Р Е
Ш Е Н И Е № 353
гр.
Сливен, 24.07.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение - ІV-ти наказателен състав, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦАНКА НЕДЕЛЧЕВА,
при секретаря Г. ПЕНЕВА като
разгледа докладваното от председателя АНД
№ 1554 по описа на съда за 2018 год.
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по
повод жалба от „Т. - С.” ЕАД – гр. Сливен, представлявано от изпълнителния
директор, против НП № 54/19.11.2018 год., издадено от Директора на РИОСВ – Стара
Загора, с което е наложено административно наказание „Имуществена санкция” в
размер на 12 000,00 (дванадесет хиляди) лева на основание чл. 164, ал. 1 от ЗООС,
за нарушение на чл. 125, ал. 1, т. 2 от ЗООС за неизпълнение от страна на
дружеството на Условие № 11.5.4 от Комплексно разрешително (КР) № 510-Н1/2018
год. Моли издаденото НП да бъде отменено, като
неправилно и незаконосъобразно.
В с.з. жалбоподателят, редовно
призован, не се представлява в с.з. С писмено становище процесуалният
представител на жалбоподателя моли издаденото НП да бъде отменено, като излага
подробни съображения.
В с.з. административнонаказващият
орган, издал обжалваното наказателно постановление, редовно призован, изпраща
процесуален представител, който оспорва жалбата и моли да се потвърди
наказателното постановление.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята
съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на
делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 15.10.2018 год. бил съставен
АУАН с № 54 от същата дата на жалбоподателя за това, че на 25.09.2018 год. при
извършена извънредна проверка на „Т. - С.” ЕАД - гр. Сливен от длъжностни лица
при РИОСВ – Стара Загора във връзка с постъпил сигнал от тел. 112 в РИОСВ –
Стара Загора вх. № ЗТ-89/25.09.2018 год. за пожар на площадката на „Т. - С.”
ЕАД, гр. Сливен, с КР № 510-Н1/2018 год., отразена в КП № 005474/25.09.2018
год., било установено, че: не е изпълнено следното Условие от Условие 11
„Управление на отпадъците” от Комплексно разрешително № 510-Н1/2018 год. - Условие
11.5. Оползотворяване, в т.ч. рециклиране на отпадъци, Условие 11.5.4. На
притежателя на настоящото разрешително се разрешава да извършва операция по
оползотворяване, обозначена с код R13 (съхраняване на отпадъци до извършването
на някоя от дейностите с кодове R1 – R12, с изключение на временното
съхраняване на отпадъците на площадката на образуване до събирането им) на
Площадка № 14 (отпадъци, оползотворявани в предкамерната скарна пещ на ЕК 2 тип
1-В-160/100) и Площадка № 15 (отпадъци, оползотворявани в КВГМ), посочени на
Приложение 7.4 „Генплан на площадки за предварително съхранение на отпадъци” от
заявлението на следните отпадъци с код и наименование, като в акта било
отразено, че за кодове с №№ 02 01 03; 02 01 07; 02 03 04; 03 01 01; 03 01 05;
03 03 01 и 19 12 10, максимално моментно количество (моментен капацитет) е 450 това,
съхранявано на Площадка № 14, както и че за кодове с №№ 02 01 03; 02 01 07; 02
03 04; 03 01 01; 03 01 05 и 03 03 01 максимално моментно количество (моментен
капацитет) е 100 тона съхранявано на Площадка № 15, като се установило, че
условие 11.5.4 не се изпълнява. В акта било отразено, че при извършен оглед на
площадката за съхранение на въглища са налични една фигура въглища и 1 фигура
шисти. На юг от площадката за съхранение на въглища били разположени бали от
слама, които горят. На изток от същата площадка имало налични около 450-500
тона бали със слама. Балите със слама на юг от площадката за съхранение на
въглища (които горят) и тези, намиращи се на изток от нея са разположени на
места, които не са разрешени с КР № 510-Н1/2018 год., като място за съхраняване
на отпадъци от биомаса предназначени за изгаряне в предкамерна скарна пещ към
Енергиен котел № 2 (ЕК 2) и Водогреен котел КВГМ. По Условие 11.5.4 била
определена площадка № 14 и площадка № 15, съгласно представената в РИОСВ схема
„Генплан на площадки за предварително съхранение на отпадъци”. В акта било
посочено още, че към дата 25.09.2018 год. общото количество слама (с код на
отпадъка - 02 01 03) налично на площадката преди възникване на пожара е 1 788,
96 тона, съгласно представената към момента на проверката справка от
производствено технологичен отдел на дружеството, с което условието не се
изпълнява и по разрешеното максимално моментно количество (моментен капацитет)
от 550 тона. В акта е отразено, че не е изпълнено Условие 11.5.4 от Комплексно
разрешително (КР) № 510-Н1/2018 год., като административното нарушение е
констатирано на 25.09.2018 год., на площадка на дружеството. В акта било
отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 125, ал. 1, т. 2 от ЗООС. Актът бил
връчен на 15.10.2018 год. (л. 10 – 12 от делото).
Въз основа на съставения АУАН
било издадено НП № 54/19.11.2018 год., издадено от Директора на РИОСВ – Стара
Загора, с което на жалбоподателя било наложено административно наказание „Имуществена
санкция” в размер на 12000,00 (дванадесет хиляди) лева на основание чл. 164,
ал. 1 от ЗООС, за нарушение на чл. 125, ал. 1, т. 2 от ЗООС за неизпълнение от
страна на дружеството на Условие № 11.5.4 от КР № 510-Н1/2018 год. В НП било посочено, че било постъпило
писмено възражение против акта, но било неоснователно и необосновано, поради
следните обстоятелства: В Условие 11.5.4. от КР № 510-Н1/2018 год., се
разрешава съхраняване (код R13) на слама (с код на отпадъка - 02 01 03) на
Площадка № 14 и Площадка № 15 съгласно представената в РИОСВ схема „Генплан на площадки
за предварително съхранение на отпадъци”, а при извършената проверка на
25.09.2018 год. е констатирано съхранение на този отпадък на площи – на юг от
площадката за съхранение на въглища и на изток от нея, които не са разрешени с
КР. В било посочено още, че относно допълнителното обстоятелство за наличното
общо количество слама (с код на отпадъка - 02 01 03) констатирано към дата
25.09.2018 год. в размер на 1 788, 96 тона се превишава моментния разрешен
капацитет на съхранение по Условие 11.5.4. по таблицата за оползотворяване в
предкамерната скарна пещ на котел ЕК 2 тип 1-В-160/100 и котел КВГМ, който е
общо 550 т по КР; както и че не са налице основания за прилагане на чл. 28 и
чл. 29 от ЗАНН. НП било връчено на 21.11.2018 год. (л. 7 – 9 и л. 15 от
делото).
От приложеното по делото заверено
копие от Заповед № 103/06.06.2018 год. на Изпълнителния директор на „Т. - С.”
ЕАД – гр. Сливен се установява, че за периода от 09.06.2018 год. до 15.10.2018
год. спира ЕК 1 и ЕК2 (л. 145 – 146 от делото).
От приложеното писмо изх. №
05-66/08.06.2018 год. от изпълнителния директор на дружеството до РИОСВ – Стара
Загора се установява, че уведомяват РИОСВ – Стара Загора, че от 09.06.2018 год.
започва цялостно извеждане на работещите съоръжения, поради планов годишен ремонт (л. 147 от делото).
Горната фактическа обстановка
съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени
доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице,
имащо правен интерес от обжалване, а разгледана по същество е основателна.
Тъй като съдът констатира нарушения на процесуалните правила и то от
категорията на съществените, които са основание за отмяна на НП, няма да се
спира на това дали е доказано извършването от страна на жалбоподателя нарушение
или не.
Както в акта, така и в наказателното постановление, следва изрично да е
посочена датата на извършване на
нарушението, описание нарушението, както и обстоятелствата, при които е
извършено и доказателствата, които го потвърждават и законните разпоредби,
които са нарушени съгласно разпоредбата на чл. 42, т. 3, 4 и 5 от ЗАНН, респ.
съгласно разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН. Освен това съгласно
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН в наказателното постановление
следва да бъде посочен вида и размера на наказанието.
В настоящия случай и
в акта, и в издаденото въз основа на него НП е посочено, че административното
нарушение е констатирано на 25.09.2018 год., но в акта и в НП не е посочено на
коя дата е извършено констатираното нарушение. Освен че е изрично предвиден
като задължителен реквизит на всяко НП, датата на извършване на
административното нарушение е определящо както за приложимия към момента
материален и процесуален закон, така и за определянето на сроковете по чл. 34
от ЗАНН, за които съдът следи служебно. При липса на ясно посочена дата на
извършване на нарушението, съдът не може да осъществи този контрол за
спазването на сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Освен това в обстоятелствената част на акта и в издаденото въз основа
на него НП са описани две различни нарушения на Условие 11.5.4 от Комплексно
разрешително (КР) № 510-Н1/2018 год., тъй като в това условие са предвидени две
изисквания в КР – максималното моментно количество и площадката, на което
следва да се съхранява. На първо място в акта и в НП е описано като нарушение,
че балите със слама са разположени на места, които не са разрешени с КР, т.е.
нарушено е изискването на Условие 11.5.4 от КР № 510-Н1/2018 год. по отношение на
площадката, където следва да се съхраняват. На второ място в акта и в НП е
описано като нарушение, че общото количество слама (с код на отпадъка - 02 01
03) налично на площадката преди възникване на пожара е 1 788, 96 тона, т.е.
нарушено е отново Условие 11.5.4 от КР № 510-Н1/2018 год. и по разрешеното
максимално моментно количество (моментен капацитет) от 550 тона. Следователно
административнонаказващият орган е описал две различни нарушения на Условие
11.5.4 от КР № 510-Н1/2018 год., които е квалифицирал като едно нарушения на
чл. 125, ал. 1, т. 2 от ЗООС за неизпълнение от страна на дружеството на
Условие № 11.5.4 от КР № 510-Н1/2018 год. и е наложил само едно административно
наказание по чл. 164, ал. 1 от ЗООС, като не е ясно за кое от двете нарушения
описани в НП е наложено същото. Констатираното от съда нарушение се изразява в
неспазване на разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 7 от ЗАНН, а именно не
посочване на вида и размера на наказанието за всяко констатирано от
административнонаказващия орган нарушение от жалбоподателя. Още повече, че
съгласно разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН, за всяко административно нарушение се
налага отделно административно наказание. След като административнонаказващият
орган е описал две различни нарушения, но е квалифицирал същите като едно нарушение
и е наложил едно административно наказание, е ограничил правото на защита на
жалбоподателя, тъй като е лишен от възможността да разбере за кое от описаните в
НП две нарушения е ангажирана административнонаказателната му отговорност.
Разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН е императивна, тъй като осигурява правото на
защита на привлечения към административнонаказателна отговорност, в чието
съдържание се включва е правото му да знае точно какво административно
нарушение се твърди, че е извършил и какво административно наказание му е
наложено, за да може да организира защитата си в пълен обем.
Административнонаказващият орган следвало да спази всички изисквания на нормите
на ЗАНН, включително и чл. 57, ал. 1, т. 5 и 7 от ЗАНН, като неспазването на
това изискване води до незаконосъобразност на наказателното постановление и
същото следва да бъде отменено само на това процесуално основание, без да се
разглежда спорът по същество.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
54/19.11.2018 год., издадено от
Директора на РИОСВ – Стара Загора, с което на „Т. - С.” ЕАД – гр. Сливен, е
наложено административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 12 000,00
(дванадесет хиляди) лева на основание чл. 164, ал. 1 от ЗООС, за нарушение на чл.
125, ал. 1, т. 2 от ЗООС за неизпълнение от страна на дружеството на Условие №
11.5.4 от КР № 510-Н1/2018 год., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред СлАС в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: