Р Е Ш Е Н И Е
№….........../28.10.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и осми септември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
административно дело № 2229 по описа на съда за 2020
година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано след като с решение
№ 187/*** г. по к.д. № 2757/*** г. по описа на Административен съд – Варна е
обезсилено решение № 2635/13.06.*** г. по гр.д. № 17040/*** г. по описа на
Районен съд – Варна и делото е върнато за разглеждане от друг състав със
задължителни указания по прилагане на процесуалния закон.
Предмет на разглеждане е жалба, подадена от Й.И.Й., ЕГН **********,
срещу заповед № Г-ПР-177/01.10.*** г. на кмета на район „Аспарухово“ при Община
Варна, с която е извършена оценка на подобренията на част от имот планоснимачен
№ ** по КП към ПНИ, за местност „Боровец север", землище „Галата“,
попадащи в новообразуван имот с № *** по ПНИ, при граници: имоти № ** ** и път,
целият с площ от 4067 кв.м., в размер на 190 лева, подлежащи на заплащане от
реституираните собственици - наследниците на Е. Н. СТ..
Жалбоподателят
оспорва извършената експертна оценка, одобрена с обжалвания административен
акт, с твърдения същата да не отговаря на стойността, вида и броя на
извършените подобрения в имота. По-конкретно посочва, че в оценката не са
включени част от насажденията в имота, подлежащи на заплащане, а именно: 5 бр.
череши, 5 бр. сливи, 15 бр. лешника, 7 бр. ореха и 2 бр. смокини, както и други
трайни подобрения. Отделно твърди, че не е определена и точната възраст на
дърветата.
По изложените
съображения счита обжалваната заповед за незаконосъобразна и моли за нейната
отмяна.
В открито съдебно
заседание жалбоподателят, чрез процесуалния му представител адв. К.К., поддържа
депозираната жалба. Излага подробни правни аргументи в депозирана по делото
писмена защита.
Ответникът – кмет на Район „Аспарухово“ при Община Варна, чрез процесуалния
му представител ст. юрк. Мартин Ковачев, излага становище за неоснователност на
жалбата. Счита, че засадените в имота след 01.03.1991 г. трайни насаждения не
представляват подлежащи на заплащане подобрения, а установената по делото
стойност на извършените до тази дата подобрения
се различава от одобрената с оспорваната заповед оценка с минимална
разлика, която не може да обоснове извод за незаконосъобразност на
административния акт. По изложените съображения моли за отхвърляне на жалбата и
претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна А.Г.Г., чрез процесуалния му представител адв. В.П.,
депозира отговор на жалбата, в който излага становище за нейната неоснователност.
Поддържа, че жалбоподателят има право на обезщетение за подобренията в
новобразувания имот, извършени до 01.03.1991 г., като се позовава на § 4в във
вр. с §4, ал. 1 и §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и съдебна практика на ВКС по приложение
на посочените разпоредби. Отделно намира, че не са налице твърдените пропуски в
оценката на подобренията, въз основа на която е издадена оспорваната заповед.
Аналогични доводи навежда и в представената по делото писмена защита.
Останалите конституирани заинтересовани
лица Н.А.Б., Н.П.Б., Д.Г.Ц., М.Д.Н., Х.Х.Н., Е.Р.Н., И.Л.Н., Л.Л.Н.,
Д.А.И., И.А.Е., А.Г.Б., Н.Д.К., М.Н.Д., Е.Н.Д., Д.Н.Д., С.Н.Д. и К.Н.Д. не са
депозирали отговор на жалбата в указания за това срок.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
От представеното решение № 505/15.05.*** г. на ПК-Варна (л. 11) се установява, че на наследниците
на Е. Н. СТ. е признато и възстановено правото на собственост в съществуващи
(възстановими) стари реални граници на описаните в заповедта имоти, сред които
и нива с площ 5,114 дка, шеста категория, находяща се в терен по § 4 от ЗСПЗЗ
на кв. „Галата“, местността „Т.т.“, представляваща част от имот № ** по плана на стари имотни граници на м. „Боровец-север“
от *** г., обхващащ следните планоснимачни
номера или части от тях: 622 (1.240 дка), 623 (1.173 дка), 624 (1.195 дка), **
(0.981 дка) и 642 (0.525 дка).
Въз основа на посоченото решение на ПК-Варна и влезлия в сила ПНИ на м-ст
„Боровец север“, землище на кв. „Галата“, общ. Варна, одобрен със заповед №
РД-12-7706-313/*** г. на Областния
управител на Варненска област, на основание § 4к, ал.7 от ПЗР ЗСПЗЗ е издадена
заповед № Г-ПР-73/02.05.*** г. на Кмета на район „Аспарухово” при Община Варна
(л. 32), поправена по реда на чл. 62, ал. 1 АПК с последваща негова заповед №
Г-ПР-105/04.06.*** г. (л. 34), съгласно които заповеди е наредено да бъде възстановено
правото на собственост, при условията на § 4б, ал. 1 от ПЗР ЗСПЗЗ, на
наследниците на Е. Н. СТ.: А.Г.Г., Н.А.Б., Н.П.Б., Д.Г.Ц., М.Д.Н., Хрисим Х.Н.,
Галина Е.ова Колева, Е.Р.Н., И.Л.Н., Л.Л.Н., А.И. Е.ов и А.Г.Б., върху
новообразуван поземлен имот с идентификационен № *** по ПНИ на местност „Боровец
север“, кадастрален район 401, идентичен на имот с идентификатор ***.5401.*** по Кадастрална карта, за площ от 3971 квадратни
метра идеална част от 4067 квадратни метра, при граници имоти с
идентификационни номера: ** ** и ***-път.
Не е спорно по делото, а същото се установява и от
приложения разписен лист (л. 35), че на Й.И.Й. (настоящ жалбоподател) е било
предоставено правото на ползване върху имот с планоснимачен № **, част от който
попада в НИ № ***.
Въз основа на заявление с рег. № АУ069382АС/16.07.*** г.,
подадено от А.Г.Г., в качеството му на наследник на Е. Н. СТ. (л. 10), е
издадена оспорваната заповед № Г-ПР-177/01.10.*** г. на кмета на район
„Аспарухово“ при Община Варна (л. 7), на основание § 4л и § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ
във вр. § 31 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и заповед № 0263/*** г. на кмета на Община Варна за предоставяне на
правомощия на кметовете на райони по § 31, ал. 3 от ПЗР на ППЗСПЗЗ за
ободряване на оценки на подобрения.
Със същата е одобрена оценката на лицензирания оценител инж.
Йо. Ат.за извършените подобрения в частта от поземлен имот с
планоснимачен № ** по кадастрален и помощен план към ПНИ за местност „Боровец
север“, землище на квартал „Галата“, община Варна, попадащ в новообразуван имот
№ *** с обща площ 4067 кв.м по ПНИ, кадастрален район 401, собствеността върху
който е възстановена на наследниците на Е. Н. СТ. с решение № 505/15.05.1998 г.
на ПК-Варна и заповед № Г-ПР-73/02.05.*** г. на кмета на район „Аспарухово” при
Община Варна, при общ размер на подобренията от 190 лв. В заповедта е отразено,
че бивш ползвател на имота по § 4 от ПЗР
на ЗСПЗЗ е Й.И.Й..
Видно от приложеното известие за доставяне (л. 46),
заповедта е връчена на Й.И.Й. на 18.10.*** г., като жалбата, по която е
образувано настоящото дело, е подадена на 24.10.*** г.
От приетото и неоспорено от страните заключение на
допуснатата по делото съдебно – техническа експертиза (л. 136 и сл.) се установява,
че в частта от ПИ с пл. № **, попадаща в НИ № ***, са налице трайни насаждения
със следния вид, брой, възраст и обща стойност, а именно: 1 бр. орех на възраст
30 г. и стойност 194,23 лв., 1 бр. орех на възраст 20 г. и стойност 287,13 лв.,
2 бр. слива на възраст 12 г. и стойност 126,52 лв., 1 бр. орех на възраст 25 г.
и стойност 240,73 лв., 6 бр. орех на възраст 4 г. и стойност 123,48 лв., 4 бр.
слива на възраст 15 г. и стойност 165,20 лв., 2 бр. череша на възраст 4 г. и
стойност 52,46 лв., 3 бр. череша на възраст 23 г. и стойност 152,40 лв., 2 бр.
слива на възраст 25 г. и стойност 9,40 лв., 11 бр. люляк на възраст над 5 г. и
стойност 44 лв., 15 бр. лешник храст на възраст 15 г. и стойност 109,35 лв. и 1
бр. смокиня на възраст 10 г. и стойност 86,55 лв. Общата стойност на така
описаните насаждения вещото лице определя в размер на 1591,45 лв.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена пред родово и местно компетентен съд, от процесуално
легитимирано лице по § 4л от ПЗР на ЗСПЗЗ – ползвател на земя по § 4б, срещу
подлежащ на съдебен контрол индивидуален административен акт и в преклузивния
срок по чл.149, ал.1 АПК, поради което същата е процесуално допустима.
Според чл. 168, ал. 1 АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните
доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт
на всички основания по чл. 146.
След извършената служебната проверка настоящият съдебен
състав констатира, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в
кръга на правомощията му, при спазване на административнопроизводствените
правила и в изискуемата от закона форма, вкл. съдържа минимално необходимите
съгласно чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, поради което не е налице процесуално
основание по смисъла на чл. 146, т. 1-3 АПК за отмяна на административния акт.
По отношение на неговото съответствие с материалноправни
разпоредби (чл. 146, т. 4 АПК), съдът намира следното:
Страните не спорят, а и от приобщените писмени доказателствени средства се
установява, че административното производство е образувано по заявление,
подадено от един от наследниците на Е. Н. СТ., на които съгласно решение на ПК-
Варна от 1998 г. и заповед по § 4к, ал.7 от ПЗР ЗСПЗЗ е възстановено правото на
собственост, при условията на § 4б, ал. 1 от ПЗР ЗСПЗЗ, върху поземлен имот,
част от който попада в НИ № *** съгласно влязъл в сила ПНИ. Безспорно е още, че
за същия поземлен имот в полза на жалбоподателя Й.И.Й. е било учредено право на
ползване по § 4 от ПЗР ЗСПЗЗ, както и че в имота са извършени трайни
насаждения.
Според § 4в от ПЗР
на ЗСПЗЗ лицата, извършили подобрения в имотите, подлежащи на
връщане, имат правата по чл. 72 ЗС.
Според чл. 72, ал. 1 ЗС добросъвестният владелец може
да иска за подобренията, които е направил, сумата, с която се е увеличила
стойността на вещта вследствие на тези подобрения, като това увеличение се
определя към деня на постановяване съдебното решение. Съгласно
задължителните указания, дадени в ППВС 6/1974 г., подобрение на един имот е
налице, когато вложеният труд, средства и материали са довели до увеличаване на
стойността му, като критерият, по който следва да се определи дали е налице
подлежащо на заплащане подобрение, е трайното му прикрепване към земята, доколкото
само в този случай увеличаването на стойността на имота е трайно.
В разпоредбата на § 4л от ПЗР
на ЗСПЗЗ е указан компетентният орган и срокът, в който се извършва
оценката на земите, сградите и подобренията, като по отношение на условията и реда за оценяването нормата препраща към
ППЗСПЗЗ. Съобразно § 31, ал. 2, т. 3
от ПЗР на ППЗСПЗЗ, в случаите по § 4в от ПРЗ на ЗСПЗЗ оценката на подобренията
върху подлежащите на възстановяване имоти се извършва по пазарни цени от
техническата служба на общината. Оценката се одобрява със заповед на кмета на общината или
на упълномощено от него длъжностно лице. Няма пречка оценката
да се изготви от лицензиран експерт-оценител, след което да се приеме и
съгласува от общинската техническа служба. Такъв именно е и настоящият случай.
За оценката на трайните
насаждения, които безспорно представляват подобрения в имота, съдът кредитира изцяло,
като компетентно изготвено и правилно, заключението на приетата съдебно-техническа
(оценителна) експертиза, според което стойността на подобренията възлиза в общ
размер на 1591,45 лв. Тази сума е определена по предвидения в § 31, ал. 2, т. 3
от ПЗР на ППЗСПЗЗ ред и включва всички обективно съществуващи към момента на издаване на оспорваната заповед през *** г. трайни
насаждения в изследваната идеална част от новообразувания имот, възстановена на
наследниците на предишния собственик.
Съдът не споделя доводите на ответната страна,
както и заинтересованата такава, според които не подлежат на оценяване
подобренията, извършени след 01.03.1991 г., когато е прекратено правото на
ползване по силата на закона. Вземането на бившия ползвател по § 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ за тези подобрения не е обусловено от притежаваните от него права върху
имота, а следва от изричната бланкетна норма на § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ, която го
приравнява на добросъвестен владелец по смисъла на чл. 72 ЗС (без да има
качествата на такъв по смисъла на вещното право), за да избегне неоснователното
обогатяване на наследниците на реституирания собственик за негова сметка.
Аргумент в тази насока е и обстоятелството, че нормата на § 4в от ПЗР на ЗСПЗЗ е
приета значително след като е разпоредено прекратяване на правото на ползване
по силата на законовата норма на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В приложимата специална
нормативна уредба, регламентирана в ЗСПЗЗ
и Правилника за неговото прилагане, не се съдържат други критерии за оценка на
подобренията в подлежащите на връщане имоти, поради което, при установения факт
на обективно съществуване на трайните насаждения в имота към посочения
релевантен момент, стойността им се равнява на пазарната тяхна цена, определена
в експертното заключение.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че оспорената
заповед е незаконосъобразна в частта относно размера на определеното
обезщетение, което налага изменение на оспорения акт чрез увеличаване на
оценката от 190 лв. на 1591,45 лв.
По разноските:
С оглед изхода
на спора и своевременно
направеното искане, на основание
чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъди разноски в
общ размер на 1430 лв., от които 600 лв. за адвокатско възнаграждение и 200 лв.
за депозит за вещо лице, заплатени при първото разглеждане на делото пред ВРС, 600 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение по адм. д. № 2757/*** г. и 30 лв. за заплатен в
настоящото производство депозит за изслушване на вещо лице.
Разноски на останалите страни
не се следват.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ заповед № Г-ПР-177/01.10.*** г. на кмета на район „Аспарухово“ при Община Варна,
с която е извършена оценка на подобренията на част от имот планоснимачен № **
по КП към ПНИ, за местност „Боровец север", землище „Галата“, попадащи в
новообразуван имот с № *** по ПНИ, при граници: имоти № ** ** и път, целият с
площ от 4067 кв.м, който е
възстановен на наследниците на Е. Н. СТ., с бивш ползвател на имота по § 4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ – Й.И.Й., като УВЕЛИЧАВА
ОЦЕНКАТА от 190 лв. (сто и
деветдесет лева) на 1591,45 лв. (хиляда петстотин деветдесет и един
лева и четиридесет и пет стотинки);
ОСЪЖДА Район „Аспарухово” при Община Варна с административен адрес: гр. Варна, ул. „Народни
будители“ № 2, да заплати на
Й.И.Й., ЕГН *********, с адрес: ***, сумата
от 1430 лв. (хиляда четиристотин и тридесет лева) за сторените по делото
разноски, на основание чл. 143, ал. 1 АПК;
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд –
гр. Варна, в 14-дневен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: