РЕШЕНИЕ
№ 67
гр. Девня, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА
при участието на секретаря И. В.
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА Административно
наказателно дело № 20213120200180 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А.М. Г., ЕГН: ********** от гр. Суворово, обл.
Варна срещу Наказателно постановление № 21-0253-000147, издадено на
05.05.2021 г. от Началника на РУ на МВР – Девня, с което на въззивника за
нарушения по чл. 174 ал. 3 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, по чл.
186 ал. 7 от ЗДвП и по чл. 157 ал. 6 от същия закон са наложени съответно
три административни наказания – глоба в размер на 2 000 лева, глоба в
размер на 20 лева и глоба в размер на 20 лева.
В жалбата се твърди, че наказателното постановление е издадено в
нарушение на материалните и процесуалните правила, че въззивникът не би
могъл да е извършил административните нарушения, за които е
санкциониран, тъй като в посочения в АУАН и НП час е бил задържан в ПУ –
Вълчи дол. Моли съда да постанови решение, с което да отмени издаденото
наказателно постановление като незаконосъобразно. Претендира разноски. В
с.з. се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител –
адвокат, който поддържа жалбата и искането за цялостна отмяна на
обжалвания акт и присъждане на съдебни разноски.
Въззиваемата страна – РУ - Девня, редовно призована, не изпраща
представител, не ангажира становище по жалбата.
Контролиращата страна – ВРП също не изпраща представител и
становище по жалбата.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, поради което се
явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по
същество, жалбата се явява основателна поради следните съображения:
Административно наказателната отговорност на въззивника е
ангажирана за три нарушения, извършени на 31.03.2021 г.в 15, 00 часа в гр.
Вълчи дол по път ТРЕТИ КЛАС №2702 срещу гробищния парк посока гр.
Суворово и изразяващи се в следното: управлява МПС с неплатен в
заканоустановения срок фиш и с изтекъл АУАН и отказва да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване на употреба на
наркотични вещества или техни аналози. В с.з. разпитаните като свидетели по
делото актосъставител и свидетел, присъствал при установяване на
нарушението потвърждават както времето, така и мястото на извършване на
описаните в АУАН нарушения.
Административно - наказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. Ето защо съдът не е обвързан нито от твърденията на
жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в
наказателното постановление /арг. чл. 84 от ЗАНН вр. чл. 14 ал. 2 от НПК и т.
7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща. Следва да се отбележи, че
актовете за установяване на административно нарушение нямат обвързваща
доказателствена сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано.
Съгласно чл. 18 ал. 1 от ЗА, установяването на нарушенията, издаването на
наказателните постановления и обжалването им става по реда на ЗАНН. А чл.
84 от ЗАНН препраща към разпоредбите на НПК относно правилата за
производството по разглеждане на жалбите. Съгласно чл. 14 ал. 2 от НПК
нарушителят се счита за невиновен до доказване на противното по безспорен
начин. Съгласно ППВС № 10/1973 г., което е задължително за съдилищата,
"отразените в акта фактически констатации не се считат за установени до
доказване на противното". Т. е. акта за установяване на административно
нарушение няма обвързваща доказателствена сила. Това означава, че
административно наказващият орган, следва в административно
наказателното производство да докаже по безспорен начин, с допустими от
закона доказателства, че претендираното нарушение е извършено от
посочения като нарушител и че същия го е извършил виновно. Ако
административно наказващият орган не докаже твърдяните от него факти по
безспорен начин, то наказателното постановление ще бъде
2
незаконосъобразно и ще следва да бъде отменено.
Императивното изискване на чл. 42 т. 4 и 57 ал.1 т.5 от ЗАНН е да
бъдат посочени всички съставомерни елементи на деянието и
обстоятелствата, при които е извършено по начин, даващ възможност да се
индивидуализира административното нарушение. Чрез конкретизацията и
индивидуализацията на административното нарушение се обезпечава правото
на защита на привлеченото към административнонаказателна отговорност
лице. АУАН има обвинителна функция и именно отразените в него
констатации очертават рамките, в които се развива административно
наказателното производство, респ. се осъществява преценката на наказващия
орган относно това налице ли е нарушение, извършено ли е то от посоченото
като нарушител лице, осъществено ли е виновно. От обективна страна
административното нарушение се характеризира с дата и час, респ. период на
осъществяването си. Посочването на този факт относно обективната страна на
административното нарушение е от значение за защита на административно
наказания субект, който има право да научи всички установени елементи от
вмененото му нарушение, за да организира защитата си. Има значение и за
съдебната проверка с оглед законосъобразността на акта, с който е наложено
наказанието и наличието на доказване на всеки един от елементите
/обективна и субективна страна/ на твърдяното нарушение. Часът на
нарушението е част от главния факт в административно наказателното
производство и се включва в предмета на доказване по делото, тъй като е
моментът, който законът свързва с възникване отговорността на дееца. Часът
на извършеното нарушение освен, че е елемент от обективната му страна,
очертава и предмета на доказване, респ. фактическите обстоятелства, срещу
които наказаният следва да се защитава. Действително нормата на чл. 57 ал. 1
т. 5 от ЗАНН не вменява изрично задължение за посочване на час, но предвид
характера на нарушенията, свързани с управление на МПС, посочването на
точния час на извършването им е от съществено значение за
съставомерността на деянието.
Установи се в конкретния случай, че в АУАН и в НП като дата и час
на извършване на описаните в тях три нарушения са посочени 31.03.2021 г.
15, 00 часа. Часа на извършване на нарушенията се потвърждава и от
показанията на актосъставителя, депозирани в открито с.з. В същото време от
страна на защитата се представя заверен препис от заповед за задържане на
лице, съставена от свид. В. С. С., от която е видно, че въззивникът е бил
задържан за срок от 24 часа в У на МВР – Вълчи дол в 14, 00 часа на
31.03.2021 г., като в 16, 30 часа на същата дата е бил освободен. При това
следва да се приеме за безспорно установено, че на часа, посочен в АУАН и в
НП като час на извършеното нарушение, въззивникът се е намирал в
полицейския участък в гр. Вълчи дол, при което не би могъл да е извършил
нарушенията описани в двата акта на път ТРЕТИ КЛАС №2702 /срещу
гробищния парк в гр. Вълчи дол/, както се твърди в АУАН и НП и както
заявиха в с.з. разпитаните по делото свидетели.
3
С оглед гореизложеното съдът приема, че с представеното от
защитата писмено доказателство се опровергава съдържанието на изложените
в АУАН фактически обстоятелства относно часа на извършване на
нарушенията, който, както бе споменато по – горе е съществен обективен
признак от състава на административното обвинение.
Изложените по- горе аргументи обосновават в достатъчна степен
крайния извод на решаващия съд за отмяна на издадения санкционен акт.
При така описаното нарушение и в двата акта /АУАН и НП/ за съда
не стои възможността да обсъди спора по същество, доколкото в посочения в
тях час описаните нарушения няма как да са били извършени от въззивника,
който по същото време е бил задържан в У на МВР – Вълчи дол.
Предвид изхода на делото претенцията на въззивника за
възстановяване на направените по делото разноски се явява основателна.
Същите следва да се присъдят в тежест на ответната страна – Дирекция
„Инспекция по труда” - Варна. Досежно размера им се представят
доказателства за реално извършени такива от въззивника в размер на 400 лева
за адвокатско възнаграждение.
Водим от изложените съображения съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0253-000147, издадено
на 05.05.2021 г. от Началника на РУ на МВР – Девня, с което на А.М. Г., ЕГН:
********** за нарушение по чл. 174 ал. 3 от Закона за движение по пътищата
/ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000 лева,
за нарушение по чл. 186 ал. 7 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 20 лева и за нарушение по чл. 157 ал. 6 от същия
закон е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева.
ОСЪЖДА РУ на МВР – Девня ДА ЗАПЛАТИ на А.М. Г., ЕГН:
********** сумата от 400 лева /четиристотин лв., 00 ст./ направени по делото
разноски, на основание чл. 63д ал. 1 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
Варна в 14 - дневен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
4