишният кредитор няма правото да упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като негов пълномощник. Това упълномощаване не противоречи на целта на разпоредбите н.чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД
. В настоящото дело по доказателствата са предоставени необходимите пълномощни показващи, че „А.з.с.на в.“ ЕАД е упълномощена за уведомяване по цесията. Освен това цесията следва да се приеме за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК. Изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.Настоящият състав приема, че
ответникът е уведомен за цесията по смисъла на чл.99, ал.3 от ЗЗД с получаване
на препис от исковата молба и приложенията, който факт, настъпил в хода на процеса и следва да
бъде взет предвид на основание чл.235, ал.3 от ГПК, а съгласно чл.422, ал.1 ГПК, искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен
срокът по чл. 415, ал. 4.
Сключването на договора за цесия се
установява от приложените по делото доказателства – Приложение № 1 към Договор
за покупко-продажба н.вземания (цесия) от дата 03.05.2019 г. между „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ЕООД,
ЕИК *********. и „А.з.с.на в.“ ЕАД, ЕИК *********, по силата на което
вземанията на „Провидент Файненшъл
България“ ООД срещу Л.И.М., произтичащи
от Договор за потребителски паричен кредит № ********* от дата 27.12.2016 г., в
които е посочено името на ответника.
Сумата по договора е получена от заемателя, което следва от чл.4, ал.1 от същия, в който е
посочено, че с полагане на подписа си върху договора ответната страна
удостоверява, че е получила в брой
заемна сума в размер от 2000 лева и се задължава да я заплати на
заемодателя, съгласно уговореното в договора. Задължението е осчетоводено.
Страните са постигнали съгласие
задължението да бъде погасено от заемателя на 60
седмични погасителни вноски в размер 70.01 лева всяка с дата
на първо плащане 05.01.2017 година. В дадения договор е посочен
фиксиран годишен процент по заема – 31.82 %, равняващ се на 48,00 % ГПР 49,063
%. Изложено е, че заемателят дължи допълнителни,
такси, услугата кредит у дома, посочена в б. „Д“ на договора.
В чл.13 от Договора е посочено, че заемателят и заемодателят се съгласяват, че ако заемателят не плати
в срок някоя седмична погасителна вноска, или ако представи невярна или
заблуждаваща информация, или наруши някое от задълженията по Договора за
кредит, заемодателят има право, по своя собствена преценка, чрез обикновено
уведомяване, изпратено от заемодателя до адреса на заемателя,
да обяви за изискуеми след изтичане на гратисен
период от 15 календарни дни, всички суми, които се дължат от заемателя съгласно
Договора за кредит. От датата на тази изискуемост заемателят
пропуска ползата от изплащане на кредита на вноски и всички суми дължими по
Договора за кредит стават незабавно изискуеми
и платими. В същото време заемодателят има право да предприеме, по всяко
време, съдебни мерки за възстановяване на посочените суми. В такъв случай всички
разходи свързани с възстановяване на посочените суми са за сметка на заемателя.
В чл.9 от Договора е посочено, че заемателя се задължава да осъществява седмични плащания към
заемодателя надлежно и навременно, съгласно разпоредбите на Договора за кредит.
Ако по каквито и да е причини, заемателя пропусне
една седмична погасителна вноска, тази погасителна вноска трябва да бъде
направена от заемателя заедно със следващата дължима седмична погасителна вноска и
заемодателят си запазва правото, по своя преценка да претендира неустойка равна
на законната лихва за забава по българското право, приложима към всяка
просрочена сума за периода между падежа на съответната погасителна вноска и
датата на плащане.
В
чл.25 от Договора за кредит е посочено, че заемателят
дължи такса за услуга кредит у дома посочена в буква „Д“ от Договораза
кредит. Също така заемателят разбира, че 30% от тази
такса е равна на разходите, свързани с организирането на допълнителна услуга
кредит у дома и предоставянето на кредита в брой по местоживеене на заемателя. Останалата част от таксата за услугата кредит у
дома е свързана с разходите за събиране на седмичните вноски в дома на клиента
и е дължима през срока на кредита, като също е включена в седмичните вноски, но следва впоследствие да
бъде намалена, в случай на предсрочно пълно погасяване на кредита.
Не
е спорно по делото, че заемополучателят е
погасявал задължения по договора, в размер на 1709,37 лева за периода от
27.12.2017 г. до 14.08.2020 г., като след прехвърлянето с цесия на „Агенцията
за събиране на вземанията“ ЕАД са внесени още 400,00 лева при „Агенцията за
събиране на вземанията“ ЕАД, като в
съответствие с разпределението на доказателствената
тежест, дадени с доклада по делото, не се ангажирани и доказателства в тази
насока. В заключението на вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно
– икономическа експертиза е посочено, че договорения и разрешен кредит по договора за
потребителски кредит № ********* от 27.12.2016 г от заемателя
Л.И.М. е в размер на 2 494.51 лева. Платените суми от заемателя
Л.И.М. са в размер на 1 709.37 лева Неплатената сума по договора за
потребителски кредит № ********* от 27.12.2020 .г от заемателя
Л.И.М. като се вземе в предвид размера на разрешения кредит, договорената лихва
по договора и такса за оценка на досие е в размер на 785.14 лева. Размерът на
лихвата за забава, която ответникът дължи вследствие забавеното плащане по
посочения Договор за паричен заем от датата на изпадане в забава до датата на деподиране на ЗИЗИ по реда на чл. 410 от ГПК - 14.02.2020 г. върху просрочената главница и
такса са оценка на досие е в размер на 235.34 лева. Задължението на Л.И.М. по
договора за потребителски кредит № ********* от 27.12.2016 г , като се вземат в
предвид внесените сумите да погасят главницата е в размер на 290.63 лева.
Задължението на Л.И.М. *** по Договор за потребителски заем № ********* от
27.12.2016 прехвърлен с цесия на Агенцията за събиране на вземанията” ЕАД към
14.02.2020 г. - датата на подаване на заявлението в съда е в размер на 690.63
лева. След тази дата на година са внесени още 400.00 лева при Агенцията
събиране на вземанията. Размерът на обезщетението за забава за процесния период
/ от датата на забава до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда
само върху главницата от 2000.00 лева намалена с внесената сума само за
главница е в размер на 195.92 лева.
Законната
лихва /обезщетението/ за забава на плащане на задължението от 21.08.2017 г. датата на подаване на исковата молба върху неплатената
просрочена главница за периода е в размер на 230.45 лева.
Също
така към допълнителната услуга кредит у дома състояща се от 1705,94 лева такса,
вещото лице посочва, че не били предоставени доказателства и данни, че
процесния кредит е предоставен на лицето у дома, както и че седмичните вноски
са събрани от дома.
При тази фактическа обстановка настоящият
съдебен състав достига до следните правни изводи:
Съгласно чл. 22 от Закона за
потребителския кредит когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.
11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за
потребителски кредит е недействителен.
В случая договорът не отговаря на
чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, в който е посочено, че договорът за потребителски
кредит съдържа „годишният процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване
на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин“.
В конкретния случай в договора е
посочен размерът на ГПР, съгласно
изложеното по – горе, но не е посочено как е формиран този размер. В чл.19 от ЗПК е посочено, че годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или
косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора),
изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
конкретния случай тези основания не са изложени в договора като не е
конкретизирано кои компоненти точно са включени в него и как се формира
посочения в договора ГПР от 48.00%.
Поради липсата на ясна формулировка
в договора как е формиран конкретния размер на ГПР настоящият състав приема, че
договорът е недействителен.
Съгласно чл.23 от ЗПК когато договорът
за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.
При това положение следва да бъде посочено, че ответникът дължи на ищеца
връщане на главницата, която е получил
по договора.
В настоящото дело е спорен въпросът
дали ответницата е получила заеманата сума.
Съгласно задължителната съдебна практика съдържанието на
договора за заем следва да се тълкува според волеизявленията на страните и
поетото задължение за връщане на паричната сума, но изявлението за нейното
получаване в текста на договора, подписан от двете страни, има свидетелстващ
характер. Договорът за заем е сключен, когато заемодателят предаде в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължи да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът
е реален, защото единият елемент от фактическия му състав е предаването в
собственост, а другият елемент – съгласието за връщане. Ако първият елемент
липсва, налице е обещание за заем, а ако липсва вторият, няма договор и
даденото е без основание. Реалният елемент – получаването се удостоверява от заемателя с поемането на задължението „да върне”, а не „да
даде” нещо. Затова в тежест на оспорващия реалното предаване на благото е да
установи отрицателния факт на неполучаването.
В допълнение следва да бъде
посочено, че договорната лихва в размер на 31.82 % - фиксиран годишен процент
по заема също противоречи на добрите нрави, което представлява основание за
нищожност, съгласно чл.26, ал.1 пр. ІІ-ро ЗЗД, тъй
като надвишава трикратния размер на законната лихва, въведена като критерии за
допустим размер на договорната лихва. В този смисъл е Решение № 378 от
18.05.2006 г. на ВКС по гр. д. № 315/2005 г., II г. о., Решение № 906 от
30.12.2004 г. на ВКС по гр. д. № 1106/2003 г., II г. о..
По изложените съображения съдът
намира, че следва да бъде постановено решение, с което да бъде прието за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 486.55 лв., представляващи
неизплатена главница, както и законната лихва за забава върху главницата от
датата на входиране на заявлението до окончателното
изплащане на задължението. Поради което и на основание чл.235, ал.3 от ГПК този
факт следва да бъде взет предвид и сумите да бъдат присъдени. В този смисъл е и
т.1 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело № 8/2017 на ВКС, ОСГТК.
С оглед изхода на делото и съгласно
чл.78 от ГПК в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноски,
направени по водене на делото от ищеца, съответно на уважената част от иска. В
списъка на разноски по чл.80 от ГПК
ищецът претендира присъждане на разноски, като е конкретизирал размерът им
- 33.58 лв.- държавна такса в заповедното производство., 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение за
заповедното производство., 81,10 лв. – държавна такса платена в исковото
производство., 350 лв. – юрисконсултско възнаграждение., 200 лв.- изплатен
хонорар на вещо лице Съдът намира, че следва да бъдат присъдени разноски,
съразмерно с уважената част на иска. С оглед уважената част на исковата
претенция, която възлиза на 29.03 % съдът намира, че следва да бъдат присъдени
следните суми:
- 24.26 лв.- направени разноски по
заповедното производство и
- 169.41 лв.- направени разноски по
настоящото производство.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от ищеца „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК ., с адрес ***,
офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д. Б., чрез пълномощника ю.к.
Ц. П., срещу ответника Л.И.М., ЕГН **********,***, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 486.55 лв. /четристотин осемдесет и шест
лева и петдесет и пет стотинки/, представляващи неизплатена главница, както и
законната лихва за забава върху главницата от датата на входиране
на заявлението- 14.02.2020 г., до окончателното изплащане на задължението, като
ОТХВЪРЛЯ иска до пълния претендиран размер от 1616.96 лв. /хиляда шестстотин и
шестнадесет лева и деветдесет и шест стотинки/, както и за сумата от 62,18 лв.
/шестдесет и два лева и осемнадесет стотинки/,– представляващо обезщетение за
забава за периода от 30.03.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда-
14.02.2020 г.
ОСЪЖДА Л.И.М., ЕГН **********,***,
да заплати н. „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК
*********, с адрес ***, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Д.
Б., чрез пълномощника ю.к. Ц. П., сумата от 169.41 лв. /сто шестдесет и девет
лева и четиридесет и една стотинки/- направени разноски по настоящото
производство и сумата от 24.26 лв. /двадесет и четири лева и двадесет и шест
стотинки/- направени разноски по заповедното производство по ч.гр.д. № 111/2020
г. на РдРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Окръжен съд Перник в двуседмичен
срок от връчването
му на страните.
Районен съдия:/п/
Вярно. Т.П.