Решение по дело №1011/2020 на Административен съд - Плевен

Номер на акта: 82
Дата: 9 февруари 2021 г.
Съдия: Даниела Василева Дилова
Дело: 20207170701011
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

82

гр.Плевен,09.02.2021 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – Плевен в публично заседание на  дванадесети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ДИЛОВА

                  

                                      ЧЛЕНОВЕ:       1. ЦВЕТЕЛИНА  КЪНЕВА                 

                                                                 2. СНЕЖИНА ИВАНОВА

 

 

при секретаря  Цветанка Дачева и с участието на прокурора Иво Радев, като разгледа докладваното от председателя Дилова КАНД № 1011 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Касационното производство е образувано по депозирана в законния срок касационна жалба от Регионална инспекция по околната среда и водите Плевен, чрез директора С. Ц., против Решение от 08.10.2020 година на Районен съд – Плевен, постановено по НАХД № 1142 по описа за 2020 година. С обжалваното съдебно решение съдът е отменил Наказателно постановление /НП/ №006/19.03.2020 г. на Директора на РИОСВ-Плевен, с което на  „Рисайклинг сървиз” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, район Студентски, бул.”Симеоновско шосе” №93Б, вх.А, ет.6, офис 13, представлявано от управителя Н.Г.М., на основание чл.136, ал.2, т.4 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/, е наложена имуществена санкция в размер на 7 000 лева, за нарушение на чл.136, ал.2, т.4 от ЗУО.

В касационната жалба се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуалния закон. Относно мотивите на РС за отмяна сочи, че разпоредбата на чл.136, ал.2, т.4 от ЗУО предвижда, че се наказва с имуществена санкция в размер от 7000 до 20 000 лв. едноличен търговец или юридическо лице, което не изпълнява условията, определени в разрешението по чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗУО. Прието е, че притежателят на разрешителното е длъжен да изпълнява условията по същото и при неизпълнение, независимо на едно или няколко условия по това разрешително, ще носи административнонаказателна отговорност. Излагат се доводи, че самият факт на неизпълнение води отговорността по чл.136, ал.2, т.4 от ЗУО и е налице едно административно нарушение. Не се носи отговорност за нарушение на всяко от условията на разрешителното, с оглед на което не е приложима разпоредбата на чл.18, ал.1 от ЗАНН. С оглед на размера на санкцията – от 7000 до 20000 лева, може да бъде съобразена както заплахата/опасността за човешкото здраве, така и защитата на околната среда чрез предотвратяване или намаляване на вредното действие от образуването и управлението на отпадъците, както и ефективното използване на ресурсите. Разрешителното се възприема като единен административен акт, и затова при неизпълнение, независимо на едно или няколко условия от него, е налице едно нарушение - на задължението на притежателя му да изпълнява условията в същото. Сочи, че АУАН е съставен, а НП е издаден от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и материалния закон. Излага доводи, че изводите на РС, че като е вменено едновременно извършване на две изпълнителни деяния – третиране и съхранение на процесните отпадъци, дружеството е лишено от възможността за разбере какво точно нарушение е осъществило са неправилни. Сочи, че изложените мотиви, че порокът се задълбочава от факта, че липсва описание на факти относно извършваната от дружеството дейност, която да се постави под съответното изпълнително деяние, са неправилни. Моли да се отмени съдебното решение.

Касационният жалбоподател в открито съдебно заседание не явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В представен отговор на касационната жалба  сочи, че същата е неоснователна. Излага доводи, че правилно РС е установил, че е допуснато нарушение на материалния закон, свързано с безспорно установяване на административното нарушение, а именно не е посочено „третиране” или „съхранение” на отпадъци е извършвало дружеството, за да бъдат преценени съставомерните признаци на твърдяното нарушение. Така дружеството е било лишено от възможност да разбере какво точно нарушение е осъществило. Правилно е и приетото, че при неизпълнение на посочените в т.6 „Други условия” четири отделни точки от разрешителното са налице четири отделни нарушения, покриващи състава на чл.136, ал.2, т.4 от ЗУО, като не става ясно по отношение на която от точките е наложена санкция. Моли да се остави в сила решението на РС.

Представителят на Окръжна прокуратура –Плевен дава становище, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Касационната жалба е допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол и от процесуално легитимирано лице – страна в първоинстанционното производство.

Предмет на делото пред Районен съд – Плевен е Наказателно постановление №006/19.03.2020 г. на Директора на РИОСВ-Плевен, с което на  „Рисайклинг сървиз” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Симеоновско шосе” №93Б, вх.А, ет.6, офис 13, представлявано от управителя Н.Г.М., на основание чл.136, ал.2, т.4 от Закона за управление на отпадъците е наложена имуществена санкция в размер на 7 000 лева, за нарушение на чл.136, ал.2, т.4 от ЗУО.

За да постанови обжалваното решение РС е приел, че „Рисайклинг сървиз” ЕООД притежава издаден от Директора на РИОСВ-Плевен Регистрационен документ с Решение №08-РД-356-01/20.08.2019 г. за дейности по третиране и съхраняване на неопасни отпадъци. Приел е, че при извършена съвместна проверка на служители на РИОСВ  Плевен с органите на СПИП ОДМВР Плевен и ТДНС на 13.01.2020 г. в гр. Плевен, ул. „Втора задгарова” №35, УПИ №56722.652.739 (площадка на дружеството), обективирана в Констативен протокол №УО-ДБ-01/13.01.2020 г. на РИОСВ-Плевен било констатирано, че в момента на проверката, на площадката не се е извършвала дейност. Извършен бил оглед на площадката, в т.ч. и на складовите помещения. На откритата част на площадката се съхранявали отпадъци от пластмаси. В закритото помещение - хале,  били  разположени машините и съоръженията за третиране на пластмасовите отпадъци - сепарираща инсталация, мелница за смилане на пластмаси, изпиране, сушене, екструдер, преса за формоване на изделието, калибратор. По данни на търговския директор на дружеството, наличното количество третирани пластмасови отпадъци до момента на проверката  било около 100 тона. Дружеството не представило документи и информация по т.6 от посочения по-горе регистрационен документ,  поради което било установено, че не са изпълнени условията, определени в т.6 от издадения регистрационен документ, а именно:

„6. Други условия:

6.1. В срок до един месец от получаване на документа за въвеждане в експлоатация на обекта по Закон за устройство на територията, копие от същия да се представи в РИОСВ  Плевен.

6.2. Преди да започне дейности по настоящия регистрационен документ дружеството е необходимо да представи информация в РИОСВ -  Плевен, за произхода на отпадъците (лицата, от които ще се приемат), количество, вида и характеристика на съответния отпадък, описание за каква конкретна цел ще се използва след това третиране и от кои производствени предприятия се получават;

6.3. След въвеждане в експлоатация на обекта, да се представи в РИОСВ -  Плевен технически паспорт на съоръжението - „екструдерна линия за гранули”.

6.4. Да се представи информация за основния резултат от използването на отпадъка на изхода на инсталацията - продукт или отпадък е полученият материал и налице ли са съответните сертификати за използването му.

В настоящият случай проверяващите констатирали, че се касае за нарушение по Закона за управление на отпадъците, който определя висока степен на обществена опасност на деянията, нарушаващи неговите норми. Предвиденият контрол е засилен, съответно и отговорността за нарушения по закона е по-строга. Предвиденият минимален размер на административното наказание „имуществена санкция” съгласно чл.136, ал. 2 от ЗУО е 7 000 лв. Следователно  извършеното деяние не може да  бъде определено като „маловажен случай“  по смисъл на  чл. 93, т.9 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН и се сочи че липсва основание за прилагане на  чл. 28 от ЗАНН.

За извършените нарушения бил съставен АУАН. Актосъставителят квалифицирал установеното като нарушение на разпоредбата на чл.136, ал.2, т.4 от Закона за управление на отпадъците.

Актът бил подписан от актосъставителя инж.Даниела Банкова и свидетеля Надежда Димитрова-гл.инспектор в дирекция „КПД“ като при съставянето му, бил  предявен на представляващия дружеството Н.М., който го е подписал без възражения. Писмени възражения  не  са постъпили допълнително при АНО.

Въз основа на установеното с АУАН било издадено наказателно постановление, с което на основание чл.136, ал.2, т.4 от ЗУО, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 7 000 лева, за нарушение на чл.136, ал.2, т.4 от ЗУО, с фактическо описание на нарушението, идентично с това в акта.

РС е посочил, че тази фактическа обстановка се приема въз основа на събраните по делото писмени доказателства и показанията на актосъставителя - св. Даниела Банкова и свидетеля по АУАН и пред РС Надежда Димитрова.

РС е кредитирал изцяло събраните писмени и гласни доказателства, като е приел, че по съществото си са достоверни и еднопосочни.

При така установената фактическа обстановка, РС е намерил жалбата за основателна.Приел е, че  АУАН и НП са съставени от длъжностни лица със съответната компетентност и в сроковете, установени в ЗАНН. АУАН е предявен, а НП е връчено по надлежния ред. В същите са посочени дата и място на извършване на нарушението. Посочил е обаче, че двете изпълнителни деяния, съгласно дадените легални дефиниции в §1, т.42 и т.44 от ДР на ЗУО са различни и между същите няма тъждественост, респ. идентичност. „Третиране на отпадъците“ по смисъла на закона (§1, т.44) са дейностите по оползотворяване или обезвреждане, включително подготовката преди оползотворяване или обезвреждане. Съгласно §1, т.42 от ДР на ЗУО „съхраняването“ е дейност, свързана със складирането на отпадъците от събирането им до тяхното третиране, за срок, не по-дълъг от: три години- при последващо предаване за оползотворяване или една година - при последващо предаване за обезвреждане. Вменявайки извършването на нарушението посредством едновременно осъществяване на две изпълнителни деяния - третиране и съхранение на въпросните отпадъци, АНО е лишил от възможност санкционираното лице да разбере какво точно нарушение е осъществил. Този порок се задълбочава и от това, че в НП, а и в АУАН липсва описание на факти относно извършваната от дружеството дейност, която да се постави под съответното изпълнително деяние. Т.е. не става ясно коя е дейността, която дружеството е извършвало с процесните отпадъци, за да се приеме, че същото е третирало тези отпадъци или че ги е съхранявало. За направеното по този начин описание на нарушението е прието, че възпрепятства РС да осъществи проверка на фактите, досежно съставомерните признаци на твърдяното нарушение и да реализира пълноценна проверка относно спазването на материалния закон. РС е намерил, че е допуснато и друго съществено процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на наказаното лице, изразяващо се в нарушение на чл.18 от ЗАНН.Съгласно разпоредбата на чл.18 ЗАНН, когато едно и също лице е извършило няколко нарушения, наложените наказания се изтърпяват поотделно. В настоящия случай, видно от съставения АУАН, са констатирани четири различни  административни  нарушения, описани по-горе. Така констатираните нарушения са възприети като доказани от АНО, който с оспореното НП  е санкционирал с едно общо наказание дружеството. Това обстоятелство РС е преценил като съществено процесуално нарушение, тъй като ограничава правото на защита на дружеството, възпрепятства го да разбере за кое от всички нарушения е бил санкциониран и се явява основание за отмяна на оспореното НП. На тези основания РС е отменил НП.

          Касационният състав намира решението за правилно, но не по  изложените съображенията.

 От представеното по делото Решение №08-РД-356-01/20.08.2019 г., се установява, че   на осн. чл. 35 ал3 от ЗУО на „Рисайклинг сървиз“ ЕООД е издадено разрешително за дейности по третиране и съхраняване на  отпадъци. Привличането към административнонаказателна отговорност на дружеството е за  нарушение свързано с изпълнение на  конкретни условия по разрешителното, като не са представени в определен от разрешителното срок определени документи и информация в РИОСВ-Плевен- раздел III т. 6.1 до 6.4.  Следва да се отбележи, че нормата на чл.136, ал.2, т.4 от ЗУО съдържа както описание на нарушението, така и санкцията, която се налага за същото нарушение. В обстоятелствената част на АУАН (възпроизведена в т. 6 от настоящото решение) и в НП са описани няколко нарушения, като не всяко от тях представлява нарушение на обективираните в раздел III "Условия, при които да се извършват дейностите по третиране на отпадъци", видно от съдържанието на приложеното по делото Решение за дейности по третиране на отпадъци № 08-РД-356-01 от 20.08.2019 г. Видно от приложения по делото АУАН е, че липсва пълно и точно описание на констатираното нарушение, по време и място на неговото извършване /неизпълнение на възложено задължение съгласно издаденото разрешение/. Описанието на нарушението и обстоятелствата,при които е извършено нарушението определят фактическата обстановка на база на която наказващият орган следва да квалифицира нарушението и да наложи съответната санкция за него. В случая е отразен момента на извършване на проверката, който при съпоставка с останалите факти, изложени от актосъставителя, не съвпада с датата на извършване на нарушението. По този начин е останал неустановен факта на започване извършването на нарушението, респективно датата на неговото довършване. Касае за нарушение, чието изпълнително деяние е под формата на бездействие и същото следва да се характеризира с начален момент, съвпадащ с момента, в който е възникнало задължението за  дружеството, до краен такъв в който нарушението е довършено или констатирано. При административно нарушение, чието изпълнително деяние се осъществява чрез бездействие, с изтичане на срока е налице извършване на нарушението и датата на извършване на нарушението е деня следващ, установения в случая с решение № 08-РД-356-01 от 20.08.2019 срок- съгласно чл. 6.1  изтичането на едномесечния срок от получаване на документа за въвеждане в експлоатаиция, а по чл. 6.2 преди да започне дейности съгласно разрешението дружеството е следвало да представи в РИОСВ информация относно произхода на отпадъците, количеството, вида и т.н.  След като в самото НП не е посочена конкретна дата, от която започва да тече срокът за изпълнение на задължението по чл. 6 раздел III  издаденото наказателно постановление страда от съществен порок, който не може да бъде  преодолян по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Съдът приема, че при издаване на обжалваното НП от страна на АНО е допуснато съществено  процесуално нарушение, което е основание обуславящо незаконосъобразност на обжалваното НП. Разпоредбите на чл.42, т. 3 т. 4 и чл. 57, ал.1, т. 5 ЗАНН въвеждат като задължителен реквизит точното посочване на дата и място на извършване на нарушението, както и обстоятелствата при които същото е осъществено и липсата им или посочване на такива, които не кореспондират с действителната фактическа обстановка опорочават издадения АУАН и НП. Непосочване датата на нарушението също води до невъзможност да се провери дали са изтекли преклузивните срокове по чл.34 от ЗАНН, за които съдът следи служебно. В случая е налице такова нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, с което правото на защита на жалбоподателя се ограничава и прави невъзможно упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на наказателното постановление.

 С оглед посочените по-горе съображения съдът намира, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Решението на РС е валидно, допустимо и следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.222, ал.1 от АПК Административен съд – Плевен, II касационен състав:

 

 

                                                Р Е Ш И:

 

 

 

 ОСТАВЯ В СИЛА решение № 26008 от 08.10.2020 година на Районен съд – Плевен, постановено по НАХД № 1142 по описа на Районен съд Плевен за 2020 година..

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

            

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                  ЧЛЕНОВЕ: 1.       

                               

                                                                           2.