№ 2371
гр. София, 22.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20231110201195 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Н. Р., ЕГН:********** срещу Наказателно
постановление (НП) № BG01062022/4000/P8-630/29.11.2022г. издадено от
Г.Т- директор на Национално тол управление към Агенция „Пътна
инфраструктура“, с което на жалбоподателя на основание чл. 179, ал. 3а от
Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 1 800 / хиляда и осемстотин/ лева, за извършено
нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП.
С подадената жалба се твърди незаконосъобразност и неправилност на
наказателното постановление, както и неговата необоснованост.
Жалбоподателят твърди допуснати процесуални нарушения, изразяващи се в
непосочване на мястото на извършване на нарушението. На следващо място,
се посочва, че неправилно е определена нарушената разпоредба, тъй като
същата съдържа санкция, а не правило за поведение. Също така отбелязва, че
е заплатил такса в размер на 119 лв., което намира за незаконосъобразно.
Моли за отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява.
1
За него се явява адв. М. Д., която моли за отмяна на наказателното
постановление. В подадени до настоящият съдебен състав писмени бележки е
посочено, че не е изяснено кое е лицето, което е управлявало МПС в деня на
нарушението. Също така е отбелязано, че в съставения АУАН и издаденото
въз основа на него наказателно постановление не е посочено, че
работодателят на жалбоподателя е имал сключен договор с
*******************, а също така, че не е ясно каква е причината бордовото
устройство в автомобила да не е работело, поради което се счита, че това не
би могло да се вмени във вина на жалбоподателя.
Въззиваемата страна- директор на Национално тол управление към
АПИ, редовно уведомен от с.з. се представлява от юрисконсулт Д., който
моли подадената жалба да бъде оставена без уважение, като намира, че
същата е неоснователна и недоказана. Намира обжалваното наказателно
постановление за правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лв.
Съдът, като провери изцяло атакуваното наказателно постановление,
обсъди събраните доказателствени материали и доводите на страните и взе
предвид разпоредбите на закона, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи
нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона
суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна, съдът установи следното:
На 01.06.2022г. в 20:34 часа на излизане от територията на Република
България на ГКПП „Оряхово- ферибот“ пристигнало пътно превозно средство
с ************, вид „влекач“, марка и модел „*******“ с обща техническа
допустима максимална маса-над 12 тона. Същото било управлявано от
жалбоподателя Р.. След извършена проверка било установено, че на
16.05.2022г. в 04:19 часа превозното средство било засечено по път А-2, км.
6+804, като за същото не е била заплатена дължима пътна такса, съгласно чл.
10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата. В хода на проверката жалбоподателят е
заплатил дължимата такса по чл. 10б, ал. 5 от ЗП в размер на 119,00 лв.
Предвид констатираното в хода на проверката, на жалбоподателят бил
2
съставен АУАН №BG01062022/400/P8-630 от 01.06.2022г. от свидетелката Г.
Василева на длъжност „инспектор“ в отдел ПТРР, териториална дирекция
„ТД Митница Русе“. Актът бил съставен в присъствието на един свидетел и в
присъствието на жалбоподателя, който получил екземпляр от същия срещу
подпис.
В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу така съставения АУАН било
подадено писмено възражение.
АНО приел подаденото възражение за неоснователно и въз основа на
съставения АУАН било издадено процесното Наказателно постановление
(НП) № BG01062022/400/P8-630/29.11.2022г. от Г.Т- директор на Национално
тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на
жалбоподателят на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движение по
пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1 800 /
хиляда и осемстотин/ лева за извършено нарушение на чл. 179, ал. 3а от
ЗДвП.
Същото било връчено на жалбоподателя на 19.12.2022г. в 09:40 часа
срещу подпис, съгласно приложеното по делото известие за доставяне от
Български пощи. Жалбата срещу наказателното постановление е подадена на
същата дата чрез наказващия орган, видно от отбелязване върху щемпел за
входящ номер и изрично отразеното в съпроводителното писмо, с което
административната преписка е изпратена към съда.
Възприетата фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства и доказателствени средства: показанията на
свидетелката Румяна Христова, както и събраните и приобщените по реда на
чл. 283 от НПК писмени доказателства: квитанция за платени пътни такси в
Република България; Заповед №ЗАМ-332/32-66544 от 28.02.2020г. на
директора на Агенция „Митници“; Заповед №Рд-11-167/08.02.2021г. на
председателя на управителния съвет агенция „Пътна инфраструктура“;
Заповед №ЧР-СП-622/11.08.2022г. ; Заповед №РД-11-760/19.08.2022г.; 2 бр.
фотоснимки; писмо с вх. №53-00-6512/28.11.2022г. от изпълнителния
директор на фирма „****** договор за предоставяне на услуга за електронно
събиране на такси на база изминато разС.ие с последващо плащане; извадка
от Търговския регистър; дневна разписка от *******************; трудов
договор №10/09.10.2018г.
3
Доказателствената съвкупност в по-голямата си част е еднопосочна и
без съществени противоречия между отделните доказателствени източници.
Приетата за установена фактическа обстановка се потвърждава от
показанията на свидетелката М. която е била свидетелка по съставянето на
акта за установяване на административно нарушение. Тя дава сведения за
начина на съставяне на актовете и установяване на нарушенията, като заявява
липса на конкретен спомен за случая. Съдът намира, че липсата на спомен у
свидетелката за подробности около процесния случай следва да бъде
обяснена на първо място, с изминалия период от време, а на следващо такова,
с професионалното качество на свидетелката и изпълняваните от нея
задължения, свързани с установяване на еднотипни по вид нарушения.
Настоящата съдебна инстанция намира, че приетата за установена
фактическа обстановка се потвърждава и от приложените по делото писмени
доказателства, които съдът намира за еднопосочни и безпротиворечиви.
Въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в законния срок срещу
акт, подлежащ на обжалване, и то от лице, имащо правен интерес от това, а
разгледана по същество се явява основателна, поради следните съображения:
Въз основа на извършената служебна проверка, съдът намери, че
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, надлежно оправомощени с
представените по делото заповеди на министъра на вътрешните работи и в
сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В обстоятелствената част на АУАН и
обжалваното постановление е описано по ясен и разбираем за нарушителя
начин извършеното административно нарушение, което е осигурило на
лицето възможност да разбере за какво е ангажирана отговорността му по
настоящото производство.
Относно направеното възражения на жалбоподателя, че същият е
заплатил такса в размер на 119 лв., съдът намира същото за неоснователно.
Съгласно чл. 10е, ал. 2 и ал. 3 от ЗП пътно превозно средство, което е
пристигнало на граничен контролно-пропускателен пункт в направление да
напусне територията на Република България, за което не е заплатена такса по
чл. 10, ал. 1, т. 1 и/или не са изпълнени съответните задължения за
установяване на изминатото разС.ие и заплащане на дължимата такса по чл.
4
10, ал. 1, т. 2, може да напусне страната само след заплащане на таксите по
чл. 10, ал. 2 за съответната категория пътно превозно средство или съответно
след заплащане на такса по чл. 10б, ал. 5 - за пътни превозни средства по чл.
10б, ал. 3, в специализираното звено на Агенция "Митници" на съответния
граничен контролно-пропускателен пункт. Следователно за собствениците и
ползвателите на транзитно преминаващите превозни средства, какъвто е
жалбоподателят, заплащането на компенсаторната такса е задължително
условие за напускане на страната, а не правна възможност за освобождаване
от административнонаказателна отговорност. Изложените аргументи от
ответника в тази връзка са неоснователни. Заплащането на таксата не е
предоставено на волята на жалбоподателя, тъй като за него не съществува
възможност да направи друг избор.
Настоящата съдебна инстанция намира за нужно да отбележи, че не
се съгласява и с направеното възражение от жалбоподателя, че в обжалваното
наказателно постановление не е посочено мястото на извършване на
нарушението. Видно и от двата процесуални документа /АУАН и НП/. в тях
като място на извършване на нарушението е посочено „път А-2, км. 6+804“.
Съдът счита, че както за АНО, така и преди това за актосъставителя не
съществува задължение за посочване по по-конкретен начин на мястото на
извършване на нарушението, доколкото същото е конкретизирано по
достатъчно ясен начин, за да може жалбоподателят да разбере къде именно е
това място. Настоящият съдебен състав намира, че в този смисъл не е
допуснато нарушение на процесуалните правила, което да е довело до
ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя.
Съдът обаче счита, че е допуснато съществено процесуално
нарушение при съставяне на АУАН и издаване на НП, доколкото в тях не е
посочена нарушената от жалбоподателя материално-правна разпоредба,
каквото е императивното изискване на чл. 42, ал. 1, т. 5 ЗАНН и чл. 57, ал. 1,
т. 6 ЗАНН. В случая и в АУАН, и в НП, като нарушена е посочена
разпоредбата на чл. 179, ал. 3а ЗДвП, която обаче се явява санкционна такава,
доколкото предвижда съответно административно наказание за водачите на
ППС от категория по чл. 10б, ал. 3 ЗДвП в случаите, в които не са изпълнили
задълженията си по Закона по пътищата относно заплащане на пътни такси
при изминато разС.ие по пътища от платената пътна мрежа. Такова
задължение е вменено на водачите на ППС с разпоредбата на чл. 139, ал. 7
5
ЗДвП, съгласно която водачът на пътно превозно средство от категорията по
чл. 10б, ал. 3 ЗП е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от
платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните
задължения за установяване на изминатото разС.ие и заплащане на
дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези
задължения са изпълнени от трето лице. В случая е извършено именно
посоченото административно нарушение, доколкото не се касае за
предварително закупена маршрутна карта, а за заплащане на дължима пътна
такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП при установяване на реално изминато разС.ие. С
оглед на това, следва да се приеме, че в АУАН и НП не е посочена
нарушената разпоредба, съдържаща състава на извършеното
административно нарушение, а единствено е отразена санкционната
разпоредба на чл. 179, ал. 3а ЗДвП. В този смисъл е и константната съдебна
практика на административните съдилища в страната (Решение № 615 от
24.06.2021 г. по КАНД № 357/2021 г. по описа на АдмС-София област;
Решение № 498 от 21.03.2022 г. по КАНД № 164/2022 г. по описа на
АдмСПловдив; Решение № 1919 от 02.12.2021 г. по КАНД № 2549/2021 г. по
описа на АдмС-Бургас).
С оглед на изложеното, съдът счита, че е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, доколкото в АУАН и НП не е посочена
нарушената от жалбоподателя разпоредба, в случая чл. 139, ал. 7 ЗДвП. В
този смисъл последният е поставен в невъзможност да разбере от правна
страна вмененото му "административно обвинение", а именно за
извършването на какво административно нарушение е ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Предвид изложеното, настоящата съдебна инстанция намира, че
обжалваното наказателно постановление се явява незаконосъобразно и
необосновано такова и в този смисъл подлежи на отмяна.
Предвид изхода на делото, съдът счита, че следва да остави без
уважение искането, направено от въззиваемата страна за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение. Право на разноски има жалбоподателят, но
доколкото същият не е претендирал такива, то не следва да му бъдат
присъждани.
6
Мотивиран от изложените фактически и правни съображения и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 129 състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № BG01062022/4000/P8-
630/29.11.2022г. издадено от Г.Т, в качеството на директор на Национално тол
управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, с което на жалбоподателя
С. Н. Р., ЕГН:**********, на основание чл. 179, ал. 3а от Закона за движение
по пътищата е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1
800 / хиляда и осемстотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд, град София в 14-дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7