Присъда по дело №815/2022 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 93
Дата: 15 юни 2022 г. (в сила от 1 юли 2022 г.)
Съдия: Яна Дичева Атанасова - Митева
Дело: 20222120200815
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 4 март 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 93
гр. Бургас, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЯНА Д. АТАНАСОВА -

МИТЕВА
Съдебни*

заседатели:*
при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА
и прокурора Д. Г. Уз. Д. Г. Уз.
като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА
Наказателно дело от общ характер № 20222120200815 по описа за 2022
година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Р. ЯН. ИЛ., ЕГН: **********, роден на *. в гр.*, с адрес - *,
българин, с българско гражданство, неосъждан /реабилитиран/, за ВИНОВЕН в това, че на
27.12.2018г. в с.Русокастро, община Камено, на ул.„Цвятко Радойнов“ пред Н. Д. В. и К. П.
к. /полицейски служители в РУ - Камено/ съзнателно се ползвал от неистински официален
документ, а именно от свидетелство за управление на моторно превозно средство, което
според съдържащите се в него данни е с № *, издадено на 16.05.2018г., на *, роден на * в
България, със срок на валидност 16.05.2033 г. и на което е бил придаден вид, че е издадено
на Р. ЯН. ИЛ., ЕГН: ********** от компетентните органи на Република Гърция, когато от
него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност - престъпление по
чл.316, вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК.

НАЛАГА на основание чл.316, вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК вр. чл.54 НК на
подсъдимия Р. ЯН. ИЛ., ЕГН: **********, с посочена по-горе самоличност, наказание
„Лишаване от свобода” за срок от 4/ЧЕТИРИ/ МЕСЕЦА.
ОТЛАГА на основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на така наложеното
1
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 4 /ЧЕТИРИ/ МЕСЕЦА с изпитателен срок
от 3 /ТРИ/ години.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимия Р. ЯН. ИЛ., ЕГН: **********,
да заплати в полза на бюджета на ОД МВР гр. Бургас направените по делото в хода на
досъдебното производство разноски в размер на 52.04 лв. /петдесет и два лева и четири
стотинки/.
РАЗПОРЕЖДА вещественото доказателство - свидетелство за управление на
моторно превозно средство, което според съдържащите се в него данни е с № *,
издадено на 16.05.2018г., на *, роден на * в България, със срок на валидност 16.05.2033
г. и на което е бил придаден вид, че е издадено на Р. ЯН. ИЛ., ЕГН: ********** от
компетентните органи на Република Гърция, находящо се на лист 30 от ДП, да остане
приложено по делото за срока на съхранението му в архив, след което да се унищожи
по реда на ПАС.

Присъдата може да се обжалва и/или протестира в петнадесетдневен срок,
считано от днес пред Окръжен съд - Бургас.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към Присъда №93/15.06.2022г. по НОХД №815/2022г. по описа на РС-
Бургас

Бургаска районна прокуратура е внесла в РС - гр.Бургас обвинителен акт по
Досъдебно производство № 133/2021г. по описа на РУ - Камено, вх.№ 7651/2021г., Пор. №
1627/2021г. по описа на БРП, по който е образувано производство срещу подсъдимия Р. ЯН.
ИЛ., роден на *. в гр.*, с адрес: *****, българин, с българско гражданство, неосъждан
/реабилитиран/, женен, с основно образование, строителен работник, с ЕГН: **********, за
извършено от него престъпление от общ характер по чл.316, вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК.
В диспозитивната част на обвинителния акт е посочено, че на 27.12.2018г. в с.Русокастро,
община Камено, на ул.„Цвятко Радойнов“ пред Н. Д. В. и К. П. к. /полицейски служители в
РУ - Камено/ съзнателно се ползвал от неистински официален документ, а именно от
свидетелство за управление на моторно превозно средство, което според съдържащите се в
него данни е с № *, издадено на 16.05.2018г., на *, роден на *. в България, със срок на
валидност 16.05.2033г. и на което е бил придаден вид, че е издадено на Р. ЯН. ИЛ., ЕГН:
********** от компетентните органи на Република Гърция, когато от него за самото
съставяне не може да се търси наказателна отговорност.
В съдебно заседание прокурорът заявява, че поддържа повдигнатото обвинение,
което счита за доказано по безспорен и несъмнен начин. Моли на подсъдимия да бъде
наложено наказание при прилагане разпоредбата на чл.54, ал.1 НК, а именно „Лишаване от
свобода“ за срок от една година, чието изпълнение да се отложи с определяне на
изпитателен срок от 3 години.
Защитникът на подсъдимия моли съда да приеме, че подзащитният му не е извършил
съзнателно вмененото му във вина деяние, поради което да оправдае същия по така
повдигнатото му обвинение.
Подсъдимият, редовно призован, се явява в съдебно заседание, дава обяснения във
връзка със случилото се, като се придържа към заявеното от защитника му.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Р. ЯН. ИЛ. е роден на *. в гр.*, с адрес: ***, ***, обл.Бургас, ул.**** **,
българин, с българско гражданство, неосъждан /реабилитиран/, женен, с основно
образование, строителен работник, с ЕГН: **********.
На 27.12.2018г. свидетелите Н. Д. В. и К. П. к. /полицейски служители в РУ - Камено/
изпълнявали служебните си задължения на територията на РУ - Камено, като се намирали в
с.Русокастро, общ.Камено.
На 27.12.2018г., около 15.30 часа, в с.Русокастро, общ.Камено, на ул.„Цвятко
Радойнов“, същите спрели за проверка водача на лек автомобил „Опел Корса“ с рег.№
******. При извършената проверка полицейските служители установили, че автомобилът,
собственост на свидетелката Ил. Р. Ил., е управляван от подсъдимия Р. ЯН. ИЛ..
В хода на проверката подсъдимият И. представил на полицейските служители
свидетелство за управление на моторно превозно средство, което според съдържащите се в
него данни е с № *, издадено на 16.05.2018г., на *, роден на *. в България, със срок на
валидност 16.05.2033г. и на което е бил придаден вид, че е издадено на Р. ЯН. ИЛ., ЕГН:
********** от компетентните органи на Република Гърция. При проверка в масивите на
МВР свидетелите В. и к. установили, че подсъдимият Р. ЯН. ИЛ. няма валидно издадено
1
свидетелство за управление на МПС от българските власти.
На свидетеля В. му направило впечатление, че така посоченото свидетелство за
управление на моторно превозно средство няма характерните защитни окраски, с които се
отличават свидетелствата за управление на моторни превозни средства, издадени в
Република Гърция, които често проверявал във връзка със служебните си задължения. Ето
защо, той връчил призовка на подсъдимия за извършване на допълнителна проверка. В хода
на същата И. дал обяснение, че през 2018г. е преминал курс за водачи на МПС в
гр.Александрополис в Република Гърция и му било издадено въпросното свидетелство за
управление на МПС. Представеното от подсъдимия свидетелство за управление на моторно
превозно средство било сканирано от свидетеля В., който на 28.12.2018г. изпратил
запитване до ДМОС към МВР - гр.София, дали представеното от подсъдимия И.
свидетелство за управление на моторно превозно средство № * е издадено от компетентните
власти на Република Гърция. Към писмото били приложени копия на посоченото СУМПС,
на личната карта на Р.И. и на докладна записка за констатирано нарушение.
На 28.06.2021г. на свидетеля Н.В. било докладвано писмо с рег.№ А-948 от
10.01.2019г. на ДМОС, в което било посочено, че в ДМОС е получен отговор от Интерпол
Атина, Гърция, с който са информирани, че според справките извършени в гръцката база
данни е видно, че от Министерство на транспорта, инфраструктурата и комуникациите,
никога не са издавали представеното гръцко СУМПС № *. В писмото си, Интерпол Атина са
информирали, че на името на българския гражданин Р. ЯН. ИЛ. /роден на *./ не е издавано
гръцко СУМПС.
В хода на разследването е назначена и изготвена експертиза по техническо
изследване на документи, обективирана в протокол № 130 от 14.10.2021г. на експерт-
криминалист в сектор БНТЛ при ОД на МВР - гр.Бургас. Според заключението на същата
представеното за изследване гръцко свидетелство за управление на МПС, което според
съдържащите се в него данни е с № *, издадено на 16.05.2018г., на R. Y. I., роден на *. в
България, със срок на валидност 16.05.2033г., е неистинско и съответно не е издадено от
служба, имаща право на това в Република Гърция.
По доказателствата:
Съдът възприе горната фактическа обстановка на базата на събрания в хода на
досъдебното производство доказателствен материал, а именно: от показанията на
разпитаните свидетели – Н. Д. В. /л.15 от ДП/, К. П. к. /л.16 от ДП/, отчасти от показанията
на свидетелите Ил. Р. Ил. /л.18 от ДП/ и С. Д. А. /л.50 от делото/, Протокол
№130/14.10.2021г. за извършена експертиза по техническо изследване на документи,
изготвен от експерт-криминалист в сектор БНТЛ при ОД на МВР-гр.Бургас /л.20 от ДП/,
писмо с рег.№ 7779р- 12298 от 18.12.2018 год. на РУ – Камено /л.6 от ДП/, писмо с рег.№ А-
948 от 10.01.2019г. на ДМОС /л.7 от ДП/, свидетелство за управление на моторно превозно
средство /л.30 от ДП/, справка за собственик на превозно средство, справка за
нарушител/водач, отчасти от обясненията на подсъдимия, актуална справка за съдимост на
подсъдимия, както и от другите множество приложени по делото писмени доказателства.
На първо място, от показанията на свидетелите Н. Д. В. и К. П. к. се установява, че на
27.12.2018г., около 15.30 часа, в с.Русокастро, общ.Камено, на ул.„Цвятко Радойнов“,
същите са спрели за проверка водача на лек автомобил „Опел Корса“ с рег.№ ******, а
именно подсъдимия - Р. ЯН. ИЛ.. Последният представил на полицейските служители
свидетелство за управление на моторно превозно средство, което според съдържащите се в
него данни е с № *, издадено на 16.05.2018г. на подсъдимия И. от компетентните органи на
Република Гърция. Съдът кредитира показанията на тези свидетели /в това число и
прочетените такива на основание чл.281, ал.5 вр. чл.281, ал.1, т.1 и т.2 НПК/ в цялост като
последователни, непротиворечиви, незаинтересовани и кореспондиращи с останалите
доказателства по делото.
2
Съдът постанови присъдата си като взе предвид и наличното по делото писмо с рег.№
А-948 от 10.01.2019г. на ДМОС, видно от което и съобразно предоставена от Интерпол
Атина информация, на името на българския гражданин Р. ЯН. ИЛ. не е издавано гръцко
СУМПС, а от Министерство на транспорта, инфраструктурата и кумуникациите в
Република Гърция никога не са издавали СУМПС № *.
Съдът кредитира и Протокол №130/14.10.2021г. за извършена експертиза по
техническо изследване на документи, изготвен от експерт-криминалист в сектор БНТЛ при
ОД на МВР-гр.Бургас, като намира същата за компетентно извършена и отговаряща
изчерпателно и достатъчно пълно и ясно на поставените въпроси. Видно от същата
процесното свидетелство за управление на моторно превозно средство, което според
съдържащите се в него данни е с № *, е неистинско и съответно не е издадено от служба,
имаща право на това в Република Гърция, като в изследователската част на заключението
подробно се описват признаците, по които предоставеното за изследване СУМПС се
различава от истинските такива. В съдебно заседание вещото лице изрично посочи също
така, че начинът на съхранение на свидетелството не е от значение за извършване преценка
в тази връзка, доколкото в случая се касае за изцяло неистински документ.
Всички тези доказателства, както и останалите приложени и приети по делото такива
навеждат към единствено възможния извод за съпричастност на подсъдимия към
повдигнатото му обвинение. Липсва доказателствен материал, който да постави под
съмнение възприетата от съда фактическа обстановка и достоверността на кредитираните от
съда доказателства. От изложеното по – горе безспорно се установява обективната страна на
вмененото във вина на подсъдимия деяние по чл.316, вр. чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК, а
именно ползване от неистински официален документ, доколкото не са събрани
доказателства, че от подсъдимия може да се търси наказателна отговорност за самото
съставяне на същия.
Основен аргумент на защитата е, че подсъдимият не се е ползвал съзнателно от
описания по – горе неистински официален документ. БРС обаче намира този довод за
несъстоятелен и неподкрепящ се от събраните по делото доказателства. Действително, в
тази насока бяха показанията на свидетелите Ил. Р. Ил. и С. Д. А., които обаче съдът
кредитира отчасти и като взе предвид заинтересоваността на свидетелите от изхода на
делото с оглед роднинската връзка респ. приятелските отношения, в които те се намират с
подсъдимия. Ето защо, БРС не даде вяра на показанията на тези свидетели касателно
твърдяното изградено у подсъдимия вътрешно убеждение, че използваното от него СУМПС
е истинско такова и му е издадено по надлежен ред от компетентните органи в Република
Гърция. В тази връзка следва да се има предвид също така, че свидетелката И. заявява в тази
връзка единствено, че баща й, й е разказвал, че е „взел книжка“ в Гърция, в която връзка е
„карал кола там“ след работно време. Тази свидетелка възпроизвежда единствено
твърдения на самия подсъдим, като няма лични впечатления във връзка с това, как
действително подсъдимият се е снабдил със СУМПС. Друг свидетел, който изнася данни в
тази връзка, е С. Д. А.. Същият обаче посочва единствено, че е работил в Република Гърция
заедно с подсъдимия през периода, през който същият се е снабдил със СУМПС и е виждал
как той управлява учебен автомобил в тази връзка. А. обаче не е станал свидетел нито на
полагането на практически изпит /кормуване/, нито на полагането на писмен такъв
/решаването на листовки/ от страна на подсъдимия. Той не е бил с подсъдимия и в момента
на получаване от същия на СУМПС, като единствено посочва, че на личния му телефонен
номер се е обадило лице /за което свидетелят предполага, че е полицейски служител/, което
е поканило подсъдимия да получи книжката си в полицията в града. Макар и този свидетел
да излага редица лични впечатления, същите не водят до извода за липса на знание от страна
на подсъдимия, че притежаваното от него свидетелство е неистински документ. Нещо
повече, прави впечатление наличието на противоречие между показанията на този свидетел,
3
показанията на свидетелката И. и обясненията на подсъдимия, дадени пред съда. На първо
място, свидетелката И. и подсъдимият посочват, че подсъдимият е управлявал учебен
автомобил на гръцка автошкола след изтичане на работното му време през съответния ден,
докато свидетелят А. посочва, че И. е бил един ден на работа, един ден не, докато е карал
курса за придобиване на правоспособност. Свидетелят А. посочва също така, че
подсъдимият не е знаел гръцки, докато самият И. твърди, че владее малко този език.
Правят впечатление също така множеството противоречия и нелогичността в
обясненията на самия подсъдим. Първоначално той посочва, че на учебния автомобил,
който е управлявал, е имало надпис, но не може да каже какъв, тъй като не говори гръцки
език. След това заявява, че малко разбира гръцки, но не е силен в четенето на този език,
както и на български. Прави впечатлени и изключително нелогичното обяснение, което
подсъдимият дава по въпроса, как едно лице, което не владее гръцки език е издържало
практически и теоретичен /писмен изпит/ за придобиване на правоспособност в Република
Гърция. В тази връзка И. посочва, че на писмения изпит му е помагал друг българин, който
му е превеждал и му е посочвал „какво квадратче да задраска“, а при кормуването твърди,
че е „комуникирал с ръце“ и посредством елементарни изрази, които знае на гръцки език
като: ляво, дясно, завий и т.н. Тези твърдения са меко казано абсурдни и не почиват на
елементарната житейска логика.
Предвид двойствената природа на обясненията на подсъдимия като доказателствено
средство и средство за защита, същите подлежат на изключително внимателен анализ
и оценка, ведно с останалия доказателствен материал. В случая, обясненията на
подсъдимия не се подкрепят от наличната доказателствена съвкупност и се намират в пълен
дисонанс с посочените по – горе показания на свидетелите по делото /или поне тези от тях,
които съдът кредитира/. Същите се явяват и изключително нелогични, неполедователни и
противоречиви. Ето защо, съдът ги приема като изградена защитна версия, която остана
недоказана.
За да възприеме посочената по – горе фактическа обстановка съдът взе предвид и
наличната по ДП справка за нарушител/водач, видно от която макар на подсъдимия никога
да не е издавано СУМПС в страната ни, същият очевидно осъществява дейността по
управление на МПС, тъй като от 2004г. до 2021г. спрямо него са издавани множество
АУАН, НП и електронни фишове за нарушения на ЗДвП. Нещо повече, всички осъждания
на И. /видно от справката му за съдимост/ касаят извършени престъпления по транспорта и
съобщенията, осъществявани в периода от 2004г. до 2014г. От изложеното може да се
заключи, че в периода от 2004г. до 2018г. /когато се твърди подсъдимият да се е снабдил с
гръцко СУМПС/ И. е управлявал МПС без налично свидетелство за правоуправление.
Същият очевидно не може да се снабди с такъв документ в страната, тъй като не отговаря на
изискванията за образование в тази връзка, което именно по мнение на настоящия съдебен
състав го е мотивирали да се снабди с неистинско такова, в което е посочено, че е издадено
от компетентните власти в Република Гърция.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата
по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл.316, вр.
чл.308, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Родов обект на престъпленията по Глава IX от НК „Документни престъпления” са
най-общо обществените отношения, свързани с документооборота – съставяне, използване и
съхранение на различните видове документи. В практиката на ВКС, а преди това и на ВС,
неотклонно се приема, че документните престъпления накърняват реда и правната сигурност
4
на документирането, подриват обществено-правната функция, която се възлага на
документа, затрудняват дейността на държавните и обществени органи и организации и
създават усложнения в отношенията между организациите и гражданите.
В конкретния случай, предмет на инкриминираното деяние е един „неистински
официален документ”. В закона няма легална дефиниция за „документ”, но според
Постановление №3 от 23.03.1982г. по н.д. №12/81г. на Пленума на ВС, документът съдържа
факти и обстоятелства, или пък твърдения за съществуването или несъществуването на
такива факти или обстоятелства, които пораждат, изменят, погасяват или установяват права
и задължения или правоотношения. Съдържанието на документа включва както
изявлението, така и другите необходими елементи, като подпис, дата и др. От своя страна
според легалната дефиниция в чл.93, т.5 НК – „официален документ” е този, който е издаден
по установения ред и форма от длъжностно лице в кръга на службата му или от
представител на обществеността в кръга на възложената му функция, а “неистински
документ”, съгласно чл.93, т.6 НК е този, на който е придаден вид, че представлява
конкретно писмено изявление на друго лице, а не на това, което действително го е
съставило.
В конкретния случай свидетелството за управление на моторно превозно средство
правилно е било квалифицирано от БРП като „неистински официален документ”, доколкото
съдържа всички гореописани характеристики. Същият се издава по установен ред и форма –
съобразно НАРЕДБА № I-157 от 01.10.2002г. за условията и реда за издаване на
свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната
дисциплина респективно еквивалента на този нормативен акт в Република Гърция. На
документа е придаден вид, че изхожда от компетентните органи в Република Гърция, които
обаче, видно от възприетата по-горе фактическа обстановка, не са го издавали, поради което
не остава никакво съмнение, че свидетелството наред с качество си на официален документ
е и „неистински” такъв по смисъла на закона.
За отговорността по чл.308 НК е важно да се установи, че официалният документ е
издаден от друго, а не от посоченото в него лице, като е без значение дали документът е с
вярно или невярно съдържание. Въпреки това - в конкретния случай, а и с оглед прецизност,
съдът следва да посочи, че наред със своята неистинност, СУМПС е и с невярно
съдържание, доколкото удостоверява факти, които не отговарят на действителното
положение.
Изпълнителното деяние на престъплението по чл.316 НК се изразява в „ползването”
на опорочения документ. От своя страна практиката е категорична, че под „ползване” на
документа следва да се разбира представянето му пред съответните органи или длъжностни
лица, с цел да удостовери същият, включените в него факти. В конкретния случай
действията на подсъдимият И. по представяне пред свидетелите Н. Д. В. и К. П. к. на
свидетелството за правоуправление на МПС категорично представлява „ползване” на
документа, поради което и този признак от обективна страна е налице.
Правилно БРП е ангажирала отговорността на подсъдимия за ползване на документа,
а не за неговото съставяне. В Решение №429 от 31.05.2005г. по н.д. № 904/2004г., I н.о. на
ВКС, е прието, че престъпният състав на чл.316 НК е субсидиарен, защото същият е
приложим само когато отговорността на ползвателя не може да се реализира за самото
съставяне на документите. В конкретния случай не са налични никакви доказателства, че
именно И. лично или посредствено е съставил документа, поради което и правилно
обвинението спрямо същия се е ограничило само до престъпното им ползване.
От субективна страна престъплението по чл.316 НК е извършено при форма на вина
„пряк умисъл” по смисъла на чл.11, ал.2 НК, доколкото подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е настъпването на
5
общественоопасните му последици и е искал това. В частност подсъдимият много добре е
знаел, че в действителност няма правоспособност да управлява МПС, поради което и
притежаваното от него СУМПС отразява неверни обстоятелства и няма как да е издаден от
длъжностното лице, посочено в него. Нещо повече подсъдимият е действал с ясното
съзнание, че представяйки този документ пред служители на РУ - Камено същият ще го
ползва по предназначение, а именно – за да удостовери пред компетентните лица, че има
правоспособност да управлява МПС, като от волева страна е целял именно това.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен, законът
предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок до осем години.
При индивидуализацията на наказателната отговорност на подсъдимия съдът
определи наказанието при прилагане на чл.54 НК, тъй като намери, че в случая не са налице
многобройни смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства.
Като отегчаващо отговорността на подсъдимия И. обстоятелство, съдът отчете
констатираната у същия склонност за нарушаване както правилата на ЗДВП, така и за
извършване на престъпления против транспорта. Действително, към настоящия момент
същият е реабилитиран на осн. чл.86, ал.1, т.1 НК, поради което и съдът не отчита като
отегчаващо вината му обстоятелство тези осъждания. БРС констатира обаче, че и трите
престъпления във връзка с които същият е осъждан до момента са такива по глава 11 раздел
II от НК, а именно „Престъпления по транспорта и съобщенията“. До момента също така
подсъдимият е бил наказван със 7 НП и 2 електронни фиша, при все, че същият е
неправоспособен водач. Нещо повече, от справката му за нарушител/водач /л.50-51 от ДП/ се
констатира, че И. е започнал още през 2004г. да управлява МПС без да има за това издадено
СУМПС. Подсъдим твърди също така в хода на разследването /а това се установява и от
разпита на дъщеря му/, че при извършена проверка в Германия и с оглед констатирана
употреба на алкохол, е бил лишен от правоуправление за известен период от време. Всичко
това навежда към извода за трайно изградени навици по управление на МПС без
необходимото за това свидетелство, както и за склонност към нарушаване правилата за
движение, уредени в ЗДвП и НК.
Налице са обаче и смекчаващи отговорността на И. обстоятелства. Като такива на
първо място съдът отчете оказаното съдействие на органите на предварителното
разследване. Също така БРС взе предвид факта, че към настоящия момент подсъдимият е
неосъждан /реабилитиран по право/, работи и липсват данни за извършвани от него
противообществени прояви. Всичко това кара съдът да приеме, че подсъдимият е лице със
сравнително ниска степен на обществена опасност. Поради тези съображения съдът счита,
че спрямо него следва да се определи наказание при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства.
С оглед на така изложеното съдът определи наказанието при прилагане на чл.5 НК, а
именно „Лишаване от свобода” за срок от 4 /четири/ месеца, чието изпълнение отложи на
основание чл.66, ал.1 НК с определяне на изпитателен срок от 3 /три/ години.
Настоящият състав счита, че така индивидуализираното наказание в най-голяма
степен би постигнало целите, заложени в закона и би допринесло за поправяне и
превъзпитание на подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, като
същевременно ще въздейства предупредително върху И. и възпитателно и предупредително
върху другите членове на обществото.
По веществените доказателства:
Съдът разпореди вещественото доказателство - свидетелство за управление на
моторно превозно средство, което според съдържащите се в него данни е с № *, издадено на
16.05.2018г., на *, роден на * в България, със срок на валидност 16.05.2033г. и на което е
6
бил придаден вид, че е издадено на Р. ЯН. ИЛ., ЕГН: ********** от компетентните органи
на Република Гърция, находящо се на лист 30 от ДП, да остане приложено по делото за
срока на съхранението му в архив, след което да се унищожи по реда на ПАС.
По разноските:
По делото има сторени разноски в общ размер на 52,04 лв., поради което и с оглед
обстоятелството, че подсъдимият беше признат за виновен в извършване на вмененото му
престъпление - на основание чл. 189, ал.3 НПК, съдът го осъди да ги заплати в полза на
Държавата по сметка на ОДМВР-гр.Бургас.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.

Да се съобщи на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:


7
Съобщи за изтекли лични данни