Р
Е Ш Е Н И Е
гр. Добрич, 17.01.2022год.
ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско
отделение, шести състав в открито съдебно заседание на двадесети декември през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНЯ ДЖЕНКОВА
При
участието на секретаря КАЛИНКА МИХАЙЛОВА,
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 3878 по описа на съда за 2020 на ДРС, констатира
следното:
Постъпила е искова молба от Държавата, чрез министъра на земеделието, храните и горите Д.Ж.Т., ***, с която срещу А.В.А. ЕГН ********** ***, е предявен установителен иск за постановяване на решение, по силата на
което да се признае в отношенията на страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 10 408,31 (десет хиляди четиристотин и осем лева и тридесет и една
стотинки) лв., представляваща лихва в размер на 0,3 %, начислена за всеки просрочен
ден върху заплатената със забава II вноска за стопанската 2019/2020 г. в размер
на 26 643,07 лв., дължима към 31.01.2020 г., за която е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 2046/2020г. по описа на РС Добрич.
С
исковата молба се претенидрат разноските в заповедното и в установителното
производство.
ТВЪРДЕНИЯ В
ИСКОВАТА МОЛБА:
Страните са сключили Договор за аренда № ТА-19/20-1-36/04.09.2019 г.,
вписан под акт № 155, том II, вх. № 1715/12.09.2019 г. в Служба по вписвания,
гр. Т.,
По силата на договора, на ответника е предоставена за временно възмездно
ползване земеделска земя от държавния поземлен фонд (ДПФ) в размер на общо
437,666 дка в землището на с. Г.***. Земите са предадени съгласно
протокол-опис, подписан от страните и представляващ неразделна част от
договора.
Съгласно т. 5.1 от договора арендаторът се задължава да заплаща за
предоставения имот годишно арендно плащане в размер на 54 708,25 лв. за всяка
стопанска година, като в т. 5.3 от договора се конкретизират начина и сроковете
за внасяне на арендното плащане, както следва: първа вноска в размер на 50 % от
уговореното плащане при сключване на договора и в началото на всяка следваща
стопанска година, но не по-късно от 01 октомври, а останалите 50 % са с падеж
31.01 на текущата стопанска година.
Договорът е сключен за срок от пет стопански години.
При сключване на
договора, след приспадане на основание чл. 47, ал. 1 от ППЗСПЗЗ на внесения
депозит за участие в търга (5 339,53 лв.), арендаторът е заплатил 21 303,54
лв., представляващи I вноска за стопанската 2019/2020 г., формирана съобразно
т. 5.2 от договора.
Втората вноска за стопанската
2019/2020 г. в размер на 26 643,07 лв. (1/2 от определената съгласно т. 5.2
вноска), дължима към 31.01.2020 г., е заплатена на части със забава, като са
начислени съответните лихви, както следва:
-20 000,00 лв., заплатени на
28.05.2020 г. и лихва 7 080,00 лв. за периода 01.02.2020 - 28.05.2020 г.;
-6 643,07 лв., заплатени на 16.07.2020
г. и лихва 3 328,31 лв. за периода 01.02.2020 - 16.07.2020 г.
Общата сума на непогасените лихви
възлиза на 10 408,31 (десет хиляди четиристотин и осем лева и тридесет и една
стотинки) лв., дължими по сметка на Министерството на земеделието, храните и
горите (МЗХГ). Същите са начислени и дължими съобразно т. 30 от договора.
Съгласно тази клауза, при неизпълнение на арендното плащане в договорения срок,
арендаторът дължи обезщетение в размер на 0,3% върху дължимата сума за всеки
просрочен ден, до окончателното й изплащане.
На основание чл. 417 ГПК, е издадена Заповед № 851/24.08.2020 г. и Изпълнителен лист №
226/24.08.2020г., по ЧГД 20203230102046/2020 по описа на PC, гр. Добрич.
Образувано е изпълнително дело 20207370400939/2020 при ЧСИ Л. Т..
В конкретния случай, в качеството си на участник в тръжната процедура,
длъжникът е подал такава декларация по образец, утвърден със Заповед № РД
46-161/ 21.03.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът
подава отговор, с който оспорва иска като недопустим и неоснователен.
Недопустимостта се обосновава с липсата
на идентичност между вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение и
вземането, за което се претендира да бъде установено в установителното
производство. Заповедта за изпълнение била издадена за сума, представляваща
обезщетение за забава /лихва/, а в установителното производство се претендира
за установяване вземание
за лихви, които представляват различни
вземания по своята правна природа. Размерът на сумите също се разминавал.
Искът се оспорва по основателност, като се правят
следните възражения:
- по
изп. д. № 939 / 2020 г. на ЧСИ Л. Т. ответникът
заплатил сумата от 25 559, 90 лв., представляваща сбора на 2 123,30 лв. и 23 436, 60
лв., представляващи 20 на сто от вземанията по предявените срещу ответника изпълнителни листи по
ч. гр. д. № 2046 / 2020 г. (на обща стойност 10 616, 48 лв) и по ч. гр. д. №
2047 / 2020 г. (на обща стойност 117 182, 87 лв.), издадени от Районен съд -
Добрич. Въпросът бил
относим, доколкото установява кога е
извършено плащането,макар и към ЧСИ .
-
Видно от съдържанието на договора в него няма задължение да за заплащане на втората вноска до 31. 01. 2020г. За
втората вноска няма уговорен падеж, а само издаване на Запис на заповед в размер на останалите 50 % от
дължимата арендна вноска, с падеж 31. 01. на текущата стопанска година . При тълкуването с разпоредбата на чл. 5.3 се налага извод, че втората вноска е дължима до 01. Октомври на следващата
стопанска година.
-В
условие на евентуалност на изложеното, ако съдът приеме, че
т. нар. „втора вноска“ е дължима към 31. 01. на текущата стопанска година, т.е. към 31. 01. 2019 г., то искането за лихви, за което ищецът твърди че произтича от чл. 30 на договора не
съответства на разпоредбата на чл. 30 от договора. В нея е записано, че ищецът
има право на обезщетение, а
такова не е поискано. Лихвата в българското гражданско право има най-различна
функция, тя може да има възнаградителна, обезщетителна и др., но във всички
случаи има разлика между обезщетение и лихва. Дори
да се приеме,
че в текста на чл. 30 се касае за мораторна лихва, която се припокрива с
обезщетението, то ние считаме че така уговореното обезещетение има характера на
неустойка, респ. чл. 30 съдържа неустоечна клауза. В тази връзка се прави
изрично възражение, че мораторната
неустойка надвишава действителното претърпените вреди, които са в размер на законната лихва за забава. Клаузата
за неустойка е недействителна за размера над законната лихва. Законната лихва
за забава върху сумата от 26643, 07 лв. за периода 01. 02. 2020 г. - 16. 07.
2020 г. с отчитане на частичните плащания е 1 332, 15 лв
-С
приемането на Закон за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. в чл. 6 се предвиди,
че до отмяната на извънредното положение не се прилагат
последиците от забава за плащане на задължения на частноправни субекти, включително
лихви и неустойки за забава, както и непаричните последици като предсрочна
изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи
Районният
съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните,
намира за установено от фактическа
страна следното:
Съгласно
представения по делото Договор за аренда №
ТА-19/20-1-36 от 04.09.2019г.,
страните са обвързани с облигационна връзка за срок от 5/пет/години, с предмет
временно възмездно ползване на земеделска земя от
Държавния поземлен фонд в размер на общо 437.666 дка в землището на с. Главанци,
общ.Т., област Добрич, считано от 2019/2020 стопанска година.
Съгласно чл.5.1 от договора е уговорено годишно арендно плащане в размер на 54738,25 лв., от които за първата
стопанска година, на основание чл. 5.2
от договора, от ответника е дължимо за общо 426.289 дка
арендно плащане в размер на 53 286.14 лв, платимо
чрез две вноски всяка от които в размер на 26643.07 лв. с падежи
за първа
вноска при сключване на договора.
Съгласно т.5.3.2
арендатора следва да представи запис на заповед за втората вноска,
представляваща 50% от годишната рента, с падеж 31.01. на текущата стопанска
година.
В чл.30 от Договора
страните са се съгласили , че при забавено изпълнение на задължението за
арендно плащане, арендаторът дължи обезщетение в размер на 0,3% върху дължимата
сума за всеки просрочен ден, до окончателното и изплащане.
От приложено на л. 31 и
32 по делото извлечение от счетоводните записвания на ищеца, се установява, че
от ответника е платено дължимото арендно плащане за 2019/2020г. в пълен размер
от 53 286.14 лв., в т.ч.
-
26643.07 лв. - първа
вноска :
•
депозит в размер на
5339.53лв.;
•
на 04.09.2019 г.
в размер на 21303.54 лв.;
-
26643.07
лв. - втора вноска:
•
на 28.05.2020
г. в размер на 20 000 лв.;
•
на
16.07.2020 г. в размер на 6643.07 лв.;
На основание чл.
417 ГПК, по искане на Министъра на земеделието храните и горите е издадено
Разпореждане №8858/2.08.2020г. и Заповед №851/24.08.2020г., както и
Изпълнителен лист № 226/24.08.2020г., по ЧГД 20203230102046/2020 по описа на PC
Добрич, както следва:
за сумата 10408,31лева
/десет хиляди четиристотин и осем лева и 31 ст./, от която обезщетение за
забава в размер на 7080,00 лева за периода 01.02.2020г.- 28.05.2020г.,
начислено върху платени със забава 20 000.00 лева, представляваща дължима към
31.01.2020г. втора вноска за стопанската 2019/2020г. и 3328,31 лева обезщетение
за забава, начислено за периода от 01.02.2020г. до 16.07.2020г. върху сумата от
6 643.07 лева, заплатена със забава втора вноска за стопанската 2019г./ 2020 г.
,дължима към 31.01.2020 г.
Съгласно съдебното разпореждане и разясненията в самата заповед,
задълженията са основани на клаузата на чл.30 от договора за аренда.
Образувано е изпълнително дело
20207370400939/2020 при ЧСИ Л. Т.. Съгласно
приложеното на л.81 съобщение от ЧСИ Л.Т., по образувано по нейния опис изпълнително
дело е постъпили чрез запор от банкова сметка ***,98лв., която е разпределена
за погасяване на съдебно-изпълнителни разноски.
По делото е допусната
съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните. Вещото лице изчислява
размера на процесното задължение в два варианта- съгласно договора и втори
вариант, при съобразяване разпоредбите на Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение.
Вещото лице дава
следното заключение:
Първи, вариант - Съобразявайки се с разпоредбите на чл.6 от Закона за мерките и
Действията по време на извънредното положение, задължението на А.В.А. за забава
в плащането на втора вноска от аренДно възнаграждение За стопанската 2019/2020
г. е в размер общо 8250.20 лв./таблица 1/, от които
:
-
5460.00 лв., изчислени върху сумата от
20 000,00 лв., като част от втора вноска , в т.ч. 2460 лв. за времето от
01.02.2020 г. до 12.03.2020 год. и 3000 лв. за времето
от 09.04.2020 г. до 28.05.2020 год.
-
2790,20 лв. изчислени върху сумата от 6643.07 лв., като част от втора вноска
в т.ч. 817,13 лв. за: времето от 01.02.2020 г. до 12.03.2020 год. и
1973.07 лв. за времето от 09.04,2020 г. до 16.07.2020 год.
Втори, вариант : Без съобразяване със Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, задължението на А.В.А. за забава в плаването на втора
вноска от арендно възнаграждение за стопанската 2019/2020 г. е в размер общо
10408.31 лв./таблица 2/, от които
-
7080.00
лв. изчислени Върху сумата от 20
000,00 лв. като част от втора вноска
- за 118 дни за времето от 01.02.2020 г. до 28.05.2020 год.
-
3328.13 лв.
изчислени върху сумата от 6643.07 лв., като част от втора вноска- за 167 дни,
за времето от 01.02.2020 г. до 16.07.2020 год.
При така изложената фактическа обстановка
и събрани доказателства съдът приема следното от правна страна:
Искът е предявен по реда на чл.422 от ГПК. Отношенията
между страните почиват на договорно основание. Обвързва ги договор за аренда,
като в чл.30 от договора при
неизпълнение на арендното плащане в договорения срок, арендаторът дължи
обезщетение в размер на 0,3% върху дължимата сума за всеки просрочен ден, до
окончателното й изплащане.
Искът е допустим, доколкото срещу ответника е издадена заповед за
незабавно изпълнение и в законовия срок по чл.414 от ГПК длъжникът е оспорил
вземането по издадената заповед за изпълнение.
Договорът
за аренда, сключен между страните, не обективира търговска сделка, поради което
спрямо него не са приложими разпоредбите на ТЗ.
За
да бъде търговска една сделка, съгласно разпоредбата на чл. 286 ал. 1 от ТЗ, е
необходимо тя да е сключена от търговец и да е свързана с упражняваното от него
занятие.
Ответникът
е сключил процесния договор в качеството си на физическо лице, а не на търговец
или земеделски производител, който в определен смисъл се приравнява на него
/няма никакви индиции да е бил регистриран като такъв/, а държавата, в лицето
на МЗХ /чрез съответната си местна структура/, също не може да се приеме за
търговец по смисъла на ТЗ, нито пък предметът на договора е негово “занятие”.
Настоящата
сделка не попада и в никоя от хипотезите на чл. 1 ал. 1 от ТЗ, поради което не
е търговска и според дефиницията на ал. 2 на чл. 286 от ТЗ.
Тъй
като не се касае за осъществяване на държавно-властнически функции, а за
облигационна връзка между равнопоставени субекти, ако другата страна по
договора е търговец и сделката е свързана с дейността му, спрямо нея и МЗХГ ще
се прилагат разпоредбите на ТЗ, а ако другата страна е физическо лице,
отношенията между нея и МЗХГ ще се регулират по правилата на ЗЗД.
Така, в случая,
освен специалните норми на Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/, относно
спорните въпроси, възникнали във връзка с действието, изпълнението и
отговорността при неизпълнение на договора за аренда от 04.09.2019г.,
приложение намират разпоредбите на ЗЗД.
По принцип ответната страна не оспорва
размера и момента на извършените арендни плащания
за стопанската 2019/2020година. Тълкуването на договорните клаузи в тяхната
цялост и взаимосвързаност, както и клаузата на т. 5.3.2, оборват изцяло възражението на ответника, че
липсва срок за заплащане на втората арендна вноска. Напротив, нейния падеж
настъпва на 31.01. на текущата стопанска година. Изискването за издаване на ценна книга с
падеж тази дата безусловно доказва нейната изискуемост при настъпването и. Изплащайки
на 28.05.2020г. сума в размер на 20 000 лв., арендатора е изпаднал в забва, както и изплащайки на 16.07.2020 г. остатъка
в размер на 6643.07 лв.
Анализът
на текста на чл. 30 от договора води до извод, че между страните е уговорена
мораторна неустойка за забава, определена в процент от забавеното вземане. Правопораждащият фактически състав на
вземането за неустойка включва: наличие на договорна клауза за неустойка и
виновно неизпълнение на задължението, за което тя е уговорена. В настоящия
случай са налице и двете предпоставки - договорена клауза за неустойка при
забавено плащане на арендната цена и виновно неизпълнение от ответника на това
задължението.
Ответникът прави възражение, че клаузата
за неустойка е недействителна за размера над законната лихва, като изчислява,
че законната лихва за забава върху сумата от 26643, 07 лв. за периода 01. 02.
2020 г. - 16. 07. 2020 г. с отчитане на частичните плащания е 1 332, 15 лв.
Това твърдение съдът приема като възражение за прекомерност.
Целта на неустойката като предварително
договорена отговорност на страните е да действа като обезпечение на
изпълнението, както и да послужи като обезщетение за вредите, които биха
настъпили от виновно неизпълнение. Безспорно е, че наред с обезпечителната и
обезщетителната, неустойката има и наказателна функция спрямо недобросъвестното
поведение на длъжника, поради което и за да породи своята санкционен ефект,
неустойката не следва просто да се редуцира до размера на претърпените вреди.
Преценката за прекомерност зависи както от размера на действитено претърпените
вреди, съотношението им спрямо размера на неустойката, цената на договора,
общоприетите критерии за справедливост при санкциониране на неизправната страна
и принципите за недопустимост на неоснователно обогатяване.
В настоящия казус вредите настъпили от
неизпълнението на длъжника се изразяват в невъзможността на ищеца да се ползва
от дължимата сума. Обичайното обещетение за забава, което се дължи в този
случай е равно на законната лихва по чл.86, ал. 1 от ЗЗД.
Уговорената в договора неустойка е в
размер на 0.3 % за всеки просрочен ден, без краен предел или без фиксиран
срок. Съгласно ТР №1/15.06.2010 г. на ВКС ОСТК, което е задължително за
съдилищата / арг.чл.130, ал.2 от ЗСВ/, не е нищожна клауза за неустойка,
уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се
начислява, тъй като това не противоречи на принципите за автономията на волята
на страните и на справедливостта, на разпоредбата на чл.9 ЗЗД и на повелителни
законови норми. В настоящия случай страните са договорили неустойка от 0.3
% върху дължимата сума за всеки просрочен ден, при годишна законна лихва за
просрочени задължения - основен лихвен процент на БНБ за периода + 10 пункта
/Постановление №72/1994 г. на МС/. Предвид естеството на задължението,
изпълнението което се обезпечава, вида на неустойката /мораторна/ и вида на
изпълнението съдът приема, че договорената неустойка е в годишен размер-109.5 %,
чийто размер надхвърля размера на законната лихва осем пъти и става средство за
неоснователно обогатяване.
Ищецът
е държавен орган в чиито правомощия се включва сключването на договори като
настоящия и получаването на съответните арендни плащания. Половината от тези
приходи са абсолютно авансови, а второто плащане се извършва до три месеца от
първото плащане – на практика още без да е изтекла стопанската година цялото арендно
плащане ще е извършено. Финансово икономически интерес на този държавен орган
не е засегнат в такава степен, щом арендното плащане се забави с няколко месеца
и щом плащането е осъществено преди да е получена престацията, преди изтичане
на стопанската година. Размерът
на неустойката за същия период съобразно визирания в чл.30 от договора начин на
изчисление е 10 408,31лв., поради което и се явява прекомерен, съставлява
около 40% от самото вземане. Все пак, като се вземе предвид обстоятелството, че
неустойката освен функцията си да обезщети забавата има и санкционен характер,
както и че се касае за държавен финансов интерес, за да се приведе в действие
санкционната функция на неустойката е достатъчно да бъде заплатен двойният
размер на мораторната лихва. При
определяне размера на дължимата сума следва да се съобразят мерките, приети
със Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение (ЗМДВИП),
с който беше регламентирано, че от датата на обявяване на извъредното положение
– 13 март 2020 г., до отмяната му, няма да се прилагат последиците от
забавеното плащане на определени задължения на частноправните субекти. Първоначално разпоредбата на чл.6 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на народното събрание от 13 март 2020г. гласеше, че до отмяната на
извънредното положение не се прилагат последиците от забава за плащане на
задължения на частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава.
Тази разпоредба действа от 13.03.2020 г. и указва, че по време на извънредното
положение лихви не текат. В тази редакция нормата действаше до 08.04.2020 г. и
се отнасяше за договорни задължения и важи както за търговски и трудови
договори така и за сделки между физически лица.
Със Закона за изменение и
допълнение на закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г.,
обнародван в брой 28 от 09.04.2020 г. на Държавен вестник, разпоредбата на чл.
6 е изменена и от 09.04.2020 г. до отмяна на извънредното положение забраната
за начисляване на лихви и неустойки върху просрочени вземания на частноправни
субекти ще се отнася само за:договори за кредит, договори за лизинг, договори
за цесия на вземания по кредитни и лизингови договори.
След 09.04.2020 г.
забраната за начисляване на лихви върху просрочени задължения не се отнася за
договори, различни от банкови кредити и лизинг, договори между физически лица,
в т.ч. и заеми, публично правни задължения на частноправни субекти -данъци,
осигуровки.
При горните правни доводи, по силата на закона, за
периода от 13.03.2020г. до 08.04.2020г. вкл., не се дължи неустойка. При това, последната следва да се изчисли
върху двете забавени вноски поотделно:
- от 20000 лв. за времето от 01.02.2020 г. до 12.03.2020 год. вкл. и за
времето от 09.04.2020 г. до 28.05.2020 год.
- от
6643.07 лв. за времето от 01.02.2020 г. до 12.03.2020 год. вкл. и за времето от
09.04.2020 г. до 16.07.2020 год.
От създадените софтуерни
продукти за изчисляване на законни лихви, настоящия състав използва този на Националната агенция за приходите (НАП), така наречения ЕПИ
калкулатор. В него са заложени размерите
на основните лихвени проценти по периоди, съответно увеличението от 10
процентни пункта. Изчисляването на дължимата сума по посочения начин, улеснява
страните и съда и спестява разходи за експерти, като не нарушава изискванията
за обоснованост на съдебния акт. Следва да бъде добавено, че страните не са възразили изрично за ползване на такъв готов
продукт от съда.
Видно от направените от съда
разпечатки от работата със софтуерния продукт, законната лихва върху вземането
от 20000лева за периода от 01.02.2020 г. до
12.03.2020 год. вкл. е в размер на 227,80лева, а за периода от 09.04.2020 г. до
28.05.2020 год. – в размер на 277,80лв. или общо в размер на 505,60лв. Законната
лихва върху вземането от 6643.07 лв., за времето от 01.02.2020 г. до 12.03.2020
год. е в размер на 75,66лв. и 182,70лв. за времето от 09.04.2020 г. до
16.07.2020 год., или в общ размер на 258,36лв.
При доводите за намаляне размера на неустойката до
двойния размер на законната лихва, следва да се приеме, че общия размер на
задължението за неустойка, съобразен със Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение възлиза на 1527,92лв., в това число:
- неустойка за забава в размер на 1011,20лева,
начислена за периода 01.02.2020г.- 12.03.2020г., и 09.04.2020 г. до 28.05.2020
год., върху платени със
забава 20 000.00 лева, представляваща дължима към 31.01.2020г. втора вноска за
стопанската 2019/2020г.
- неустойка за забава в размер на 516,72лева, начислена
за периода от 01.02.2020г. до 12.03.2020 год. и от 09.04.2020 г. до 16.07.2020 г. върху
сумата от 6 643.07 лева, заплатена със забава втора вноска за стопанската 2019г./
2020 г. ,дължима към 31.01.2020 г.
ОТНОСНО
ТАКСИ И СЪДЕБНИ РАЗНОСКИ:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят направените по делото разноски съразмерно на уважената част от иска. Ищецът
е направил разноски в размер на 208,16лева/държавна таса/ и 180лв. /за експертиза/.
С оглед частичното уважаване на иска, от общата сума му се следва сумата от 56,98лева. Освен
това, ищецът е представляван от юрисконсулт. На осн.чл.78 ал.8 от ГПК съдът
определя първоначално юрисконсултско възнаграждение в размер на 300, като с
оглед изхода от спора на ищеца следва да се компенсира сумата от 44лева.
В полза на ответната страна и на
осн.чл.78 ал.3 от ГПК следва да се
присъдят направените по делото разноски. В случая е представен договор за
правна защита с уговорена безплатна помощ. Претендира се присъждане на
минимално адвокатско възнаграждение
по реда на чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 3 от Закона за адвокатурата.
Съобразявайки разпоредбата на чл. 8, ал.3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения съдът определя адвокатско
възнаграждение на ответника в размер на 842лева. Съразмерно на отхвърлената
част от иска, в полза на ответната страна следва да се присъди адвокатско
възнаграждение в размер на 718,40лева.
На
редуциране подлежат и разноските, присъдени в заповедното производство
съразмерно изхода в установителното производство, а именно до сумата от
30,55лв. държавна такса.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че А.В.А.
ЕГН ********** *** дължи на Държавата, чрез министъра на земеделието,
храните и горите, ***, за която е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д.№ 2046/2020г. по описа на РС Добрич, а именно: 1527,92лв.,
неустойка по Договор за аренда №
ТА-19/20-1-36/04.09.2019 г., вписан под акт № 155, том II, вх. №
1715/12.09.2019 г. в Служба по вписвания, гр. Т., в това число:
- неустойка за забава в размер на 1011,20лева,
начислена за периода 01.02.2020г.- 12.03.2020г., и 09.04.2020 г. до 28.05.2020
год., върху платени със
забава 20 000.00 лева, представляваща дължима към 31.01.2020г. втора вноска за
стопанската 2019/2020г.
- неустойка за забава в размер на 516,72лева,
начислена за периода от 01.02.2020г. до 12.03.2020 год. и от 09.04.2020 г. до 16.07.2020 г.
върху сумата от 6 643.07 лева, заплатена със забава втора вноска за стопанската
2019г./ 2020 г. ,дължима към 31.01.2020 г.
ОСЪЖДА А.В.А. ЕГН ********** ***, да заплати на Държавата, чрез министъра на земеделието,
храните и горите, ***,сторените в установителното производство
съдебни разноски съразмерно уважената част от иска в размер на 56,98лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 44лева, както и сторените в
заповедното производство по ч.гр.д№ 2046/2020г. по описа на РС Добрич разноски
за държавна такса в размер на 30,55лв.
ОСЪЖДА Държавата, чрез министъра на земеделието,
храните и горите, *** да заплати на А.В.А. ЕГН ********** разноски за адвокат в
размер на 718,40лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич
в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:..........................