№ 1503
гр. Плевен, 13.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря Румяна Илк. Конова
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20254430103154 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 439 ал. 2 от ГПК.
Постъпила е искова молба от З. А. Р., ЕГН **********, против ***, *** с
правно основание чл. 439 ал. 2 от ГПК, за признаване за установено, че
ищецът не дължи на ответника вземането от 6 312.86лв., която сума е предмет
на изпълнение по ***, образувано въз основа на изпълнителен лист от
08.03.2013г., издаден въз основа на заповед за изпълнение № 579/08.03.2013г.
по ч.гр.дело №1095/2013г. по описа на Районен съд - гр.Плевен, поради
погасяване на вземането по давност. Твърди, че към момента на образуване на
изп.д. 20257560400548 по описа на *** са изтекли 5 години без да са
предприемани изпълнителни действия, а вече изтекла давност не може да
бъде прекъсвана. Претендира разноски, вкл. адв.възнаграждение по реда на
чл. 38 ал. 2 от ЗА.
В с.з. от 11.09.2025г. е допуснато изменение на исковата претенция, като
същата се счита предявена за сумата от 5151.29лв., представляваща предмета
на изпълнение по изп.д. № 20257560400548 по описа на *** и общият размер
на сумите по изп.лист по ч.гр.дело №1095/2013г. по описа на Районен съд -
гр.Плевен.
1
Ответникът твърди, че искът е неоснователен. Сочи, че вземането е
прехвърлено от *** на него, за което длъжникът е уведомен, което
обстоятелство не се и оспорва от него. Твърди, че въз основа на изп. лист по
ч.гр.д. 1095/2013г. на ПлРС е било образувано първоначално изп.д. 396/2013г.
на ***, и едва впоследствие изп.д. 548/2025г. Счита, че искът е частично
недопустим - в частта за такси и разноски - за разликата над сумата от
3173.47лв., впоследствие счита, че сумата е 5117.76лв., което е изпълняемото
материално право. По същество сочи, че до 26.06.2025г. давност не е текла
поради висящността на изп.д. 396/2013г., а впоследствие давността е
прекъсвана многократно, сочи, че е имало спиране на течението и по силата
на ЗМДВИП през 2020г. Моли съда да отхвърли иска като неоснователен и
недоказан. Претендира разноски, при евентуалност прави възражение за
прекомерност на разноските на ищеца.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени
доказателства и обсъди доводите на страните намира за установено следното
от фактическа и правна страна: Установява се от изисканата служебно
информация, че ч.гр.д. 1095/2013г. на ПлРС, е унищожено поради изтекъл
срок на съхранение, но по делото е приложено копие /л. 46 от делото/ на
издадената по него Заповед за изпълнение № 579 от 08.03.2013г., издадена по
реда на чл. 417 от ГПК, с която ищецът З. А. Р. е осъден да заплати на ***,
следните суми: 1500 лв. – главница по неиздължен банков кредит, 1346.09лв. –
договорна лихва, и законната лихва върху главницата от 07.03.20213г. до
изплащане на вземането, както и разноски в общ размер на 327.38лв. На
същата дата – 08.03.2013г. е издаден изпълнителния лист по Заповедта за
незабавно изпълнение и на 15.04.2023г. тя е получена от кредитора. От
изисканото копие на изп.д. 396/2013г. на ***, се установява, че на 24.04.2013г.,
изпълнението по този изпълнителен лист е образувано с подадена молба от
*** срещу длъжник З. А. Р., като взискателят е направил в молбата си искане
за налагане на възбрана, и запори върху МПС и трудови възнаграждения на
длъжника. Покана за доброволно изпълнение по това изпълнително дело
не е връчена на длъжника – ищец в настоящето производство, като това се
установява както от копието на самото дело, прието като доказателство, така и
от съобщението от *** от 25.08.2025г. по настоящето дело /л. 42/, с което *** е
дал по делото изискана от съда информация. По това изпълнително дело са
извършвани действия, прекъсващи по принцип давността за вземането – на
2
08.04..2014г. – налагане на запор на трудово възнаграждение на длъжника, на
19.02.2015г. – искане за налагане на възбрана от взискателя, на 04.11.2015г. –
искане за налагане на запор на банкови сметки на длъжника и налагане на
такъв, на 30.05. 2016г. – искане за налагане на възбрана, на 07.07.2016г. –
налагане на възбрана, като делата е прекратено на 12.12.2018г. поради
перемпция, която е настъпила в действителност на 07.07.2018г. В хода на това
изпълнително дело е било налице цедиране на вземането от първоначалния
кредитор на ответника в настоящето производство - ***, ***. С молба от
27.02.2025г. ***, *** в качеството си на взискател е поискал образуване на
ново изпълнително дело - № 20257560400548 по описа на ***, като с тази
молба е направил искане на запор на банкови сметки на длъжника, и на
19.03.2025г. е наложен запор на трудовото му възнаграждение, на лек
автомобил, и на банкови сметки. До този момент ПДИ и Заповедта за
изпълнение по ч.гр.д. 1095/2013г. на ПлРС не е връчена на длъжника – ищец в
настоящето производство. Настоящият иск е предявен на 22.05.2025г. пред
ПлРС, като твърденията са за изтекла погасителна давност до образуване на
изп.д. № 20257560400548 по описа на *** – 27.02.2025г.
Поради дотук изложеното, съдът намира следното: По делото не се
събраха доказателства, че Заповед за изпълнение № 579 от 08.03.2013г.,
издадена по реда на чл. 417 от ГПК е влязла в сила по отношение на
длъжника, и че е започнала да тече погасителна давност за вземането. На
практика, с подаването на заявление от кредитора за образуване на ч.гр.д.
ч.гр.д. 1095/2013г. на ПлРС, е сложено началото на един исков процес /съгл.
разпоредбата на чл. 422 ал. 1 от ГПК/, който обаче до момента не се е развил,
поради невръчване редовно на Заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК на
длъжника. В исковата си молба той също не твърди конкретна дата, на която е
получил ПДИ ведно със Заповедта за изпълнение преди подаване на иска, и не
очертава дата, от която започва да тече погасителната давност, на която се
позовава след издаването на изпълнителния лист. Съдът счита, че давността за
погасяване на вземането при Заповед за изпълнение, издадена по реда на чл.
417 от ГПК, започва да тече от влизането й в сила. Такова влизане в сила, до
датата на предявяване на иска - 22.05.2025г. не беше констатирано нито от
приложеното изпълнително производство, нито беше признато от ищеца. В
случая се касае за вземания по Заповед за изпълнение, която новия ГПК /в
сила от 01.03.2008г./, приравнява на съдебно решение и при влизането й в
3
сила, не допуска пререшаване на спора по исков път. /Такова е разбирането
относно срока на давността и в Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д.
№ 1747/2020 г., IV г. о., ГК./ В случая исковият път е открит от датата на
подаване на заявлението за издаване на тази заповед, но по делото не се
установява той да е приключил. Поради горното, предявеният иск, като
неоснователен, следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото, разноски се дължат само на ответника, като
съдът определя тези разноски в размер на 100лв., съобразно фактическата и
правна сложност на делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 439 ал. 2 от ГПК, за
признаване на установено, че З. А. Р., ЕГН **********, от ***, не дължи на
***, *** сумата от общо 5151.29лв., представляваща предмет на изпълнение
по изп.д. № 20257560400548 по описа на ***, *** и общият размер на сумите
по изп.лист по ч.гр.дело №1095/2013г. по описа на Районен съд - гр.Плевен,
поради изтекла погасителна давност на задължението, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 78 ал. 3 от ГПК, З. А. Р., ЕГН **********, от ***,
ДА ЗАПЛАТИ на ***, *** разноски в производството в размер на 100.00лв. –
юрк. възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4